Юнг. Синхронията: аказуален обединяващ принцип

Групи или поредица от произшествия са представени, най-малко в светлината на нашия модерен начин на мислене като безсмислени и намиращи се като цяло в границите на вероятното. Въпреки това се случват и събития, чиято "случайност" може да бъде поставена под въпрос. Ще дам само един от твърде многото примери.

Аз го записах на 01 април 1949 г.:
Днес е петък. За закуска имаме риба. Някой в разговор с мен спомена обичая да направиш от някого "априлска риба". В същата сутрин аз записах  в своя бележник нещо, който гласеше: "Est homo totus medius piscis ab imo".
 През деня една от моите бивши пациентки, която не бях виждал в продължение на няколко месеца, ми показа някои впечатляващи картини с изображения на риби, които тя нарисувала през времето, в което не сме се виждали.
Вечерта ми показаха парче гоблен с изобразени върху него рибоподобни чудовища. На сутринта на 2 април друга пациентка, с която не се бях виждал в продължение на няколко години, ми разказа един сън, в който тя стои на брега на езеро и видяла една голяма риба, която доплувала чак до нея и скочила от водата в краката й. По това време аз се занимавах с изучаване на историята на символа на рибата. Само едно от лицата, които споменавам тук, знаеше за това.
Всичко това предизвиква доста естествената идея за идейно съвпадение, което означава, че връзката има друго, а не причинно-следствено свойство. Трябва да призная, че тази верига от събития ми направи значително впечатление. Струваше ми се, че в нея присъства някакво божествено качество. При такива обстоятелства ние сме склонни да кажем: "Това не може да бъде просто съвпадение", дори не знаейки за какво всъщност става дума. Независимо от това, силата от произведеното впечатление не е доказателство, че това не е случайно съвпадение на всички  тези "риби". Разбира се, изключително странно е, че темата за рибата бе повдигната най-малко шест пъти в рамките на двадесет и четири часа. Въпреки това, не бива да забравяме, че рибата в петък - това е съвсем нормално, и че на 1 април е уместно да се говори за "априлска риба". До този момент аз, в продължение на няколко месеца работех върху историята на символа на рибата. Рибата често е символ на съдържащото се безсъзнателно. Следователно, няма основания да се види в тази верига нещо друго, различно от случайно съвпадение. Веригата или серията от напълно обикновени събития все още трябва да се разглежда като съвпадение. Колкото и да е дълга, тя следва да бъде заличена от списъка на възможните безпричинни връзки. Ето защо е широко разпространено убеждението, че всички съвпадения са "успешни попадения" и не изискват безпричинно обяснение. Това предположение може, и със сигурност трябва да се счита за вярно, докато липсват доказателства, че тези съвпадения излизат извън рамките на вероятностите. Все пак, ако се появи такова доказателство, то в същото време ще бъде истинско доказателство за безпричинни комбинации от събития, които ние можем да обясним само като се позовем на фактора, несъизмерим с причинната връзка. Тогава ние трябва да приемем, че събитията по принцип се намират едно до друго, от една страна в причинно-следствената връзка, а от друга - в някаква смислова кръстосана модулация.
Тук бих искал да насоча вниманието към трактата на Шопенхауер "За очевидния модел в човешката съдба", който е "кръстник" на гледни точки, разглеждащи се в наши дни. В трактата става дума за "едновременността, която не е причинно свързана, която ние наричаме "съвпадение". Шопенхауер илюстрира тази едновременност с географска аналогия, където паралелите са кръстосани връзки между меридианите, които се считат за причинно-следствена верига.
Всички събития в живота на човека се намират в два коренно различаващи се видове комуникация: първи тип - обективна причинно-следствена връзка на природен процес; втори тип - субективна връзка, която съществува само за индивида, който я чувства, и следователно тя е толкова субективна, както са и сънищата му ... Тези два вида връзки съществуват едновременно, и едно и също събитие, макар и да е звено между две коренно различни вериги, все пак се подчинява и на единия, и на другия тип, така че съдбата на един човек винаги съответства на съдбата на другия, и всеки индивид е герой на своята собствена игра, като в същото време играе и в пиесата на друг автор - това е отвъд нашето разбиране и може да се счита за възможно само въз основа на убедеността в съществуването на предварително определена забележителна хармония.
От гледна точка на Шопенхауер "големият сън на живота ... има само един субект", трансценденталната Воля , prima causa (първопричината-лат.), от която излизат всички причинни вериги, както линиите на меридианите от полюсите, и благодарение на кръговете паралели са един до друг в семантичните отношения на едновременността. Шопенхауер вярвал в абсолютния детерминизъм на природния процес и в първопричината. Няма доказателства за вярност нито на първото, нито на второто предположение. Първопричината е философски мит, който изглежда правдоподобно само, когато приеме формата на стария парадокс "Ev то rcav (един навсякъде -. лат), единството и многообразието на един и същ свят с Идеята, че точките на едновременността в причинно-следствените вериги или меридианите са едни "смислени съвпадения" има право на живот само в случай, че първопричината е наистина единството. Но ако тя е била многобразието, то не по-малко вероятно е цялата теория на Шопенхауер да се разпадне. Същият такъв тежък удар й носи факта, който ние едва напоследък осъзнаваме, а именно, че законът на природата е верен само от статистическа гледна точка, че оставя вратичка за неопределеността. Нито философските разсъждения, нито усещанията могат да предоставят доказателство за редовната поява на тези два вида връзки, в които едно и също нещо е едновременно субект и обект. Шопенхауер е мислил и писал във времена на пълното господство на причинността като категория априори и поради това не може да я използва в опит да обясни "смислените съвпадения". Но, както вече видяхме, причинността може да служи като относително правдоподобно обяснение само в случай, ако ние разчитаме на друго, също необосновано допускане за единството на първопричините. Тогава това неминуемо води до следното: всяка точка на даден меридиан трябва задължително да се намира в отношения на "смислено съвпадение" с всички други точки на същия градус на ширина. Въпреки това, този извод е далеч извън обхвата на емпирично възможното, защото това означава, че "смислените съвпадения" се случват толкова редовно и систематично, че тяхното съществуване или не е необходимо да се доказва, или доказването им е от просто по-просто. Приведените от Шопенхауер примери също са неубедителни, както и всички останали. Все пак може да му се признае, че е видял проблема и осъзнал невъзможността да бъде лесно и бързо решен. Тъй като този проблем е свързан с основите на нашата епистемология, то той, в съответствие с общата насока на своята философия, го смята за източник на трансцеденталните предпоставки, за волята, която създава живот и е на всички нива, модулирайки всяко едно от тези нива, така че те са не само в хармония със своите синхронни паралели, но също така и  подготвят и организират бъдещи събития, играещи ролята на съдбата или Провидението.

По материали от Интернет