Ю. Петухов: как може да се манипулира историята?
В съществуващата официална историческа наука има цяло направление на
“библейските учени”, които старателно приспособяват историческата
хронология към библейската. И именно от тази позиция всички “неудобни” и
противоречащи на официалната версия на историята, както и на събитията,
описани в Тората и Библията археологически артефакти са внимателно
скрити в складовете на музеите и частните колекции. Но въпреки това – до
каква степен митовете на еврейския народ, изложени в Тората, отразяват
реални събития? Не е ли това просто пример за манипулиране на историята и
съзнанието на хората?
Например, в книгата си “Первоистоки русов”, руският изследовател и
участник в археологически експедиции Ю. Петухов пише следното по този
повод: “Индоевропейците постепенно, много бавно, но повсеместно губят,
отстъпват мястото под слънцето на ”темпераментните”, страстни
протосемити, а след това на семитите.
И в резултат на това от началото на новата ера те почти напълно
отстъпиха. Ето защо имаме Тора, Библия, Стар Завет. А историята,
включително библейската, се пише от победителите. Семитите победили
индоевропейците и ги напъдили от Близкия изток. И те написаха своя
история на тази прародина на човечеството. По-точно, те написаха тази
история заедно с индоевропейците, този духовен и културен елит, който
победителите-семити не унищожиха, а чрез семитизиране го включиха в
собствената си интелектуално-„свещеническа” каста…
Абсолютно ясно е, че самите пустинни хора, които нямат писменост, не
могат да напишат нищо. Тяхната литературно-епична история (Тора, Стар
Завет) е написана от онези, които са завладели и покорени от тях. Нещо
повече, те са писали въз основа на истинската пред-еврейска история с
включването на епизоди от всекидневния живот и историята на
протосемитите и семитите, а по-късно и на евреите, хибридните евреи,
техните учители и пророци – по правило също с нееврейски произход …
Самата “история на евреите”, описана в Библията и Тора, в стотици хиляди
интерпретации и коментари на Петокнижието, енциклопедии, справочници,
“библейски” писания и безбройни литературни изследвания по тази тема (а
на тази “библейска тема” са посветени проучвания и публикации значително
повече, отколкото на други теми от историята, взети заедно), – и така,
описаната “еврейска история” сама по себе си е предмет много илюзорен и
измислен, при това е „измислена” много по-късно от истинските
исторически събития (които най-често се случват не с евреи, а просто в
даден регион или погранични райони). Повече или по-малко реално е това,
че след завземането на изоставени или полу-изоставени градове като
Ярихо-Ерихон, провинциални села, всички „дванадесет племена“ се
разпръсват из Ханаан-Палестина и се заселили на плодородни (тогава)
пасища … Следователно, ние няма да разглеждаме историята на евреите в
нейната литературно-фантастична библейска версия.
Нека да се спрем само на някои моменти. По-специално – защо ли по
някаква причина, през последното хилядолетие милиони европейци са били
развълнувани от библейския епизод, когато Давид убива „гиганта“ Голиат с
камък от прашка. Тази история хиляди пъти е запечатана в мрамор, бронз,
гранит, в бои и в слово … И винаги всички симпатии са на страната на
Давид. Междувременно, ридаещите европейци трябва да се замислят, че е бил
убит техен предшественик, убил го е един от онези, които са дошли на
чужда земя. Филистимецът-пеласг … Голиат защитава родината си, където
индоевропейците са живели хиляди години. Нещо повече, той честно
призовава за открита битка, за честен дуел с най-силния и смел евреин,
той отишъл на открито място … И после бива коварно убит от далеч с камък
от прашка. А всички ние се умиляваме от хитростта на Давид, сякаш е
герой.
Дадох този пример с една цел, да покажа как можете да манипулирате
историята и масовото съзнание, как можете да накарате милиарди хора
сляпо и безусловно да вярват на наложената им версия. И в крайна сметка
от подобни епизоди – “променливи” се състои не само “библейската
история”, но и по-голямата част от световната”.
Да, има доста такива “променливи”, нелогични “несъответствия” и
откровени лъжи в цялата версия на официалната история. За много от тези
литературно-фантастични митове на фалшификаторите вече е било разказвано
неведнъж. Но все още виждаме тези творби, които имат много малко общо с
истинските исторически събития, изложени в учебниците по история като
неизменни и предполагаемо доказани “истини”. Но за да стигнем до
истината, все пак не трябва сляпо да вярваме на учебниците, а да
включваме и собствените си мозъци. Мога да ви уверя, че ако започнете да
изучавате история не от учебници, а поне лично от всички онези
източници, които са публично достъпни, вие вече ще намерите явната
неуместност на цялата официална версия на историята, която, както
знаете, винаги се пренаписва от победителите. А кои са тези “победители”
може ясно да се види от сегашното състояние на човечеството.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.