Общото биомагнитно поле, като склад за съхраняване на информация

Колкото и да е голяма, паметта на една кибернетична система винаги ще бъде ограничена. Според степента на важност за живото същество и обществото изобщо цялата информация може да бъде разделена на три типа:


1.Информация, изискваща незабавна обработка и вземане на решение, от което следва претворяване на това решение в действие.
2.  Информация, която ще изисква обработка в близко време в интерес на по-нататъшното развитие.
3. Информация, която няма практическо значение, възприета е просто защото е предадена от някого.
Ако създадената от нас кибернетична система е тъй съвършена, та да може да разбере, че при недостиг на памет е по-важно да съхрани само информацията от първите два типа, тя би освободила за тях паметта, запълнена с информация от третия тип. В течение на времето това вече няма да е достатъчно дори за информацията само от първи тип. Тогава промените в околната среда ще протичат незабелязано за нея, което би довело до гибел самата система. Какъв е изходът? Какви качества трябва да притежава тя, за да оцелее?
За целта е нужно системата да бъде снабдена с предавател и да бъдат поставени ретранслационни станции, за да не затихват излъчените сигнали в пространството и времето. Само при такова условие нашата кибернетична система би съхранила необходимата й информация, като я излъчва и приема отново когато и е нужна, като се настройва на собствената си вълна.
Половината от книгите, съхранени в библиотеката "Ленин", не са докоснати още от човешка ръка. Сега ние съхраняваме информация в предмети (книги, магнетофонни ленти, киноленти и др.). Но всеки предмет има ограничени размери и не може да бъде превърнат в склад с безкрайно голяма вместимост, след като даже  планетата   ни  е  с ограничени  размери.   Но  ние осмисляме собственото си развитие в безкрайността на времето. Затова рано или късно ще ни се наложи да се обърнем към полето,  което  притежава  безпределни  размери.   Ще Ще ни  се наложи да  се  научим да съхраняваме  информация  и да  я получаваме  от общото  биомагнитно  поле  без  помощта   на каквито и да било механични приспособления. В противен случай бихме спрели развитието си, просто защото няма да можем да се справим с нарастващия поток от информация. Нито ще има къде да я съхраняваме, нито ще успяваме да я обработим преди да е остаряла.
В процеса на еволюцията живите същества са развили у себе си способността да освобождават паметта си за нова информация не само по пътя на "изтриване" на старата, но и по пътя на нейното изпращане в общото поле, за да може в случай на необходимост да си я "спомнят", като се настроят на собствената си, излъчена някога поради ненужност информация. Тази дейност е толкова важна и практически необходима, че трябва да бъде поставена под контрола на съзнанието.

По материали от Интернет