Познание на света от гледна точка на новите знания
Изборът на изследователските методи е една от важните и трудни задачи на изследователя. Използваните методи и методики трябва да му позволяват да постигне научноизследователската цел. Трябва да помним, че универсални методи не съществуват. Всеки метод или методика е разработен за конкретен случай въз основа на общата методология на познанието. Винаги е необходимо да се вземат предвид особеностите и специфичността на изследваните обекти.
Според Новите знания, нашият свят се състои от 90% (неинерционен компонент) първична материя и 10% (инерциална) физически плътна материя с определено измерение (или в съответната определена октава). Това е енергийно-информационно състояние, което може да бъде представено чрез съответната суперпозиция на електромагнитни вълни от определен диапазон (октава). От тази гледна точка трябва да се обмислят всички процеси на Земята и като се вземат предвид, да се създаде методология за разработване на системи от гледна точка на енергийно-информационната природа на всички процеси. От анализа на развитието на физически плътния свят (неговият инерционен компонент) се знае, че той преминава през няколко етапа на развитие.
Всички процеси на Земята (планета със съответното ниво на развитие) се контролират от Системата за управление на Земята, без която е невъзможен целият последващ процес на преход към друг, т.е., по-рано вменен истински път на цивилизационното развитие на Земята с разумна ориентация. Невъзможно е да се реализира целта, заради която е създадена и както е отбелязано в OФЧ: "... в процеса на въплъщение на всичките осем етапа на своето дискретно сложно цивилизационно развитие да постигне съвършенство на хармонията само на неинерционното състояние на енергиите и на своя Разум, като в крайна сметка се превръща в ипостаза на Всемирния интелект!"
Тези стъпки трябва да бъдат предприети и също да се адаптират съвременните методи на познание към новите условия и изисквания. Анализът на огромната база от данни обаче показва, че при развитието на системата (научна, техническа, природна, социална и т.н.) съществуват три стадия (системен синтез, адаптиране към околната среда и вътрешната среда и саморазвитие) на пет етапа:
1. Търсене на състава (от кои елементи системата трябва да бъде съставена (или да бъде синтезирана), за да изпълни определената Главна Полезна Функция (ГПФ?) или да прояви определени свойства).
На макро ниво за изпълнението на ГПФ трябва да се осигури съвместимостта на елементите на нивото на изпълняваните функции и физическата съвместимост на нивото на взаимодействащите елементи; на микро ниво - трябва да има 100% съвместимост на взаимодействащите елементи или равновесието на октавите за дадена структура. Трябва да се помни, че материята може да бъде под формата на инерционна маса или на неинерционна. Инерционната може да бъде наблюдавана с помощта на инструменталната база (до 64 октави), докато неинерционната - непряко, косвено.
Пример: с помощта на сканиращ тунелен микроскоп може да се разгледат отделни атоми по повърхността на материала и не повече. Тогава да се наблюдава неинерционна маса е възможно само чрез инструмент, който е поне с октава по-висока от наблюдавания обект. Тази възможност се притежава само от развития човешки мозък. Ефектът от потоците от първичната материя, които чувстваме е например, когато комплексът "СветЛ" е включен, но за сега ние (по-голямата част от хората) не можем да кажем нищо за тяхната структура, "форма", интензивност и други параметри - което може да направи Н. Левашов.
Препоръка 1: анализът на системата винаги трябва да започва с "края", а за това е необходимо да се формулира идеален краен резултат (ИКР) за този проблем - какъв трябва да бъде идеалния краен резултат, за да може този резултат да стане възможен?
Автори: И.М. Кондраков, Ф.Д. Шкруднев
понеделник, 30 юли 2018 г.
петък, 27 юли 2018 г.
Приемствеността на научните знания и огледалото на съвременната наука - 10
За какво творчество, научна работа и професионално развитие може да се говори, ако учителят бъде натоварен така, че да "има време да напише лекции и да се подготви за тях след 8-часова "седянка" на катедрата". Известно е, че за писането и подготовката на лекция за периода от един академичен час са необходими до 8 астрономически часа. И пороят от "ранно зреещи" статии, които сякаш отразяват нарасналия интерес на преподавателите към науката, чиято научна стойност е близо до нула, макар че "повишава" университетския рейтинг и дори се плаща от университета, привиква учителя към безразсъдното размножаване на "научна отпадъчна хартия". Кого мамим? Себе си и нашето бъдеще!
А въвеждането на новата система под формата на електронна база данни от руския индекс за научно цитиране (РИНЦ) доведе до различни недоразумения - базата беше непълна, непредставителна и т.н. Но най-важното беше друго - тъй като системата РИНЦ се подобряваше, представители на академичната общност се научиха да я заблуждават (както пише Балацки). Всичко това доведе до следващия парадокс - най-некомпетентните учени се оказаха най-талантливите. Принадлежността към научната кохорта от учени не е резултат, постигнат от конкретен човек, а е наличието на научна степен и брой на публикациите. И не е случайно, че великият преподавател-реформатор К. Д. Ушински не е признат за учен от научните среди, понеже няма академична степен или академично звание. Тогава как за педагога-новатор Л.Н.Толстой идеалът за реформиране, по-специално в училището, беше крайният резултат, т.е. такава ситуация, когато учещият може и ще иска да се учи САМ - без принуда, с интерес, радостно и успешно.
Като основна задача за училището си Л.Н. Толстой виждал в предоставянето на студентите на широк спектър от знания и развитие на творческите сили на обучавания, неговата инициатива и самостоятелност: "Ако един ученик в училище не се научи сам да твори нещо, подчертава учителят, то и в живота той винаги ще имитира, копира, тъй като са малко хората, които след като са се научили да копират, биха могли да направят самостоятелно приложение на тази информация".
Парадокс обаче тук няма, а за да може студентите да се обучат добре, трябва да бъдат научени да учат. Но освен това обучаемият трябва да се запознае с елементите на методологията на научното познание. В краен случай, да му се разкаже за закономерностите на развитието на научните системи (знания), тогава той ще се научи да извлича нови знания.
Автори: И.М. Кондраков, Ф.Д. Шкруднев
А въвеждането на новата система под формата на електронна база данни от руския индекс за научно цитиране (РИНЦ) доведе до различни недоразумения - базата беше непълна, непредставителна и т.н. Но най-важното беше друго - тъй като системата РИНЦ се подобряваше, представители на академичната общност се научиха да я заблуждават (както пише Балацки). Всичко това доведе до следващия парадокс - най-некомпетентните учени се оказаха най-талантливите. Принадлежността към научната кохорта от учени не е резултат, постигнат от конкретен човек, а е наличието на научна степен и брой на публикациите. И не е случайно, че великият преподавател-реформатор К. Д. Ушински не е признат за учен от научните среди, понеже няма академична степен или академично звание. Тогава как за педагога-новатор Л.Н.Толстой идеалът за реформиране, по-специално в училището, беше крайният резултат, т.е. такава ситуация, когато учещият може и ще иска да се учи САМ - без принуда, с интерес, радостно и успешно.
Като основна задача за училището си Л.Н. Толстой виждал в предоставянето на студентите на широк спектър от знания и развитие на творческите сили на обучавания, неговата инициатива и самостоятелност: "Ако един ученик в училище не се научи сам да твори нещо, подчертава учителят, то и в живота той винаги ще имитира, копира, тъй като са малко хората, които след като са се научили да копират, биха могли да направят самостоятелно приложение на тази информация".
Парадокс обаче тук няма, а за да може студентите да се обучат добре, трябва да бъдат научени да учат. Но освен това обучаемият трябва да се запознае с елементите на методологията на научното познание. В краен случай, да му се разкаже за закономерностите на развитието на научните системи (знания), тогава той ще се научи да извлича нови знания.
Автори: И.М. Кондраков, Ф.Д. Шкруднев
сряда, 25 юли 2018 г.
Приемствеността на научните знания и огледалото на съвременната наука - 9
Образование: От без(с)системност към система от знания
Както е отбелязано в статията "Приемственост на научното знание": "През последните 500 години на Земята е създадена мрежа, която е от основно значение за развитието и съществуването на човечеството. Мрежата е електромагнитна (по термините на съвременната "конска" наука) решетка, в която съществува всичко живо на Земята. Използвайки решетката, можете да дадете информация, да я заснемете, да промените структурата на живота според съответната програма.
Докато съответните закони не са открити, човек може само да опише явления, да събира, систематизира фактите, но не може да обясни или предскаже нищо. И ако е възможно да се намерят някои закономерности, то се дължи на натрупването на емпирични данни, плавно попадащи на определена линия на развитие на изследваната система.
Но напредъкът в областта на информационните технологии, в противоречие с очакванията, доведе до факта, че сегашното поколение загуби интерес към нови научни знания и към обучението. Училището престава да бъде символ на знанието, университетите са се превърнали в търговски организация, на производство не се учи и така всеки се адаптира доколкото може. Нито в училище, нито в университетите, нито в производството те учат на творчество, на методологията за получаване на нови знания. Как да решим този проблем? Как да заинтересуваме поне тази част от населението, която все още не е забравила да мисли, която не е безразлична към собственото бъдеще и бъдещето на техните деца. Най-малкото човек винаги трябва да знае истината за себе си и за света около него, тогава той винаги правилно ще оценява действията си и ще определя целите на своя живот, т.е. той трябва да има точния мироглед, формиран въз основа на истинското познание за света и за себе си.
Ситуацията не се развива по-добре след прословутата перестройка и в системата на висшето образование. Докосваме само някои от неговите аспекти. Както пише в статията си "Изчерпването на академичната рента" E.В. Балатски: "Първият елемент от Непаричната академична рента (НAР) - удовлетвореността от творчеството - беше почти напълно унищожен от "експлоататорската система", въведена във вузовете.
Натоварването върху учителите непрекъснато се увеличава. Така, според нашите най-груби оценки, през периода на реформите то се е увеличило 4 пъти: ако по време на СССР работната натовареност на професора беше 2 часа на седмица, то през 2012 г. достигна 8 часа. През 2013 г. започна масовото освобождаване на преподаватели от вузове, което доведе до безпрецедентно увеличаване на натовареността на останалите учители в учебните зали. Така например, през 2014 г. в ГУУ лекционната активност на служителите през есенния семестър трябва да бъде увеличена на 450 часа в сравнение с 220 часа през пролетния семестър. Резултатът от тези промени е пълното унищожаване на творческия принцип в работата на учителя". Могат ли учителите в такива условия да дават качествено образование? Отговорът е очевиден - Не!
Автор: И.М. Кондраков, Ф.Д. Шкруднев
Както е отбелязано в статията "Приемственост на научното знание": "През последните 500 години на Земята е създадена мрежа, която е от основно значение за развитието и съществуването на човечеството. Мрежата е електромагнитна (по термините на съвременната "конска" наука) решетка, в която съществува всичко живо на Земята. Използвайки решетката, можете да дадете информация, да я заснемете, да промените структурата на живота според съответната програма.
Докато съответните закони не са открити, човек може само да опише явления, да събира, систематизира фактите, но не може да обясни или предскаже нищо. И ако е възможно да се намерят някои закономерности, то се дължи на натрупването на емпирични данни, плавно попадащи на определена линия на развитие на изследваната система.
Но напредъкът в областта на информационните технологии, в противоречие с очакванията, доведе до факта, че сегашното поколение загуби интерес към нови научни знания и към обучението. Училището престава да бъде символ на знанието, университетите са се превърнали в търговски организация, на производство не се учи и така всеки се адаптира доколкото може. Нито в училище, нито в университетите, нито в производството те учат на творчество, на методологията за получаване на нови знания. Как да решим този проблем? Как да заинтересуваме поне тази част от населението, която все още не е забравила да мисли, която не е безразлична към собственото бъдеще и бъдещето на техните деца. Най-малкото човек винаги трябва да знае истината за себе си и за света около него, тогава той винаги правилно ще оценява действията си и ще определя целите на своя живот, т.е. той трябва да има точния мироглед, формиран въз основа на истинското познание за света и за себе си.
Ситуацията не се развива по-добре след прословутата перестройка и в системата на висшето образование. Докосваме само някои от неговите аспекти. Както пише в статията си "Изчерпването на академичната рента" E.В. Балатски: "Първият елемент от Непаричната академична рента (НAР) - удовлетвореността от творчеството - беше почти напълно унищожен от "експлоататорската система", въведена във вузовете.
Натоварването върху учителите непрекъснато се увеличава. Така, според нашите най-груби оценки, през периода на реформите то се е увеличило 4 пъти: ако по време на СССР работната натовареност на професора беше 2 часа на седмица, то през 2012 г. достигна 8 часа. През 2013 г. започна масовото освобождаване на преподаватели от вузове, което доведе до безпрецедентно увеличаване на натовареността на останалите учители в учебните зали. Така например, през 2014 г. в ГУУ лекционната активност на служителите през есенния семестър трябва да бъде увеличена на 450 часа в сравнение с 220 часа през пролетния семестър. Резултатът от тези промени е пълното унищожаване на творческия принцип в работата на учителя". Могат ли учителите в такива условия да дават качествено образование? Отговорът е очевиден - Не!
Автор: И.М. Кондраков, Ф.Д. Шкруднев
понеделник, 23 юли 2018 г.
Приемствеността на научните знания и огледалото на съвременната наука - 8
Трябва да се помни, че научното познание се отличава от обикновеното само със своята системност и последователност, както в процеса на търсене на нови знания, така и в подредбата на всички открити, налични знания.
Досега основната технология за придобиване на нови знания в науката е методът на опит и грешка или метода на "научното разтърсване", който се "подобрява" във всяка епоха, като методологически остава същия. Ето защо тук сработва "щафетният механизъм": задачата се решава от екип от съвременници, които не са по-малко талантливи от тези, които са били близо до окончателното решаване на задачата, когато "стойността" й вече не се оценява с милиони, а само с няколко проби. Именно този колектив извършва тези последни тестове и става откривател. Но въпреки това науката, като система, се развива от човека закономерно, тези закони могат да бъдат опознати и използвани за съзнателно решаване на задачи, които се смятат за творчески, без никакви надежди за успех, късмет или случайно прозрение.
Процесът на познание включва натрупването на факти. Фактите са систематизирани и обобщени с помощта на най-простите абстракции - понятия (дефиниции, представи), които са важни структурни елементи на науката.
Най-важният компонент в системата на научното познание са научните закони, отразяващи най-значимите, стабилни, повтарящи се обективни вътрешни връзки в природата, обществото и мисленето. Законите на природата не се променят с промяната в социалната организация на обществото, с подмяната на планетарните системи за контрол и други "апокалиптични" постижения.
Най-висшата форма на генерализиране и систематизиране на знанието е теорията.
Като се има предвид, че напоследък след запознаване с теориите на Н.В. Левашов и А.М. Хатыбов се появиха мнения, че "... с подмяната на СУЗ на Ебра с Родната" също ще се променят Законите на природата, особено важна е забележката за бъдещите изобретатели и изследователи:
"В природата на Вселената няма безпорядък, има стриктен конструктивен ред и контролирано функциониране на микро и макро ниво на нейното устройство"!
Тези сложни или прости конструкции на енергийни решетки са съсредоточили в себе си съхранението в стабилно състояние на най-важната способност на материята - да изпълнява работа (т.е. да има енергия, която да дава възможност да се извършва каквото и да е движение по това време или по някое друго време в бъдещо изменено състояние на физическото тяло). Тези представи трябва да бъдат основа на знанието, което трябва да бъде постигнато на всички етапи от формирането на нов мироглед у хората през този преходен период. И за да не изпуснем от ръцете бъдещето, е необходимо да се премине от старото изкривено фактологично образование към методологично.
Автор: И.М. Кондраков, Ф.Д. Шкруднев
Досега основната технология за придобиване на нови знания в науката е методът на опит и грешка или метода на "научното разтърсване", който се "подобрява" във всяка епоха, като методологически остава същия. Ето защо тук сработва "щафетният механизъм": задачата се решава от екип от съвременници, които не са по-малко талантливи от тези, които са били близо до окончателното решаване на задачата, когато "стойността" й вече не се оценява с милиони, а само с няколко проби. Именно този колектив извършва тези последни тестове и става откривател. Но въпреки това науката, като система, се развива от човека закономерно, тези закони могат да бъдат опознати и използвани за съзнателно решаване на задачи, които се смятат за творчески, без никакви надежди за успех, късмет или случайно прозрение.
Процесът на познание включва натрупването на факти. Фактите са систематизирани и обобщени с помощта на най-простите абстракции - понятия (дефиниции, представи), които са важни структурни елементи на науката.
Най-важният компонент в системата на научното познание са научните закони, отразяващи най-значимите, стабилни, повтарящи се обективни вътрешни връзки в природата, обществото и мисленето. Законите на природата не се променят с промяната в социалната организация на обществото, с подмяната на планетарните системи за контрол и други "апокалиптични" постижения.
Най-висшата форма на генерализиране и систематизиране на знанието е теорията.
Като се има предвид, че напоследък след запознаване с теориите на Н.В. Левашов и А.М. Хатыбов се появиха мнения, че "... с подмяната на СУЗ на Ебра с Родната" също ще се променят Законите на природата, особено важна е забележката за бъдещите изобретатели и изследователи:
"В природата на Вселената няма безпорядък, има стриктен конструктивен ред и контролирано функциониране на микро и макро ниво на нейното устройство"!
Тези сложни или прости конструкции на енергийни решетки са съсредоточили в себе си съхранението в стабилно състояние на най-важната способност на материята - да изпълнява работа (т.е. да има енергия, която да дава възможност да се извършва каквото и да е движение по това време или по някое друго време в бъдещо изменено състояние на физическото тяло). Тези представи трябва да бъдат основа на знанието, което трябва да бъде постигнато на всички етапи от формирането на нов мироглед у хората през този преходен период. И за да не изпуснем от ръцете бъдещето, е необходимо да се премине от старото изкривено фактологично образование към методологично.
Автор: И.М. Кондраков, Ф.Д. Шкруднев
петък, 20 юли 2018 г.
Приемствеността на научните знания и огледалото на съвременната наука - 7
Тук под номера са показани отделни основни етапи на структуриране на това пространство заедно с материята в него. Поз. 1 - матрични пространства със структурирано пространство след образуването на Реалността; Поз. 2 - формиране на звезди и анти-звезди (черни дупки). Следва вилката: развитие и структуриране на материята и пространството на макро (поз. 4-9), мезо (поз. 4-5) и микро ниво (поз.3-3 ').
На микро ниво става формирането на структурите на частици, атоми, молекули (прости и сложни), до кристалните решетки от различни видове, поз. 3-3 '.
По-нататък на макрониво, в резултат на супер експлозията, водеща до структуриране на пространството и образуване на система на метавселени (виж позиции 6: 1 и 2) - суперпространство чрез сливане на девет форми на материя от 14 възможни. Тук законът за "златното сечение" ясно се проявява: разликите в измерението между "участъците" на материята от 1 - 9 ПМ и 1 - 14 се отнасят един към друг и към цяло, като 8ΔL: 13ΔL = 0.618: 1. И това не е случайно: в хармонично развиващите се системи (и стремящи се към баланс) съотношението между частта на системата и нейното цяло е в рамките на стойността на "златното сечение".
По-нататъшното структуриране на макрокосмоса на нивото на суперпространства от 1-6-ия ред води до образуването на "атоми" и "молекули" (шестолъчни и антишестолъчни), на макрокосмоси (клъстери), които водят до образуването на кристална макрокосмична решетка (позиция 9), която наподобява структура на пчелна пита, особено ако се гледа под определен ъгъл (рис. 3).
В ограничено пространство тази структура с форма на пчелна пита се трансформира в лента на Mьобиус благодарение на свойствата и качествата на шестолъчите и антишестолъчите. Но това вече е Голямата Вселена, за която нямаме информация. На мезо ниво пространството е структурирано и в резултат на това става образуването на планети, по-специално Земята (процесът е подробно описан под формата на изображения от Н. Левашов в неговата книга "Хомогенна Вселена". Ако има подходящи условия на планетата, се формира природна СУЗ (под формата на шест сфери, свързани помежду си, заедно със самата физически плътна планета), други структури и системи, които продължават да развиват самата планета: атмосферата; биосферата с множество екосистеми, които образуват общество на определено ниво на развитие, а в някои случаи техносфера (ако цивилизацията следва технократичния път на развитие) или ноосферата (сферата на разума (ако цивилизацията следва пътя на самопознанието и самоусъвършенстването). Освен това, ако планетата попадне в центъра на вниманието на развитите цивилизации, природната система за контрол се заменя с изкуствена система за контрол, която гарантира по-нататъшното развитие на цивилизацията в насока на разумна ориентация. След реконструкцията на "истинската система за контрол на Земята", изпълнителското състояние обхваща както конструктивните аспекти на промените в инерционните и неинерционни състояния на енергиите, така и промяната в цялата истинска програмна същност и същност на клъстерния контрол на земното битие като цяло. Това може да се определи като причинна основа на всички процеси на промяна на битието на енергиите на Земята. Когато формираме нова методология за познание, ще вземем предвид и тази страна на Битието. Следователно, методологията на познанието трябва да съдържа идеи за това как еволюцията на заобикалящия ни свят в неговото инерционно проявление се свързва с промяната на неговия неинерционен компонент на материята.
Методът на познанието може да бъде определен като специфична процедура, състояща се от поредица от конкретни действия или операции, чието прилагане води до постигането на целта или я доближава до нея. В съвременната наука подобни методи се характеризират като алгоритми, тъй като позволяват еднозначно решение на задачите от масов характер.
Автори: И.М. Кондраков, Ф.Д. Шкруднев
сряда, 18 юли 2018 г.
Приемствеността на научните знания и огледалото на съвременната наука - 6
Oт "конския подход" към научна методология
И така, в момента имаме:
в горната част на пирамидата са математиците, които създават псевдоструктури;
гениите-самотници, те са единици и всичко, което получават е само това, което могат реално да въплътят;
творци, изпълнители и други научни деятели. Тук е събрано всичко, от критиката до създаването на собствени теории.
И така, веднага щом се появи "динамиката", израстнаха ефиродинамиката, ритмодинамиката и т.н. по аналогия с факта, че веднага щом в компютъра се появи "виртуална памет", във филмите се появиха "виртуални убийци".
Гледната точка на науката за материалния (и нематериалния) свят е следната:
Твърдо тяло → течност → газ → неорганизирана плазма.
За съжаление, официалната наука започва процеса на формиране на идеи за материята с "края", т.е. с изучаването на твърдото тяло - търсенето на атомните структури в него. А за това тя създава синхрофазотрони, колайдери. A.M. Хатибов, като учен, който разбира важността на методологията на науката за правилното формиране на мироглед, предложи различна гледна точка:
"Строго организирана плазма → материални структури (газообразни → течни → твърди). Тоест последователността от октави ((128) → (126 - 74) → (72 - 66)) → (64) → (62 - 34) → (32-28) - (24-26) → (22-16).
Атомните структури трябва да се разглеждат само в горните октави на плазмата.
Контролната система днес има к-структура, всички решетки са изградени върху кубове (в органичната химия кубът се превръща в хексахедрон).
Ето защо свойствата на химичните елементи зависят не само от състава на веществата, тяхната структура, динамика, но и от пространственото разположение на частите от състава на веществото, тъй като качеството на пространствената структура (размерност) на мястото на атомите на веществата определя техните свойства (виж рис. 1 и 2). Не е съвпадение, че съвкупността от Платоновите тела (куб, икосаедър, додекаедър) са последователно вплетени един в друг. Икосаедър и додекаедър са взаимно допълващи се.
Дискретността и структурираната материя на по-ниските нива на организация, в съответствие със законите за развитие на системата, води до структуриране на пространството, в което се намира материята.
Тези геометрични форми (тетраедър, октаедър (куб), икосаедър, додекаедър) приемат много кристали в процеса на растеж.
Суперпозицията на различни части от спектъра на електромагнитното лъчение - от гама-лъчение до дълги електромагнитни вълни, разпределението на материята в нехомогенно пространство в съответствие със законите на синергетиката и хармонията, формира съответните структури, например решетки (Хартман, Кюри). Тук самата хибридна материя участва в това взаимодействие, като структурира пространството около себе си и вътре в себе си, създавайки кристални и други мрежи до Големия Космос.
Автори: И.М. Кондраков, Ф.Д. Шкруднев
И така, в момента имаме:
в горната част на пирамидата са математиците, които създават псевдоструктури;
гениите-самотници, те са единици и всичко, което получават е само това, което могат реално да въплътят;
творци, изпълнители и други научни деятели. Тук е събрано всичко, от критиката до създаването на собствени теории.
И така, веднага щом се появи "динамиката", израстнаха ефиродинамиката, ритмодинамиката и т.н. по аналогия с факта, че веднага щом в компютъра се появи "виртуална памет", във филмите се появиха "виртуални убийци".
Гледната точка на науката за материалния (и нематериалния) свят е следната:
Твърдо тяло → течност → газ → неорганизирана плазма.
За съжаление, официалната наука започва процеса на формиране на идеи за материята с "края", т.е. с изучаването на твърдото тяло - търсенето на атомните структури в него. А за това тя създава синхрофазотрони, колайдери. A.M. Хатибов, като учен, който разбира важността на методологията на науката за правилното формиране на мироглед, предложи различна гледна точка:
"Строго организирана плазма → материални структури (газообразни → течни → твърди). Тоест последователността от октави ((128) → (126 - 74) → (72 - 66)) → (64) → (62 - 34) → (32-28) - (24-26) → (22-16).
Атомните структури трябва да се разглеждат само в горните октави на плазмата.
Контролната система днес има к-структура, всички решетки са изградени върху кубове (в органичната химия кубът се превръща в хексахедрон).
Ето защо свойствата на химичните елементи зависят не само от състава на веществата, тяхната структура, динамика, но и от пространственото разположение на частите от състава на веществото, тъй като качеството на пространствената структура (размерност) на мястото на атомите на веществата определя техните свойства (виж рис. 1 и 2). Не е съвпадение, че съвкупността от Платоновите тела (куб, икосаедър, додекаедър) са последователно вплетени един в друг. Икосаедър и додекаедър са взаимно допълващи се.
Дискретността и структурираната материя на по-ниските нива на организация, в съответствие със законите за развитие на системата, води до структуриране на пространството, в което се намира материята.
Тези геометрични форми (тетраедър, октаедър (куб), икосаедър, додекаедър) приемат много кристали в процеса на растеж.
Суперпозицията на различни части от спектъра на електромагнитното лъчение - от гама-лъчение до дълги електромагнитни вълни, разпределението на материята в нехомогенно пространство в съответствие със законите на синергетиката и хармонията, формира съответните структури, например решетки (Хартман, Кюри). Тук самата хибридна материя участва в това взаимодействие, като структурира пространството около себе си и вътре в себе си, създавайки кристални и други мрежи до Големия Космос.
Автори: И.М. Кондраков, Ф.Д. Шкруднев
понеделник, 16 юли 2018 г.
Приемствеността на научните знания и огледалото на съвременната наука - 5
Нека се опитаме да разберем какво е науката от гледна точка на Новото Знание.
Науката е непрекъснато развиваща се система за познаване на обективните закони на природата, обществото и мисленето, които се получават и превръщат в директна производствена сила на обществото в резултат на специалната дейност на хората, придружена и коригирана от Системата за управление на Земята.
Науката може да се разглежда в различни измерения:
Като специфична форма на обществено съзнание под формата на мироглед, чиято основа е системата от знания;
Като процес на познаване на законите и закономерностите на обективния свят на всички негови йерархични нива;
Като определен вид социално разделение на труда, насочено към подобряване на качеството на живот и поддържане на хармонията на обществото и природата;
Като един от важните фактори за социалното развитие и като процес за производство на знания и тяхното използване за получаване на полезни за обществото резултати.
Ще приемем, че етапът на "конската диплома" е изчерпал потенциала си за развитие, въпреки че все още използваме голяма част от миналите инструменти по инерцията на мисленето в зараждащата се наука, наречена обобщено - Новото знание. Така че, нека да дадем някои определения, с които все пак ще си имаме работа.
Основната характеристика и основна функция на науката е опознаването на обективния свят и използването на знанието за подобряване, запазване, развитие на живота и света около нас. Науката е създадена, за да идентифицира непосредствено основните аспекти на всички явления на природата, обществото и мисълта, за да ги поддържа в хармония.
Инструменталната база на познанието на околния свят е ограничена от способностите на инструментите (максималната октава не е по-висока от 62), а на този етап - и от възможностите на човешкия мозък.
Отхвърляйки позицията, че познаването на околния свят в съвременните условия е възможно само въз основа на научно обоснована методика за познание, родена на базата на анализа на огромен брой артефакти, ще се опитаме да разберем какви са елементите или инструменти трябва да има тази методология, за да може от СУЗ да се получава необходимата и вярна информация.
Освен инструментите, науката включва в себе си изследователските методи. С методите на научните изследвания се занимава науката методология (метод - познание и логос - учение за методите, които представляват набор от когнитивни операции в научните изследвания). Основната цел на методологията на науката е изследването и анализа на методите, средствата и техниките, чрез които се придобиват нови знания в науката, както на емпиричните, така и на теоретичните нива на познанието, в процеса на който се използват един или друг метод на познание, които формират мирогледа на учения.
Автори: И.М. Кондраков, Ф.Д. Шкруднев
Науката е непрекъснато развиваща се система за познаване на обективните закони на природата, обществото и мисленето, които се получават и превръщат в директна производствена сила на обществото в резултат на специалната дейност на хората, придружена и коригирана от Системата за управление на Земята.
Науката може да се разглежда в различни измерения:
Като специфична форма на обществено съзнание под формата на мироглед, чиято основа е системата от знания;
Като процес на познаване на законите и закономерностите на обективния свят на всички негови йерархични нива;
Като определен вид социално разделение на труда, насочено към подобряване на качеството на живот и поддържане на хармонията на обществото и природата;
Като един от важните фактори за социалното развитие и като процес за производство на знания и тяхното използване за получаване на полезни за обществото резултати.
Ще приемем, че етапът на "конската диплома" е изчерпал потенциала си за развитие, въпреки че все още използваме голяма част от миналите инструменти по инерцията на мисленето в зараждащата се наука, наречена обобщено - Новото знание. Така че, нека да дадем някои определения, с които все пак ще си имаме работа.
Основната характеристика и основна функция на науката е опознаването на обективния свят и използването на знанието за подобряване, запазване, развитие на живота и света около нас. Науката е създадена, за да идентифицира непосредствено основните аспекти на всички явления на природата, обществото и мисълта, за да ги поддържа в хармония.
Инструменталната база на познанието на околния свят е ограничена от способностите на инструментите (максималната октава не е по-висока от 62), а на този етап - и от възможностите на човешкия мозък.
Отхвърляйки позицията, че познаването на околния свят в съвременните условия е възможно само въз основа на научно обоснована методика за познание, родена на базата на анализа на огромен брой артефакти, ще се опитаме да разберем какви са елементите или инструменти трябва да има тази методология, за да може от СУЗ да се получава необходимата и вярна информация.
Освен инструментите, науката включва в себе си изследователските методи. С методите на научните изследвания се занимава науката методология (метод - познание и логос - учение за методите, които представляват набор от когнитивни операции в научните изследвания). Основната цел на методологията на науката е изследването и анализа на методите, средствата и техниките, чрез които се придобиват нови знания в науката, както на емпиричните, така и на теоретичните нива на познанието, в процеса на който се използват един или друг метод на познание, които формират мирогледа на учения.
Автори: И.М. Кондраков, Ф.Д. Шкруднев
петък, 13 юли 2018 г.
Приемствеността на научните знания и огледалото на съвременната наука - 4
В методологията цари бъркотия. Метафизичният метод, който позволява замяната на реалните феномени с въображаеми за решаването на задачите, се прехвърля от приложната физика към фундаменталната и философите го наричат "нова диалектика, създадена от самите физици", а самите физици (виж "Квантова физика от А.Б. Мигдал) разделят Диалектиката на Айнщайн, диалектиката на Бор и т.н.
Разликата между тези "диалектики" се състои само във факта, че Айнщайн е измислил само математически модели на въображаеми феномени на природата, а Бор - математически и предметни.
Липсата на методология за научни изследвания е като скитане в тъмнината, където има известна вероятност да се препънем върху обект, който потенциално може да стане обект на откритие.
Съдейки по методологията и съдържанието на теориите, физиката се развива като изкуство за решаване на приложни задачи, т.е. като приложна математика (математическа физика), и наричайки я наука за природата, физиците превръщат желаното в действително. Поради това има и неразбории в теориите.
Вместо изкривена представа за света, се дава частична инструментална база (математика). Цялостното развитие на науката на всички етапи е развитието на математиката и моделирането без практически смисъл. Науката толкова се увличаше от моделите, че пропусна "златното сечение", без което е невъзможно да се доближи до елементарната атомна структура и т.н. Но тук възниква въпросът: "случайно ли го пропусна?" А нашите предци използваха в практиката си матрицата на руския Всемир, изградена върху законите на хармонията. Изглежда, че в бъдещата науката между параметрите трябва да има само числови съотношения, при което те трябва да бъдат безразмерни и свързани със законите на хармонията, т.е. "Златното сечение", закона за качествената симетрия и закона за нарушената симетрия.
Просто казано, за сега математиката като инструментариум е просто "нож с вилица", позволяващи да се дисектира всяка "научна храна", в която има определени числови отношения. Но наред с всичко това, тя не е длъжна да даде представа за вкуса и другите качества на тази "храна". Тя се опира на модела, който изследователят измисля в главата си. С други думи, математиката е просто инструмент (не най-добрия и не най-лошия в даден период на развитие на науката), затова не е нейно задължение да прави открития.
Късметът достига откривателя тогава, когато успешно бива открит математически модел на изследваната система или в случаите, когато поради математически особености бяха направени открития "на самия ръб" (откриването на позитрона, на Уран и т.н.), които нямат нищо общо с научната парадигма (в този случай П. Дирак). Просто се проявяват закономерности и правила на математиката (например корен от 4 е ± 2 или ± m - при откриването на позитрона). От тази гледна точка математиката по никакъв начин не може да бъде "Царицата на науките". Тя е добър инструмент, но нищо повече.
Тази ситуация е добре отразена в работата на А.М. Хатибов "Има ли наука?".
Автори: И.М. Кондраков, Ф.Д. Шкруднев
Разликата между тези "диалектики" се състои само във факта, че Айнщайн е измислил само математически модели на въображаеми феномени на природата, а Бор - математически и предметни.
Липсата на методология за научни изследвания е като скитане в тъмнината, където има известна вероятност да се препънем върху обект, който потенциално може да стане обект на откритие.
Съдейки по методологията и съдържанието на теориите, физиката се развива като изкуство за решаване на приложни задачи, т.е. като приложна математика (математическа физика), и наричайки я наука за природата, физиците превръщат желаното в действително. Поради това има и неразбории в теориите.
Вместо изкривена представа за света, се дава частична инструментална база (математика). Цялостното развитие на науката на всички етапи е развитието на математиката и моделирането без практически смисъл. Науката толкова се увличаше от моделите, че пропусна "златното сечение", без което е невъзможно да се доближи до елементарната атомна структура и т.н. Но тук възниква въпросът: "случайно ли го пропусна?" А нашите предци използваха в практиката си матрицата на руския Всемир, изградена върху законите на хармонията. Изглежда, че в бъдещата науката между параметрите трябва да има само числови съотношения, при което те трябва да бъдат безразмерни и свързани със законите на хармонията, т.е. "Златното сечение", закона за качествената симетрия и закона за нарушената симетрия.
Просто казано, за сега математиката като инструментариум е просто "нож с вилица", позволяващи да се дисектира всяка "научна храна", в която има определени числови отношения. Но наред с всичко това, тя не е длъжна да даде представа за вкуса и другите качества на тази "храна". Тя се опира на модела, който изследователят измисля в главата си. С други думи, математиката е просто инструмент (не най-добрия и не най-лошия в даден период на развитие на науката), затова не е нейно задължение да прави открития.
Късметът достига откривателя тогава, когато успешно бива открит математически модел на изследваната система или в случаите, когато поради математически особености бяха направени открития "на самия ръб" (откриването на позитрона, на Уран и т.н.), които нямат нищо общо с научната парадигма (в този случай П. Дирак). Просто се проявяват закономерности и правила на математиката (например корен от 4 е ± 2 или ± m - при откриването на позитрона). От тази гледна точка математиката по никакъв начин не може да бъде "Царицата на науките". Тя е добър инструмент, но нищо повече.
Тази ситуация е добре отразена в работата на А.М. Хатибов "Има ли наука?".
Автори: И.М. Кондраков, Ф.Д. Шкруднев
сряда, 11 юли 2018 г.
Приемствеността на научните знания и огледалото на съвременната наука - 3
А има ли наука?
Известно е, че всяко изследване се основава на специфична инструментална база и резултатът от изследването се определя не само от точността на тази база, но и от смисъла на нейната конструкция, както бе писал А.М. Хатибов. Инструменталната база на съвременната наука и тази, която сам създава, той привежда в сравнителна таблица. Ето някои извадки от нея.
Сравнението на табличните графи показва, че между съвременната наука и Новото знание, основателите на което са Н.А. Moрозов, Н.В. Левашов, A.M. Хатибов и други руски учени, има огромна пропаст, която показва, че приемствеността се наблюдава само при запазване на терминологията, с която те са свикнали и която се променя по-бавно от промените в парадигмите на науката. До сега науката не се интересува от това, което е извън нейното разбиране. Веднъж в един частен разговор, Н. В. Левашов изрази идеята, че по принцип е необходимо да се разбере явлението и изследваният обект. В крайна сметка имаме най-мощния инструмент - мозъкът, който на определено ниво на развитие ще ни позволи да проникнем в дълбочината на материята, при което ще бъде възможно да се разгледа не само един атом, а и структурата му ... И това вече не е фантастика.
Според М. Планк, отказвайки се от разработките на предметни модели и наричайки математическите модели физически теории "... физиците са се потопили в мъгливата атмосфера на матриците и вълновата механика, в математическите операции. Те направиха правилни изводи, но в същото време не разбраха физическата реалност, стояща зад тях"
"Какво е физиката?" - пита А.М. Хатибов и самият той отговаря: "Няма достатъчно основание да наричаме физиката наука за природата".
Автори: И.М. Кондраков, Ф.Д. Шкруднев
Известно е, че всяко изследване се основава на специфична инструментална база и резултатът от изследването се определя не само от точността на тази база, но и от смисъла на нейната конструкция, както бе писал А.М. Хатибов. Инструменталната база на съвременната наука и тази, която сам създава, той привежда в сравнителна таблица. Ето някои извадки от нея.
| Современная наука | Холодный ядерный синтез | |
| 1 |
Математика
- знаки операций (+, -, *, /);- трудоёмкость решения задач управления (класс «Системный анализ и исследование операций») N! (N факториал) |
Математика
- знак определяется комплексной функцией, например, вместо +, – используется 32 знака;- трудоёмкость решения задач управления N (без факториала). |
| 2 |
Физика
Модель атома-Бора и тому подобное, в основе лежит некая масса (протон, электрон, электрино, гравитон и т.п.) |
Физика
Частотно-волновая-пучковая модель с конкретной морфологией и конкретными структурами связи. |
| 3 |
Химия
Таблица Менделеева – построена в зависимости роста атомного веса (по модели Бора). Реакции – по типу взаимодействия масс. |
Химия
Гравито-электро-магнито-пучково-волновая таблица Максима. Реакции – взаимодействие различного типа волн и их энергий. |
| 4 | Морфология и симметрия - 11 осей симметрии (включая время); - 1 пространство; - 1 форма массы. |
Морфология и симметрия - 18 осей симметрии + 6 трансляций (без функции времени), 24 аддитивных и 108 мультипликативных вариантов симметрии, - 3 пространства расчётных и 8 пространств действующих; - 36 вариантов преобразования одной формы. |
| 5 |
Время
Отнесено к эталону число колебаний атома цезия. |
Время
Отнесено к магнитному полю макрообъекта. |
| 6 |
Вакуум
Пустое место, Е= 0 (Г.И. Шипов,
Теория физического вакуума). Пустота управляет миром (все создалось из
ничего). Закон Хаббла на основе красного смещения. Максимальная скорость
сигнала = С. |
Вакуум
Строго фазированное
пространство с конкретными значениями гравитационных, электрических и
магнитных составляющих, суперпозиция частот при прохождении сигнала.
Радиус Вселенной не изменяется. Максимальная скорость сигнала=1056 *С. |
| 7 | Типы полей и взаимодействий - электромагнитное; - гравитационное; - сильное; - слабое. Остальные – см. статью «Главные понятия в жизнедеятельности человека» |
Типы полей и взаимодействий
- гравитационное;- электрическое; - магнитное; - гравито-электрическое; - гравито-магнитное; - электро-магнитное; - гравито-электро-магнитное. 512 типов взаимодействий этих полей. |
Сравнението на табличните графи показва, че между съвременната наука и Новото знание, основателите на което са Н.А. Moрозов, Н.В. Левашов, A.M. Хатибов и други руски учени, има огромна пропаст, която показва, че приемствеността се наблюдава само при запазване на терминологията, с която те са свикнали и която се променя по-бавно от промените в парадигмите на науката. До сега науката не се интересува от това, което е извън нейното разбиране. Веднъж в един частен разговор, Н. В. Левашов изрази идеята, че по принцип е необходимо да се разбере явлението и изследваният обект. В крайна сметка имаме най-мощния инструмент - мозъкът, който на определено ниво на развитие ще ни позволи да проникнем в дълбочината на материята, при което ще бъде възможно да се разгледа не само един атом, а и структурата му ... И това вече не е фантастика.
Според М. Планк, отказвайки се от разработките на предметни модели и наричайки математическите модели физически теории "... физиците са се потопили в мъгливата атмосфера на матриците и вълновата механика, в математическите операции. Те направиха правилни изводи, но в същото време не разбраха физическата реалност, стояща зад тях"
"Какво е физиката?" - пита А.М. Хатибов и самият той отговаря: "Няма достатъчно основание да наричаме физиката наука за природата".
Автори: И.М. Кондраков, Ф.Д. Шкруднев
понеделник, 9 юли 2018 г.
Приемствеността на научните знания и огледалото на съвременната наука - 2
Във физиката е обичайно да се предполага, че "новата" теория трябва плавно да преминава в "старата" теория при определени условия. Например: специалната теория на относителността на Айнщайн, когато скоростта на движението на обекта е много по-малка от скоростта на светлината, гладко преминава в механиката на Нютон. Например: кинетична енергия според Айнщайн при v<
mv21 + 1-v2c2 = mv21 + 1 = mv22, където m-m01-v2c2
Но това не е обективен критерий. Например във физиката, с промяна на парадигмата, се променят смисъла и съдържанието на предишните термини. С настъпването на нови теории "старите" се разглеждат като пределно състояние на новите, при което "старите" теории се отричат като обективно отразяващи изучавания свят. С други думи, с формализирането на теорията, т.е. с въвеждането на математическия апарат, истинската представа (образ) на обекта е размита и се въвеждат псевдо представяния на математическия апарат, под формата на математически модели или представи, които нямат нищо общо с реалния обект (цвят, очарование, странност и т.н. за кварките). Почти всичко това е по представите на К. Прутков.
Например, в теоретичната физика думата потенциал често се използва абстрактно, в същия смисъл, както е прието в математиката. Също така в теоретичната физика терминът потенциал често служи като кратък синоним на термина потенциална енергия. И понятието потенциална енергия се появи по време на развитието на механиката на твърдите вещества. Но този термин постепенно премина към квантовата физика, а след това към всички други нови теории. Понятието беше просто изпълнено с нов смисъл, но то има и свои граници на приложение. Например: електромагнитният потенциал е четиримерна величина (4 вектора - три пространствени и една времева координати), характеризираща електромагнитното поле. Или: гравитационният потенциал в Нютоновата теория на гравитацията е скаларна величина, която характеризира гравитационното поле; в съвременните теории за гравитацията - обикновено е тензорно поле. 4-вектор и тензор са чисто математически понятия. Понятието потенциал се разпростира върху много явления, където вече губи първоначалното си значение и придобива, основно, абстрактно значение или отразява някои функционални характеристики: термодинамични потенциали; химически потенциал - термодинамична функция; потенциала на електрода; Електрохимията използва и понятията: галваничен потенциал (Потенциал на Галвани); волтов потенциал (потенциал на Волт) и т.н.
Например, под доста общоприетата представа за албедо, Хатибов разбира не отражателната способност на веществото, а разликата в мащабите на енергийните потенциали на разглежданата структура (свойството за промяната на електрическия потенциал под действието на магнитен импулс и гравитационна вълна). Всичко това отново подчертава бедността на научния език, придобит в опит да се определят недвусмислено определени понятия.
Така че общоприетите термини мигрират от "стари" теории към нови, но с нов допълнителен, изкривен смисъл. Което не може да се каже за самата математика, където веднъж установено правило, първоначално максимално формализирано, остава практически непроменено дори след появата на нови теории. Например, след появата на теорията на групите, която ни позволява да определим, без да решим уравнение от n-та степен, дали това уравнение има корени. Но в тази ситуация и досега теоремата на Виет се използва за решаване на уравнение от втората степен или: алгоритъмът за решаване на уравнение с една или две неизвестни остава непроменен, с появата на редица математически теории. Това се дължи на факта, че математиката е без значение за сферата на човешките интереси - тя може да се използва навсякъде, където има цифрови взаимоотношения между параметрите на обекта или явлението, което се изучава, било като функция, или като аргумент. И веднъж намереният алгоритъм за решаване на определен тип уравнение се използва - независимо от новите теории. А съвременната физика е осеяна с много различни математически модели, пределно опростяващи и както се предполага - описващи изследваните явления, обекти и т.н. В това отношение A.M. Хатибов написа: разработването на нови модели, основани на предишни разработки (логически спекулации, превъзходство на субективното над обективното):
гравитони, магнитони, електрони, фотони (кванти на въображаеми физически полета);
модели на планетарни атоми (изградени от електрони и протони, за които се предполага, че притежават електрически заряди);
силни взаимодействия (те удържат в ядрата на атомите отблъскващите се един от друг протони);
вълните на Шрьодингер и Дьо Бройл (отразяват въображаемия корпускуларно-вълнов дуализъм на електроните);
квантово действие (константата на Планк) и принципа за забрана на Паули (появяват се, когато физиците коригираха хипотетичния планетарен модел на атома - Нагаоки-Резерфорд) и т.н.
В този случай под поле се разбира ограниченото пространство около субекта и съществуващо независимо от него, имащо комуникационна структура (например мрежови възли), метод на комуникация (например нишка между възлите) и притежаващо способност да променя състоянието си под въздействието на външни или вътрешни фактори, в строго съответствие с времето за реакция на такова въздействие. Възможно ли е такъв подход да се нарече годен за научна научна парадигма?
Автори: И.М. Кондраков, Ф.Д. Шкруднев
петък, 6 юли 2018 г.
Приемствеността на научните знания и огледалото на съвременната наука - 1
Приемствеността в науката
Науката, като всяка система, има минало, настояще и бъдеще. Технологията на познанието и развитието на науката е проста - тя се основава на опит и грешка или на метода на "научното разклащане", но като цяло науката се развива в съответствие с обективните закони на развитието на системата - най-важният компонент в системата на научното знание. Следователно, тя преминава през съответните етапи на своето развитие, които се различават един от друг (както ембрионът и неговите фази на развитие от формирания организъм), но в същото време тези етапи са свързани един с друг, защото всяка нова фаза носи отпечатък от предишни етапи. Това се нарича приемственост.
На всеки етап от развитието науката има свой концептуален апарат, формиран въз основа на придобитите нови знания. В науката имаме работа с научни системи, които представят набор от представи за определена природна или изкуствена система, свързани помежду си така, че да са достатъчни, за да опишат съответната (природна или изкуствена) система на даден етап от нейното развитие. Същевременно науката има (или трябва да има) своята инструментална база и методология на познанието, които като по правило не се справят с бързите промени в самата парадигма на науката. Нещо повече, самата система се развива по-бързо от нейния концептуален апарат, което води до недоразумения в науката, когато представите, въведени в нея в началото на пътя на нейното развитие, мигрират към по-късни етапи.
Това е добре показано от А.М. Хатибов в много от трудовете му. Така например, в ранните етапи на развитие на механиката на мезосвета е било достатъчно да се измери силата в "конски сили", защото конят е бил основната теглеща сила и може да служи като еквивалент на сила. На тази основа се базират всички съвременни науки, т.е. Пирамидата на знанието, отклонението от която бива строго наказано от комисията за борба с псевдонауката в Руската академия на науките. Академик В.Л. Гинзбург, обобщаващ развитието на съвременната наука, изведе основните тенденции в развитието на физиката през XXI век въз основа на неговите догми: от 1964 г. РАН забрани критиките на Айнщайн, а академикът в своята статия във вестник "Съветска култура" подчерта, че този, който критикува А. Айнщайн - ще е неговият личен враг!
Това, всъщност, е връхната точка на "конския" подход към науката и мракобесието в нея.
Целта на тази наука е "... да формира камшик в полза на експлоататорската класа (или някаква мафиотска структура) за управлението на обществото, както на нивото на социалните отношения, така и с използването на новите технически средства".
И това беше в реда на нещата до определен момент.
Но времето и задачите, пред които е изправена науката, се променят: на определен етап от развитието учените започват да "гледат" в тайните на природата не само със силата на ума си и въображението си, но и с изобретателските средства за разбиране на макросвета (космоса) и микросвета. Да се използват старите концепции в нови условия и да се изразят, например, силите, действащи тук в "конски", е доста неподходящо. Може би не е уместно и да се назовават единиците за измерване с имената на техните откриватели. Това е добре показано във филма "Девет дни от една година", в който един ядрен физик казва на другия, че би било забавно да се въведе нова измервателна единица за енергия, на името на откривателя на нов ефект - Гусев, величина на една "гъска".
Автори: И.М. Кондраков, Ф.Д. Шкруднев
Науката, като всяка система, има минало, настояще и бъдеще. Технологията на познанието и развитието на науката е проста - тя се основава на опит и грешка или на метода на "научното разклащане", но като цяло науката се развива в съответствие с обективните закони на развитието на системата - най-важният компонент в системата на научното знание. Следователно, тя преминава през съответните етапи на своето развитие, които се различават един от друг (както ембрионът и неговите фази на развитие от формирания организъм), но в същото време тези етапи са свързани един с друг, защото всяка нова фаза носи отпечатък от предишни етапи. Това се нарича приемственост.
На всеки етап от развитието науката има свой концептуален апарат, формиран въз основа на придобитите нови знания. В науката имаме работа с научни системи, които представят набор от представи за определена природна или изкуствена система, свързани помежду си така, че да са достатъчни, за да опишат съответната (природна или изкуствена) система на даден етап от нейното развитие. Същевременно науката има (или трябва да има) своята инструментална база и методология на познанието, които като по правило не се справят с бързите промени в самата парадигма на науката. Нещо повече, самата система се развива по-бързо от нейния концептуален апарат, което води до недоразумения в науката, когато представите, въведени в нея в началото на пътя на нейното развитие, мигрират към по-късни етапи.
Това е добре показано от А.М. Хатибов в много от трудовете му. Така например, в ранните етапи на развитие на механиката на мезосвета е било достатъчно да се измери силата в "конски сили", защото конят е бил основната теглеща сила и може да служи като еквивалент на сила. На тази основа се базират всички съвременни науки, т.е. Пирамидата на знанието, отклонението от която бива строго наказано от комисията за борба с псевдонауката в Руската академия на науките. Академик В.Л. Гинзбург, обобщаващ развитието на съвременната наука, изведе основните тенденции в развитието на физиката през XXI век въз основа на неговите догми: от 1964 г. РАН забрани критиките на Айнщайн, а академикът в своята статия във вестник "Съветска култура" подчерта, че този, който критикува А. Айнщайн - ще е неговият личен враг!
Това, всъщност, е връхната точка на "конския" подход към науката и мракобесието в нея.
Целта на тази наука е "... да формира камшик в полза на експлоататорската класа (или някаква мафиотска структура) за управлението на обществото, както на нивото на социалните отношения, така и с използването на новите технически средства".
И това беше в реда на нещата до определен момент.
Но времето и задачите, пред които е изправена науката, се променят: на определен етап от развитието учените започват да "гледат" в тайните на природата не само със силата на ума си и въображението си, но и с изобретателските средства за разбиране на макросвета (космоса) и микросвета. Да се използват старите концепции в нови условия и да се изразят, например, силите, действащи тук в "конски", е доста неподходящо. Може би не е уместно и да се назовават единиците за измерване с имената на техните откриватели. Това е добре показано във филма "Девет дни от една година", в който един ядрен физик казва на другия, че би било забавно да се въведе нова измервателна единица за енергия, на името на откривателя на нов ефект - Гусев, величина на една "гъска".
Автори: И.М. Кондраков, Ф.Д. Шкруднев
сряда, 4 юли 2018 г.
Ако има вяра в душата, защо ни налагат всякакви чужди "чудеса"?
Свещеният огън - той се смята за един от основните аргументи в полза на святостта на йерусалимските места. Очакването на този момент винаги е тържествено оповестено от медиите както в Русия, така и в чужбина.
Епископ Порфирий Успенски в XIX век по покана на Имперската академия на науките беше изпратен от императора и от синода на изток, за да инспектира и опише обстоятелствата на гръцката църква. В предговора към първия том на дневниците на епископ Порфирий Успенски от името на Имперската академия на науките се казва следното: "Може да се каже с пълна увереност, че никой от дошлите представители на Русия в Сирия и Палестина не е запознат с тези страни лично, с наблюдения и посещения, по такъв подробен и подробен начин, както архимандрита (ръкоположен в епископ през 1865 г.) Порфирий" (стр. 10). Този, както го наричат, най-правдив епископ, наблюдавайки всичко при гърците, пише следното: "Йеродяконът, който се качва в параклиса на гроба, когато според общото вярване Светия Огън се спуска, видял с ужас, че огънят се запалва просто от лампа, която никога не изгасва и така Светия Огън не е чудо. Самият той ми разказа за това днес"("Книга на моето Битие: дневници и бележки на епископ Порфирий Успенски, том 1, 1841-1844 г., стр. 671). След това епископ Порфирий, който е бил в Палестина на 4 август 1848 г., чул от един йерусалимски митрополит и записал: "През онази година, когато известният сирийски и палестински господар Ибрахим, египетският паша, беше в Йерусалим, се оказа, че огънят, получен от Божия гроб на Велика събота, не е свещен, а е запален, както бива запален всеки огън. На този паша му хрумнало да се увери дали огънят на покрива на Божия гроб на Христос е наистина внезапен и е чудо, или е запален със сярна клечка. Какво направил той? Той заявил пред наместниците на патриарха, че иска да седне в гроба по време на получаване на огъня и да гледа зорко как точно се появява и добавил, че ако това е истина, ще им бъдат дадени 5000 пунги (2,5 милиона пиастри), а в случай на лъжа, нека да му дадат всичките пари, събрани от измамените поклонници, и че ще публикува във всички вестници на Европа за мръсната фалшификация. Наместниците - Петроавийският митрополит Мисаил, Назаретският митрополит Даниил и Филаделфийският епископ Дионисий (настоящ - Витлеемски) отишли да се посъветват какво да правят. В течение на съвещанието Мисаил признал, че той запалва огън в гигантска лампа, скрита зад подвижната мраморна икона на Христовото възкресение, която е до Божия гроб. След това признание бе решено той смирено да помоли Ибрахим да не се намесва в религиозните дела. И отговорникът на светогробската обител бил изпратен при него, при което му казал, че няма смисъл да разкрива тайните на християнското богослужение и че руският император Николай (I) ще бъде много недоволен от откриването на тези тайнства. Ибрахим паша, като чул това, махнал с ръка и замълчал. Но оттогава Светогробското духовенство вече не вярва в чудотворното появяване на огъня. След като разказал всичко това, митрополитът допълнил, че само от Господа Бог се очаква прекратяване на набожните ни лъжи. Както Той знае и може, така ще вразуми и ще успокои народите, които сега вярват в огненото чудо на Великата събота. "Ние - продължи той - информирахме патриарх Атанасий, който тогава живееше в Константинопол за тормоза на Ибрахим паша, но в посланието си към него написахме "свещен огън" вместо "свети огън". Изненадан от тази промяна, блаженият старец ни каза: "Защо назовахте светия огън по различен начин?" Ние му разкрихме самата истина, но добавихме, че огънят, запален от Светия гроб от скритата лампа, все още е свещен огън, получен от свещено място" («Книга Бытия моего», т. 3, 1846-1849 и часть 1850 гг.; издание Императорской Академии Наук, СПб., 1896 г., стр. 299).
Така се оказва, че според служителя на руската църква, епископът Порфирий Успенски, изпратен от императора и от Синода в Йерусалим "за проверка", огънят, който сега се нарича "благодатен", е ръкотворен. Първоначално той бил наречен "свят", после монасите, признаващи за фалшификацията, го обявили за "свещен", а сега името му дори се опрости "чрез намаляване на мярката за святост" и огънят сега се нарича "просто" "благодатен" ... Какво може да се добави към тази история, освен че всичко скрито винаги става явно?
Жалко е, че "благодатният огън" като "чудо" е станал религиозно изкушение за укрепване на вярата.
Ако има вяра в душата, как могат да помогнат на човека тези "чудеса", парцали и кости? Всеки руски вярващ има в червения ъгъл на своята къща икона, и то не една. Говорете директно със Спасителя, ако наистина имате нужда. И именно заради това първият привлечен, който се покланя на чуждестранните "чудеса" е именно нашият Владимир, така че вярващите и невярващите да изгубят всякакви съмнения: "Щом самият президент целува мощите..."
Но междувременно е ясно, че за организаторите на вноса на чуждестранни мощи-кости това е чист бизнес. Исус Христос изгони подобни от храма, а ето как в наши дни те печелят добре в Москва ...
Автор: Фёдор Дмитриевич Шкруднев
Епископ Порфирий Успенски в XIX век по покана на Имперската академия на науките беше изпратен от императора и от синода на изток, за да инспектира и опише обстоятелствата на гръцката църква. В предговора към първия том на дневниците на епископ Порфирий Успенски от името на Имперската академия на науките се казва следното: "Може да се каже с пълна увереност, че никой от дошлите представители на Русия в Сирия и Палестина не е запознат с тези страни лично, с наблюдения и посещения, по такъв подробен и подробен начин, както архимандрита (ръкоположен в епископ през 1865 г.) Порфирий" (стр. 10). Този, както го наричат, най-правдив епископ, наблюдавайки всичко при гърците, пише следното: "Йеродяконът, който се качва в параклиса на гроба, когато според общото вярване Светия Огън се спуска, видял с ужас, че огънят се запалва просто от лампа, която никога не изгасва и така Светия Огън не е чудо. Самият той ми разказа за това днес"("Книга на моето Битие: дневници и бележки на епископ Порфирий Успенски, том 1, 1841-1844 г., стр. 671). След това епископ Порфирий, който е бил в Палестина на 4 август 1848 г., чул от един йерусалимски митрополит и записал: "През онази година, когато известният сирийски и палестински господар Ибрахим, египетският паша, беше в Йерусалим, се оказа, че огънят, получен от Божия гроб на Велика събота, не е свещен, а е запален, както бива запален всеки огън. На този паша му хрумнало да се увери дали огънят на покрива на Божия гроб на Христос е наистина внезапен и е чудо, или е запален със сярна клечка. Какво направил той? Той заявил пред наместниците на патриарха, че иска да седне в гроба по време на получаване на огъня и да гледа зорко как точно се появява и добавил, че ако това е истина, ще им бъдат дадени 5000 пунги (2,5 милиона пиастри), а в случай на лъжа, нека да му дадат всичките пари, събрани от измамените поклонници, и че ще публикува във всички вестници на Европа за мръсната фалшификация. Наместниците - Петроавийският митрополит Мисаил, Назаретският митрополит Даниил и Филаделфийският епископ Дионисий (настоящ - Витлеемски) отишли да се посъветват какво да правят. В течение на съвещанието Мисаил признал, че той запалва огън в гигантска лампа, скрита зад подвижната мраморна икона на Христовото възкресение, която е до Божия гроб. След това признание бе решено той смирено да помоли Ибрахим да не се намесва в религиозните дела. И отговорникът на светогробската обител бил изпратен при него, при което му казал, че няма смисъл да разкрива тайните на християнското богослужение и че руският император Николай (I) ще бъде много недоволен от откриването на тези тайнства. Ибрахим паша, като чул това, махнал с ръка и замълчал. Но оттогава Светогробското духовенство вече не вярва в чудотворното появяване на огъня. След като разказал всичко това, митрополитът допълнил, че само от Господа Бог се очаква прекратяване на набожните ни лъжи. Както Той знае и може, така ще вразуми и ще успокои народите, които сега вярват в огненото чудо на Великата събота. "Ние - продължи той - информирахме патриарх Атанасий, който тогава живееше в Константинопол за тормоза на Ибрахим паша, но в посланието си към него написахме "свещен огън" вместо "свети огън". Изненадан от тази промяна, блаженият старец ни каза: "Защо назовахте светия огън по различен начин?" Ние му разкрихме самата истина, но добавихме, че огънят, запален от Светия гроб от скритата лампа, все още е свещен огън, получен от свещено място" («Книга Бытия моего», т. 3, 1846-1849 и часть 1850 гг.; издание Императорской Академии Наук, СПб., 1896 г., стр. 299).
Така се оказва, че според служителя на руската църква, епископът Порфирий Успенски, изпратен от императора и от Синода в Йерусалим "за проверка", огънят, който сега се нарича "благодатен", е ръкотворен. Първоначално той бил наречен "свят", после монасите, признаващи за фалшификацията, го обявили за "свещен", а сега името му дори се опрости "чрез намаляване на мярката за святост" и огънят сега се нарича "просто" "благодатен" ... Какво може да се добави към тази история, освен че всичко скрито винаги става явно?
Жалко е, че "благодатният огън" като "чудо" е станал религиозно изкушение за укрепване на вярата.
Ако има вяра в душата, как могат да помогнат на човека тези "чудеса", парцали и кости? Всеки руски вярващ има в червения ъгъл на своята къща икона, и то не една. Говорете директно със Спасителя, ако наистина имате нужда. И именно заради това първият привлечен, който се покланя на чуждестранните "чудеса" е именно нашият Владимир, така че вярващите и невярващите да изгубят всякакви съмнения: "Щом самият президент целува мощите..."
Но междувременно е ясно, че за организаторите на вноса на чуждестранни мощи-кости това е чист бизнес. Исус Христос изгони подобни от храма, а ето как в наши дни те печелят добре в Москва ...
Автор: Фёдор Дмитриевич Шкруднев
понеделник, 2 юли 2018 г.
Още подробности за контролната система на Паяците - 3
Изводи
Евреите са експериментален биоматериал за "златния милион", който трябваше да се появи след края на програмата - те са ЕБРИ, а техните "дрехи" трябваше да се превърнат в дрехи на хора.
Експериментът продължи над 5700 години. Бяха въведени само еднакви честоти на контрол, повече от 140 (базови).
Евреите бяха избрани като йоги (имащи "приемно-предавателно устройство" в мозъка, за да комуникират със системата за живот на ЕБРИТЕ). Всичко останало, разбира се, са гои.
На евреите се дава възможност да коригират настройките на честотата чрез медицински експерименти с гоите, с пълната подкрепа на системата за управление на ЕБРА.
Разрастването на антисемитизма е проява на недоволство сред онези евреи, които не са получили нови честоти и търсят възможност да бъдат евреи, в противен случай всички те ще бъдат унищожени.
Еврейските музиканти могат да съставят и изпълняват само музиката, която е според командния ред. За гоите е разработен рокът, който не съдържа команди.
Първите евреи на Земята бяха арменците, но те получиха всички необходими настройки, имат код xx.44, където xx е последователността на честотите в октавите. Това означава, че те вече не могат да бъдат използвани от Eбрите, тъй като е достигнато честотното ограничение и най-вероятно те би трябвало да са просто унищожени.
При завършването на програмните установки евреите вече не са били необходими и е трябвало да бъдат премахнати от Eбрите като отпадъци. Пристигането на СУР трябваше да се посрещне от "златния милион", образуван от евреите и около 240 милиона от слугите измежду тези народи, които са обединени от думата РУС (СУР - планета от 4-та звезда на Голямата мечка, от която са дошли Ебрите).
От изследванията на руския учен Н. Морозов е известно, че всички астрономи са се занимавали именно с Голямата мечка. В справочника по математика всички забележителни криви се отнасят до небесната механика.
Входната такса за "златния милион" беше измама, не беше възможно да влезеш в това число, без да имаш нужните честоти.
Заключение
Какво е известно за всичко останало? Има ли някакво противопоставяне?
Смея да ви уверя, че няма противопоставяне и не би могло да има - всичко беше унищожено през последните 18 000 години. Използвана бе само Системата за подпомагане на живота на ЕБРИТЕ, която в рамките на своята Програма доведе до отхвърляне на тези форми на живот, които не биха могли да съществуват след въвеждането на "златния милион".
Затова не си струва в наши дни да сме изненадани от изобилието на мъртва риба, перфорациите на червата при елени, масовата смърт на прасета, пилета (от всякакъв грип) и така нататък.
Най-благоприятното местообитание за тях е територията на северната част на Русия, близо до извора на Волга, където срочно бяха построени цели градове, сега "замразени".
Разбира се, най-изпълнителните евреи биха могли да бъдат съхранени като модел за подражание, като им се предостави привилегировано положение и подкрепи съществуването им, но те не можеха да имат и нямат целия набор от честоти на "златния милион".
Сега за възрастта. Имайте предвид, че изпълнителите на всички рекламни ролички са на възраст под 30 години. Това е възрастта, която трябваше да бъде обезпечена за "златния милион" без превъплъщение. Само "златният милион" трябва да има възможностите на Месинг, Ванга, Нострадамус и други. Евреите вече няма да се нуждаят от това, а днес - още повече.
Оставено в "работен режим" е това, което за кратък период от време ще бъде ликвидирано - всички видове наркотици заедно с производителите и дистрибуторите (и потребителите), изкоренява се алкохолизма, всички роботизирани убийци се отстраняват, изчезват проституцията, мошеничеството (заедно с носителите).
Автор: Фёдор Дмитриевич Шкруднев
Евреите са експериментален биоматериал за "златния милион", който трябваше да се появи след края на програмата - те са ЕБРИ, а техните "дрехи" трябваше да се превърнат в дрехи на хора.
Експериментът продължи над 5700 години. Бяха въведени само еднакви честоти на контрол, повече от 140 (базови).
Евреите бяха избрани като йоги (имащи "приемно-предавателно устройство" в мозъка, за да комуникират със системата за живот на ЕБРИТЕ). Всичко останало, разбира се, са гои.
На евреите се дава възможност да коригират настройките на честотата чрез медицински експерименти с гоите, с пълната подкрепа на системата за управление на ЕБРА.
Разрастването на антисемитизма е проява на недоволство сред онези евреи, които не са получили нови честоти и търсят възможност да бъдат евреи, в противен случай всички те ще бъдат унищожени.
Еврейските музиканти могат да съставят и изпълняват само музиката, която е според командния ред. За гоите е разработен рокът, който не съдържа команди.
Първите евреи на Земята бяха арменците, но те получиха всички необходими настройки, имат код xx.44, където xx е последователността на честотите в октавите. Това означава, че те вече не могат да бъдат използвани от Eбрите, тъй като е достигнато честотното ограничение и най-вероятно те би трябвало да са просто унищожени.
При завършването на програмните установки евреите вече не са били необходими и е трябвало да бъдат премахнати от Eбрите като отпадъци. Пристигането на СУР трябваше да се посрещне от "златния милион", образуван от евреите и около 240 милиона от слугите измежду тези народи, които са обединени от думата РУС (СУР - планета от 4-та звезда на Голямата мечка, от която са дошли Ебрите).
От изследванията на руския учен Н. Морозов е известно, че всички астрономи са се занимавали именно с Голямата мечка. В справочника по математика всички забележителни криви се отнасят до небесната механика.
Входната такса за "златния милион" беше измама, не беше възможно да влезеш в това число, без да имаш нужните честоти.
Заключение
Какво е известно за всичко останало? Има ли някакво противопоставяне?
Смея да ви уверя, че няма противопоставяне и не би могло да има - всичко беше унищожено през последните 18 000 години. Използвана бе само Системата за подпомагане на живота на ЕБРИТЕ, която в рамките на своята Програма доведе до отхвърляне на тези форми на живот, които не биха могли да съществуват след въвеждането на "златния милион".
Затова не си струва в наши дни да сме изненадани от изобилието на мъртва риба, перфорациите на червата при елени, масовата смърт на прасета, пилета (от всякакъв грип) и така нататък.
Най-благоприятното местообитание за тях е територията на северната част на Русия, близо до извора на Волга, където срочно бяха построени цели градове, сега "замразени".
Разбира се, най-изпълнителните евреи биха могли да бъдат съхранени като модел за подражание, като им се предостави привилегировано положение и подкрепи съществуването им, но те не можеха да имат и нямат целия набор от честоти на "златния милион".
Сега за възрастта. Имайте предвид, че изпълнителите на всички рекламни ролички са на възраст под 30 години. Това е възрастта, която трябваше да бъде обезпечена за "златния милион" без превъплъщение. Само "златният милион" трябва да има възможностите на Месинг, Ванга, Нострадамус и други. Евреите вече няма да се нуждаят от това, а днес - още повече.
Оставено в "работен режим" е това, което за кратък период от време ще бъде ликвидирано - всички видове наркотици заедно с производителите и дистрибуторите (и потребителите), изкоренява се алкохолизма, всички роботизирани убийци се отстраняват, изчезват проституцията, мошеничеството (заедно с носителите).
Автор: Фёдор Дмитриевич Шкруднев