Квантовата Теория и Магията - част 1

от Лари Комет
Тази статия се появи за първи път през 1980-а година във магическите BBS. Читателят трябва да запомни, че има много различни пътища да интерпретира квантовата теория и повечето не се занимават с мистицизма.


Квантовата Теория и Реалността

В квантовата физика реалността се описва чрез вълнови процеси и взаимодействия, където
един и същи процес има произволни,неопределени характеристики.Тези вълнови процеси
стоят в основата на това, което ние сме учили в училище, като материя, енергия, частици...


Процесите и взаимодействията се припокриват и продължават да съществуват дълговечно.
Взаимодействията между различните величини и същности създават единна структура от свързани вълнови модели,така че цялата вселена представлява единна структура, едно цяло. Така вълновите процеси възникващи в една определена част на дадена матрица ще окажат влияние и на всички останали части. Нелокални взаимоотношения съществуват между частите на една система,които са отдалечени един от друг. Не е възможно да разграничим две частици от един вид във един и същи регион, където те могат да бъдат намерени едновременно. Частиците губят своята идентичност в
такъв регион. Ето как вселената се оказва фундаментално обединена.

Основно уравнение във нерелативистката квантова физика е
това на Ервин Шрьодингер:

2 2
i h (p)Q /(p)t = - h /2m Delta Q + V(x,y,z) Q
задоволяваща следните нормални условия:
Интеграл 2
над цялото пространство |Q| dx dy dx = 1
където:
h = 6.63E-34 джаула /секунда / (2 pi)

pi = 3.14...

V(x,y,z) = Потенциалната енергия като функция с координати x, y and z

m = маса

t = време

(p) = частично производно на f
2
Q = Вълнова функция на частицата, където Q dx dy dz са
вероятностите тзи частица да бъде намерена във обема
дефиниран от dx dy dz за определен отрязък от време. Стойностите на Q са компоненти на "вектора на състоянието".
Стойностите на Q са квантово механично определими и образуват компонентите на "вектора на състоянието".Тези квантово механично определими състояния определят вероятностите на
различни резултати от други такива.Във класическата интерпретация на квантовата физика,  дадена система съществува едновременно във всички възможни квантови състояния докато
някой външен наблюдател не отключи "колапс" на "вектора на състоянието" и така да редуцира неопределеността.

Квантово механичните системи могат да преминават мигновенно от едно състояние в друго - т.е. без някакви междинни преходи.

Шрьодингер откри един от най-важните закони в квантовата физика: когато две системи взаимодействат, математическите вълнови процеси които ги описват не се разделят, а остават свързани. Връзката не се разпада с разстоянието и действа дори мигновено, но може да се разпадне от взаимодействия с други обекти.[7].


Какво стои в основата на квантовата физика?

Има много хипотези за природата на вълновите процеси и
тяхната роля:

Някои учени са съгласни с хипотезата, че цялата реалност се състои от вълнови процеси, които имат рандомистична (вероятностна) природа. И именно това стои в основата на света.
Това се нарича пробабилистична доктрина. Невъзможността да се определят вълновите
функции (които са фундамент във природните процеси) имат принципен характер, не са продукт на нашето моментно невежество и неспособност да ги определим.
Айнщайн смята, че има някакъв подлежащ в основата механизъм, някакви скрити променливи, които обаче биха могли да предскажат резултата и квантовата физика може статистически да определи.
Бел показа математически, че ако те, скритите променливи наистина съществуват, и механизма на квантовата физика е стриктно определен, то те не биха могли да зависят функционално от събитията, времето и мястото, т.е. те не са локални.
Според Дейвид Бом, от двете твърдения, отнасящи се до значението на математическите уравнения и резултатите от опитите, частиците и функциите могат да бъдат разгледани като проекции на една по-високо измерна реалност. Тези реалности не се описват като взаимодействия между две независими величини, а разбрани като процес на разширение на по- високоизмерно пространство. Информацията вътре в квантово-механичната функция
детерминира крайното състояние на даден вълнов процес. Тази информация е потенциално активна навсякъде, но в действителност действа само там,където се проявява като енергията на дадена наблюдавана частица, като това намеква,че всички частици имат
комплексна вътрешна структура.
Напоследък теорията на струната създаде модел на света, състоящ се от десет измерно единно пространство - време във невероятно малко пространство (1E-33cm) разглеждайки феномена описан статистически от квантовата физика, отнасящ се до вълни, частици и т.н.
Някои учени смятат модела за "скритите"реалности като неуместен, освен ако прогнозите на квантовомеханичните уравнения не съвпаднат със статистическите резултати от опитите. По мое познание, експерименти не са се провеждали така, че да отхвърлят тези алтернативни светогледи.
От друга страна, експерименти са били назначени, и някои резултати, необходими за да потвърдят верността на теорията на струната са на път да бъдат доказани.
Ние сме едно цяло със единната структура лежаща в основата на материята и енергията; структурата е непрекъсната, продължителна, взаимосвързана и нелокална. Каквото и да лежи в основата на взаимосвързаните вълнови модели, описани от квантовата физика, ние сме това.


Квантовата Физика и Съзнанието

Връщайки се към установените научни теории, нормално работещото съзнание възниква когато количеството "гориво" на нервната клетка (синаптично - превключващото "гориво") е достатъчно,
за да разпръсне вълните, свързани с електроните (участващи в хим. реакции) и да запълни празнините в междуклетъчното нервно пространство (синаптичните пори) със вълни от различни амплитуди. Това е квантовомеханичния тунелен механизъм.

Тези вълни са взаимосвързани през целия регион на мозъка, чрез резонанси, резултиращи във широка, комплексна обединена квантово-механична резонансна матрица, изпълваща целия
мозъчен регион. Вълните са взаимносвързани една с друга чрез информационна банка и сензорно привключен механизъм със тези региони вътре в мозъка.

Обемът нервноклетъчно гориво (v') е било описано математически от Еван Харис Уолкър и съответствува на прага на съзнанието между бодрост и сън при хора и животни. За нормално действащо съзнание, трябва да бъде задоволено следното уравнение:

2/3
v' трябва да е по-голямо или равно на N /T

където:

N = Целия брой синапси в мозъка (за хората,около 5E11)

T = Интервал на синаптично предаване-времето за предаване и разпространение на енергията от един синапс на друг.
Тази теория описва съзнанието като асоциация от събития,възникващи в кой да е синапс и свързани със всички останали синапси в мозъка и всичко това е свързано с предаването на информация. Това е частен случай на вълнова матрица, която действа в мозъка.


Квантовата Физика и Психокинезата

Според наблюдаваните случаи на проявление на феномена (който е в резонанс с мозъка на предизвикващия го), крайното състояние може да бъде предизвикано, понеже физическите
механизми във мозъка са част от вълновата матрица, описана от квантовата физика.
Информационното опериране в резонансите, детерминира проявлението на ефекта, дори и след времето на изтичане на резонанса, както и вероятностното разпределение на процеса, който се наблюдава. Според Еван Харис Уолкър, квантово механичната селекция на дадено състояние може да бъде базирана на наблюдателя ако:

W tе >= -Log P(Qo-Qi) Q 2

където:

P(Qo-Qi) = Вероятността това състояние Qi да се прияви самостоятелно

W = Информационно обработващия обем във действие в мозъка
Q свързано е със селекцията на вектора на състоянието (bits/sec)

te = изтекло време

Q = цялостен вектор на състоянието

Qo = Начално физическо състояние на системата

Qi = състояние,което представя събитието-"паранормалната" мишена
Ефекта на съзнанието е извънредно малък при макроскопски системи, но може да стане значителен, ако се проявява при квантово механически дефинирани и дивергентни системи,
където единична промяна може да се усили и разпространи през системата. Ефекта е около 1E-17 градуса на ъгъла на придвижване на кубове, падащи по наклонена повърхност.
Промени в ъгъла на падане се наблюдават след всяко падане (около 50%) и картината става съвсем ясна след няколко повторения.
Резултатите от опитите успешно показаха различните премествания на кубове със различна тежест.


http://www.magicgatebg.com/magic/articles/quantummagick.htm