ИЗМЕСТВАНЕТО НА СТ КАТО ОСНОВЕН МЕХАНИЗЪМ НА ТРАНСФОРМАЦИЯТА. ТРАЕКТОРИЯ НА ИЗМЕСТВАНЕ.
Когато се говори за „обработване и предаване на информация", става дума именно за начина на възприятие.
Концепцията за СТ свързва всички процеси, протичащи в човешкото тяло, с
модуса на перцепция. Човекът е способен да промени начина на
възприятието си под влиянието на получена информация с абстрактен
характер. Търсенето на сензорни сигнали, потвърждаващи приетата за
сведение информация автоматично измества СТ в тази област, където е
възможно да се синтезира съвкупност излъчвания, съдържащи търсения или
близък до него по съдържание сигнал.
При незначително изместване на събирателната точка могат да се
наблюдават феномени като (от загадъчните изцеления и ходенето по жарава
до появата на стигмати). Мащабните измествания на перцептивния център,
възможни само в резултат на придържането към специална дисциплина,
довеждат до мащабни метаморфози на човешката природа.
Лесно е да се разбере, че търсенето на сензорна информация и
следователно изместването на СТ се осъществява от страна на човека с
помощта на произволното внимание, благодарение на практикуващият
придобива реалната възможност съзнателно да регулира цялата съвкупност
на енергообменните процеси, протичащи в организма на субектите на
възприятието.
Вниманието е ключът за промяната на режима на перцепция, тоест за специфичната промяна на енергообмена.
Известно е, че главният регулативен център на вниманието е свързан
основно с челните дялове на главния мозък и частично - с теменната
област. Оттук следва, че концентрацията върху сахасрара-чакра и
аджаня-чакра (центровете на темето и между веждите) неизбежно влияе
върху качеството на произволното внимание на субекта. Един от ефектите
на ширшасана (стойката на глава в класическата йога) също е подобряване
на работата на вниманието поради усилване на притока на кръв в тези зони
на мозъка. Техниката на разсейване на вниманието във визуалното поле
например, която наглед няма пряко отношение към дадения обект, въпреки
това поражда доста голямо напрежение именно в челните дялове (това е
лесно забележимо дори без специални прибори: дългото „разфокусиране на
погледа" може да доведе до усещане за тежест или известна болка в
областта на челото). Ще рече, това упражнение има двойствен ефект:
пренагласява визуалната перцепция и повишава качеството на вниманието. И
едното и другото добре подготвят възприемащия апарат за непривичен
режим на работа.
Произволно внимание: Основното при него е концентриране на вниманието
върху произволно избрани обекти, точки. Изолира (и определя) избрана
група сензорни сигнали, като подтиска и отслабва другите. Сталкингът,
като изкуство за работа с вниманието, е насочен към фиксиране на всяка
промяна на възприятие. Съчетан със съответното намерение, той е
най-сигурният път за преместане на СТ. При трансформацията на големи
обеми от енергийното поле, преместването на СТ е предимно усещане на
енергийното тяло /ЕТ/ и това е свързано със специфично осъзнаване –
чувствителност, водеща към реактивно поведение. Изчистеният тонал тук
играе голяма роля.
Обикновено телесните кинестетични усещания са туширани пред водещата
визуална перцепция. Чувството на прохлада в гърдите, определени
трептения в тялото, повеи на вятър и др. са обикновено усещания, които
дават странна дезориентация на привичното осъзнаване по отношение на
пространство и/или време.
За постигането на цялостност във второ внимание е необходимо да се
построи условен модел на възприятие, система от координати; да се
структурира опитът от модела на първо внимание. Фиксиращите “котви” на
възприятие карат изследователя да интерпретира външни за привичното
осъзнаване сигнали, придавайки нов, вариабилен облик на съществуването.
Фиксирането върху нетипичните за първо внимание процеси на ЕТ
“изтласква” самоусещането и възприятието в неиизследвани области.
Последващото им продължително енергийно ефективно отработване
освобождава пътя на СТ към света на второто внимание и абстрактното
намерение. Поддържането на активни социални взимоотношения и запазването
на социално приемлива маска е доста труден, но и ефективен вариант на
практиката. Не е лесно поддържането на нaмерение за променено
възприятие, защото тонала има сконност за връщане към обичaйната си
ригидност. Съхраняването на вътрешно съзерцание на фона на активната
комуникация в стандартния тонал е истинско предизвикателство.
Импринтните ядра са подвижни и са способни на безкрайни мутации.
Сталкингът фиксира СТ в произволно избрано положение и обезпечава
пълноценния енергообмен на тялото с външните полета, като поддържа
състояние на безупречност, проследявайки първо внимание и отваря врати
към ...
Произволното внимание лесно сменя своята посока и интензивност, като
използва модели на възприятие, които не изискват потвърждения. Сложните
семантични конструкции и работата със шаблони кара вътрешния диалог да
повтаря законите на описанието, използвайки произволно внимание.
Произволното внимание се проследява лесно, тъй като е свързано с усилие
на осъзнаването – обхваща най-плътните области на описанието, предлагащи
няколко /ограничен брой/ избора на поведение.
Произволното внимание може успешно да се конкурира с импринтите
/базалните компоненти на общочовешкия тонал/ и - в резултат на правилно и
последователно използване на точните технологии и да ги трансформира
така, както и тези условности и конвенции, внушени на възприемащия в
процеса на социалното научаване.
Не се замисляме над същността на извършваната работа, а нали всичко се
свежда до СТ - даже тогава, когато произволно концентрираме вниманието
си върху опашната кост или дланите. Енергийният смисъл на актовете на
съсредоточаване е в отделянето и усилването на снопа от еманации,
събран от перцептивната матрица. И само оттам, от матрицата („СТ”),
обратният сигнал на възбудените от вниманието еманации „предава”
активността към определена област на енергийното тяло.
По такъв начин вследствие на произволната концентрация на вниманието
сигналът на активността („курсиращ” между избрана точка или канал от
енергийното тяло и събирателната точка) непрекъснато се усилва,
създавайки нов (избран от нас) режим на енергообмен със средата.
Така че техническите навици за съсредоточаване и релаксация са съвършено необходими аз-ове в работата за самотрансформация.
При произволното внимание /възприятие съществува активност на
съзнанието, насочена към възприятие на самото възприятие. Там обект на
осъзнаването са не толкова външните обекти, колкото усещанията. Това
състояние се нарича “гранично”, тъй като вниманието се колебае между
лявата и дясна страна. Непривързаността дава свобода на осъзнаването и
това не са само думи.
Произволното внимание е пряко свързано с намерението. Можеш да преместиш
СТ, само възнамерявайки го. Понякога лудостта на човека се изразява в
това, че усещайки, че е преместил своята СТ, той се опитва да я придвижи
по-нататък, по-далече, да я фиксира към безкрайните линии на света и да
се опита да издърпа осъзнаването си там. Какви смели опити...
Упражнения: Практически упражнения за произволно преместване фокуса на
внимание биха могли да бъдат напр. “свалянето” или “издигането” на
вниманието съответно под и над обичайно възпринимаемата зрителна област.
Изключително лесно е преместване на вниманието /виждането/ на около
30-40 см зад теменната област. Физическите проявления са “дърпане” на
цялата глава назад, всмукване назад и пр., а психоенергийните са подобни
на тези при “походка на силата”.
Цяла поредица упражнения са насочени към усъвършенстване на
произволното внимание и активизиране на несвойствени за нормалното
съзнание начини на възприятие и задействането на различни, необичайни
интерпретационни схеми и всички те на първо място са средство за промяна
на формата и на функционирането на енергийното тяло. Към този вид
упражнения се отнасят: не-правенето, правенето, прегледа, прикриването
и, разбира се, сънуването и др., а неизбежен резултат от тях е
трансформацията на енергийното поле на субекта.
Всяка траектория на изместване на СТ остава видима (т.е. заобиколена
от по-интензивно светене) още известно време след момента на самото
изместване. Онези снопчета нишки на „пашкула", които са били на пътя на
движещия се перцептивен център, биват подложени на активиращото му
въздействие и проявяват това с по-ярко светене на осъзнаването отколкото
нишките извън траекторията на изместване на събирателната точка. СТ
започва да “разпознава” необхванатите досега снопове.
Съществуват някои „зони" или „пластове", около които събирателната точка
се премества най-лесно. Първо, те са разположени на диска в „пашкула",
който дон Хуан нарича „човешка ивица на излъчванията". Второ, като цяло
можем да посочим две статистически усреднени траектории, по които
обикновено се придвижва събирателната точка. Траекторията А води нагоре,
към темето, и често изкарва перцептивния център извън енергийното поле
на субекта, като предизвиква феномена на астрална проекция или
„излизане от тялото/напускане на тялото". Траекторията Б е насочена
навътре (към центъра или надолу), към фронталната пластина на
„пашкула", т.е. към гърловия център, гръдния център или по-надолу - към
областта на гениталиите. Тази траектория е характерна за събирателната
точка по време на сън, а също и по време на сънуване наяве, т.е. по
време на потапянето на перцепцията в световете на второто внимание.
Трансформацията на енергийното тяло се изразява в това, че активираните
области променят характера на енергообмена си с външното поле:
енергообменът става много по-интензивен и във все по-голяма степен се
контролира от полето на ясно осъзнаване. В резултат на тези процеси СТ
придобива способността не само относително свободно да се движи в тези
зони, но и лесно да се фиксира във всяка област, принадлежаща на
съответните полета. Всяка волева или случайна фиксация видимо разширява
„халото" около себе си. Психологически това се изразява в забележимо
разширяване на осъзнаваното психическо пространство (както вътрешното,
така и отнасящото се към външната перцепция). Енергетичният ефект са
по-ярки “бразди” – пътища за преместване на СТ в човешката ивица.
Постепенно „следите” се сливат и се разпространяват вътре в енергийното
тяло - от обвивката (обикновено откъм задната пластина) към оста. Така
след дългогодишна практика се подготвя своеобразен полигон за свободно
пресичане от събирателната точка на целия „пашкул" - от задната
пластина към фронталната, в областта на „пролуката".
Според терминологията на дон Хуан този перцептивен „взрив" се нарича
постигане на третото внимание. Цялото сияйно яйце става СТ. Толкова
рязко разширяване на енергообмена вероятно води до верижна реакция и
целият обем на енергийното тяло става достъпен за полето на ясното
осъзнаване.
Когато СТ се движи хаотично - предимно по повърхността на „пашкула",
понякога се потапя в близките до повърхността пластове, където често се
върти като пумпал, вероятно в опит да извлече възможно повече
потенциално информативни структури от все още неидентифицируемия
сензориум - само на първите етапи на изграждане на осъзнаването (преди
пълноценното включване на социалните стереотипи на перцептивното
научаване). За съзнанието на едно бебе подобни моменти могат да бъдат
наистина драматични, но те обикновено се изтласкват напълно от
доминиращите перцептивни схеми - от света на възприятие на първия тип
внимание. На възраст 4-5 години децата обикновено забравят „странните"
си сънища, „чудните" си фантазии и т.н. Светът на тонала на
възрастните поема пълната власт.
И все пак СТ винаги запазва потенцията си за движение и я проявява,
стига стандартният (нормативен) сензориум да се отдръпне или да се
промени. Движението й обаче при наличието на обучен (социално
ориентиран) тонал вече съвсем рядко бива хаотично.
Из: KKK program /Ксендзюк, Кастанеда и Класен/
Превод и компилация: aya
http://colorsofmagic.net/index.php/magicheski_materiali/index/%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.