Една от най-секретните геофизически програми - ХААРП, най-накрая бе разсекретена. Според източници в САЩ програмата, която е геофизическо, йоносферно и скаларно оръжие съществува и се използва.
Последните колосални ураганни бури над САЩ и в други райони по света, земетресенията по поръчка, продължаващите над определени райони на планетата суши, студове или жеги също са плод на ХААРП.
Картата на стационарните инсталации на ХААРП по севта постоянно се попълва. Въвеждат се и десетки мобилни станции.
През последните години всеки месец добавяше нови щрихи към портрета на това геофизическо, тектонично и йоносферно оръжие, въпреки че в края на 70-те години световната общност подписа договор, забраняващ разработката и разполагането на геофизическо оръжие.
Идеята за предаване на електромагнитни импулси на разстояние без проводници по въздуха обаче се роди много по-рано. Авторството принадлежи на знаменития физик Никола Тесла (1856-1943).
В началото на ХХ век той патентова методи за предаване на електрическа енергия през естествената среда - въздух, вода и земя. Ученият бе уверен, че може да се създаде осветяване във вида на северното сияние не само над Арктика, но и над други райони на Земята.
През 1941 г. Тесла съобщи, че е създал "лъч на смъртта", т.е. мощен за онези времена трансформатор, който изпращаше на 30 мили мълния с мощност не по-малко от 10 киловата. Анализирайки резултатите от своите опити, той стигна до извода, че е положил основите на принципно нов вид оръжие, което предава енергията през йоносферата или атмосферата, фокусирайки я върху нужната точка на Земята. Заради това най-опасната част от експеримента ученият зашифрова.
Явно бече, че Тесла е оставил доста последователи, особено в Пентагона, защото още в края на 70-те години на една от базите на ВВС на САЩ бе създадена установка, подобна на онази, която изпробваше Тесла. Електромагнитни излъчвания с различна интензивност се водеха и в Австралия (Армидейл) и Порто Рико (Аресибо). Оттогава много учени са убедени че именно ХААРП е причината за стихийните бедствия чиято честота през последните години рязко нарасна.
След това в рамките на "звездни войни" американските учени работеха над създаването на така нареченото плазмено оръдие. С него имаха намерение да унищожават съветската орбитална космическа групировка. През 1986 г. Пентагона прие редица програми, насочени към разработка на бойни средства с електромагнитно излъчване. Една от главните задачи бе изучаване на въздействието на електромагнитните средства, както и разработка на средства за защита.
На Аляска американците построиха станция за така наречената отвъдхоризонтна локация, предназначена за откриването на територията на противника на самолети и ракети още на етапа на старта, и по време на полета с помощта на насочен лъч през йоносферата.
След това в градчето Гакона, на 450 км от Анкъридж в Аляска, в условията на дълбока секретност започнастроителството на първата мощна радиолокационна станция. В безлюдната долина се появи огромното здание на дизелова електроцентрала. Недалеч от нея се появи гора от 180 антени с 24-метрова височина на площ от 130 декара. Тъй като магнитният полюс на Земята се намира към Канада, следователно и към Аляска, местоположението на антените бе избрано много удачно - под самия купол на магнитосферата, и те напълно покриват цялото северно полукълбо. И под калпака на американските антени се оказаха цяла Камчатка и Далечният Изток.
Така се появи и проектът ХААРП - програма за изследване на високочестотната активност на Северното сияние. По този начин ХААРП, която най-вероятно влезе в строя през 2001 г., представлява най-мощен йоносферен стенд.
За да се разбере принципът на действие на ХААРП, трябва да се обяснят неизучени докрай явления, които стават в атмосферата.
Както е изветсно, над озоновия слой се намира йоносферата (газовият слой, обогатен с електрически частици, които се наричат йони). Но йоносферата не навсякъде е еднородна.В полярните райони на Земята тя има нееднородности, възбудени йони от газовете, които се наричат аурални. Съединявайки се помежду си, те се движат по плазмени канали по протежението на силовите линии на магнитното поле на Земята. Тяхната дължина е няколко десетки метра. Те образуват аурални структури, изкуствени йонни облаци, които могат да се използват като оптически лещи за отразяване на мощен радиолъч към отделни участъци от земната повърхност. При това далечината на действието на този лъч е практически неограничена. Тези вибрации могат да бъдат използвани например за определяне на присъствието на самолети и за други цели. Те могат да бъдат насочени към едни или други райони на Земята в зависимост от ъгъла, под който се отразяват от йонната леща.
Ако се нагрее йоносферата достатъчно силно, може да се образува слой, особено в полярната област, който има почти нулево съпротивление. Около полюса се образува своего рода шнур, който може да се използва като антена за предаване на информация, например за подводниците.
По материали от "Строго секретно"
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.