Държавната власт

  Политическата власт е главният символ на власт над наблюдавания свят. "Силните на деня" - президенти, министри, генерали, архиепископи - вършат всичко по свой избор и желание, но само докато заемат съответните постове.
  Князът на този свят е Сатаната. В превод на съвременен език това означава, че законите на битието, които са най-императивни и оставят най-малка свобода за избор, са законите на материалния свят. Колкото по-твърда е една власт, толкова повече тя идва от "дявола", тоест - представлява кристализирал егрегор. От друга страна, всеки егрегор се нуждае от определена самодисциплина, защото трябва да управлява своите части. Иначе те биха престанали да действуват съгласувано и структурата на егрегора би станала хаотична. Необходимата степен от твърдост в управлението е в обратна зависимост от еволюционното равнище на дадения егрегор.
  Държавната власт е символ на онези сили в егрегора на дадена държава, които осигуряват неговата цялост, връзката между отделните му части и с връзката с обкръжението му. Колкото са по-твърди управлението и структурата на държавата, толкова по-малка свобода на волята и творчеството имат нейните чиновници.
Естествено, по високите места в йерархията може да има илюзии, че са свободни да правят каквото си поискат. Но истината е, че те се намират под твърдия контрол на
своя егрегор. Всички техни мисли и желания са програмирани от егрегора. Такава е съдбата на всички диктатори, изградили мощна система за управление, опираща се на подтискане. Създавайки тази система, те стават нейни роби - и марионетки на егрегора.
  Тук важният момент е в това, че егрегорът възниква много по-рано от съответните организации и бъдещият диктатор му служи от самото начало на създаването на неговия материален символ. Диктаторът изобщо не си дава сметка, че неговата дейност не е нито творческа, нито самостоятелна. Разбъркването на картите с щатни длъжности изобщо не е творческа работа! Кой танцува: куклата или кукловодът? И обратно — максималната свобода на воля и творчество има онзи държавник, който създава най-малко твърдата система за управление, осигурявайки съпротива срещу хаотичното начало.
  Главната функция на държавната власт е да поддържа структурите на държавния егрегор срещу външния и вътрешния натиск, заплашващ съществуванието му.
Вземайки предвид факта, че политическата власт очевидно се отнася към видимия свят, възниква илюзията, че главните врагове на държавата са враждебното
обкръжение, разхитителите, контрареволюцията, идейните противници и прочее. Но всички видими врагове представляват само символи на враговете в тънките светове, където всъщност се намират най-опасните врагове на егрегора. Техните действия като видими символи на пръв поглед изглеждат напълно невинни. Но тук преценката зависи от това колко силен е егрегорът.
  С какво, например, може да бъде опасна една протестна демонстрация? И защо непременно трябва да бъде разгонена? Наивният отговор гласи, че хората не трябва да усетят своето единство, което ще ги направи по-силни. Това е така, но все пак жестокостта, с която често властите преследват такива демонстрации, е в такова несъответствие с реалната опасност за държавата, че може да имаме едно наум. В действителност демонстрациите биват разгонвани жестоко тогава, когато те са символ на сериозна съпротива, възникнала в държавния егрегор. Тази съпротива предизвиква егрегора да я подтиска, което външно може да се изразява в немотивирана жестокост. Но в минути на просветление диктаторът може да се запита: "Обаче защо чак толкова ги ненавиждам аз тия?" И въобще няма да се досети, че тази ненавист е вложена в него от егрегора. Подобна ситуация е описана в Библията: "...и ожесточи Господ сърцето на фараона." /"Изход" 11:10/.
  Особеността на държавният егрегор е в това, че той представлява най-грубия материален вид на егрегора. И неговите задачи са твърде ограничени: да поддържа
живота на нацията, да я предпазва от хаотични тенденции - външни или вътрешни.
Затова се казва, че политиката е "мръсна работа": създаване на съдилища и затвори, на секретни служби и армия... Държавниците работят на енергийни потоци, които имат вибрациите, на които работят генералите по време на война. Изборът, който за обикновения човек е етично невъзможен, например - да изпрати на смърт един човек или група хора, или други постъпки, "аморални" от обикновена гледна точка, за генерала е напълно естествен. Генералът служи на своя егрегор и в този смисъл постъпката му е етична. А държавникът на практика непрекъснато се намира в
състояние на война, тъй като вибрациите на хаотичните тенденции винаги са ниски - мафията, наркоманите, външни или вътрешни агресии, И в този смисъл политиката е
дейност груба, но необходима.
  Проблемът за личната отговорност на държавниците се решава така, както и при хората, служещи на други егрегори. Трябва само да отбележим, че колкото по-мощен е егрегорът и колкото са по-ниски вибрациите му, толкова по-важно е човек да не попада под негово влияние, разбира се, ако няма кармична причина за това. Иначе егрегорът би се превърнал за него в огромен черен учител. Държавният егрегор не може да бъде пречупен от човек, докато обратното се случва много често.
  Политикът може да остане чист само в случай, че независимо от всички изкушения, слуша внимателно и точно изпълнява волята на своя егрегор. Твърдите егрегори не търпят никаква чужда инициатива и не дават свобода на волята, за което ни заплащат със земни блага - слава, пари, власт.
  Що се отнася до големите черни учители — диктатори, деспоти, военнопрестъпници, -то те поемат цялата лична отговорност за избрания от тях път.
"Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда".
/Евангелие от Матея, 18-7/
- - -
  Тъй като държавният егрегор е най-осезаем, тоест неговият символ - държавата има най-голяма тежест в реалния свят, на него винаги са били възлагани много несбъднати надежди и функции, които не са му присъщи.
  За етноса значението на държавата може да се сравни със значението на физическото тяло за човека. Духовният ръст на даден човек е свързан по определен начин с неговото физическо тяло: ако ви заболи зъб, няма да ви бъде до духовна дейност, нали? С други думи, състоянието на физическото тяло може да ограничи еволюционния ни растеж, но не може да го усили. Аналогично на това тоталитарната държава може да забави или дори временно да спре еволюционното развитие на етноса, но няма структура на държавната власт, която да успее да засили това развитие повече от предопределеното от кармата.
Авесалом Подводни