Скритите смисли в "Майстора и Маргарита"

"Майстора и Маргарита" на Булгаков изглежда, че литературоведите вече са го разгледали буквално "на парчета". Въпреки това се появяват все повече и повече изследвания, които ни провокират да погледнем по различен начин върху сюжета на книгата и главните герои ...

Maйстора - това е Горки?

Например, има версия, издигната от Алфред Барков, от която следва, че "Майстора и Маргарита" е роман за ... Максим Горки! Точно през 30-те години за него е утвърдена титлата "майстор". Освен това, книгата дава насоки за 1936 г. - годината на смъртта на Горки ... Все пак, Горки умира през юни, а действието на романа се извършва (както изглежда) през май. Въпреки това, точно на 19 юни, когато цялата страна се сбогува с починалия писател, е имало слънчево затъмнение (в романа има описание на тъмнина, покрила Ершалаим и Москва). В погребението на Берлиоз лесно намираме общи детайли с погребението на Горки.
На свой ред, прототип на Маргарита е законната съпруга на Горки M. Ф. Андреева, артистка от МХАТ. В имението, където живее Маргарита, лесно можете да познаете имението на Сава Морозов, на когото Мария Андреева е любовница до 1903 г. Известно е, че през 1905 г. М. Андреева получила по завещание от самоубилия се Морозов застрахователна полица за сто хиляди рубли, десет хиляди от които тя дала на Горки за изплащане на дългове, а останалата част е дарена за нуждите на РСДРП, където е членувала ... В книгата Майстора печели сто хиляди от лотариен билет, който е намерил в коша за мръсно пране и става писател, а десет хиляди от тази сума дава на Маргарита. В една от първоначалните редакции на романа като "лоша квартира" фигурира апартамент номер 20 на Воздвиженка 4, където по време на въстанието през 1905 г. са живели Максим Горки и М. Андреева.
Според Александър Барков, има реални прототипи и на другите персонажи: Воланд е Ленин, Латунски и Семплеяров - тогавашния министър на културата Луначарски, Левий Матвей - Лев Толстой, под театър Вариете се разбира МХАТ ...

Воланд и катарите

Налице е също така причина да вярваме, че Булгаков е бил запознат с средновековното учение на катарите. Думата в превод от гръцки означава "чисти". Според катарите, доброто и злото в света са в постоянна конфронтация: олицетворение на Доброто е Бог, олицетворение на злото - Сатана ...
Катарите отхвърлят кръщението в ранна детска възраст и тайнството на причастието, също се противопоставят на почитането на кръста, защото той е бил използван в древни времена по време на екзекуциите като оръжие за убийство. Те отричат поклонението на икони, а освен това и ролята на посредник на духовенството в общението с Бога и човешката природа на Бог. Христос за тях е безплътна същност, слязла от небето на земята.
Интересното е, че катарите считали старозаветния Йехова за Сатана, а пророците - за негови слуги. От книгите на Писанието те признават само  Новия Завет.

Намек за катарите (или албигойците - тази ерес е родена в Алби) се вижда в образа на Фагот-Коровиев, който в последната глава на романа се превръща в "тъмнолилав рицар с мрачно и неусмихващо се лице". На въпроса на Маргарита за него Воланд казва, че "рицарят веднъж неудачно се е пошегувал ... каламбурът му, който той съчинил, говорейки за светлината и тъмнината, не е бил много добър. И рицарят трябвало да се пошегува малко повече и по-дълго, отколкото е очаквал. И днес е такава нощ, когато се приключват сметките. Рицарят платил сметката си и я закрил!"
В енциклопедията на Брокхаус и Ефрон, която често използвал Булгаков, е посочена книгата на френския историк Наполеон Пейр "История на албигойството" и в нея има препратка към средновековен ръкопис, съдържащ балади на рицаря-трубадур Kaденета. Във винетката на заглавната буква на ръкописа е изобразен самия автор в лилава дреха. Фагот е и "бивш регент", и "организатор на хористкия кръжок". На френски «fagotin» е «шут». Шутовете в Средновековието често са облечени в лилаво. Нека си припомним "шегата" на Фагот, за която си е платил ... В допълнение, има френски идиом «sentir Le fagot» -. «отдаден на ерес".
А убийството на Юда от Кариот, на брега на река Кедрон по описанието много напомня на убийството на папския легат Петра Ге Кастелно, извършено на 15 януари 1208 г., на брега на Рона. Факт е, че това събитие е причината да започне кръстоносен поход срещу еретиците-албигойци, по инициатива на папа Инокентий III.
Може би Булгаков изпитвал такъв интерес към катарите, тъй като баща му - Атанасий Булгаков - е професор в Киевската духовна академия и е изследвал историята на западните вероизповедания. Като младеж писателят също е бил познат с видния учен-филолог, асистент-преподавател в Университета на свети Владимир, граф Фердинанд де Ла Барт, който през 1903-1909 година живял в Киев, където изнасял лекции и провеждал семинари. Де ла Барт е бил известен като преводач на "Песента на Ролан". В допълнение, той преподава  провансалски език и е направил коментари на много литературни паметници, включително и на "Песни за албигойския кръстоносен поход".
Така че положението с великия роман не е толкова просто. Но преди всичко, това е книга за доброто и злото и за това, че не винаги светът е разделен на черно и бяло ...

По материали от Интернет