Какво представлява проект ECHELON?
ECHELON е терминът, масово използван във връзка с
автоматизираните глобални приемащи и релейни системи, разработени от
тайните агенции на пет нации: САЩ, Англия, Канада, Австралия и Нова
Зеландия (вероятно това е кодовото име за част от системата, която
приема използващите сателит комуникации). Докато американската "Агенция
за сигурност" (NSA) заема водещото място, ECHELON работи съвместно с
други тайни агенции, включително Австралийския директорат по сигнали за
защита на страната (DSD). Счита се, че по силата на различни
споразумения ECHELON работи и със службата "Британски правителствени
комуникации" (GCHQ) и с агенции на други съюзници на САЩ.
Тези страни координират своите действия по силата
на споразумението UKUSA, сключено през 1947. Оригиналният проект ECHELON
датира от 1971. Но оттогава неговите възможности и приоритети са се
разширили неимоверно много. Той може да подслушва и обработва много
видове излъчвания по света. Всъщност, може да подслушва по три милиарда
комуникации всеки ден, включително телефонни разговори, изпратени по
електронната поща съобщения, информация за сваляне на информация от
Интернет, сателитни предавания, и т.н. Системата ECHELON събира всички
тези излъчвания безразборно, след това пресява информацията,
представляваща интерес, посредством програми за изкуствен интелект.
Твърди се, че ECHELON пресява около 90% от трафика, който тече по
Интернет. Но точните способности и цели на проекта остават неясни.
Например, не се знае дали той държи на прицел местните комуникации.
Освен това, очевидно му е много трудно да следи комуникациите по оптични
кабели. Как работи този проект?
ECHELON събира данни по различни начини. Използват
се масивни наземни радио- антени за приемане на сателитни предавания.
Трафикът по някои сайтове се проверява. Тези антени са разположени в
САЩ, Италия, Англия, Турция, Нова Зеландия, Канада, Австралия и още
няколко места.
Използват се и средства за прихващане на "изтекли"
излъчвания между градовете. След това, тези сателити излъчват
информацията надолу към центровете за обработка на Земята. Главните
центрове са в САЩ (близо до Денвър), Англия (Менуид Хил), Австралия и
Германия.
ECHELON приема и излъчвания по Интернет и използва
много "подслушващи" устройства, които събират информация от пакетите с
данни докато те пътуват по Интернет, посредством няколко ключови връзки.
Използва и търсещи програми, за да сканира за уеб-сайтове, които могат
да представляват интерес. Освен това, използват се и подводни устройства
- за прослушване на кабелите, пренасящи презокеанските телефонни
разговори. Според публикувани доклади, американските водолази са
поставили следящи устройства на подводните кабели. Едно такова е било
открито през 1982, но останалите очевидно функционират неоткрити.
Засега не се знае дали могат да се подслушват и
телефонните кабели. Ако горните методи не свършат работа, има и други.
Държавите, имащи споразумение по този проект, обучават специални агенти
за поставяне на множество специални устройства за събиране на данни.
Едно от тях е комплект за обработка на информацията с размерите на
дипломатическо куфарче. Друго подобно представлява радиоприемник с
големината на кредитна карта.
След събирането на този суров материал, ECHELON го
проверява посредством системата "DICTIONARY" ("Речник"). Това е
специална система компютри, която намира съответната информация по
ключови думи, адреси и т.н. Тези търсещи програми помагат за
сравняването на голям обем излъчвания, преминаващи ежедневно през
мрежата на ECHELON. Тези програми дават възможност на потребителите да
се съсредоточат върху всяка специфична тема, във връзка с която се търси
информация.
Ако такъв проект съществува, защо досега не съм чул
нищо за него? Правителството на САЩ е стигнало до крайности, за да
запази този проект в тайна. До ден днешен, американското правителство
отказва да признае, че такъв проект изобщо съществува. Ние знаем, че той
съществува, защото правителствата и на Австралия и на Нова Зеландия
признаха този факт. Дори при наличието на тези признания, обаче,
официалните власти на САЩ отказват да коментират темата. Тази "стена от
мълчание", обаче, започва да се руши.
Първият доклад за проекта е публикуван през 1988. В
допълнение, освен признанията на Австралия, в Европейския парламент са
получени два доклада, които описват дейностите по този проект. Така се
появиха стряскащи доказателства, че възможностите на проекта може би са
прекалено подценявани. В първия се говори, че той цели предимно цивилни
лица. Установено е, че за разлика от многобройните електронни системи за
шпиониране, разработени през студената война, проектът е предназначен
предимно за не-военни обекти: правителства, организации и бизнес в
буквално всяка страна. Системата приема огромни количества комуникации и
след това отделя ценното чрез средства за изкуствен интелект от типа на
"Мемекс" - по ключови думи. Петте държави си делят със САЩ резултатите.
Всяка от тях осигурява речници на останалите, ключови фрази, хора и
места, за откриване на допълваща информация при тях, което се изпраща на
поискалата информация страна. Освен информация за потенциални
терористи, се събира и много друга информация - например за държавите,
участващи в преговорите на GATT. Установено е, че засега основните
приоритети на тази система продължават да бъдат военното и политическо
разузнаване.
При подслушването на телефони, процедурата е известна като "Мантис". При телексите се нарича "Мейфлай".
Програмата се използва и за даване на предимства на
американски фирми пред конкурентните им фирми, както и за икономически
шпионаж.
Първоначално, програмата е създадена в името на
националната сигурност, но на практика се занимава и с много други
дейности, включително с подслушване и на частни лица - например под
нейно наблюдение е била принцеса Даяна. Не съществува начин, по който да
се знае с точност с какво се занимава и за какво се използва ECHELON.
Не е ясно доколко е причинил вреди на частни лица. Разбира се, и други
страни, например Русия, Франция, Израел, Индия, Пакистан, както и редица
други, също събират информация по подобни начини, но ECHELON е
системата, която е най-голяма от този вид. Другите страни нямат
средствата за да се ангажират с толкова мащабно събиране на информация,
каквото се провежда в САЩ.
Отвсякъде гонен и навсякъде приет :) Откровението на Нео : Когато над обичта, другарството, състраданието и мъдростта се постави каквато и да била логическа фигура ( религия, политика, икономика и т.н.) - със сигурност имаме основата за масови психози !
събота, 30 септември 2017 г.
четвъртък, 28 септември 2017 г.
В. Серкин за влиянието на съзнанието върху реалността
В последно време за влиянието на съзнанието върху обкръжаващата ни действителност говорят не само от теоретичните физици, които признават, че съзнанието в нашия свят играе огромна роля, и то не само по отношение на "наблюдателния ефект", свързан с микросвета (Прибрам, Путхоф, Тарг, Бом, Талбот и др. ). Теорията за съзнанието през последните години става все по-популярна и сред психолозите. Един от тези учени, които говорят за значението на съзнанието за нашата реалност, е професорът от Северния международен университет и автор на повече от 80 научни труда В.Серкин, който отбелязва, че съществуващите теории в психологията не обясняват ролята на съзнанието и променените му състояния в проявлението на екстрасензорни способности и парапсихологични явления.
Така например, в едно от произведенията му, озаглавено "Теорията на активността на съзнанието", той пише: "Чрез своята дейност човек променя действителността, т.е. реалността е частично зависима от нашата дейност. Следователно няма "обективна реалност, независима от нашето съзнание" и нашите действия, което предвид системната природа и взаимовръзките във Вселената определя по нов начин проблема за отговорността на субекта в процеса на съзнанието. Различните състояния на човешкото съзнание се сглобяват в едно интегрирано самосъзнание с помощта на неговата текуща и развиваща се система от дейности. Новите състояния на съзнанието (и новите знания) се генерират не от самото съзнание, а от развитието на човешката дейност.
Съвместната дейност генерира съвместно съзнание (идеален атрибут на съвместната активност) и съвместна телесност (инструменталност, материална характеристика). Включването на различни участници в социалните дейности обуславя прозрачност (в границите - ноосферност) на съзнанието. Необяснената досега от науката зафиксирана парапсихологична феноменология може да се изучава според схемите на структурите на индивидуалната и съвместната дейност - като нейни процеси и продукти, като следствие от процесите на нейната прозрачност и непрекъснатост...
Понастоящем са натрупани милиони факти (трансперсонален, религиозен и психотехнически опит, неочаквано познаване на древните езици, които не са изучавани от човека, предсказания за бъдещето, "излизания от тялото" и пътуване на съзнанието, телепатия и телекинеза и т.н.), много от които са обективно фиксирани въз основа на строго позитивистични изисквания и са подкрепени от свидетелствата на авторитетни учени. В същото време преобладаващото мнозинство от всеобщо признатите в света теории за съзнанието (Акопов 2007, Аллавердов 2000, Бехтерев 2001, Денет 2004, Сеарл 2002, Чалмърс 2013, Велиманс 2009 и др.), не дават обяснение на тези факти.
Например, човек е в състояние на клинична смърт и в периода, когато напълно липсват всички физиологични и свързаните с тях неврокогнитивни процеси (показатели на електроенцефалограмата и всички други процеси), в състоянието на излизане от тялото той наблюдава какво се случва и след излизане от състоянието на клинична смърт докладва какво се е случвало като цяло, както и конкретните факти и подробности за ситуацията (Ревонсуо, 2013). По-нататъшното пренебрегване на феноменологията на психичните явления, която не се обяснява със съществуващите теории, няма да доведе до изчезването на тези явления, а може да доведе до загуба на научния статус на самата психология.
В методологията на науката принципът на абстракцията за опознавания субект (независимо от резултатите на наблюдателя) отдавна е признат за несъстоятелен, но при изграждането на модели и теории за психологията много изследователи все още се опитват да го следват. При конструирането на теории за съзнанието, принципът на абстракция на опознавания субект води до абсурд - опит за конструиране на теории или модели на съзнание, независими от субекта на процеса на съзнанието. Именно тези абсурдни теории днес са общопризнати".
Защо са абсурдни? Защото човекът и Неговото съзнание са част от вселената, а не напълно изолирана система. И това означава, че в рамките на Вселената човек взаимодейства с всичките нейни елементи и структури. Следователно, просто няма "обективна" реалност, независима от нашето Съзнание. И именно с променените състояния на съзнанието са свързани всички тези "свръхестествени" явления, които официалната наука толкова яростно отрича, примитивно опитваща се да сведе всичко до "халюцинации" или "измами и шарлатанизъм".
А такъв примитивизъм оказва неблагоприятно въздействие върху авторитета на самата наука, която вместо сериозно изследване и изучаване на необяснимите за сега явления и феномени на съзнанието, усърдно се опитва да не ги забележи. Или все пак ги изучава или дори използва на практика, но само в рамките на тайни изследователски програми и тайно от цялото човечество? И ако това е така, тогава дейността на различни "псевдо-научни" комисии може да се разглежда не като заблуда, а като умишлено фарисейство и лъжа, насочени към укриване на "забраненото" знание за човечеството. Само че кой обяви това знание за "забранено" за нас? Да, същите тези паразитни сатанински сили, които контролират световната банкова система, медиите, правителствата и дори самата официална наука. Защото, докато остават "забранени", тези знания им позволяват да продължат да държат властта над измаменото от тях човечество.
От това можем да направим едно съвсем очевидно заключение: кои всъщност са всички тези "борци с псевдонауката" и как можем да изхвърлим от нашето съзнание мъглата на илюзорната глупост, наложена от тези сили. Именно за това трябва "забраненото" знание да стане достъпно. Тъй като това не е безкрайно преследване на богатство, слава, сила и удоволствие, а е развитието на собственото ни съзнание, разкриващо пред нас вратите на неговите феномени и правещо напълно ненужни "играчки" много от "патериците" на технократската реалност.
По материали от Интернет
Така например, в едно от произведенията му, озаглавено "Теорията на активността на съзнанието", той пише: "Чрез своята дейност човек променя действителността, т.е. реалността е частично зависима от нашата дейност. Следователно няма "обективна реалност, независима от нашето съзнание" и нашите действия, което предвид системната природа и взаимовръзките във Вселената определя по нов начин проблема за отговорността на субекта в процеса на съзнанието. Различните състояния на човешкото съзнание се сглобяват в едно интегрирано самосъзнание с помощта на неговата текуща и развиваща се система от дейности. Новите състояния на съзнанието (и новите знания) се генерират не от самото съзнание, а от развитието на човешката дейност.
Съвместната дейност генерира съвместно съзнание (идеален атрибут на съвместната активност) и съвместна телесност (инструменталност, материална характеристика). Включването на различни участници в социалните дейности обуславя прозрачност (в границите - ноосферност) на съзнанието. Необяснената досега от науката зафиксирана парапсихологична феноменология може да се изучава според схемите на структурите на индивидуалната и съвместната дейност - като нейни процеси и продукти, като следствие от процесите на нейната прозрачност и непрекъснатост...
Понастоящем са натрупани милиони факти (трансперсонален, религиозен и психотехнически опит, неочаквано познаване на древните езици, които не са изучавани от човека, предсказания за бъдещето, "излизания от тялото" и пътуване на съзнанието, телепатия и телекинеза и т.н.), много от които са обективно фиксирани въз основа на строго позитивистични изисквания и са подкрепени от свидетелствата на авторитетни учени. В същото време преобладаващото мнозинство от всеобщо признатите в света теории за съзнанието (Акопов 2007, Аллавердов 2000, Бехтерев 2001, Денет 2004, Сеарл 2002, Чалмърс 2013, Велиманс 2009 и др.), не дават обяснение на тези факти.
Например, човек е в състояние на клинична смърт и в периода, когато напълно липсват всички физиологични и свързаните с тях неврокогнитивни процеси (показатели на електроенцефалограмата и всички други процеси), в състоянието на излизане от тялото той наблюдава какво се случва и след излизане от състоянието на клинична смърт докладва какво се е случвало като цяло, както и конкретните факти и подробности за ситуацията (Ревонсуо, 2013). По-нататъшното пренебрегване на феноменологията на психичните явления, която не се обяснява със съществуващите теории, няма да доведе до изчезването на тези явления, а може да доведе до загуба на научния статус на самата психология.
В методологията на науката принципът на абстракцията за опознавания субект (независимо от резултатите на наблюдателя) отдавна е признат за несъстоятелен, но при изграждането на модели и теории за психологията много изследователи все още се опитват да го следват. При конструирането на теории за съзнанието, принципът на абстракция на опознавания субект води до абсурд - опит за конструиране на теории или модели на съзнание, независими от субекта на процеса на съзнанието. Именно тези абсурдни теории днес са общопризнати".
Защо са абсурдни? Защото човекът и Неговото съзнание са част от вселената, а не напълно изолирана система. И това означава, че в рамките на Вселената човек взаимодейства с всичките нейни елементи и структури. Следователно, просто няма "обективна" реалност, независима от нашето Съзнание. И именно с променените състояния на съзнанието са свързани всички тези "свръхестествени" явления, които официалната наука толкова яростно отрича, примитивно опитваща се да сведе всичко до "халюцинации" или "измами и шарлатанизъм".
А такъв примитивизъм оказва неблагоприятно въздействие върху авторитета на самата наука, която вместо сериозно изследване и изучаване на необяснимите за сега явления и феномени на съзнанието, усърдно се опитва да не ги забележи. Или все пак ги изучава или дори използва на практика, но само в рамките на тайни изследователски програми и тайно от цялото човечество? И ако това е така, тогава дейността на различни "псевдо-научни" комисии може да се разглежда не като заблуда, а като умишлено фарисейство и лъжа, насочени към укриване на "забраненото" знание за човечеството. Само че кой обяви това знание за "забранено" за нас? Да, същите тези паразитни сатанински сили, които контролират световната банкова система, медиите, правителствата и дори самата официална наука. Защото, докато остават "забранени", тези знания им позволяват да продължат да държат властта над измаменото от тях човечество.
От това можем да направим едно съвсем очевидно заключение: кои всъщност са всички тези "борци с псевдонауката" и как можем да изхвърлим от нашето съзнание мъглата на илюзорната глупост, наложена от тези сили. Именно за това трябва "забраненото" знание да стане достъпно. Тъй като това не е безкрайно преследване на богатство, слава, сила и удоволствие, а е развитието на собственото ни съзнание, разкриващо пред нас вратите на неговите феномени и правещо напълно ненужни "играчки" много от "патериците" на технократската реалност.
По материали от Интернет
вторник, 26 септември 2017 г.
Проклинайки, бъдете готови за последиците - От любов до омраза
Може да не вярваме, че Земята се върти около Слънцето, но това няма да засегне силата на гравитацията и промяната на деня и нощта. Същото се случва и със тайното знание. Няма значение дали човек вярва в силата на магии, заговори и проклятия, те пак ще действат.
Александър и съпругата му живели в брак повече от десет години. Особено не се карат, но както се оказа, и любовта им не е грандиозна. Женили са се рано, както казват хората "на зелено". Александър е обикновен работник, не сваля звезди от небето, но всеки месец донасял стабилна заплата в къщата. Дори в тежките кризисни години, специалността му като водопроводчик позволява на семейството да живее нормално. Валентина, съпругата му, през целия си живот работи пряко сили две години. През останалото време тя "възпитава" дъщеря си и съпруга си.
Александър вече се бил примирил с факта, че в живота му не се случва нищо особено. Трудна работа, вечно неудовлетворена съпруга, капризна дъщеря и ежеседмични пътувания до вилата на свекървата и тъста - това е негов рутинен живот в продължение на много години. Но един ден, връщайки се от работа, той качил на колата си една жена. Скромна, стилно облечена дама, харесала му. Той също се харесал жената и тя оставила на Александър своите координати. Така започнал техния роман. Татяна била разведена, живеела сама в двустаен апартамент, нямала деца. Всеки ден Александър все повече разбира, че семейният му живот се превръща в бреме за него. Той решава да не се крие повече и казва на Валентина, че я напуска. Мъжът събрал нещата си, казал на съпругата да подаде молба за развод и се приготвил да си тръгне. Съпругата му мълчаливо го изслушала и му хвърлила пълен с омраза поглед с думите: "Ще съжаляваш", а после го изгонила!
Изминал един месец и върху Александър се изсипват много неприятности. Отначало той едва не умрял на работа: един варел с кипящ битум паднал върху него от голяма височина. Мъжът едва успял да скочи, а върху дрехите му паднала само капка гореща субстанция. Няколко дни по-късно колата му бива открадната. Новата му спътница в живота също започнала да има нещастия: тя била освободена от работа без обяснение и основание, а по-късно жената с нервен срив стигнала до болницата.
Александър споделил проблемите си с колегите. Някой от мъжете предложил версията, че това са трикове на бившата му съпруга. Тя е проклела съпруга си или се е обърнала към "знаещи" хора за помощ. Александър отхвърлил това обяснение. Той никога не е проявявал голям интерес към мистицизма, не вярвал в чудеса, магии и проклятия. Но проблемите продължили: майката на Александър, която живее в друг град, се разболяла. Трябвало да вземе неотложен отпуск и да отиде при нея. Той взел кола от приятел и попада в сериозна катастрофа. Това било последната капка. След като излиза от болницата, Александър отишъл при бившата си съпруга. Тя не отрича - ходила е при магьосница и тя направила на бившия й съпруг магия. Сега той трябвало да плаща през целия си живот за това, че е напуснал семейството. Александър бил ужасен. Помолил жена си да поправи ситуацията. Но тя просто се засмяла и затръшнала вратата.
След известно време от бившата свекърва мъжът научил ужасни новини. Валентина е смъртоносно болна. Тя се разболяла, след като отишла при вещицата, за да поиска съпругът й да бъде наказан. Бившата съпруга помолила Александър да й прости. Тя се разкаяла за делото си и казала, че е била предупредена - цената за магията може да бъде твърде висока. Но тогава Валентина била заслепена от омраза и изгаряла от желание да отмъсти. Сега самата тя плащала за злобата си. Тя има млада дъщеря и възрастни родители, а кой ще се грижи за момичето, когато тя остане без майка. Жената казала, че след като научила за диагнозата си, тя се втурнала към вещицата и я помолила да отмени магията. Но и било казано, че нищо не може да се направи, за да се "отмени". Може само да моли за прошка този, когото е искала да убие. Александър простил на жена си, но завинаги я зачерква от живота си.
Сега човекът знае - законите на Вселената действат еднакво за всички, а неверието в тях не освобождава от наказание за лоши дела. И злото винаги се връща в троен размер на онези, които са го породили.
По материали от Интернет
Александър и съпругата му живели в брак повече от десет години. Особено не се карат, но както се оказа, и любовта им не е грандиозна. Женили са се рано, както казват хората "на зелено". Александър е обикновен работник, не сваля звезди от небето, но всеки месец донасял стабилна заплата в къщата. Дори в тежките кризисни години, специалността му като водопроводчик позволява на семейството да живее нормално. Валентина, съпругата му, през целия си живот работи пряко сили две години. През останалото време тя "възпитава" дъщеря си и съпруга си.
Александър вече се бил примирил с факта, че в живота му не се случва нищо особено. Трудна работа, вечно неудовлетворена съпруга, капризна дъщеря и ежеседмични пътувания до вилата на свекървата и тъста - това е негов рутинен живот в продължение на много години. Но един ден, връщайки се от работа, той качил на колата си една жена. Скромна, стилно облечена дама, харесала му. Той също се харесал жената и тя оставила на Александър своите координати. Така започнал техния роман. Татяна била разведена, живеела сама в двустаен апартамент, нямала деца. Всеки ден Александър все повече разбира, че семейният му живот се превръща в бреме за него. Той решава да не се крие повече и казва на Валентина, че я напуска. Мъжът събрал нещата си, казал на съпругата да подаде молба за развод и се приготвил да си тръгне. Съпругата му мълчаливо го изслушала и му хвърлила пълен с омраза поглед с думите: "Ще съжаляваш", а после го изгонила!
Изминал един месец и върху Александър се изсипват много неприятности. Отначало той едва не умрял на работа: един варел с кипящ битум паднал върху него от голяма височина. Мъжът едва успял да скочи, а върху дрехите му паднала само капка гореща субстанция. Няколко дни по-късно колата му бива открадната. Новата му спътница в живота също започнала да има нещастия: тя била освободена от работа без обяснение и основание, а по-късно жената с нервен срив стигнала до болницата.
Александър споделил проблемите си с колегите. Някой от мъжете предложил версията, че това са трикове на бившата му съпруга. Тя е проклела съпруга си или се е обърнала към "знаещи" хора за помощ. Александър отхвърлил това обяснение. Той никога не е проявявал голям интерес към мистицизма, не вярвал в чудеса, магии и проклятия. Но проблемите продължили: майката на Александър, която живее в друг град, се разболяла. Трябвало да вземе неотложен отпуск и да отиде при нея. Той взел кола от приятел и попада в сериозна катастрофа. Това било последната капка. След като излиза от болницата, Александър отишъл при бившата си съпруга. Тя не отрича - ходила е при магьосница и тя направила на бившия й съпруг магия. Сега той трябвало да плаща през целия си живот за това, че е напуснал семейството. Александър бил ужасен. Помолил жена си да поправи ситуацията. Но тя просто се засмяла и затръшнала вратата.
След известно време от бившата свекърва мъжът научил ужасни новини. Валентина е смъртоносно болна. Тя се разболяла, след като отишла при вещицата, за да поиска съпругът й да бъде наказан. Бившата съпруга помолила Александър да й прости. Тя се разкаяла за делото си и казала, че е била предупредена - цената за магията може да бъде твърде висока. Но тогава Валентина била заслепена от омраза и изгаряла от желание да отмъсти. Сега самата тя плащала за злобата си. Тя има млада дъщеря и възрастни родители, а кой ще се грижи за момичето, когато тя остане без майка. Жената казала, че след като научила за диагнозата си, тя се втурнала към вещицата и я помолила да отмени магията. Но и било казано, че нищо не може да се направи, за да се "отмени". Може само да моли за прошка този, когото е искала да убие. Александър простил на жена си, но завинаги я зачерква от живота си.
Сега човекът знае - законите на Вселената действат еднакво за всички, а неверието в тях не освобождава от наказание за лоши дела. И злото винаги се връща в троен размер на онези, които са го породили.
По материали от Интернет
неделя, 24 септември 2017 г.
Законите на физиката се различават в отделните части на Вселената
Според изследване електромагнетизмът варира в зависимост от
местоположението. Изследването поставя под съмнение един от
най-фундаменталните принципи на науката - че законите на физиката
остават постоянни в цялата Вселена.
Проучването установява, че електромагнетизмът, една от четирите познати фундаментални сили в природата, изглежда се различава в отделните части на Вселената.
Различни стойности на електромагнетизъм за първи път са наблюдавани преди десетина години от Джон Уеб и Виктор Фламбаум от австралийския университет на Нов Южен Уелс. До различните стойности те стигнали след анализ на наблюдения на голяма площ в небето от обсерваторията Кек в Хавай.
Броят на наблюденията на електромагнетизма вече се е удвоил, а стойностите му се измерват в около 300 далечни галактики.
"Резултатите ни учудиха", казва Уеб в съобщение до медиите. "В една посока - от мястото ни във Вселената - електромагнетизмът постепенно отслабва, но в обратната посока постепенно се усилва."
Ако откритието бъде потвърдено, ще има съществени последствия за нашето разбиране на времепространството, тъй като откритието нарушава един от основните принципи, залегнали в Обща теория на относителността на Айнщайн, обяснява Уеб.
"Плавните постоянни промени в електромагнетизма може да означават и че Вселената е много по-голяма от наблюдаемата й част, вероятно безкрайна", допълва Фламбаум.
Това изследване може да има дори още по-широко значение.
"Друга популярна за момента идея е, че съществуват много вселени, всяка от които има свой собствен набор от физични закони", казва Майкъл Мърфи от Техническия университет "Суинбърн" в Австралия.
"Дори една незначителна промяна в законите на природата означава, че със създаването на нашата вселена те не са били фиксирани", продължава той. "Законите на природата, които виждате, може да зависят от "адреса във времепространството" - кога и къде живеете във Вселената."
Уеб допълва, че откритието също може да обясни защо изглежда, че законите на природата потвърждават съществуването на живот.
"Отговорът може да е, че други региони на Вселената не са толкова благоприятни за живота, какъвто го познаваме, и че законите на физиката, които измерваме в нашата част от Вселената, са просто "местни подзакони". А в такъв случай не е особена изненада да открием живот тук", заключва той.
Изследването е публикувано в Physical Review Letters.
http://www.epochtimes-bg.com/2011-04/2011-11-10_02.html
Проучването установява, че електромагнетизмът, една от четирите познати фундаментални сили в природата, изглежда се различава в отделните части на Вселената.
Различни стойности на електромагнетизъм за първи път са наблюдавани преди десетина години от Джон Уеб и Виктор Фламбаум от австралийския университет на Нов Южен Уелс. До различните стойности те стигнали след анализ на наблюдения на голяма площ в небето от обсерваторията Кек в Хавай.
Броят на наблюденията на електромагнетизма вече се е удвоил, а стойностите му се измерват в около 300 далечни галактики.
"Резултатите ни учудиха", казва Уеб в съобщение до медиите. "В една посока - от мястото ни във Вселената - електромагнетизмът постепенно отслабва, но в обратната посока постепенно се усилва."
Ако откритието бъде потвърдено, ще има съществени последствия за нашето разбиране на времепространството, тъй като откритието нарушава един от основните принципи, залегнали в Обща теория на относителността на Айнщайн, обяснява Уеб.
"Плавните постоянни промени в електромагнетизма може да означават и че Вселената е много по-голяма от наблюдаемата й част, вероятно безкрайна", допълва Фламбаум.
Това изследване може да има дори още по-широко значение.
"Друга популярна за момента идея е, че съществуват много вселени, всяка от които има свой собствен набор от физични закони", казва Майкъл Мърфи от Техническия университет "Суинбърн" в Австралия.
"Дори една незначителна промяна в законите на природата означава, че със създаването на нашата вселена те не са били фиксирани", продължава той. "Законите на природата, които виждате, може да зависят от "адреса във времепространството" - кога и къде живеете във Вселената."
Уеб допълва, че откритието също може да обясни защо изглежда, че законите на природата потвърждават съществуването на живот.
"Отговорът може да е, че други региони на Вселената не са толкова благоприятни за живота, какъвто го познаваме, и че законите на физиката, които измерваме в нашата част от Вселената, са просто "местни подзакони". А в такъв случай не е особена изненада да открием живот тук", заключва той.
Изследването е публикувано в Physical Review Letters.
http://www.epochtimes-bg.com/2011-04/2011-11-10_02.html
четвъртък, 21 септември 2017 г.
Общото биомагнитно поле, като склад за съхраняване на информация
Колкото и да е голяма, паметта на една кибернетична система винаги
ще бъде ограничена. Според степента на важност за живото същество и
обществото изобщо цялата информация може да бъде разделена на три типа:
1.Информация, изискваща незабавна обработка и вземане на решение, от което следва претворяване на това решение в действие.
2. Информация, която ще изисква обработка в близко време в интерес на по-нататъшното развитие.
3. Информация, която няма практическо значение, възприета е просто защото е предадена от някого.
Ако създадената от нас кибернетична система е тъй съвършена, та да може да разбере, че при недостиг на памет е по-важно да съхрани само информацията от първите два типа, тя би освободила за тях паметта, запълнена с информация от третия тип. В течение на времето това вече няма да е достатъчно дори за информацията само от първи тип. Тогава промените в околната среда ще протичат незабелязано за нея, което би довело до гибел самата система. Какъв е изходът? Какви качества трябва да притежава тя, за да оцелее?
За целта е нужно системата да бъде снабдена с предавател и да бъдат поставени ретранслационни станции, за да не затихват излъчените сигнали в пространството и времето. Само при такова условие нашата кибернетична система би съхранила необходимата й информация, като я излъчва и приема отново когато и е нужна, като се настройва на собствената си вълна.
Половината от книгите, съхранени в библиотеката "Ленин", не са докоснати още от човешка ръка. Сега ние съхраняваме информация в предмети (книги, магнетофонни ленти, киноленти и др.). Но всеки предмет има ограничени размери и не може да бъде превърнат в склад с безкрайно голяма вместимост, след като даже планетата ни е с ограничени размери. Но ние осмисляме собственото си развитие в безкрайността на времето. Затова рано или късно ще ни се наложи да се обърнем към полето, което притежава безпределни размери. Ще Ще ни се наложи да се научим да съхраняваме информация и да я получаваме от общото биомагнитно поле без помощта на каквито и да било механични приспособления. В противен случай бихме спрели развитието си, просто защото няма да можем да се справим с нарастващия поток от информация. Нито ще има къде да я съхраняваме, нито ще успяваме да я обработим преди да е остаряла.
В процеса на еволюцията живите същества са развили у себе си способността да освобождават паметта си за нова информация не само по пътя на "изтриване" на старата, но и по пътя на нейното изпращане в общото поле, за да може в случай на необходимост да си я "спомнят", като се настроят на собствената си, излъчена някога поради ненужност информация. Тази дейност е толкова важна и практически необходима, че трябва да бъде поставена под контрола на съзнанието.
По материали от Интернет
1.Информация, изискваща незабавна обработка и вземане на решение, от което следва претворяване на това решение в действие.
2. Информация, която ще изисква обработка в близко време в интерес на по-нататъшното развитие.
3. Информация, която няма практическо значение, възприета е просто защото е предадена от някого.
Ако създадената от нас кибернетична система е тъй съвършена, та да може да разбере, че при недостиг на памет е по-важно да съхрани само информацията от първите два типа, тя би освободила за тях паметта, запълнена с информация от третия тип. В течение на времето това вече няма да е достатъчно дори за информацията само от първи тип. Тогава промените в околната среда ще протичат незабелязано за нея, което би довело до гибел самата система. Какъв е изходът? Какви качества трябва да притежава тя, за да оцелее?
За целта е нужно системата да бъде снабдена с предавател и да бъдат поставени ретранслационни станции, за да не затихват излъчените сигнали в пространството и времето. Само при такова условие нашата кибернетична система би съхранила необходимата й информация, като я излъчва и приема отново когато и е нужна, като се настройва на собствената си вълна.
Половината от книгите, съхранени в библиотеката "Ленин", не са докоснати още от човешка ръка. Сега ние съхраняваме информация в предмети (книги, магнетофонни ленти, киноленти и др.). Но всеки предмет има ограничени размери и не може да бъде превърнат в склад с безкрайно голяма вместимост, след като даже планетата ни е с ограничени размери. Но ние осмисляме собственото си развитие в безкрайността на времето. Затова рано или късно ще ни се наложи да се обърнем към полето, което притежава безпределни размери. Ще Ще ни се наложи да се научим да съхраняваме информация и да я получаваме от общото биомагнитно поле без помощта на каквито и да било механични приспособления. В противен случай бихме спрели развитието си, просто защото няма да можем да се справим с нарастващия поток от информация. Нито ще има къде да я съхраняваме, нито ще успяваме да я обработим преди да е остаряла.
В процеса на еволюцията живите същества са развили у себе си способността да освобождават паметта си за нова информация не само по пътя на "изтриване" на старата, но и по пътя на нейното изпращане в общото поле, за да може в случай на необходимост да си я "спомнят", като се настроят на собствената си, излъчена някога поради ненужност информация. Тази дейност е толкова важна и практически необходима, че трябва да бъде поставена под контрола на съзнанието.
По материали от Интернет
вторник, 19 септември 2017 г.
Проклинайки, бъдете готови за последиците - Майчина омраза
След четиридесет дни душата отива в друга сфера, недостъпна за живите. Но има случаи, когато духовете се задържат в този свят много по-дълго, отколкото би трябвало. А това не би трябвало да е така. Всички мъртви трябва да отидат там, където трябва да чакат за ново въплъщение на Земята. Ето защо дори и атеистите и агностиците трябва да бъдат погребани в съответствие с древните ритуали за изпращане на мъртвите. И няма значение дали човек е вярвал по време на живота си в отвъдния живот или не. Но понякога и това не помага.
Майката на Ирина по време на живота си не се интересува особено от съдбата на дъщеря й и нейния най-голям син. През целия си живот дамата е ангажирана с факта, че тя "успешно се е омъжила". След няколко години на съвместен живот, съпрузите й си отивали в другия свят, оставяйки на вдовицата добро наследство под формата на апартаменти в много хубава къща. Да, вторият и третият съпруг на Варвара били съседи. И двамата били сътрудници на ГУИН и живели в шикозна по това време къща срещу "Матроска тишина". С първия съпруг Варвара също не успяла да се разведе - той изведнъж умрял. Ирина нарече майка си "черна вдовица" - никой мъж не си отишъл от нея жив. Варвара мрази дъщеря си през целия си живот. Каква е причината за тази неприязън, жената дълго време не знаела.
Когато майка й остаряла, тя редовно идвала при нея: носела храна, доколкото било възможно чистела огромния и запуснат апартамент. Но всеки път майка й я обсипвала с проклятия, а купената храна давала на най-големия й син. Мъжът не работел никъде и се появявал при майка си само в деня на пенсията. С голяма трудност Ирина успява да получи подарък от майка си - един от апартаментите. Сега била спокойна - поне един имот в стария московски квартал ще бъде записан на нейно име.
Когато старицата починала, Ирина и съпругът й решили да ремонтират апартамента, за да се нанесат в жилището. Същата вечер, след като било взето решение за апартамента, починалата майка дошла при жената. Варвара помолила дъщеря си да не прави нищо с апартамента, докато не изтече една година от смъртта й. Ирина се уплашила - знаела със сигурност, че не говори насън с майка си. Това било реалност. Всичко станало късно през нощта, тя била сама вкъщи. Ирина със сигурност знае, че не си е лягала. Видяла майката в обичайната й стара рокля. Така обикновено тя обикаляла къщата. Жената решила да изпълни искането и апартаментът останал празен още една година. След изтичането на този период, Ирина и нейният съпруг все пак започнали ремонт.
Те се преместили в апартамента. Първата вечер двамата не могли да затворят очи. Къщата сякаш се опълчила срещу новите собственици: вратите на антретата се отворили с грохот, кухненски съдове падали. Винаги спокойното куче не могло да си намери място: непрекъснато се зъбело и ръмжало. Сутринта съпругът отишъл на строителния пазар, а Ирина останала сама в къщата. В даден момент жената осъзнала, че в апартамента освен нея има и друг човек. Тя влиза в кухнята и вижда майката, която стояла до печката. Майката я заплашила с юмрук и казала, че няма да допусне да се прави нещо в този апартамент. Варвара обвинявала дъщеря си, че е завладяла този апартамент с измама, че е възнамерявала да даде всичко, което е имала на сина си. Дъщерята е грешката в живота й. Просто нямала време да направи аборт от първия си съпруг. Ирина се отдръпнала с ужас. В този момент кучето влиза в кухнята и започва да лае към призрака. Видението изчезва.
Ирина не казала на съпруга си и този път. Но проблемите продължили: неочаквано се сринало добре направеното стълбище. Съпругът едва успял да се изкачи няколко крачки, когато стълбището се срутило под краката му. А когато Ирина излязла да пуши на балкона, железният парапет се разтреперил заплашително, щом се облегнала на него. Трябвало да разкаже на съпруга си всичко. Той бил много изненадан, защото погребали Варвара по всички канони и още една година след това в църквата били четени заупокойни молитви. По нейно желание не направили нищо с апартамента за година. И така, какво още иска злия дух?
Съпрузите трябвало да се обърнат към специалист по паранормални феномени. Медиумът обяснил, че всичко това може да бъде, ако починалият вярва, че неговите земни дела не са завършени. Душата на Варвара в този случай се ръководи от омразата към дъщеря й. Тя не може да приеме факта, че дъщеря й е щастлива и се справя добре. Пожизнената омраза не дава покой и в отвъдното. Специалистът посъветвал да "осветят" апартамента, да отидат на гробището и да поръчат отново заупокойни служби. Той предупредил Ирина, че с такъв агресивен дух не може да се води диалог. Не е добре да захранвате със страховете си тяхната отрицателна енергия. Следващият път, когато майката идва с проклятия, трябва да й се обърне гръб на и да се напусне стаята. Ирина и съпругът й изпълнили всичко, каквото казал медиума. Майката още няколко пъти идвала, но Ирина мълчала и се въздържала от разговор.
В резултат на това духът се предал и вече не нарушава спокойствието на новите обитатели на апартамента. Само понякога през нощта кучето продължава тревожно да се взира в тъмните ъгли на стаите и тихо да ръмжи. Ирина искрено се моли в църквата за упокой на душата на майка си и я моли да не пречи повече на света на живите.
По материали от Интернет
Майката на Ирина по време на живота си не се интересува особено от съдбата на дъщеря й и нейния най-голям син. През целия си живот дамата е ангажирана с факта, че тя "успешно се е омъжила". След няколко години на съвместен живот, съпрузите й си отивали в другия свят, оставяйки на вдовицата добро наследство под формата на апартаменти в много хубава къща. Да, вторият и третият съпруг на Варвара били съседи. И двамата били сътрудници на ГУИН и живели в шикозна по това време къща срещу "Матроска тишина". С първия съпруг Варвара също не успяла да се разведе - той изведнъж умрял. Ирина нарече майка си "черна вдовица" - никой мъж не си отишъл от нея жив. Варвара мрази дъщеря си през целия си живот. Каква е причината за тази неприязън, жената дълго време не знаела.
Когато майка й остаряла, тя редовно идвала при нея: носела храна, доколкото било възможно чистела огромния и запуснат апартамент. Но всеки път майка й я обсипвала с проклятия, а купената храна давала на най-големия й син. Мъжът не работел никъде и се появявал при майка си само в деня на пенсията. С голяма трудност Ирина успява да получи подарък от майка си - един от апартаментите. Сега била спокойна - поне един имот в стария московски квартал ще бъде записан на нейно име.
Когато старицата починала, Ирина и съпругът й решили да ремонтират апартамента, за да се нанесат в жилището. Същата вечер, след като било взето решение за апартамента, починалата майка дошла при жената. Варвара помолила дъщеря си да не прави нищо с апартамента, докато не изтече една година от смъртта й. Ирина се уплашила - знаела със сигурност, че не говори насън с майка си. Това било реалност. Всичко станало късно през нощта, тя била сама вкъщи. Ирина със сигурност знае, че не си е лягала. Видяла майката в обичайната й стара рокля. Така обикновено тя обикаляла къщата. Жената решила да изпълни искането и апартаментът останал празен още една година. След изтичането на този период, Ирина и нейният съпруг все пак започнали ремонт.
Те се преместили в апартамента. Първата вечер двамата не могли да затворят очи. Къщата сякаш се опълчила срещу новите собственици: вратите на антретата се отворили с грохот, кухненски съдове падали. Винаги спокойното куче не могло да си намери място: непрекъснато се зъбело и ръмжало. Сутринта съпругът отишъл на строителния пазар, а Ирина останала сама в къщата. В даден момент жената осъзнала, че в апартамента освен нея има и друг човек. Тя влиза в кухнята и вижда майката, която стояла до печката. Майката я заплашила с юмрук и казала, че няма да допусне да се прави нещо в този апартамент. Варвара обвинявала дъщеря си, че е завладяла този апартамент с измама, че е възнамерявала да даде всичко, което е имала на сина си. Дъщерята е грешката в живота й. Просто нямала време да направи аборт от първия си съпруг. Ирина се отдръпнала с ужас. В този момент кучето влиза в кухнята и започва да лае към призрака. Видението изчезва.
Ирина не казала на съпруга си и този път. Но проблемите продължили: неочаквано се сринало добре направеното стълбище. Съпругът едва успял да се изкачи няколко крачки, когато стълбището се срутило под краката му. А когато Ирина излязла да пуши на балкона, железният парапет се разтреперил заплашително, щом се облегнала на него. Трябвало да разкаже на съпруга си всичко. Той бил много изненадан, защото погребали Варвара по всички канони и още една година след това в църквата били четени заупокойни молитви. По нейно желание не направили нищо с апартамента за година. И така, какво още иска злия дух?
Съпрузите трябвало да се обърнат към специалист по паранормални феномени. Медиумът обяснил, че всичко това може да бъде, ако починалият вярва, че неговите земни дела не са завършени. Душата на Варвара в този случай се ръководи от омразата към дъщеря й. Тя не може да приеме факта, че дъщеря й е щастлива и се справя добре. Пожизнената омраза не дава покой и в отвъдното. Специалистът посъветвал да "осветят" апартамента, да отидат на гробището и да поръчат отново заупокойни служби. Той предупредил Ирина, че с такъв агресивен дух не може да се води диалог. Не е добре да захранвате със страховете си тяхната отрицателна енергия. Следващият път, когато майката идва с проклятия, трябва да й се обърне гръб на и да се напусне стаята. Ирина и съпругът й изпълнили всичко, каквото казал медиума. Майката още няколко пъти идвала, но Ирина мълчала и се въздържала от разговор.
В резултат на това духът се предал и вече не нарушава спокойствието на новите обитатели на апартамента. Само понякога през нощта кучето продължава тревожно да се взира в тъмните ъгли на стаите и тихо да ръмжи. Ирина искрено се моли в църквата за упокой на душата на майка си и я моли да не пречи повече на света на живите.
По материали от Интернет
събота, 16 септември 2017 г.
Трите скорости на астралното тяло
Aстралното тяло може да се движи с различна скорост.
Първата е най-обикновена, естествена, при която човек се намира в съзнание и се движи из астралния свят по собствено желание или е в състояние на астрален сомнабулизъм.
При втората скорост астралното тяло започва да се движи по-бързо от обикновено - ускорява се. При това на човека му се струва, че той стои на място, а пространството наоколо лети срещу него. Усещането прилича на пътуване в скоростен влак, когато покрай вас преминават гори, поля, сгради, пътища.
Когато астралното тяло преминава през препятствие - врата например, сякаш самото препятствие се движи срещу астралния ви двойник, врязва се в него и преминава през него. В такова състояние астралното тяло оставя след себе си светлина, която обозначава изминатия път и изглежда като две ивици върху земята. При по-нататъшно ускорение той сякаш напомня на летящ метеорит с ярка опашка, която го следва. Оставайки постоянно в съзнание, човек може да прелети мигновено огромни разстояния с такава скорост.
Третата скорост е свръхвисоката скорост, с която човекът се придвижва в астралния свят, когато е в безсъзнание. Тъй като нашия мозък не би понесъл такава скорост, той изключва съзнанието, когато е необходимо да се движи на гигантски разстояния за броени секунди. Докато мозъкът едва успее да формулира отделна мисъл, астралната проекция вече ще пренесе човека до целта.
Тези скорости са приложими и към починали хора. Техните астрални тела могат да се движат със същите вариации като живите. Макар че учените спорят по този въпрос и твърдят, че мъртвото тяло винаги се движи само в безсъзнателно състояние - следователно е с трета скорост, свръхвисока. Но в отделни случаи то може да намали скоростта до средна, ако в неговата матрица все още лежи програмата на темпа на обикновено ходене или бягане.
Първата е най-обикновена, естествена, при която човек се намира в съзнание и се движи из астралния свят по собствено желание или е в състояние на астрален сомнабулизъм.
При втората скорост астралното тяло започва да се движи по-бързо от обикновено - ускорява се. При това на човека му се струва, че той стои на място, а пространството наоколо лети срещу него. Усещането прилича на пътуване в скоростен влак, когато покрай вас преминават гори, поля, сгради, пътища.
Когато астралното тяло преминава през препятствие - врата например, сякаш самото препятствие се движи срещу астралния ви двойник, врязва се в него и преминава през него. В такова състояние астралното тяло оставя след себе си светлина, която обозначава изминатия път и изглежда като две ивици върху земята. При по-нататъшно ускорение той сякаш напомня на летящ метеорит с ярка опашка, която го следва. Оставайки постоянно в съзнание, човек може да прелети мигновено огромни разстояния с такава скорост.
Третата скорост е свръхвисоката скорост, с която човекът се придвижва в астралния свят, когато е в безсъзнание. Тъй като нашия мозък не би понесъл такава скорост, той изключва съзнанието, когато е необходимо да се движи на гигантски разстояния за броени секунди. Докато мозъкът едва успее да формулира отделна мисъл, астралната проекция вече ще пренесе човека до целта.
Тези скорости са приложими и към починали хора. Техните астрални тела могат да се движат със същите вариации като живите. Макар че учените спорят по този въпрос и твърдят, че мъртвото тяло винаги се движи само в безсъзнателно състояние - следователно е с трета скорост, свръхвисока. Но в отделни случаи то може да намали скоростта до средна, ако в неговата матрица все още лежи програмата на темпа на обикновено ходене или бягане.
петък, 15 септември 2017 г.
Тестване на пощата (за климатичното инженерство, честотния контрол и оръжията на земната атмосфера)
Ал Гор казва, че науката за глобалното затопляне е уредена
Документалът на Мат Ландман е своевременен и информативен филм за климатичното инженерство, честотния контрол и оръжията на земната атмосфера. Този документален филм може да бъде най-лошият кошмар на IPCC - пренасочване на фокуса от въглероден диоксид към военни / CIA-направени климатични манипулации за отопление на повърхностните температури и създаване на климатични бедствия.
Въпросът за контролираните медии се простира извън FAKE НОВИНИТЕ, за да включи правителствени агенции, академични среди и извън нея. Трябва само да преразгледаме очевидната научна измама в доклада на NIST за унищожаването на "лъжата флаг" на кулите-близнаци и WTC-7.
Филмът разкрива и псевдо-научната кампания за нормализиране на неестествените химически облачни образувания в очите и умовете на студентите и на ниско-информационната общественост.
ОТ КАТРИНА до ХАРВЕЙ DHS: Контрол на ураганите чрез внедряване на аерозоли с размери Micron в циркулацията
Американското метеорологично дружество (AMS) от 2010 г. представи подробности за изследванията в областта на моделирането на аерозолните геоинженерства, ръководени от Министерството на вътрешната сигурност. Програмата включваше дискусия за начина, по който аерозолите могат да направляват пътя на урагана в допълнение към увеличаването или намаляването на интензивността. Също така е установено, че аерозолите увеличават или намаляват валежите в зависимост от разполагането. Развитието на въглеродното черно е установено, че е ефективно при интензификацията на ураганите.
Програмата за аерозол и микрофизика на урагана (HAMP): принос на HAMP
Джо Злат, Golden Research & Consulting, Боулдър, CO; и WL Woodley
Министерството на вътрешната сигурност попита NOAA / ESRL в Боулдър, за да организира семинар на евентуална нова научна теория и подходи за ураган модификация през февруари 2008 г. Почти две дузини учени от цял свят присъстваха и имаше редица хипотези и нови идеи представени.
CERN CLIMATE SCIENTIST вижда аерозолите, изхвърлящи джетове, високо в атмосферата
Това видео е извадка от презентацията на д-р Киркби от 2009 г. на CERN показва, че клиничните специалисти на IPCC, геоинженерите и правителствените агенции напълно съзнават, че реактивните самолети изхвърлят аерозоли в атмосферата.
Учен от НАСА разкрива мита за теорията на конспирацията "Chemtrails".
Хелиофизикът на НАСА, Дъг Роуланд небрежно се позовава на "chemtrails", за да обясни мисията за тестване на ракетите на Wallops Island.
От Амиша Сингх
Източник - http://zahariada.blog.bg
сряда, 13 септември 2017 г.
С. Сал за плана "Апокалипсис" и тези, които го изпълняват
Както знаете, в края на живота си И. Нютон сериозно изучава Библията и особено "Апокалипсиса". Въз основа на анализа си той съставя някои "пророчества" за бъдещето на човечеството, някои от които вече се сбъднаха. Но това означава ли, че този учен е способен да предвиди бъдещето и че човечеството действително го очаква гибел през 2060 г., както изчислил добре известния физик?
Ето например друг физик - професор С. Сал, е с напълно различно мнение, твърдейки, че това не са "прогнози", а план за заробване и намаляване на броя на човечеството, написан и приложен на практика от Илюминатите. Ето какво каза той по време на едно от изказванията си по "Славянско радио":
"В предишните програми вече говорех за произхода на плана на Апокалипсиса, за неговата изкуствена природа и за решителната роля на И. Нютон в планирането на събитията от Апокалипсиса. А той брои датите от датата на неговото раждане. Но тъй като Нютон е виден член на "Приоратът на Цион", т.е. тогава е бил главен масон на целия свят, то този план е започнат за изпълнение от масонството по точки.
А какви са основните изходни точки? Това са създаването на световна ционистка организация, датите на световните войни, датата на "Холокоста", датата на основаването на държавата Израел. Всичко се случва в съответствие с изчисленията на Нютон. А пред нас, според него са - продължителна трета световна война, идването на Антихриста, хаос, глад, граждански войни. Ето го и края на човечеството, някъде в средата на XXI век.
Войните в този план на Нютон са жертворпиношенията, необходими за идването на Мошиах. За съжаление, Русия върви точно по този път. А какъв е краят? Краят може да се прочете в "Апокалипсис", и ако човек е запознат със съвременната физика - физиката на радиоактивните поражения, тогава той ще заключи, че краят на света ще възникне в резултат на глобално радиоактивно замърсяване. Но такова събитие вече би могло да се случи, ако "Челябинският болид" беше паднал на мястото на закопаните оръжеен уран и плутоний. Но, както знаете, той беше свален.
Понякога ме обвиняват за критичното ми отношение към "Откровението на Йоан Богослов" и дори че обиждам православните. Но в действителност "Апокалипсис" няма нищо общо със събитията от Евангелията. Всъщност, той е написан в края на ХV в. от еврейския гностик Коринт. А Коринт е име, кръстено на известния гръцки град.
А кои са тези гностици - това са членове на хомосексуални сатанински секти, които проповядват еквивалентността на Бога и Дявола, а оттук и на доброто и злото. По същото време са създадени и "Петокнижието", т.е. Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие. Но по-късно евреите успяха да добавят "Петокнижието" към християнската "Библия" под формата на "Стария завет". А "Апокалипсис" успяха да внедрят директно в "Новия завет".
Помислете за този факт: съвременните сатанисти, т.е. "върха" на съвременното масонство, членовете на различни еврейски секти мразят евангелския Христос, мразят самия текст на Евангелията и по всякакъв начин се опитват да изкривят тези текстове. А в същото време текстът на "Апокалипсис" служи за тях като програма за действие, т.е. "Апокалипсис" за тях е "свята книга". И те имат напълно различен "Христос", но вече съм говорил многократно за това.
В отговори на предишни мои участия често се твърдеше, че думите ми "са неоснователни", че "умишлено смесвам истината с фантастиката", че думите ми "противоречат на историческите книги" и на това, което казват политиците и т.н. И ме обвиняват в "мистицизъм".
Е, какво мога да кажа? Аз не съм историк или политолог. Освен това аз не съм богослов. Аз съм физик. Интересувам се от източника, т.е. от материалния носител на лудостта, която се случва в света. И когато в хода на дейността си като физик аз открих Нютонският план за "Апокалипсиса", и че този план наистина се изпълнява, напълно отхвърлих всякакъв мистицизъм и показах, че този план не се изпълнява от Бог или от дявола, а от конкретни хора, които са обладани от демони, от религиозни фанатици и от окултисти, които управляват финансите и политиката.
Също така трябва да се каже нещо и за критериите за истинността на историческите и политическите събития. За историка основното е документа. Вземете например Велесовата книга, останките от която наскоро изгоряха в пожар. От гледна точка на либералите, които мразят всичко руско, това е "фалшификат", а от гледна точка на патриотите, това е документ, свидетелстващ за античността на руската история. Но с "Хроника на отминалите години" например, ситуацията е точно обратната.
Т.е. какво става? Да фалшифицират документите историците могат както в една насока, така и в друга, т.е. да обявят събитията за истински и обратното. Зависи от техния избор. Нека ви напомня за един героичен човек като Виктор Илюхин, който разследваше и доказа, че по време на Горбачов и по-късно имаше цяла лаборатория, работеща под ръководството на академик Яковлев, "надзирателят на перестройката", която фабрикуваше архивни документи. И много от тези "документи" вече са включени в учебниците по история. Представяте ли си мащабите на фалшификациите в историята?
Но има по-сериозен критерий за проверка на истината за събитията. Това е математиката или теорията на вероятностите, т.е. ако докажем, че описаното събитие е математически малко вероятно, тогава имаме работа с фалшифициране ... А сега се връщаме към плана "Апокалипсис". Вероятността за случайно съвпадение на датите, които Нютон дава с реални събития, е "нулева". Така че това не е случайност, а реализиран план".
По този начин, всички тези невероятни "ужасни истории" за поредния "край на света" са отделни елементи на плана "Апокалипсис", чиято цел е поробване на човечеството и намаляване на числеността му до 500 милиона души, заявено от сатанистите-паразити. Но този план в някои от своите елементи, някъде от 2011 г. започна да "буксува".
По този начин паразитите все още не успяват да разразят световната термоядрена война, нито да организират ядрен "апокалипсис" на Русия с помощта на падането на плазмоида върху ядрените съоръжения в района на Челябинск. Слугите на тъмнината закъсняват и с плана за всеобщо чипиране. Така че ние всички имаме реален шанс да унищожим този анти-човешки план. Нещо повече, времето на неустоимата сила на световния сатанински "елит" вече е приключило. Така че те бързат да ни напакостят колкото могат повече.
По материали от Интернет
Ето например друг физик - професор С. Сал, е с напълно различно мнение, твърдейки, че това не са "прогнози", а план за заробване и намаляване на броя на човечеството, написан и приложен на практика от Илюминатите. Ето какво каза той по време на едно от изказванията си по "Славянско радио":
"В предишните програми вече говорех за произхода на плана на Апокалипсиса, за неговата изкуствена природа и за решителната роля на И. Нютон в планирането на събитията от Апокалипсиса. А той брои датите от датата на неговото раждане. Но тъй като Нютон е виден член на "Приоратът на Цион", т.е. тогава е бил главен масон на целия свят, то този план е започнат за изпълнение от масонството по точки.
А какви са основните изходни точки? Това са създаването на световна ционистка организация, датите на световните войни, датата на "Холокоста", датата на основаването на държавата Израел. Всичко се случва в съответствие с изчисленията на Нютон. А пред нас, според него са - продължителна трета световна война, идването на Антихриста, хаос, глад, граждански войни. Ето го и края на човечеството, някъде в средата на XXI век.
Войните в този план на Нютон са жертворпиношенията, необходими за идването на Мошиах. За съжаление, Русия върви точно по този път. А какъв е краят? Краят може да се прочете в "Апокалипсис", и ако човек е запознат със съвременната физика - физиката на радиоактивните поражения, тогава той ще заключи, че краят на света ще възникне в резултат на глобално радиоактивно замърсяване. Но такова събитие вече би могло да се случи, ако "Челябинският болид" беше паднал на мястото на закопаните оръжеен уран и плутоний. Но, както знаете, той беше свален.
Понякога ме обвиняват за критичното ми отношение към "Откровението на Йоан Богослов" и дори че обиждам православните. Но в действителност "Апокалипсис" няма нищо общо със събитията от Евангелията. Всъщност, той е написан в края на ХV в. от еврейския гностик Коринт. А Коринт е име, кръстено на известния гръцки град.
А кои са тези гностици - това са членове на хомосексуални сатанински секти, които проповядват еквивалентността на Бога и Дявола, а оттук и на доброто и злото. По същото време са създадени и "Петокнижието", т.е. Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие. Но по-късно евреите успяха да добавят "Петокнижието" към християнската "Библия" под формата на "Стария завет". А "Апокалипсис" успяха да внедрят директно в "Новия завет".
Помислете за този факт: съвременните сатанисти, т.е. "върха" на съвременното масонство, членовете на различни еврейски секти мразят евангелския Христос, мразят самия текст на Евангелията и по всякакъв начин се опитват да изкривят тези текстове. А в същото време текстът на "Апокалипсис" служи за тях като програма за действие, т.е. "Апокалипсис" за тях е "свята книга". И те имат напълно различен "Христос", но вече съм говорил многократно за това.
В отговори на предишни мои участия често се твърдеше, че думите ми "са неоснователни", че "умишлено смесвам истината с фантастиката", че думите ми "противоречат на историческите книги" и на това, което казват политиците и т.н. И ме обвиняват в "мистицизъм".
Е, какво мога да кажа? Аз не съм историк или политолог. Освен това аз не съм богослов. Аз съм физик. Интересувам се от източника, т.е. от материалния носител на лудостта, която се случва в света. И когато в хода на дейността си като физик аз открих Нютонският план за "Апокалипсиса", и че този план наистина се изпълнява, напълно отхвърлих всякакъв мистицизъм и показах, че този план не се изпълнява от Бог или от дявола, а от конкретни хора, които са обладани от демони, от религиозни фанатици и от окултисти, които управляват финансите и политиката.
Също така трябва да се каже нещо и за критериите за истинността на историческите и политическите събития. За историка основното е документа. Вземете например Велесовата книга, останките от която наскоро изгоряха в пожар. От гледна точка на либералите, които мразят всичко руско, това е "фалшификат", а от гледна точка на патриотите, това е документ, свидетелстващ за античността на руската история. Но с "Хроника на отминалите години" например, ситуацията е точно обратната.
Т.е. какво става? Да фалшифицират документите историците могат както в една насока, така и в друга, т.е. да обявят събитията за истински и обратното. Зависи от техния избор. Нека ви напомня за един героичен човек като Виктор Илюхин, който разследваше и доказа, че по време на Горбачов и по-късно имаше цяла лаборатория, работеща под ръководството на академик Яковлев, "надзирателят на перестройката", която фабрикуваше архивни документи. И много от тези "документи" вече са включени в учебниците по история. Представяте ли си мащабите на фалшификациите в историята?
Но има по-сериозен критерий за проверка на истината за събитията. Това е математиката или теорията на вероятностите, т.е. ако докажем, че описаното събитие е математически малко вероятно, тогава имаме работа с фалшифициране ... А сега се връщаме към плана "Апокалипсис". Вероятността за случайно съвпадение на датите, които Нютон дава с реални събития, е "нулева". Така че това не е случайност, а реализиран план".
По този начин, всички тези невероятни "ужасни истории" за поредния "край на света" са отделни елементи на плана "Апокалипсис", чиято цел е поробване на човечеството и намаляване на числеността му до 500 милиона души, заявено от сатанистите-паразити. Но този план в някои от своите елементи, някъде от 2011 г. започна да "буксува".
По този начин паразитите все още не успяват да разразят световната термоядрена война, нито да организират ядрен "апокалипсис" на Русия с помощта на падането на плазмоида върху ядрените съоръжения в района на Челябинск. Слугите на тъмнината закъсняват и с плана за всеобщо чипиране. Така че ние всички имаме реален шанс да унищожим този анти-човешки план. Нещо повече, времето на неустоимата сила на световния сатанински "елит" вече е приключило. Така че те бързат да ни напакостят колкото могат повече.
По материали от Интернет
понеделник, 11 септември 2017 г.
Болестта на егрегора на държавата. В търсене на духовните ценности
Понякога става така, че върху човека се стоварват поредица
от нещастия. Неприятностите се множат. Едва ли не всяко движение
причинява беди. Весело проведеният уикенд се превръща в болки в сърцето,
обикновено толерантния началник започва изведнъж да се заяжда за нищо, в
автобуса - скандал.... С една дума - всичко изведнъж се обърква. Какво е
станало ? Може би планетата е обърнала посоката си на въртене ?
Да, случва се и планетата да се шегува. Например Сатурн се намира в не особено благоприятен аспект - затова търпете, не роптайте, защото можеше и да е по-зле. Но има и друг вариант - няма никакви определени и явни причини за несгодите и човек се държи не по-зле от другите, и в транзитната астрологическа карта не се отбелязва нищо тревожно, а в същото време бедите идват една след друга. Защо ?
Причината е в това, че е изчерпан лимитът от положителна карма, която човекът е имал. Завършил е, както е модерно напоследък, "фискалният резерв", позволяващ да се преживяват кризисните ситуации. Аналогията между човека и държавата не е случайна : някои механизми са общи и действат и на нивото на човека, и на нивото на обществото.
Връщаме се към положителната карма. Източниците на благоприятна карма са много - и добрите, жертвени постъпки, и нивото на съзнание на човека, и неговата способност да се грижи за други живи същества. Това е и в миналото му - както кармата от минали въплъщения, така и от родовата карма, историята на предците. Това е честността, цялостността на личността, осъзнаването на субличностните програми, предразположението към самоанализ. Също и способността да се води здравословен начин на живот, отказът от разрушаващи организма навици и т.н. Добрата карма помага да се постигне успех, да се защити човек от неприятностите, понякога предотвратява трагедии. Но ако човекът не поддържа с нищо положителната карма, не извършва добри дела, които да се натрупат в "касичката", рано или късно кармата се изтощава и ние оставаме без защита и подкрепа - насаме със собствената си неприветлива съдба.
Карма на рода и карма на народа :
Същият кармичен механизъм действа и в съдбите на съобществата, държавите, етносите. Мащабите и сроковете са различни, а в основните черти всичко е разпознаваемо : непрекъснатостта на историческото наследство, съхранението на традициите, способността за грижа към поддържане на балансиран обмен между органите, единство на системите като залог за силен имунитет, нравственост като залог за душевното здраве.
И тук лесно се откриват паралелите човек-общество като например силна лична честност - некорумпираност, физическа издръжливост - готовност за самоотбрана, раздразнителност - тирания ...
Да се върнем на ситуацията : човекът е преследван от поредица "безпричинни" нещастия. Както вече се изясни, това е резултат от системен разпад : изчерпана е положителната карма и обичайните мерки за справяне не помагат. Например човекът купува лекарство срещу настинка, а то е некачествено и води до аритмия например. Пострадалият решава да търси лечител, но попада на шарлатанин, губи последните си пари, изпада в продължителна депресия, става алкохолик, преминава през няколко етапа на деградация.
Може би той дори осъзнава някои свои грешки, но вече не може да събере силите си, за да промени живота си. Той бавно се плъзга по наклонената плоскост... Печална и уви - нерядко срещана картина.
Етносът, държавата са подложени на същите недъзи. Например се случват поредица от знакови смърти, убийства, катастрофи, епидемии, катаклизми - на пръв поглед различни събития, нямащи връзка помежду си. Въпреки това тези факти от обществения живот се оказват част от верига от нещастия. Облаците се сгъстяват - предвестници на нови кризи, расте напрежението в толкова различни сфери от живота, че нито системите за прогнозиране, нито науката, нито светите старци могат да предвидят къде именно ще гръмне. Ясно е едно : някакъв запас от устойчивост е изчерпан и това езотерически се трактува като слабост или тежко заболяване на егрегора на държавата.
Имунно нарушение :
В какво е същността на това заболяване ? В това, че егрегорът губи способността навреме да предотвратява цялото многообразие от нещастия, които заплашват неговия "подопечен" - обществото, държавата, етноса.
Поддържането на известен обществен имунитет, на здравето на етноса е именно смисълът на егрегоралната работа. На нивото на тънките пластове егрегорът пресича възможността за формацията на дадена катастрофа, той създава предупредителни сигнали за хората, дава шанс да се избегнат заплахите. Така действа здравият егрегор на държавността. Но тъй като тази енергоинформационна същност се подхранва от енергиите на хората и е сума от волевите усилия на всеки от нас, именно човешкото съзнание е в състояние окончателно да отрови дори и най-мощния егрегор. Когато здравият, разумен егоизъм, който представлява залог за оцеляване, се превръща в бясно, сляпо себелюбие, егрегорът също се променя : престава да се грижи за старците, децата, нуждаещите се. И именно това наблюдаваме в момента.
И така , егрегорът е тежко болен. Възможно ли е изцеляване или единствен изход е смъртта и раждане в ново въплъщение ? Има ли шанс да се изведе човекът или етносът от "комата", когато разрушенията са тотални, а не се вижда разумно решение ?
И тук не е важно, че не съществува разумно решение. Защото дори много силният съзнателен стремеж да се промени съдбата не води до нищо, ако съдбата вече не разполага с никакви ресурси. Ако си попаднал в задънена улица и вратата е хлопнала, колкото и да мислиш, колкото и да се блъскаш, събрал цялата си воля в юмрук, колкото и да се каеш за минали грешки, стените няма да се отместят ...
С една дума, надеждата е само чудо. А откъде ще се вземе то ?
История на болестта :
За да се отговори на този въпрос, трябва да се постави диагноза, но и да се осъзнае как и кога точно е започнало заболяването - на човека или на държавата - и как е протекло то.
Може би най-лесно това може да се изследва с примера на заболелия човек. Ако той дълги години се храни с мазни ястия и продукти, богати на консерванти, в края на краищата организмът му ще бъде напълно отровен. Ще се наруши обмяната на веществата, ще започнат проблеми с черния дроб, всички органи ще се окажат задръстени от шлаки и т.н. И колкото по-късно се осъзнае нещастникът, толкова по-малко надежди може да има да му помогнат лечебните диети. Дори най-здравословната и екологично чиста храна няма да се усвои, ако организмът вече няма с какво да я усвоява. По същия начин, ако години наред се лъже и лицемери, подсъзнанието ще усвои изкривената картина на света до такава степен, че реалността вече няма да може да бъде възприета. Ще сте заобиколени не от обикновени хора, а от предатели, злодеи и убийци. Ще се появят и болести : доказана е взаимовръзката между постоянната лъжа и нарушенията в обмяната на веществата, поражения в слуха и зрението ...
По същия начин боледува и етносът. Ако властта строи своите отношения с гражданите си на основата на укриване на фактите, тайни действия, отказ ототговорност и прочие манипулации, ще бъде изгубена ефективността на държавния организъм. Ако управляващият елит е ориентиран към получаването на блага и удоволствия, ако идеята за лично обогатяване доминира над идеята за служенето, в страната ще настъпи парализа на мускулите : ще изчезнат силите й .
А ако бъдат поразени носителите на духовното начало, обществото ще изгуби способността си към възпроизводство. На пръв поглед изглежда, че няма явна връзка между религията, философията, културата и раждаемостта в страната. Но от позицията на астролога всичко е пределно ясно, защото именно Юпитер - покровителят на държавността, осигурява в организма на човека самата възможност за зачеване. Поразяването на Юпитер води до безплодие или до нежелание за раждане на деца.
Изобщо, ситуацията е следната : при болния човек е изгубена връзката между съзнанието и тялото ; заповедите, давани от мозъка, не се възприемат от органите. А в болната държава, която е отровила своя егрегор, нито един - дори и най-благият и разумен импулс, изпратен от властта, не достига до изпълнителите.
Това особено ярко се вижда от примера с тоталния стремеж към обогатяване на чиновническия апарат. При това ще отбележим, че ситуацията изглежда безизходна не само на нас, "долу", но и за тях - "горе". Получава се своего рода омагьосан кръг : засилването на позициите на контролиращите органи по отношение на представителите на бизнеса води до неизбежен ръст на корупцията, а обратната ситуация - снижаването на натоварването на предприемачите, води до появата на безхаберие и прахосничество.
Централизираната власт осъзнава, че "вертикалът" притежава нулева проводимост на волята. Всъщност този вертикал е зает само с това да поддържа самия себе си - и именно в това вижда основната си задача.
Анатомия на чудото :
Впрочем, идеята не е въпросът да се сведе само до оплаквания от известните на всички проблеми на нашето общество. Става дума за друго : днес дори най-кадърният управленец не е в състояние да промени нищо по принцип. И колкото и да е чудно, управленецът ( или поне днешният ) като цяло не е виновен за това.
Проблемът не е само в него, всичко е много по-сложно. Земната , светската власт по принцип има такава природа, която не й позволява да формира ценностни идеи. Грубо казано, не е кармично обусловено. За това е писано и във Ведите, и в Платоновата "държава", и в много други източници : светът се управлява от "богове", а връзката с тях се осъществява от жреческото съсловие - брахмани, влъхви, свещеници, шамани ... С една дума, хора, чиито смисъл на битието е именно в осъществяването на тази теургически вертикална връзка.
Мечти за Апокалипсиса :
Това свойство на настоящото време е крайно интересно : сам по себе си разговорът за необходимостта от оцеляване вече не учудва никого. И причината не е в някоя епидемия или техногенна катастрофа - работата е там, че хората ( съзнателно или не ) желаят настъпването на глобална катастрофа. Много нагледен е примерът с продукцията на Холивуд, която вече е изброила всички варианти за унищожение на света, които могат да бъдат измислени. И всеки път подобен сюжет предизвиква огромен интерес. На хората вече е втълпено как искат да гледат изчезването на света !
Поотделно всеки желае щастие на децата и на близките си, а и самият той не иска да умира. В същото време мечтите за апокалипсиса са най-търсени. Как се е стигнало до такъв живот ? И какво следва от това ?
Завръщане в храма :
Допреди двадесетина години хората живееха, уповавайки се на социализма и бъдещия комунизъм и в тази картина на хармоничен и непрекъснат растеж центърът на общественото внимание падаше върху фигурата на съзидателя - работника, механизатора, инженера, лекаря... Разбира се, предполагаше се и наличието на идеолози-жреци - полубоговете от Политбюро сияеха портретно във всяка детска градина, но все пак акцентите се изместиха.
Кой ли само не се нае с ролята на проводник на идеалите ! Но в определен час хикс и инженерът, и механизаторът изведнъж закрещяха : "Искам двеста вида колбаси !" - и тогава цялата предишна вселена приключи. А всъщност те не биха могли нищо друго да извикат, защото максимумът, на който са способни тези съсловия, са формулираните и ясни желания на физическото и астралното тяло.
Затова готвачката не може да управлява държавата, защото нейните желания, нейната система от идеали, нейната вселена в края на краищата напомнят именно на голяма кухня, а не на храм. И разбира се, в резултат от това управление ще се стигне само до търсенето на колбаси. Вселената на инженера е лаборатория, вселената на банкера - офиса ... Нито в кухнята, нито в лабораторията, нито в офиса има канали за връзка с Финия свят, има ги само в Храма.
Да уточним : в идеалния Храм, а не в реалната съвременна църква. Всички съвременни религии представляват държава в държавата - с пълен "пакет" плюсове и минуси. Те са огледала, в които се отразяват държавите, а не Финият свят ...
Сила от друг свят :
Настъпва нова фаза - неопределеността на света сякаш преминава във фазата на определено очаквания апокалипсис, който може да се описва по различен начин : ту чрез "неминуема глобална криза", ту чрез "неизбежна ядрена война", ту чрез "неумолим вирус". Важното е, че във всяко от очакванията на новия свят звучи темата на съдбата, на неумолимите събития, над които човекът няма власт. И за това в обществото на новия етап е търсена духовната сила, която не е от този свят. Без такава сила нито един обществен организъм, нито един етнос няма да може да устои в настъпващите времена.
Днешното усещане за бъдещия и неизбежен край на света е свързано в частност с това, че епохата на разцвета на индустриалната цивилизация е преминала във фазата на гниенето. Следващата епоха, свързана със знака на Водолея и планетата Уран, неизбежно предполага дълбока трансформация на света.
И природата на тези промени не е в това, всички да се включат в Интернет и да имат мобилен телефон, не е във виртуализацията на човешкото битие. Подобни процеси са само зародишът на новия свят, едва започнало да се развива качество. Същността на новата астрологична ера е във възникването на нов тип мислене, в появата на принципно нов начин на осъзнаване на света и взаимодействие с него.
Ние живеем с предусещането за голям цивилизационен скок и на човечеството са нужни хора, способни да формулират глобалните идеи на този път. Очевидно привържениците на материалистичната наука и идеология не са подходящи за тази роля. Не подхожда и църковната ортодоксия, твърдите привърженици на традиционните религии : те са ориентирани към идеите на отминалата епоха на Рибите. Не особено търсени са също и носителите на по-ранна култура - на класическия шаманизъм. Тези древни традиции са от още по-ранна епоха - ерата на Овена. Носителите на този клон се отличават с откритост на прекия опит, има и интересна тенденция за завръщане към изворите на народните архетипи, но все пак идва ново време и опитът от последните 2 000 години не може да се пренебрегне. Но обществото няма да се върне назад.
Именно затова днес няма ефективна духовна власт. И нито една от традициите не може да даде такъв човек. Един след друг напускат този свят брахманите от епохата на социализма : писатели, учени, поети - тези, които по различен начин са поддържали у нас усета за съпричастност с вечността. Това са главно хора на изкуството, които са се нагърбили със задължението на брахмани. Но днес и този извор на жива вода е пресъхнал. Най-насъщният проблем на момента е да се напипат очертанията на мостика към новата епоха, към света от другата страна на прехода. Но са ни нужни събудени хора ...
В очакване на пробуждането :
Кои са хората, които могат да го донесат ? Те трябва да са способни да генерират и транслират новите принципи на битието, принципите на ерата на Водолея, значи те не могат напълно да принадлежат към някоя отминала традция. И в същото време нито една от духовните школи не е излишна. По принцип говорим за формирането на нов духовен светоглед.
И въпросът е - ще успеем ли да сформираме този нов духовен светоглед, без който е невъзможен поривът на възраждащия се етнос. Без него никакви заклинания за необходимостта от реформи, за модернизацията няма да имат сила : ако няма концепция за устройството на света, няма връзка с Висшия свят, с идеала, хората не знаят защо да живеят.
Едва ли трябва да се очаква единна концепция, която да устрои всички. Най-вероятно новата епоха ще се характеризира с лавинообразен ръст на различни модели и всеки от тях неизбежно ще се опира на предишните системи - дохристиянски, християнски и останалите религии, които естествено ще съществуват в единното символично поле на нашия етнос.
Има ли спасение за нашия егрегор, а от там - и за нас ? Има. Ако осъзнаем смисъла на преходния момент, ако успеем да насочим усилия не към миналото, към изворите на болестта, не към настоящето с неговите апокалиптични очаквания и разпадащите се връзки на всичко и всички, а към бъдещето. Това е и лекарството за егрегора.
Импулсът, излизащ от недрата на търсещата душа на етноса ще даде началото на новата вълна на търсенията. Само тя може да даде шанс за обновление на етноса. И това ще стане спасение за егрегора на целия свят, тъй като засега няма реална антитеза на технократския модел. А този модел няма бъдеще ...
От интернет
Да, случва се и планетата да се шегува. Например Сатурн се намира в не особено благоприятен аспект - затова търпете, не роптайте, защото можеше и да е по-зле. Но има и друг вариант - няма никакви определени и явни причини за несгодите и човек се държи не по-зле от другите, и в транзитната астрологическа карта не се отбелязва нищо тревожно, а в същото време бедите идват една след друга. Защо ?
Причината е в това, че е изчерпан лимитът от положителна карма, която човекът е имал. Завършил е, както е модерно напоследък, "фискалният резерв", позволяващ да се преживяват кризисните ситуации. Аналогията между човека и държавата не е случайна : някои механизми са общи и действат и на нивото на човека, и на нивото на обществото.
Връщаме се към положителната карма. Източниците на благоприятна карма са много - и добрите, жертвени постъпки, и нивото на съзнание на човека, и неговата способност да се грижи за други живи същества. Това е и в миналото му - както кармата от минали въплъщения, така и от родовата карма, историята на предците. Това е честността, цялостността на личността, осъзнаването на субличностните програми, предразположението към самоанализ. Също и способността да се води здравословен начин на живот, отказът от разрушаващи организма навици и т.н. Добрата карма помага да се постигне успех, да се защити човек от неприятностите, понякога предотвратява трагедии. Но ако човекът не поддържа с нищо положителната карма, не извършва добри дела, които да се натрупат в "касичката", рано или късно кармата се изтощава и ние оставаме без защита и подкрепа - насаме със собствената си неприветлива съдба.
Карма на рода и карма на народа :
Същият кармичен механизъм действа и в съдбите на съобществата, държавите, етносите. Мащабите и сроковете са различни, а в основните черти всичко е разпознаваемо : непрекъснатостта на историческото наследство, съхранението на традициите, способността за грижа към поддържане на балансиран обмен между органите, единство на системите като залог за силен имунитет, нравственост като залог за душевното здраве.
И тук лесно се откриват паралелите човек-общество като например силна лична честност - некорумпираност, физическа издръжливост - готовност за самоотбрана, раздразнителност - тирания ...
Да се върнем на ситуацията : човекът е преследван от поредица "безпричинни" нещастия. Както вече се изясни, това е резултат от системен разпад : изчерпана е положителната карма и обичайните мерки за справяне не помагат. Например човекът купува лекарство срещу настинка, а то е некачествено и води до аритмия например. Пострадалият решава да търси лечител, но попада на шарлатанин, губи последните си пари, изпада в продължителна депресия, става алкохолик, преминава през няколко етапа на деградация.
Може би той дори осъзнава някои свои грешки, но вече не може да събере силите си, за да промени живота си. Той бавно се плъзга по наклонената плоскост... Печална и уви - нерядко срещана картина.
Етносът, държавата са подложени на същите недъзи. Например се случват поредица от знакови смърти, убийства, катастрофи, епидемии, катаклизми - на пръв поглед различни събития, нямащи връзка помежду си. Въпреки това тези факти от обществения живот се оказват част от верига от нещастия. Облаците се сгъстяват - предвестници на нови кризи, расте напрежението в толкова различни сфери от живота, че нито системите за прогнозиране, нито науката, нито светите старци могат да предвидят къде именно ще гръмне. Ясно е едно : някакъв запас от устойчивост е изчерпан и това езотерически се трактува като слабост или тежко заболяване на егрегора на държавата.
Имунно нарушение :
В какво е същността на това заболяване ? В това, че егрегорът губи способността навреме да предотвратява цялото многообразие от нещастия, които заплашват неговия "подопечен" - обществото, държавата, етноса.
Поддържането на известен обществен имунитет, на здравето на етноса е именно смисълът на егрегоралната работа. На нивото на тънките пластове егрегорът пресича възможността за формацията на дадена катастрофа, той създава предупредителни сигнали за хората, дава шанс да се избегнат заплахите. Така действа здравият егрегор на държавността. Но тъй като тази енергоинформационна същност се подхранва от енергиите на хората и е сума от волевите усилия на всеки от нас, именно човешкото съзнание е в състояние окончателно да отрови дори и най-мощния егрегор. Когато здравият, разумен егоизъм, който представлява залог за оцеляване, се превръща в бясно, сляпо себелюбие, егрегорът също се променя : престава да се грижи за старците, децата, нуждаещите се. И именно това наблюдаваме в момента.
И така , егрегорът е тежко болен. Възможно ли е изцеляване или единствен изход е смъртта и раждане в ново въплъщение ? Има ли шанс да се изведе човекът или етносът от "комата", когато разрушенията са тотални, а не се вижда разумно решение ?
И тук не е важно, че не съществува разумно решение. Защото дори много силният съзнателен стремеж да се промени съдбата не води до нищо, ако съдбата вече не разполага с никакви ресурси. Ако си попаднал в задънена улица и вратата е хлопнала, колкото и да мислиш, колкото и да се блъскаш, събрал цялата си воля в юмрук, колкото и да се каеш за минали грешки, стените няма да се отместят ...
С една дума, надеждата е само чудо. А откъде ще се вземе то ?
История на болестта :
За да се отговори на този въпрос, трябва да се постави диагноза, но и да се осъзнае как и кога точно е започнало заболяването - на човека или на държавата - и как е протекло то.
Може би най-лесно това може да се изследва с примера на заболелия човек. Ако той дълги години се храни с мазни ястия и продукти, богати на консерванти, в края на краищата организмът му ще бъде напълно отровен. Ще се наруши обмяната на веществата, ще започнат проблеми с черния дроб, всички органи ще се окажат задръстени от шлаки и т.н. И колкото по-късно се осъзнае нещастникът, толкова по-малко надежди може да има да му помогнат лечебните диети. Дори най-здравословната и екологично чиста храна няма да се усвои, ако организмът вече няма с какво да я усвоява. По същия начин, ако години наред се лъже и лицемери, подсъзнанието ще усвои изкривената картина на света до такава степен, че реалността вече няма да може да бъде възприета. Ще сте заобиколени не от обикновени хора, а от предатели, злодеи и убийци. Ще се появят и болести : доказана е взаимовръзката между постоянната лъжа и нарушенията в обмяната на веществата, поражения в слуха и зрението ...
По същия начин боледува и етносът. Ако властта строи своите отношения с гражданите си на основата на укриване на фактите, тайни действия, отказ ототговорност и прочие манипулации, ще бъде изгубена ефективността на държавния организъм. Ако управляващият елит е ориентиран към получаването на блага и удоволствия, ако идеята за лично обогатяване доминира над идеята за служенето, в страната ще настъпи парализа на мускулите : ще изчезнат силите й .
А ако бъдат поразени носителите на духовното начало, обществото ще изгуби способността си към възпроизводство. На пръв поглед изглежда, че няма явна връзка между религията, философията, културата и раждаемостта в страната. Но от позицията на астролога всичко е пределно ясно, защото именно Юпитер - покровителят на държавността, осигурява в организма на човека самата възможност за зачеване. Поразяването на Юпитер води до безплодие или до нежелание за раждане на деца.
Изобщо, ситуацията е следната : при болния човек е изгубена връзката между съзнанието и тялото ; заповедите, давани от мозъка, не се възприемат от органите. А в болната държава, която е отровила своя егрегор, нито един - дори и най-благият и разумен импулс, изпратен от властта, не достига до изпълнителите.
Това особено ярко се вижда от примера с тоталния стремеж към обогатяване на чиновническия апарат. При това ще отбележим, че ситуацията изглежда безизходна не само на нас, "долу", но и за тях - "горе". Получава се своего рода омагьосан кръг : засилването на позициите на контролиращите органи по отношение на представителите на бизнеса води до неизбежен ръст на корупцията, а обратната ситуация - снижаването на натоварването на предприемачите, води до появата на безхаберие и прахосничество.
Централизираната власт осъзнава, че "вертикалът" притежава нулева проводимост на волята. Всъщност този вертикал е зает само с това да поддържа самия себе си - и именно в това вижда основната си задача.
Анатомия на чудото :
Впрочем, идеята не е въпросът да се сведе само до оплаквания от известните на всички проблеми на нашето общество. Става дума за друго : днес дори най-кадърният управленец не е в състояние да промени нищо по принцип. И колкото и да е чудно, управленецът ( или поне днешният ) като цяло не е виновен за това.
Проблемът не е само в него, всичко е много по-сложно. Земната , светската власт по принцип има такава природа, която не й позволява да формира ценностни идеи. Грубо казано, не е кармично обусловено. За това е писано и във Ведите, и в Платоновата "държава", и в много други източници : светът се управлява от "богове", а връзката с тях се осъществява от жреческото съсловие - брахмани, влъхви, свещеници, шамани ... С една дума, хора, чиито смисъл на битието е именно в осъществяването на тази теургически вертикална връзка.
Мечти за Апокалипсиса :
Това свойство на настоящото време е крайно интересно : сам по себе си разговорът за необходимостта от оцеляване вече не учудва никого. И причината не е в някоя епидемия или техногенна катастрофа - работата е там, че хората ( съзнателно или не ) желаят настъпването на глобална катастрофа. Много нагледен е примерът с продукцията на Холивуд, която вече е изброила всички варианти за унищожение на света, които могат да бъдат измислени. И всеки път подобен сюжет предизвиква огромен интерес. На хората вече е втълпено как искат да гледат изчезването на света !
Поотделно всеки желае щастие на децата и на близките си, а и самият той не иска да умира. В същото време мечтите за апокалипсиса са най-търсени. Как се е стигнало до такъв живот ? И какво следва от това ?
Завръщане в храма :
Допреди двадесетина години хората живееха, уповавайки се на социализма и бъдещия комунизъм и в тази картина на хармоничен и непрекъснат растеж центърът на общественото внимание падаше върху фигурата на съзидателя - работника, механизатора, инженера, лекаря... Разбира се, предполагаше се и наличието на идеолози-жреци - полубоговете от Политбюро сияеха портретно във всяка детска градина, но все пак акцентите се изместиха.
Кой ли само не се нае с ролята на проводник на идеалите ! Но в определен час хикс и инженерът, и механизаторът изведнъж закрещяха : "Искам двеста вида колбаси !" - и тогава цялата предишна вселена приключи. А всъщност те не биха могли нищо друго да извикат, защото максимумът, на който са способни тези съсловия, са формулираните и ясни желания на физическото и астралното тяло.
Затова готвачката не може да управлява държавата, защото нейните желания, нейната система от идеали, нейната вселена в края на краищата напомнят именно на голяма кухня, а не на храм. И разбира се, в резултат от това управление ще се стигне само до търсенето на колбаси. Вселената на инженера е лаборатория, вселената на банкера - офиса ... Нито в кухнята, нито в лабораторията, нито в офиса има канали за връзка с Финия свят, има ги само в Храма.
Да уточним : в идеалния Храм, а не в реалната съвременна църква. Всички съвременни религии представляват държава в държавата - с пълен "пакет" плюсове и минуси. Те са огледала, в които се отразяват държавите, а не Финият свят ...
Сила от друг свят :
Настъпва нова фаза - неопределеността на света сякаш преминава във фазата на определено очаквания апокалипсис, който може да се описва по различен начин : ту чрез "неминуема глобална криза", ту чрез "неизбежна ядрена война", ту чрез "неумолим вирус". Важното е, че във всяко от очакванията на новия свят звучи темата на съдбата, на неумолимите събития, над които човекът няма власт. И за това в обществото на новия етап е търсена духовната сила, която не е от този свят. Без такава сила нито един обществен организъм, нито един етнос няма да може да устои в настъпващите времена.
Днешното усещане за бъдещия и неизбежен край на света е свързано в частност с това, че епохата на разцвета на индустриалната цивилизация е преминала във фазата на гниенето. Следващата епоха, свързана със знака на Водолея и планетата Уран, неизбежно предполага дълбока трансформация на света.
И природата на тези промени не е в това, всички да се включат в Интернет и да имат мобилен телефон, не е във виртуализацията на човешкото битие. Подобни процеси са само зародишът на новия свят, едва започнало да се развива качество. Същността на новата астрологична ера е във възникването на нов тип мислене, в появата на принципно нов начин на осъзнаване на света и взаимодействие с него.
Ние живеем с предусещането за голям цивилизационен скок и на човечеството са нужни хора, способни да формулират глобалните идеи на този път. Очевидно привържениците на материалистичната наука и идеология не са подходящи за тази роля. Не подхожда и църковната ортодоксия, твърдите привърженици на традиционните религии : те са ориентирани към идеите на отминалата епоха на Рибите. Не особено търсени са също и носителите на по-ранна култура - на класическия шаманизъм. Тези древни традиции са от още по-ранна епоха - ерата на Овена. Носителите на този клон се отличават с откритост на прекия опит, има и интересна тенденция за завръщане към изворите на народните архетипи, но все пак идва ново време и опитът от последните 2 000 години не може да се пренебрегне. Но обществото няма да се върне назад.
Именно затова днес няма ефективна духовна власт. И нито една от традициите не може да даде такъв човек. Един след друг напускат този свят брахманите от епохата на социализма : писатели, учени, поети - тези, които по различен начин са поддържали у нас усета за съпричастност с вечността. Това са главно хора на изкуството, които са се нагърбили със задължението на брахмани. Но днес и този извор на жива вода е пресъхнал. Най-насъщният проблем на момента е да се напипат очертанията на мостика към новата епоха, към света от другата страна на прехода. Но са ни нужни събудени хора ...
В очакване на пробуждането :
Кои са хората, които могат да го донесат ? Те трябва да са способни да генерират и транслират новите принципи на битието, принципите на ерата на Водолея, значи те не могат напълно да принадлежат към някоя отминала традция. И в същото време нито една от духовните школи не е излишна. По принцип говорим за формирането на нов духовен светоглед.
И въпросът е - ще успеем ли да сформираме този нов духовен светоглед, без който е невъзможен поривът на възраждащия се етнос. Без него никакви заклинания за необходимостта от реформи, за модернизацията няма да имат сила : ако няма концепция за устройството на света, няма връзка с Висшия свят, с идеала, хората не знаят защо да живеят.
Едва ли трябва да се очаква единна концепция, която да устрои всички. Най-вероятно новата епоха ще се характеризира с лавинообразен ръст на различни модели и всеки от тях неизбежно ще се опира на предишните системи - дохристиянски, християнски и останалите религии, които естествено ще съществуват в единното символично поле на нашия етнос.
Има ли спасение за нашия егрегор, а от там - и за нас ? Има. Ако осъзнаем смисъла на преходния момент, ако успеем да насочим усилия не към миналото, към изворите на болестта, не към настоящето с неговите апокалиптични очаквания и разпадащите се връзки на всичко и всички, а към бъдещето. Това е и лекарството за егрегора.
Импулсът, излизащ от недрата на търсещата душа на етноса ще даде началото на новата вълна на търсенията. Само тя може да даде шанс за обновление на етноса. И това ще стане спасение за егрегора на целия свят, тъй като засега няма реална антитеза на технократския модел. А този модел няма бъдеще ...
От интернет
петък, 8 септември 2017 г.
Кой взриви "Колумбия" и "Чалънджър"?
Инцидентите при стартиране и кацане на различни космически апарати всъщност не са толкова редки и стават с удивителна редовност. В същото време някои независими изследователи отбелязват странната връзка на тези неразбираеми бедствия с появата на неидентифицирани летящи обекти. Така например, точно преди експлозията на ракетата "Falcon-9" на корпорацията "SpaceX", един такъв обект летеше над стартовата площадка при висока скорост. И това не е изолиран случай.
Ето например какво пише за катастрофите на американските космически совалки Колумбия и Чалънджър известният руски уфолог, кандидат на техническите науки В. Ажажа в книгата си "Внимание: летящи чинии!": "Отделно внимание заслужават данните за възможната връзка между гибелта на американските космически кораби "Чалънджър" и "Колумбия" с НЛО. През януари 1986 г., 73 секунди след изстрелването от нос Канаверал на ракета-носител с присъединен към нея "Чалънджър" стана тежка експлозия, след която повредения "Challenger" падна в океана.
Но според изявлението на известния специалист от НАСА Р. Дюпрон, направено през 1995 г., в резултат на дешифрирането на лентата от "черната кутия" на Challenger се оказва, че в рамките на три минути между експлозията и падането на кораба в океана астронавтите все още са живи и се молели, надявайки се на спасение.
Също така е интересно, че точно преди експлозията тънък лъч от намиращо се близко дискообразно НЛО е бил изпратен на ракетата с Challenger и веднага след това е имало експлозия. И всичко това било заснето от любител на видеокасета, чиято автентичност бе потвърдена с експертиза. Въпреки това, НАСА отказа да коментира както магнетофонния запис на "черната кутия", така и видеозаписа с лъча, насочен към "Challenger". Причината за гибелта на "Чалънджър" никога не е била установена. Официално беше заявено, че е настъпила поради свободното прилепване на ускорителите на твърдо гориво към тялото на носещата ракета.
През февруари 2003 г., десет минути преди кацането на нос Канаверал, друг космически кораб, Колумбия, експлодира, а на пет от поредицата от снимки, направени от астроном-любител от Сан Франциско малко преди експлозията на кораба, Ясно се вижда как в "Колумбия" попада тайнствен розов "кабел", подобен на електрически заряд, след което кораба става все по-широк, сякаш започва да се разклаща.
А на две снимки, направени последователно от друг очевидец точно преди експлозията става ясно, как Колумбия е догонена и изпреварена от неизвестен обект, който лети над нея по паралелна траектория и в същото време изниква ярка светкавица на Колумбия, Тоест, възниква експлозия, след което следата зад летящите останки от "Колумбия" вече не е бяла, а огнена.
Очевидно, предвид тези данни, НАСА първоначално заяви, че причината за аварията на "Колумбия" може да е неидентифициран предмет, наблюдаван в непосредствена близост до кораба. Но през август шефът на Комисията, разследващ причините за бедствието заяви, че най-вероятната причина за гибелта на "Колумбия" е повреда на лявото крило на падналата част от термичната защита.
В същото време обаче нямаше обяснение за тайнствения "шнур", който попадна в кораба и за изпреварилия "Колумбия" по време на експлозията неизвестен обект. В допълнение, ръководителят на НАСА О. Киф твърди, че падналото парче не би могло да бъде причина за аварията на кораба. Изглежда, че истинската причина за аварията на "Колумбия" е била скрита и официално обяснение беше дадено за успокоение на общественото мнение".
Това в никакъв случай не е единственият случай, когато официалната информация на властите няма нищо общо с реалните събития. Следователно, към всяка "официална" информация трябва да се отнасяте достатъчно критично и не забравяйте да включите собствения си мозък. Освен това видеото, направено от борда на "Колумбия" няколко минути преди аварията ясно показва, че два неидентифицирани обекта летят близо до кораба.
Но според изявлението на известния специалист от НАСА Р. Дюпрон, направено през 1995 г., в резултат на дешифрирането на лентата от "черната кутия" на Challenger се оказва, че в рамките на три минути между експлозията и падането на кораба в океана астронавтите все още са живи и се молели, надявайки се на спасение.
Също така е интересно, че точно преди експлозията тънък лъч от намиращо се близко дискообразно НЛО е бил изпратен на ракетата с Challenger и веднага след това е имало експлозия. И всичко това било заснето от любител на видеокасета, чиято автентичност бе потвърдена с експертиза. Въпреки това, НАСА отказа да коментира както магнетофонния запис на "черната кутия", така и видеозаписа с лъча, насочен към "Challenger". Причината за гибелта на "Чалънджър" никога не е била установена. Официално беше заявено, че е настъпила поради свободното прилепване на ускорителите на твърдо гориво към тялото на носещата ракета.
През февруари 2003 г., десет минути преди кацането на нос Канаверал, друг космически кораб, Колумбия, експлодира, а на пет от поредицата от снимки, направени от астроном-любител от Сан Франциско малко преди експлозията на кораба, Ясно се вижда как в "Колумбия" попада тайнствен розов "кабел", подобен на електрически заряд, след което кораба става все по-широк, сякаш започва да се разклаща.
А на две снимки, направени последователно от друг очевидец точно преди експлозията става ясно, как Колумбия е догонена и изпреварена от неизвестен обект, който лети над нея по паралелна траектория и в същото време изниква ярка светкавица на Колумбия, Тоест, възниква експлозия, след което следата зад летящите останки от "Колумбия" вече не е бяла, а огнена.
Очевидно, предвид тези данни, НАСА първоначално заяви, че причината за аварията на "Колумбия" може да е неидентифициран предмет, наблюдаван в непосредствена близост до кораба. Но през август шефът на Комисията, разследващ причините за бедствието заяви, че най-вероятната причина за гибелта на "Колумбия" е повреда на лявото крило на падналата част от термичната защита.
В същото време обаче нямаше обяснение за тайнствения "шнур", който попадна в кораба и за изпреварилия "Колумбия" по време на експлозията неизвестен обект. В допълнение, ръководителят на НАСА О. Киф твърди, че падналото парче не би могло да бъде причина за аварията на кораба. Изглежда, че истинската причина за аварията на "Колумбия" е била скрита и официално обяснение беше дадено за успокоение на общественото мнение".
Това в никакъв случай не е единственият случай, когато официалната информация на властите няма нищо общо с реалните събития. Следователно, към всяка "официална" информация трябва да се отнасяте достатъчно критично и не забравяйте да включите собствения си мозък. Освен това видеото, направено от борда на "Колумбия" няколко минути преди аварията ясно показва, че два неидентифицирани обекта летят близо до кораба.
сряда, 6 септември 2017 г.
Фабриката за деца - Education Mind Control
Според много средностатистически изследвания, човек усвоява
около 5% от информацията, която получава в резултат на средното и
висшето образование.
Всеки механизъм работещ с такъв капацитет на полезно действие отдавна би бил признат за негоден. Фабриката за послушни специалисти, каквото представлява съвременната образователна система, обаче продължава да работи.
Това наистина е фабрика със строги планове за обучение за няколко години, разписание по месеци, седмици и дни. Дори всеки учебен ден е разпределен на няколко урока по съвсем различни дисциплини, като че ли човек е телевизор, който е в състояние да превключва от програма на програма.
Предполага се ,че випускниците като краен продукт на тази фабрика, чиято суровина се явяват малките деца, трябва да отговарят на два параметра. Да овладеят набор от информация определен от училищната програма и да разберат устройството на социалното общество, за да могат по-лесно да се впишат в него.
Независимо от постоянния контрол на качеството и многото тестове и изпити, които учениците преминават по време на обучение, фабриката за послушни специалисти явно не изпълнява задачите си. Резултатите от многобройните анкети проведени сред учениците говорят за незнание на елементарни факти от историята и културата. За тях най-важна се явява дипломата за образование и “необходимите” връзки. Знанията и интелектът са 1% от необходимите условия, за да стане човек успял.
В Япония учителите са задължени да преминават курс по самоотбрана. В Англия наемат затворнически надзиратели за охрана, а в много страни на децата се дава Риталин - силен транквилизатор, без който нито учителите, нито родителите могат да се справят с тях. Всичко това е резултат от “промишления” подход властващ във възпитанието и образованието през последните 200 години. Но този подход е изкуствен и природата на детето се бунтува и въстава срещу него.
Човек трябва да се възпитава и расте. Не да се “стругова” и да му се придава определена форма, а да се създават условия за свободно творческо развитие. Свободата не означава избор на развлечения след училище, а съвместно търсене с учителя на форма за учене. Детето трябва да учи това, което му е интересно. Тогава то по-бързо усвоява материала, по-лесно вниква и се ориентира. Задача на учителя е да го заинтересова така, че двигател да бъде детското любопитство - заложена от природата познавателна програма, която се включва чрез емоции и учене като в игра. За съжаление “промишленият” подход бързо убива творческото начало, без което интересът към науката се превръща в успешно вземане на изпити.
Известно е, че децата бързо възприемат лошите привички, нравоученията на възрастните преминават покрай ушите им. Възрастните говорят за честност и доброта, но децата виждат, че преуспяват хора със съвсем други качества. Учителите не са искрени, а децата безпогрешно усещат фалша и разбират какъв е човек, а не какво говори. Загубвайки доверието на ученика, учителят губи и влиянието си върху него .
Връстниците имат по-голямо влияние върху съучениците си. Затова е добре да провеждат уроци, а не да учат другите на лоши неща .
Не е необходимо да има изпити, проверки, оценки, да се създава атмосфера на нервност и съперничество. Всеки учител знае колко са научени учениците му. Вместо да се забранява на учениците да подсказват, по-добре е това да се поощрява. Не трябва децата да се делят на успяващи и изоставащи. Атмосферата на дружба е много по-важна от успеха.
Човек, който завършва училище в нашето напрегнато време, трябва да има открито, доброжелателно общуване. Трябва да може да създава връзки с другите хора, да разбира себе си и да преценява своите и чуждите интереси. На това трябва да се учи в своето детско общество и за това трябва да има сборни групи по възраст.
Не трябва детето да се праща в училище от което се страхува и ненавижда. От това го очаква само отвращение kъм образователната система, лоши навици, психически травми и промяна в нагласата. В същото време спокойната и доброжелателна атмосфера на приятелство и уважение към ученика са най-добрите гаранции за добро образование.
http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,11269.0.html
Всеки механизъм работещ с такъв капацитет на полезно действие отдавна би бил признат за негоден. Фабриката за послушни специалисти, каквото представлява съвременната образователна система, обаче продължава да работи.
Това наистина е фабрика със строги планове за обучение за няколко години, разписание по месеци, седмици и дни. Дори всеки учебен ден е разпределен на няколко урока по съвсем различни дисциплини, като че ли човек е телевизор, който е в състояние да превключва от програма на програма.
Предполага се ,че випускниците като краен продукт на тази фабрика, чиято суровина се явяват малките деца, трябва да отговарят на два параметра. Да овладеят набор от информация определен от училищната програма и да разберат устройството на социалното общество, за да могат по-лесно да се впишат в него.
Независимо от постоянния контрол на качеството и многото тестове и изпити, които учениците преминават по време на обучение, фабриката за послушни специалисти явно не изпълнява задачите си. Резултатите от многобройните анкети проведени сред учениците говорят за незнание на елементарни факти от историята и културата. За тях най-важна се явява дипломата за образование и “необходимите” връзки. Знанията и интелектът са 1% от необходимите условия, за да стане човек успял.
В Япония учителите са задължени да преминават курс по самоотбрана. В Англия наемат затворнически надзиратели за охрана, а в много страни на децата се дава Риталин - силен транквилизатор, без който нито учителите, нито родителите могат да се справят с тях. Всичко това е резултат от “промишления” подход властващ във възпитанието и образованието през последните 200 години. Но този подход е изкуствен и природата на детето се бунтува и въстава срещу него.
Човек трябва да се възпитава и расте. Не да се “стругова” и да му се придава определена форма, а да се създават условия за свободно творческо развитие. Свободата не означава избор на развлечения след училище, а съвместно търсене с учителя на форма за учене. Детето трябва да учи това, което му е интересно. Тогава то по-бързо усвоява материала, по-лесно вниква и се ориентира. Задача на учителя е да го заинтересова така, че двигател да бъде детското любопитство - заложена от природата познавателна програма, която се включва чрез емоции и учене като в игра. За съжаление “промишленият” подход бързо убива творческото начало, без което интересът към науката се превръща в успешно вземане на изпити.
Известно е, че децата бързо възприемат лошите привички, нравоученията на възрастните преминават покрай ушите им. Възрастните говорят за честност и доброта, но децата виждат, че преуспяват хора със съвсем други качества. Учителите не са искрени, а децата безпогрешно усещат фалша и разбират какъв е човек, а не какво говори. Загубвайки доверието на ученика, учителят губи и влиянието си върху него .
Връстниците имат по-голямо влияние върху съучениците си. Затова е добре да провеждат уроци, а не да учат другите на лоши неща .
Не е необходимо да има изпити, проверки, оценки, да се създава атмосфера на нервност и съперничество. Всеки учител знае колко са научени учениците му. Вместо да се забранява на учениците да подсказват, по-добре е това да се поощрява. Не трябва децата да се делят на успяващи и изоставащи. Атмосферата на дружба е много по-важна от успеха.
Човек, който завършва училище в нашето напрегнато време, трябва да има открито, доброжелателно общуване. Трябва да може да създава връзки с другите хора, да разбира себе си и да преценява своите и чуждите интереси. На това трябва да се учи в своето детско общество и за това трябва да има сборни групи по възраст.
Не трябва детето да се праща в училище от което се страхува и ненавижда. От това го очаква само отвращение kъм образователната система, лоши навици, психически травми и промяна в нагласата. В същото време спокойната и доброжелателна атмосфера на приятелство и уважение към ученика са най-добрите гаранции за добро образование.
http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,11269.0.html
понеделник, 4 септември 2017 г.
Компилация от фактори, поддържащи тази реалност в „работен режим“
Малките юзърчета, отговарящи за тази виртуална реалност създават
материята и след това гравитацията, която е първата причина за
движението на материята. После създават топлото и студеното, които
заедно могат да причинят псевдо превръщане на материята. След това
създават силните и слабите ядрени сили, за да засилят и вържат материята
заедно и по-късно, въпреки всичко, създават електромагнетизма, за да
блокират районите на това ограничено творение и да изтриват спомените на
съществата във виртуалната реалност.
Докато електроните са хванати от протоните и неутроните на атомно ниво, планетите са хванати от звездите или слънцата на макро-ниво. Слънцето на нашата слънчева система е капанът. То дава лъжлива светлина, от която планетите имат нужда, за да оцелеят в тази материална сфера. В замяна на тази светлина, слънцето принуждава планетите да се въртят около него и да вършат цялата работа, да държат слънчевата система обвързана в илюзията, която е задвижена от техните орбити около слънцето. Ако вечното движение на планетите – въртележката – спре, илюзията ще се разпадне
Докато слънцето е най-големият капан в слънчевата система, то има вид на най-големия помощник и най-важна част от системата. Слънцето не е задвижващото колело на слънчевата система – планетите са. Докато слънцето предоставя топлина и светлина, чрез които биологичният „живот” става възможен, биологичният живот е друга виртуална реалност, който хваща съществата с изначална искра.
Представете си, че сте възседнали панаирна въртележка. Конят може да се усети като неподвижно стоящ и всичко около вас да се върти. Като резултат, вие не можете да поддържате фокус върху външния свят, но е относително лесно да се фокусирате върху коня на въртележката. Това е защото сте в илюзията на въртележката и тя се превръща в реалността за момента. Пробвайте, когато имате възможност – можете само да зърнете външният свят, който долавяте въртейки се. Както и да е, знаете че вие се въртите на въртележката, а не светът навън, чието движение е илюзия създадена от въртележката.
По този начин, поради цялото движение във вселената и движение в движението, всичко тук е като езда на панаирна въртележка и тези на коня могат да получат само случаен поглед тук и там от това, което е отвъд.
Eнергията във физическата реалност е заклещена в материята. Тази енергия е много различна от енергията на истинското изначално творение. Аналогия може да бъде направена, като се има предвид микро-нивото на тази реалност, където електроните могат да бъдат сравнени с водачи на енергията, а не като господари, както спекулират някои. Протоните и неутроните се държат като в капан – те хващат електрони и ги заставят да работят за протоните и неутроните. Гравитацията поддържа физическото движение. Много разглеждат теоретично това, защото гравитацията е по-слаба сила от някои други сили, които не са първостепенни. Това е погрешно. Гравитацията е първата причина и критичната сила, която поддържа тази илюзорна вселена цяла.
Докато електроните са хванати от протоните и неутроните на атомно ниво, планетите са хванати от звездите или слънцата на макро-ниво. Слънцето на нашата слънчева система е капанът. То дава лъжлива светлина, от която планетите имат нужда, за да оцелеят в тази материална сфера. В замяна на тази светлина, слънцето принуждава планетите да се въртят около него и да вършат цялата работа, да държат слънчевата система обвързана в илюзията, която е задвижена от техните орбити около слънцето. Ако вечното движение на планетите – въртележката – спре, илюзията ще се разпадне
Докато слънцето е най-големият капан в слънчевата система, то има вид на най-големия помощник и най-важна част от системата. Слънцето не е задвижващото колело на слънчевата система – планетите са. Докато слънцето предоставя топлина и светлина, чрез които биологичният „живот” става възможен, биологичният живот е друга виртуална реалност, който хваща съществата с изначална искра.
Представете си, че сте възседнали панаирна въртележка. Конят може да се усети като неподвижно стоящ и всичко около вас да се върти. Като резултат, вие не можете да поддържате фокус върху външния свят, но е относително лесно да се фокусирате върху коня на въртележката. Това е защото сте в илюзията на въртележката и тя се превръща в реалността за момента. Пробвайте, когато имате възможност – можете само да зърнете външният свят, който долавяте въртейки се. Както и да е, знаете че вие се въртите на въртележката, а не светът навън, чието движение е илюзия създадена от въртележката.
По този начин, поради цялото движение във вселената и движение в движението, всичко тук е като езда на панаирна въртележка и тези на коня могат да получат само случаен поглед тук и там от това, което е отвъд.
Eнергията във физическата реалност е заклещена в материята. Тази енергия е много различна от енергията на истинското изначално творение. Аналогия може да бъде направена, като се има предвид микро-нивото на тази реалност, където електроните могат да бъдат сравнени с водачи на енергията, а не като господари, както спекулират някои. Протоните и неутроните се държат като в капан – те хващат електрони и ги заставят да работят за протоните и неутроните. Гравитацията поддържа физическото движение. Много разглеждат теоретично това, защото гравитацията е по-слаба сила от някои други сили, които не са първостепенни. Това е погрешно. Гравитацията е първата причина и критичната сила, която поддържа тази илюзорна вселена цяла.