Обучение. Възпитание на поведението

Обучение

Обучението представлява откриване на канал за връзка с егрегора. По този канал човек според желанието и нуждата може да получава или да предава информация и енергия на егрегора. Но за да може от егрегора към човека да постъпва разбираема информация,  човек трябва добре да изучи езика на дадения егрегор -  на религията,  на науката,  на изкуството.  Въпреки че общуването между човек и егрегор става на телепатично равнище.  Но познаването на езика на дадения егрегор все още не дава възможност за откриване на канал за връзка.  Нужно е и съгласието на егрегора,  тоест,  казано на всекидневен език - талант и способности.
 

Възпитание на поведението

Трябва ясно да се разграничава етиката на егрегорите на групите,  обкръжаващи детето  /семейството,  социалната прослойка,  нацията/  от етиката на неговия висш кармичен егрегор. Създаването на канали за връзка с егрегори от първия тип се нарича социална адаптация.  Създаването на канал за връзка с висшия кармичен егрегор представлява оформяне на лична етика. То е тясно свързано с еволюционното развитие на човека. За да не смесват двете понятия в детското съзнание, родителите са длъжни във всеки конкретен случай сами ясно да ги разграничават.

Социалните поведенчески норми представляват език, чрез който се определя груповата принадлежност на даден човек. Отивайки в тоалетната, човек се извинява за нарушаване на груповото поле,  и в зависимост от своя социален слой,  казва: "извинете ме за минутка",  или "  ша ида да пусна идна вуда".  И едното,  вместо другото,  представлява грубо нарушаване на етиката на съответната група. Тази символика се постига от детето чрез усвояване на езика. Детето бива обучавано да постъпва по определен начин.

"Защото така е прието,  така правят всички,  иначе хората няма да те приемат".  По-възрастните не трябва да бъдат прекъсвани.  Ако на улицата бабичка те помоли да я преведеш на другия тротоар,  ти си длъжен да го направиш.  Всичко това се нарича

социална адаптация и трябва да бъде изпълнявано рефлекторно:  включва се каналът "подсъзнание -  егрегор"  на даден социален слой.  Но дали ще преведеш бабичката на другия тротоар, или до нейния дом, и дали ще я запиташ как се справя с тежкия живот и ще продължиш да й помагаш и в бъдеше - това вече зависи от твоя висш кармичен егрегор.  А това означава,  че в момента,  когато възрастната жена бъде преведена до спасителния тротоар,  става превключване на егрегорите -  от социалния към висшия кармичен.  Това води и до превключване на етиката.  Внимателният наблюдател ще забележи това по промяната в изражението на лицето.

Но задачата по социална адаптация не се изчерпва само с изучаване на съответния език.  Тя изисква още и умения да смиряваме себе си,  вписвайки се в дадени рамки. 

Понякога ни се иска да унищожим врага си или поне да му пооскубем перушината, но това не трябва да се случва. Тук позоваването на житейските закони /"не трябва -  и точка!"  или  "не трябва,  защото така ще стане още по-лошо!"/  не е убедително.  Затова в такива случаи възпитателят интуитивно се обръща за помощ към висшия егрегор на възпитаника и по принцип претърпява неуспех. Но не защото се е обърнал към погрешен адрес, а защото това не е истина. "Къде е твоето благородство?"  или  "Прости му и той ще ти прости следващия път!" или  "Хайде сега се помирете и пак ще бъдете приятели, както преди!" - всички тези съвети увисват във въздуха. Ние не се сдобиваме лесно с умение да променяме гнева си в милост. Особено в наши дни, когато милосърдието не е най-тачената добродетел. 

И тук възниква типична ситуация:  психическата тежест от натиска на външния свят, 

провеждана чрез социалния егрегор,  е много силна.  Тя може да се облекчи само като частично се прехвърли върху висшия кармичен егрегор. Но възниква въпросът: как детето да бъде включено към него?

Най-напред трябва добре да помним,  че всеки кармичен егрегор дава указания чрез мисли и чувства във форма на вътрешни импулси и желания.  Схващането  "аз по-

добре знам какво иска детето ми"  в случая не е приемлива.  Ако у детето съвестта в момента не говори,  тогава външна корекция на поведението му може да се постигне,  само ако то в определени ситуации се държи така,  сякаш у него има нещо подобно на съвест. Лошото е, когато тези ситуации се отнасят към определени социални егрегори. 

Тогава съвестта, тоест — индивидуалната етика, не може да се прояви. Причината е, че е заработил канал за връзка с друг егрегор.

Второто съществено обстоятелство е в това, че каналът към егрегора се включва само тогава, когато човек сам поиска контакт с дадения егрегор. И ако на детето всичко му е ясно и то няма проблеми,  такъв канал просто не се открива.  Поставяйки детето пред проблем,  не трябва да се поддаваме на изкушение да направляваме мислите му в правилната, моралната посока. Защото това би означавало, че му затваряме канала към неговата индивидуална етика.

Но основната работа по възпитанието се извършва от семейният егрегор.  Разбира се,  известна роля играе и  "възпитателният процес".  И то такъв,  какъвто го разбират

родителите:  конско евангелие,  наказания,  поощрения и прочее.  По-съществена роля играе семейната среда,  в която детето расте.  Но главното е прякото енергийно и информационно въздействие на семейния егрегор.  Външно това се възприема така,  сякаш децата сами растат,  проявявайки различни -  положителни или отрицателни - качества.  Естествено,  семейният егрегор влияе и върху родителите,  но за детето той служи едновременно като бавачка и като главен духовен ръководител.  Прякото въздействие на собствения висш кармичен егрегор върху детето е все още слабо и се изразява чрез другите егрегори.

По този начин родителите в най-голяма степен възпитават детето тогава,  когато укрепват семейния егрегор.  Например,  обикновената молитва преди ядене.  Или за атеистите - мислената загриженост за проблемите на семейството могат да дадат много по-голям ефект върху детското възпитание,  отколкото прякото и продължително въздействие.  Но едно е сигурно:  децата са по-силни от родителите си.  Тяхната нервна система е по-млада и по-здрава, те по-бързо забравят неприятностите.

И точно в това се крие отговорът на загадката: как от толкова  "добри"  родители се раждат такива  "лоши"  деца? Двама добри родители,  тоест етични към своя социален егрегор,  могат да създадат  "лоши"  деца.  Което означава,  че те са създали семеен егрегор, не отговарящ на своята кармична задача. Често се случва млади хора, увлечени в кариера, да създадат семейство и да отгледат деца, но, както и преди брака, главно място в техния живот заема работата. Те се отнасят добре един към друг, поделят си справедливо задълженията, но в отношенията им цари отчуждение. Въпреки че липсват разправии и скандали, семейният егрегор е слаб. Но в същото време става така, че кармичният егрегор на това семейство е бил създаден за възпитанието на деца с висока енергетика и карма. 

От тези съблазни може да ги предпази само егрегорът на тяхното семейство, тъй като тяхното собствено самосъзнание е все още слабо и не е способно на това. И се получава така, че от социална гледна точка родителите са невинни пред децата си. А обществото казва:  на това семейство не му провървя.  В случая кармичните родители все пак са виновни пред децата си. Защото не са заздравили достатъчно семейния егрегор, като не са обръщали достатъчно внимание един на друг 

 

Авесалом Подводни