Кой е бил Хитлер?

Написани са стотици биографии на Адолф Хитлер, неговата съдба е занимавала различни историци, и все пак в живота на Хитлер има много тайни. Пример? Моля! Факт е, че аз многократно се сблъсквах с предположенията, че фюрерът е един истински медиум. Все пак, доста време заделях настрана тези предположения като не особено достоверни. Е, явно е време да се върна към тях.
Медиум или екстрасенс - това е човек с подчертано парапсихични способности, включително способността да предвижда. За това, че фюрера е имал такава способност има сериозни доказателства, включително и тези, които са подкрепени от реални исторически факти. Именно заради това сатанистите са го видeли като този, който трябва да се превърне в олицетворение на Антихриста на Земята.
Първа история. Веднъж, по време на Първата световна война, група войници се установяват за обяд в един от окопите на първа линия. Изведнъж един от войниците чува глас, който му заповядал да се изправи и да се отдалечи. Гласът прозвучал като обикновена военна команда на началството и войникът се подчинил механично. Той се отдалечил от останалите на 50 метра и изведнъж е поискал да се върне, но в този момент право в групата на обядващите войници се приземил снаряд. Всички са убити от прякото попадение. Войникът, който оцелява, се е казвал Адолф Хитлер. Потвърждение на това, което се е случило там има както в спомените на Хитлер, така и във военната записка, посветена на тази история.
Случаи втори и трети, наречени "Неуспешни опити за убийство на Хитлер". 1939 г., 9 Ноември - членове на нацистката организация "Стари бойци" се събрали в бирария в Мюнхен, Германия, за да отбележат 16-та годишнина от мюнхенския "Бирен пуч". Скоро се появил и фюрера, и веднага започнал речта си. Речта на Хитлер се излъчва на живо в цяла Европа. Отначало всичко вървяло както обикновено - обявено е кратко резюме на блицкрига в Полша и е отдадена почит на загиналите през 1923 година. Цялата реч е била сведена до факта, че всеки истински националсоциалист трябва да бъде готов да жертва живота си в името на партийните цели.
Краят на речта по някаква причина е бил претупан, сякаш прекъсната на половината дума. Фюрерът, изменяйки на навика си да остане след официалната част на дружеско общуване с приближените си, казал довиждане и си тръгнал много по-рано от очакваното. Часовникът е показвал девет без три минути вечерта, а след 12 минути в кръчмата станала експлозия. Бомбата избухнала точно зад подиума, където току-що бил говорил Хитлер. Цялата стая станала в руини, убити са седем от "старите бойци", 63 са били тежко ранени. Като резултат фюрерът на германския народ напуснал залата само няколко минути преди да я посети смъртта.
Провалил се и опита за убийство на Хитлер, предприет през февруари 1945. Планиран е от Алберт Шпеер, министър на въоръжението и архитект на личния подземен бункер на Хитлер в Берлин. Шпеер лично проектирал бункера, включвайки жизненоважен компонент - вентилационна система, чиито изход на повърхността е надеждно маскиран, но е достъпен за Шпеер.
Планът на Шпеер бил през вентилацията да се пусне в бункера токсичен газ. Когато са направени всички необходими приготовления - намерени газ и оборудване, Шпеер установява, че по заповед на фюрера вентилационната тръба е удължена с тръба от 12 фута и до нея има въоръжено наблюдение. Шпеер е действал сам и не е посветил никого в плана си, така че е изключено предателството. Сработила ли е свръхестествената интуиция на фюрера? Или е нещо друго? За тази история сме научили от дневника на злочестия терорист Шпеер.
През втората половина на ХХ век психиатри, психолози, психоаналитици и психопатолози изследвали внимателно самоличността на фюрера във всичките и проявления. И става ясно на всички изследователи, че стандартния подход в рамките на науката не може да даде пълна картина за тази личност, защото извън границите са неговите явно нестандартни способности.
В "Преглед на парапсихологията" за 1975 г. е публикувана голяма статия на известния американски психиатър и парапсихолог Джон Eренвалд. Статията се нарича "Хитлер: Шаман, шизофреник, медиум?". Намерих в библиотеката фотокопия от списанието и с любопитство започнах да ги изучавам. Eренвалд, който на 9 ноември 1939 г. лично чува, а след това анализира речта на Хитлер, още в първите редове на статията си сравнява влиянието на фюрера върху германския народ с влиянието на шамана върху племето си.
С течение на времето Хитлер не само продължава да вярва в свръхестественото, но все повече и повече е убеден в истинността на собствените си интуитивни предчувствия. Особеният усет при комуникация с други хора, както и изключителната политическа проницателност на Хитлер неведнъж са смайвали дори най-близките му сътрудници. Някои моменти в поведението на Хитлер наистина са имали всички признаци на рационално мислене, но тяхната поразителна точност абсолютно не съответства на недисциплинирания му ум и хаотично образование. Eренвалд привежда и писмени доказателства за думите си. Така в дневника на един доста голям нацистки чиновник, който е присъствал на много от речите на Хитлер, се казва:
Фюрерът не е склонен да решава проблеми на интелектуално ниво. Той обръща вниманието си към нещо друго, през което време подсъзнанието му намира за него неопровержимо верни отговори. В решаващите моменти той е в ръцете на своя основен демон - интуицията. Това му дава безгранична увереност и презрение към реалността.
Психиката на фюрера е действала в противоречие със стандартната логика, отхвърляйки морала и всякаква възможност за последователно планиране. По този начин Хитлер, както е посочено в заключенията от статията на Eренвалд, се връща към архаичната си характер - черната магия, магьосничество и демонизъм.
Въпреки, че този вид твърдения за фюрера не са нови и ги е имало и преди Eренвалд.
Струва си да се повтори отново: Адолф Хитлер е медиум. Хората от нашата епоха, деформирани от материализма, могат да се объркат тотално от неговите странни действия. Посветените в окултните науки няма да бъдат изненадани. Това, което изглежда странно за лаиците е напълно ясно за посветения.
Тези думи са казани от френския писател Едуард Саби, който през 1939 г. издава в Париж книгата си "Хитлер и окултната сила". И разбира се, разплатата за прекалената приказливост идва веднага: Саби е арестуван и осъден на една година затвор за анти-германска пропаганда, а книгата по възможност е изтеглена от обращение. Второто издание на книгата на Саби излязло в края на 1945 г., озаглавено "Нацисткият тиранин и окултните сили". В нея Хитлер е представен като демон, който води потаен и неизвестен за другите хора живот - при това демон в истинския смисъл на думата.
От спомените на колеги войници на Хитлер по време на Първата световна война, той е ексцентричен, а неговите забележки са били неразбираеми и неприятни. В едно от писмените доказателства се казва: Ние едва успявахме да го изтърпим. Той беше сред нас като бяла врана. Седеше често, без да обръща никакво внимание на никого, потънал в мисли с главата си в ръце. После изведнъж скачаше и започваше да говори развълнувано за това, че ние сме обречени на неуспех, защото невидимите врагове на Германия са по-опасни от най-мощните оръжия на врага.
Но и след като станал фюрер, Хитлер остава същия странник - ако не и повече. Ето едно от наблюденията на неговата мания:
Хитлер стоял в стаята си, оглеждайки се с безнадежден поглед. "Това е той! Това е той, той дойде тук!"- казвал той. Устните му били бели, много пот се търкаляла по лицето му. Изведнъж, без никакъв смисъл той започва да произнася цифри, след това думи, откъслечни фрази - получила се странна комбинация ... Било ужасно. После млъквал, все още тихо движейки устните си. Тогава го разтрили, насилили го да пие. И изведнъж той изревал: "Там! Там! В ъгъла! Той е там!". Тропнал с крак по паркета и закрещял. Опитали да го успокоява ... Тогава той заспал за дълго време, а след това отново се проявил почти нормален и приемлив.
И такъв вид повече или по-малко надеждни доказателства има много сред личните документи на нацистите.

Автор: Ханс-Улрих фон Кранц