Подобно на Портала на отраженията, Порталът на световете е физически обект в нашата реалност. Има доказателства, че може да има междинна опция, т.е. част от физическия обект е в един свят, а всичко останало - в друг.
Някои от мегалитните структури - менхири, кромлехи, лабиринти, всъщност могат да са такива портали и частичното им разрушение или привидна непълнота може да означава, че част от структурата не принадлежи на нашия свят.
Ето доказателства за работата на портала от очевидец (Хари Харт):
„... Една от тези аномалии е в малкия град Седона (Аризона), в югозападната част на САЩ.
Честотата на наблюдения на НЛО в този район е толкова висока, че всеки втори жител на Седона може да разкаже за опита си от наблюдение на „летяща чиния”.
Успях да определя местоположението на основната аномалия, намираща се на десет мили от града. Изключително интересно беше да наблюдаваме явленията, случващи се там: светещи топки, видими и невидими предмети и т.н. Но най-поразителното, което успяхме да открием, бяха специалните врати между измеренията (порталите), които се отваряха в определено време.
Много бе трудно да определим това време, но основната ни задача е именно това, тъй като искаме да научим как да използваме тези портали.
По правило в близост до центъра на портала се наблюдава увеличен интезитет на магнитно поле, което може да бъде открито с помощта на обикновен компас.
В процеса на наблюдение успяхме да заснемем много документални кадри, включително и на видеокамера. В нашата колекция има снимки на капковидни обекти с ярко оранжев или жълт цвят, група малки сини светлини, сгънати във форма, наподобяваща пеперуда, много снимки с жълта енергия, ясни „мъгливи фантоми“ (странни образувания, подобни на мъгла, които не се виждаха при фотографиране) и много други ...
Голяма опасност се крие за жителите на такива места, тъй като можете да свържете статистиката за изчезването на хора с подобни портали.
Много често, преди портала да се отвори, необичайни мъгли бързо се образуват във въздуха.
Разговарях с един човек, който знаеше как да използва един от порталите към паралелните светове у нас и свързаните с него портали в Южна Америка.
Една от тези врати отваря тунел в празна стена, което може да доведе до смъртта на пътешественика. Това трябва да се вземе предвид за личната безопасност при работа на места, където съществуват такива аномалии. Естествено, можете да поставите под въпрос подобни факти, но наскоро успяхме да направим абсолютно фантастични снимки! ...
Наскоро една от местните жителки съобщи, че един от порталите отново е отворен. Тя наблюдавала странна мъгла, появяваща се „от нищото“ и чула телепатичен глас, който й казвал: „Не влизай в мъглата!“
Както успяхме да разберем, „отвореният” портал все още може да бъде забелязан. Най-често той е невидим, но можете да наблюдавате изкривявания или трептене на въздуха на мястото, където се намира портала.
Проведохме експерименти с компас: когато порталът е отворен, стрелката се държи необичайно, сочеща към портала. По този начин е лесно да намерите открити портали на по-високо електромагнитно ниво, което надвишава нормалния фон.
Случайно разследвах друг случай, подобен на феномена Седона.
Преди няколко месеца получих писмо, в което се казва, че в Северно Перу, в планината Хай Марка е открита още една структура, наподобяваща врата.
Портал?
Това място, на 35 километра от град Пуно, известно като „Градът на боговете“, никога не е изследвано досега поради непроходимия терен и сложния планински релеф.
„Вратата“ е сложна археологическа структура под формата на лице върху скална повърхност с размери 7 на 7 метра, с малка вдлъбнатина в центъра.
След откриването на портала Мамани (изследователят, който направи това откритие) влезе в контакт с официалните власти на Пуно и за кратко време Хай Марка буквално беше обсадена от археолози и инколози (специалисти по история на инките).
Оказа се, че на тези места от много време съществува легенда за „портата към земята на боговете“, чрез която много древни жители на Перу можели да общуват с боговете, минавайки през магическата порта, да се върнат обратно и да разкажат за своите пътувания.
Легендата казва също, че много от хората, преминали през портите, са станали безсмъртни.
Друга легенда, датираща от времената на грабежите на конквистадорите в Перу, споменава свещеник, който скрил бижута и религиозни предмети в планината Хай Марка, при което е използвал мистериозен златен диск - „ключа на боговете от седем лъча“, за да отвори портата в скалата. Твърди се, че конквистадор намерил тази врата и един от служителите на храма му показал ключа и ритуала за отваряне на тунела, от който се излъчвала ярка синя светлина.
Интересни чувства бяха описани от хората, които посетиха „вратата“ на Хай Марка.
Онези, които поставили ръка върху структурата на скалата, почувствали странна изтръпваща енергия, други чули приятна духовна музика, трети имали видения, сякаш вратата е отворена и те можели да видят какво се случва от другата страна на реалния свят.
Интересно е да се отбележи, че структурата наистина прилича на порта и взаимодейства с останалите пет археологически находки, свързани чрез въображаеми прави линии, които се пресичат точно на езерото Титикака.
Странно съвпадение, през последните 20 години именно в тази област се забелязва необичайно висока активност на НЛО, особено в близост до езерото Титикака.
Най-често се наблюдават сини сфери и ярко бели дискове.
Друга легенда казва, че един ден Вратата ще бъде отворена и боговете ще могат да се върнат, а външният им вид ще бъде подобен на слънцето.Не звучи ли много познато! Може би става дума за устройството, наречено НЛО?
Продължавайки изследванията си в Седона, открихме няколко интересни съвпадения. Собственик на ранчо в Юта каза, че е наблюдавал ярки светещи топки и оранжев „тунел“ във въздуха от няколко нощи, сякаш дошли от нищото.
Друг свидетел от Индиана успя да снима прозрачни мъгливи топки, които се виждат в голям брой на местното гробище. Тези снимки са истински и невероятни!”
5. Порталите на световете са повече състояние, отколкото място или съоръжение. Позиция, от която можете да влезете в много Светове на вариации или Светове на реалности.
Обикновено Порталът има един вход и един изход. Порталите на световете имат един вход и много изходи. Те са точката, в която тези светове се свързват.
Порталите са навсякъде и никъде по едно и също време. Подобно на тънка невидима нишка, те проникват в тъканта на реалността и принадлежат на всеки свят и на нито един от тях поотделно.
Нека се спрем на този метод на движение по-подробно:
Тъй като световете могат да имат безкраен брой допирни точки, тогава мястото на проявление на Портала на световете в тази реалност може да бъде всякакво. Тоест, входът към тях може да се отвори навсякъде и във всяка реалност.
Тъй като Порталите на световете нямат "истинска плът", те не съществуват в действителност, човек, попадащ на това място, формира облика на портала за себе си. Както той си го представ, така ще му се яви.
За някои те са огромна арка, за други - кула, която се издига нагоре, за други - коридор с много врати, пещера и т.н.
За да се реализират порталите на световете на дадено място от тази реалност, е необходимо специално състояние на съзнанието.
През XVIII век в Сицилия, в град Taконе, е живял уважаваният майстор Алберто Гордони. На 3 май 1753 г. занаятчията обикаля двора на замъка и изведнъж изчезва от поглед, „изпарява се“ пред жена си, граф Занети и много други съплеменници.
Удивените хора копаят всичко наоколо, но не откриват никаква длъбнатина, където би пропаднал.
Точно 22 години по-късно Гордони се появил отново, появил се на същото място, от което е изчезнал, в двора на имението. Самият Алберто твърдял, че никъде не е изчезвал, затова е настанен в дом за безумни, където чак седем години по-късно един лекар, отец Марио, говорил с него за първи път.
Занаятчията все още имал усещане, че е минало много малко време между неговото „изчезване“ и „завръщане“.
Тогава, преди 29 години, Алберто изведнъж попада в тунел и излиза през него към „бяла и неясна“ светлина. Няма никакви предмети, само причудливи устройства.
Алберто видял нещо, което прилича на малко платно, цялото в звезди и точки, всяка от които пулсира по свой начин.
Имало едно продълговато същество с дълга коса, което казваше, че той е попаднал в „пукнатината“ на Времето и Пространството и е много трудно да се върне обратно.
Докато Алберто очаквал завръщането си - а той пламенно молел да бъде доставен обратно - „жената“ му казала за „дупки, които се отварят в тъмнината, за някакви бели капки и мисли, които се движат със скоростта на светлината (!), за души без плът и тела без душа, за летящи градове, в които жителите са вечно млади".
Лекарят бил сигурен, че майсторът не лъже, и затова отишъл с него в Такона. Алберто направил крачка и ... изчезнал отново, сега завинаги!
Светият отец Марио, прекръствайки се, заповядал да оградят това място със стена, наричайки го капана на Дявола!
През 1901 г. две английски учителки на средна възраст, Ани Моберли и Елинор Джордан, тръгват да изследват забележителностите на Париж. По време на обиколка на Версай жените се изгубили в двореца и ... срещнали хора в костюми от миналия век.
Отначало англичанките решили, че това са преоблечени лакеи, но броят на срещнатите „преоблечени“ хора и реакцията им към появата на „модерните“ дами накарали пътешественичките да разберат, че някак си са попаднали в миналото.
Госпожица Моберли си припомня, че всичко, което я заобикаля, било неестествено: дърветата били плоски и безжизнени, няма нито светлосенки, нито движение на въздуха.
В един момент всичко наоколо се раздвижило и те отново се озовали в съвременния парк.
Подобни изчезвания са настъпили и през 1922 г., а след това през септември 1972 г. в долината Tургуила (наричана още „Мястото на 18 долини“ и „Gateway to Another World“).
Местните жители твърдят, че на всеки половин век има странни явления. Говори се по-специално, че вълци с женски глави се появяват тук, близо до кристално чистото езеро Алет. Там, на брега живеят уж ужасни магьосници, които примамват окъснелите пътници „в паралелен, отвъд огледален свят“.
Така през 1972 г. младият геолог Пол Льоблан се изгубил близо до езерото и изчезнал, въпреки най-внимателните опити да го открият - не успели.
Той се появил 2 месеца по-късно в курортното градче Гузе-Неж, разказвайки на местните жандарми, че „дълги години е служил като свещеник в храма, молейки Бог да спаси енориашите си от вълците с женски глави“.
Бившият геолог твърдял, че е на 33 години, въпреки че изглеждал два пъти по-възрастен. Геологът бил смятан за луд, не били открити доказателства за неговата история, така че е трудно да се говори за степента на надеждност на това съобщение ...
През октомври 1926 г., недалеч от Брадфийлд-Джордж в Съфолк, Англия, две други жени влезли в огромно имение с иглолистни дървета по време на разходка. На следващия ден се оказва, че всички сгради на това място са били съборени през миналия век. И наистина дамите отишли на мястото на разходката си, но не намерили нищо, освен пустош.
През 1930 г. в Кент се случва следната история със селския лекар Едуард Гибсън Муун. Напускайки къщата на благородника Кливкур, той открил, че обичайният околен пейзаж странно се е променил. Някои от сградите на имението изчезнали, а пътят се превърнал в тясна, кална пътека, по която напред вървял мъж с мускет и дрехи, отдавна излезли от мода.
Изплашеният лекар погледна назад към току-що напуснатата къща, която не се била променила на външен вид, а после се обърнал обратно и видял познат пейзаж. Мъжът с мускета изчезнал.
През 1994 г. пенсионерът от Твер, Николай Иванович Соболев, заминава със съпругата, дъщеря си и зет си в Серпухов, за клетвата на внука си.
Пътят, церемонията по клетва, вълнението се отразили на обратния път: във влака възрастният мъж заспал.
И изведнъж - той се оказал вкъщи, сякаш в действителност. Влязъл в кухнята, после в коридора, взел един стол там, сложил го в средата на стаята, седнал на него и ... се събудил във влака.
Казал на жена си и дъщеря си, че е бил у дома. Те само му се присмели.
Но когато се върнали у дома видели, че столът, който обикновено стои в ъгъла на входната врата, наистина е сложен в центъра на стаята!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.