Особености на нашето възприятие

Боб Фрисъл твърди, че само с емоционално тяло и любов можете да създавате енергийни полета, които се въртят в противоположни посоки. Именно тези области съвременната наука нарича торсионни и те са залегнали в самата структура на Вселената. Следователно, чрез тези полета човек може да създаде вътрешна енергийна „машина на времето“, която му позволява съзнателно да се движи в други измерения, в сравнение с които нашият свят е малка частица.
В същото време човек може да прочете от него: „Ние сами създаваме нашата реалност. Всеки момент създаваме нова колективна реалност. Нашите мисли, чувства и действия имат много повече сила, отколкото можем да си представим. И въпреки това най-често се отнасяме към тях безотговорно. Но светът се променя, променя се толкова бързо, че дори не сме в състояние да си представим новите възможности, които се отварят пред нас “. Подобни мисли могат да бъдат открити и при Е. Рьорих, К. Кастанеда, Р. Бах, Б. Марчиняк и много други изследователи на реалността.
Но ето по този въпрос и мнението на учения - професор Р. Дюти: „Холограмата е плоча с висока чувствителност, която, когато лазерен лъч преминава през нея, ви позволява да получите триизмерно изображение. Можете да разделите тази плоча на произволен брой парчета - най-малкият къс съхранява цялото изображение.
И така, мозъкът не е нищо повече от интелектуален филтър, обработен от лазерен лъч, излъчващ се от света на „тахионите“, света на свръхсветлинните скорости. Обектите на реалността около нас са холограми. Както каза Платон, Вселената е само видимост.
Подобна гледна точка споделя и известният физик Д. Бом, който твърди, че Вселената е подобна на холографско изображение, а холографските модели на интерференция съществуват навсякъде в Космоса. Тази концепция набира все по-голяма подкрепа сред научната общност. Според нея, Физическата Вселена е проекция на холографски модели на интерференция, произхождащи от по-висша или сведена реалност.
Холографските структури се определят от тяхната уникална дължина на вълната. Следователно, структури, които са извън настройката на нашето възприятие, не биват открити от нас. По този начин нашата реалност се определя от вибрации или честоти, на които нашите възприятия могат да се настройват.
Разбира се, едва ли лазерният лъч извършва такава работа в съзнанието ни. Известно е, че Вселената се състои от енергия или, както твърди К. Кастанеда, от енергийни влакна или „енергийни лъчи“. Характерно е, че всяка такава енергийна „ивица“ от лъчи или влакна съответства на добре дефинирани светове.
Има дори цяла наука - трансперсонална психология, която се свързва с променени състояния на съзнанието и с изучаването на различни позиции на събирателната точка.
Настройвайки нашето съзнание (или по-скоро „събирателната точка” според Кастанеда) на възприятието на определена ивица от тези влакна, ние започваме да възприемаме картината на реалността, съответстваща на нея. Една от тези „енергийни ленти“ съответства на нашия триизмерен физически свят. И повечето хора възприемат само тази реалност, тъй като имат тясно консервативно съзнание (тяхната „събирателна точка“ е строго фиксирана само върху възприятието на физическия свят): „Силата на настройката хваща друга лента, само ако гледащият има достатъчно Космоенергетика. Нормалният енергиен потенциал на обикновен човек позволява на неговата събирателна точка да използва само една голяма лента от излъчвания. И в резултат на това ние възприемаме света, който познаваме. Ако имаме излишна енергия, ние сме в състояние да приложим силата на настройката върху други големи ленти и следователно да възприемаме други светове". („Огън отвътре“).
Следователно, главното във възприемането на другите светове е наличието на свободна жизнена енергия, която обикновено пропиляваме, за да се отдадем на капризите и прищевките от собствено значение. Намалявайки нашата робска зависимост от това чувство и приближавайки се до откъсване от преследването на миражите в нашия свят, ние увеличаваме енергийния си потенциал, както и способността си да възприемаме други светове. Това се постига чрез деактивиране на вътрешния диалог, който "свързва" нашата събирателна точка на възприятие със света на ежедневното осъзнаване.
Обаче, измествайки събирателната точка, както правят шаманите и магьосниците, могат да се възприемат други реалности: веднага щом „точката на събиране“ се измести към позицията на възприятие на всяка друга от „енергийните ленти“, енергийните влакна, преминаващи през нея, създават определени образи в нашето съзнание - „холограми“ на друг свят. В същото време ще възприемаме този друг свят в рамките на наложените ни догми и идеи.
По същия начин ние възприемаме нашия свят в рамките на наложените ни нагласи, стереотипи и догми. Ние го възприемаме по опростен и примитивен начин - уж се състои от твърди частици (въпреки че се състои от енергия) и уж е предсказуем от гледна точка на научния ортодоксален светоглед. Следователно всичко, което започваме да възприемаме извън рамките на общоприетата картина на реалността, нашето съзнание, обсебено от ежедневната реалност го отрича, счита, че това е „халюцинации“, „сън“ или някакво друго „лесно обяснимо“ явление.
Не случайно О. Валенская отбелязва: „Много е страшно да повярваме, че светът не е такъв, какъвто го познаваме, както сме свикнали да го виждаме. И затова хората отхвърлят срещите и сблъсъците с отвъдния свят и се опитват да ги изтрият от паметта с всички налични средства. Следователно в подсъзнанието на обикновените хора има имплант, който предпазва психиката от разрушение. В крайна сметка е достатъчно да предположим, че светът е напълно различен, непознат и плашещ, и усещаш как почвата се плъзга под краката ти. “
В такива случаи нашето съзнание започва да се „хваща за сламка“, подхвърляйки ни различни интерпретации на случващото се. Например К. Кастанеда възприемаше „съюзниците“ под формата на хора или животни и беше много изненадан, когато научи, че друг магьосник ги възприема по съвсем различен начин. Всичко зависи от тълкуването на нашето съзнание. Неизкривеното възприемане на заобикалящата действителност е възможно само след „изключване“ на всички видове „филтри“ на нашето съзнание,  чието количество зависи от общоприетите догми и идеи, наложени на нашето възприятие.
Докторът на техническите науки В. Тихоплав и кандидатът на техническите науки Т. Тихоплав отбелязват, че ние възприемаме реалността по обичайния начин, само защото мозъкът превръща холографските петна в познати ни обекти, които изграждат нашия свят. Нашият мозък математически конструира обективна реалност, като обработва вълните с различни честоти, идващи от други измерения на реалността, които са извън обичайното триизмерно пространство и линейно време.
Резултатът от такова съвместно „изграждане“ на реалността от група хора е общоприета картина на описанието на реалността, което в никакъв случай не е обективно отражение на нея, но се представя като такава като безспорна истина, облечена под формата на митологични, религиозни или научни знания. Възприемането на всеки аспект от реалността извън обхвата на това описание започва да се счита за „ненормално“ или „несъществуващо“.
Следователно, например, "нормален" човек, който отрича съществуването на каквото и да е явление, изправяйки се пред този феномен лице в лице, започва да се убеждава, че всичко, което се случва, е или халюцинация, или представление, или тест на тайно оръжие, или природен феномен. Във всеки случай съзнанието ще търси разбираема версия на случващото се в рамките на наложените идеи и общоприети догми. По същата причина мнозина, които преживяват състояние на клинична смърт, не бързат да споделят с другите своя опит за възприемане на реалността от другата страна на енергийната бариера.
Междувременно известният швейцарски геолог А. Хайм, който беше "на ръба на смъртта", скоро стана активен изследовател на това явление. Събирайки стотици свидетелства на хора между живота и смъртта, той отбеляза удивително явление: 95% от разпитаните свидетели са преживели едно и също преди смъртта, а предсмъртните видения са възникнали в еднаква последователност. Въпреки това, до преди собствения си опит в тази област, той остава откровен скептик по отношение на всякакви паранормални явления и свръхестествени способности на хората.
Проучвания, проведени от група британски лекари, установяват, че в състояние на клинична смърт 18% от пациентите са изпитвали огромно чувство на любов, 72% са видели Бога, 69% са гледали целия си живот като на филм, превъртан с висока скорост, 44% са прелетели през „тунел“, 33% описват прехода "там" като радостно завръщане "у дома", 22% виждат "сияещото царство на светлината", а 19% се оказват в действителност, много напомняща за ада.
Подобна информация е напълно съвместима със световните религиозни доктрини за посмъртно съществуване и доказва, че нашият „единствен живот“ е само кратък епизод, една малка връзка в дълга верига от прераждания и посмъртни състояния на нашата безсмъртна душа.
Безспорно нашето възприятие за заобикалящата ни реалност зависи от способността ни съзнателно да възприемаме енергийните импулси на Вселената. И колкото по-малко има на „входа“ на възприятието от всички видове изкривяващи „филтри“, създадени чрез рационално мислене, толкова по-малко изкривена картина на реалността ще бъдем в състояние да възприемем.
С. Цвельов пише следното по този повод: „Нашият интелект разгражда всички преживявания от нашия живот на множество„ парчета“ от „моменти“, „периоди“ или психични „състояния“, които го интересуват, и създава от тях Физическия свят, който ни изглежда абсолютно реален, докато не премине през нов критичен анализ в нашето Съзнание.
По този начин НАШИЯТ „истински свят“ не е нищо друго, освен резултат от избирателната активност на всеки от нас. Нашето съзнание, подобно на филмова камера, работи с определена стъпка, улавяйки снимки на определени интервали от време. Всичко, което се случва по-бързо от тази „стъпка“ или не може да бъде фиксирано и остава „незабелязано“ от нас, или се слива в общата картина на Живота, създавайки нашата чисто субективна представа за него.
Това е същото, което се случва по време на нашето възприемане на непрекъснатите бури от вибрации, които наричаме „време“, „звук“, „светлина“ и т.н. Ако променим хода на времето по някакъв начин, тогава последователността на „моментните снимки“ на нашето Съзнание също ще се промени, в резултат на което „реалната картина на нашия свят“ ще изглежда доста по-различна, отколкото е сега.
Светът представлява изключително ПРОЦЕС на действието, в който няма застой или ограничение и в който нищо не съществува самостоятелно или отделно само по себе си. Няма нищо постоянно. Вместо „света на мъртвите неща“ съществува жив Космос, който намира своето подобие в Съзнанието на всеки от нас и своя фокус - във всеки атом, както всеки момент съдържа безкрайността на Времето.
Дхаммапада казва: "Всички явления се обуславят от Съзнанието, контролират се и се създават от Съзнанието." Светът е само това, което изглежда като свят в нашето Съзнание ...
Вечността, безсмъртието и пълнотата не са някъде далеч във Вселената, а вътре в нас самите. Но те са недостъпни за нас, докато не изоставим фантасмагорията на заобикалящия ни свят и илюзиите, създадени от нашето малко отделно „его”.
Буда каза: „Наистина, казвам ви, че вътре в самото тяло, въпреки че е смъртно и не е голямо по ръст, но е осъзнато и надарено с ум, има свят и неговия растеж, и упадък, и пътят, водещ до оттегляне от него".
Нашият човешки свят е просто частен случай сред други безброй светове, които не са нищо повече от многобройни илюзии на собственото ни съзнание, в което всички те съществуват като възможност за нашия опит. Когато човек започне да осъзнава илюзорната природа на своя Свят и да почувства своята непривързаност към него, осъзнавайки, че живее в Свят, съответстващ на „ритъма“ на Съзнанието му, тогава той прави първата крачка към Освобождението от тази мания и значително увеличава „ритъма“ на цялото си Съществуване.
Тук не става въпрос за противопоставяне или промяна на света или за създаване на нещо, което е противоположно на него и принципно ново. Не, говорим само за премахване на препятствията, които ни пречат да виждаме реалността такава, каквато е“.
Интересно мнение изказва Т. Марез по този повод. И така, той пише: „Като е свободен от погледа си към света и е способен да предизвика променени състояния на възприятие, един воин може да настрои всяко енергийно поле по свой избор. Когато неговата събирателна точка се измести достатъчно далеч от обичайната си позиция, полученото възприятие е толкова различно от обичайното, че такова ново ниво на възприятие с право може да се нарече напълно различен свят. От техническа гледна точка това се нарича сглобяване на нов свят". („Крясъкът на орела“).
Според Т. Марез има десет свята в обхвата на човешкото възприятие, тоест освен нашия „физически“, има и девет „паралелни“, възприятието на които може да бъде „събрано“, докато сме в човешка форма. Възприемането на други паралелни светове е извън възприятието в човешката форма. Това става възможно след преминаването на човека към нивото на висшите същества.