Основни функции на атмосферните слоеве и формирането на Съзнанието на хората - 10

Вариации

Необходимо е да се отбележи допълнителен, но много важен момент. Променената конструкция на атмосферата трябваше да е и такава среда, в която може да се осигури (т.е. съпроводено от енергия) и да се движат без никакви препятствия РАЗЛИЧНИ подвижни апарати с почвено и морско разполагане, внесени от Обектите, така наречените НЛО, изпълняващи част от контролната функция на интервенционната система за всички произтичащи процеси и състояния на енергиите, включително в материалния свят, включително цялата биологична среда. Тези различни видове НЛО използват като "гориво" само тритий и се придвижват само в атмосферните решетки (в средата), които задължително трябва да бъдат изградени въз основа на к-структури. При друга конструкция на решетката те не можеха да се движат.
Основните складове на внесения тритий са поставени в големи резервоари за прясна вода (предимно в езера) и дозирано са давани в решетките на атмосферата, гарантиращи нивото на необходимото състояние на атмосферата. Тритият, който е в несвързано състояние в морската вода (хидрофорният слой на атмосферата), играе съвсем различна роля, но за морско базираните НЛО е приложим. Тритий от морска вода в големи количества е използван по-специално от Комплекса за управление, разположен по протежение на източното крайбрежие на Съединените щати и Канада (Бермудски комплекс на интерветната система). Доставянето му се осъществява с помощта на управлявания океански поток (течение), който океанолозите наричат Гълфстрийм. Този океански поток беше окончателно ликвидиран през 2011 г., за да се локализират действията на Бермудския комплекс с цел по-нататъшното му елиминиране.

В допълнение към това планетата Земя с цялата си енергийна възможност също е уникална в своята мощ и универсалност като източник на генериране. Тя е била "принудена" да предостави своите енергийни възможности за генериране на сложни състояния, осигуряващи предаване на енергиите на отделните октави за работата на различни Интервентни Комплекси на Луната, Слънцето и отчасти върху внесените спътници на Планетите. За да се прехвърли голям обем от такива генерирани енергии и да се организира връзката с нейните "насилствени потребители", беше необходима и специална атмосферна конструкция, която да ЗАСТАВЯ ЗЕМЯТА да генерира енергия, да я натрупва и своевременно, по команда да я "прехвърля, а също и да приема нейната възвръщаема част обратно в модифицираното конструктивно състояние и да я разпределя по интервентните комплекси и обекти, разположени на Земята.
Функционирането на "Короната на Слънцето" като атмосфера на тази планета до голяма степен се реализира благодарение на предадената енергия от Земята (на 54 октави). А частично върнатата от Слънцето енергия (в октавата 54.25-54.35 + мантис, подобно на радиационната октава) осигурява, наред с други неща, "осветяването" на нашата планета, отново с помощта на конструкцията от решетки на променената атмосфера. Това далеч не е пълния списък на вменените функции, които бяха извършени с помощта на въведената атмосферна конструкция.
Ще отбележа, че северното сияние е феномен от областта на физическия процес, който е свързан с горепосоченото предаване на енергии. По-точно, това е процесът на доизгаряне на "излишък от енергия", който всяка година е бил натрупан за осем месеца, но оставащ след завършване на процеса на изпращане до "потребителите" (управление чрез УК "Урал"). Да се съхраняват такива обеми в такива енергийни състояния в решетките на атмосферата за по-дълги периоди не беше възможно и не е било предвидено от Интервентната система. Поради това те бяха принудени да "горят" като излишъци. Така неразумно се използваше генериращата сила на Земята. Това е истинската същност на физическия годишен феномен (в миналото) с очарователен външен вид - "Северното сияние"! Това не е единственият пример за неразумното "управление" на интервенционистите при прилагането на енергийния потенциал на Земята, което е свързано с особеностите на вменената конструкция на решетката на атмосферата.

Автор: Фёдор Дмитриевич Шкруднев