В И Л Х Е Л М Р А Й Х И П Р О Е К Т Ъ Т „Ф Е Н И К С“

През 1940 г. американското правителство започна проект за контрол върху климата под кодовото име „Феникс“. Информацията и технологията дойдоха от д-р Вилхелм Райх, австрийски учен, който беше учил с Фройд и Карл Юнг.
Райх беше блестящ, но много противоречив човек. Макар че експериментираше екстензивно и написа много томове, малцина от критиците му са преглеждали обективно неговите изследвания, тъй като голяма част от тях не са достъпни. Част от това може да се отдаде на Агенцията за Управление на Храните и Лекарствата, която упражни надзор върху изгарянето на всички негови налични материали, като разруши и голяма част от лабораторното му оборудване.
Райх беше известен отчасти с откриването на „оргоновата“ енергия – това е оргазмената или жизнена енергия. Неговите експерименти разкриха, че тя е различна от обикновената електромагнитна енергия. Той успя да докаже в лабораторията си съществуването на тази енергия. Неговите открития бяха подробно описани в различни психиатрични и медицински журнали от този период. Откриването на тип енергия, наречена „оргонова“, не беше толкова спорно. То се превърна в противоречиво, когато се заговори за нейната мощ – когато той докладва, че лекува рак със своите теории. Освен това той свързваше „оргоновата“ енергия с „космическата енергия“ и с нютоновата концепция за „етера“. През 1940 г. никой от тези възгледи не му спечели подкрепа от конвенционалните учени.
В края на века учените вече бяха прегърнали идеята за нютоновия „етер“. Става дума за хипотетична невидима субстанция, за която се допускало, че обхваща цялото пространство и служи като проводник за светлина и лъчиста енергия. Айнщайн, който прегърна теорията още в младите си години, впоследствие определил, че не може да има спокойно етерно море, през което се движи материята. Не всички физици приеха аргумента на Айнщайн, но Райх не изрази несъгласие. Той посочи, че Айнщайн е оборил концепцията за наличието на статичен етер. Райх смяташе, че етерът има вълнова природа, а не статична.
Конвенционалните учени вече са признали съществуването на явление, което е хибрид между вълни и частици. Понякога го наричат „вълници“*(Термин, образуван от съчетаването на английските думи за „вълни“ (waves) и „частици“ (particles) – „wavicles“. – бел. ред). Обичайното изследване също показа, че вакуумното пространство съдържа сложни свойства, които са динамични по природа.
Макар целта ми да не е разглеждането на случая на Райх, неговата концепция за етера доказа своята функционалност в моите изследвания. Няма значение дали ще говорим за „вълници“ или дори за по-езотерично явление, когато говорим за етера. Просто това е думата, която Райх използваше и която за мен е по-лесна за използване пред обществеността. Съветвам ви да прочетете повече за Райх, тъй като неговата работа е огромна и обхваща много повече от това, което може да бъде покрито в размера на тази книга. Например той откри практическо приложение на своите теории като модифициране на времето. Откри, че яростните бури акумулират „мъртъв оргон“, който той нарече „МОР“*(Мъртъв ОРгон. – бел. ред). Терминът „мъртъв оргон“ се отнася до натрупването на „мъртва енергия“, която е на спускаща се надолу спирала. Оказва се, че оргонът и МОР присъстват не само в биологичните организми, но и в празни региони на обкръжението. Един активен, ентусиазиран и предприемчив човек например, има голямо количество оргонова енергия, докато оплакващият се хипохондрик, който иска да умре, би имал МОР-енергия.
Например той установил, че колкото повече МОР-енергия има в системата на бурята, толкова по-яростна е тя. Той експериментирал с множеството форми на улавяне на МОР и стигнал до прост електромагнитен метод за намаляване на силата и яростта на бурите. В края на 1940 г. Райх се свързал с правителството и им казал, че е разработил технология, която може да отнеме от силата на бурите. Независимо от това каква дезинформация можете да чуете, правителството вече знаеше какво може да прави Райх и го сметна за много надарен. Поискаха неговите прототипи и той с удоволствие прие, тъй като не се интересуваше от механичното разработване, а само от изследванията.
В този момент технологията на правителството, с техните собствени наблюдения на времето, се сля с откритията на Райх и произведе това, което днес е известно като „радиосонда“.
Приносът на правителството към радиосондата датира от „въздушния метрограф“**(Думата „метрограф“ се дефинира по-ясно, ако разберете, че „метро“ означава, че има метеорологично устройство, а „граф“ означава писане) от 20-те години. Това беше механично устройство, което записва температурата, влажността и налягането. То беше изпратено в парашутен балон, а информацията – записана на магнитна лента. Балонът беше проектиран да избухне така, че
парашутът да върне обратно метрографа на Земята. Обществеността биваше насърчавана да ги донася срещу 5 долара на бройка, което в онези дни беше значителна сума. Ето как правителството получаваше данни за времето.
Тъй като тези устройства били връщани по пощата обаче, преди записаната информация да бъде прочетена, минаваше твърде дълго време.
В края на 30-те години беше проектирано ново устройство, наречено „радиометрограф“. То беше подобно на въздушния метрограф, с изключение на това че съдържаше електрически датчици. Те бяха свързани с предавател, който предаваше до разположен на земята приемник.
Радиометрографът беше като произведение на изкуството, когато Вилхелм Райх се свърза с правителството в края на 40-те години. Той им даде малък дървен пакет, който можеше да бъде изпратен нагоре с балон. Според свидетел, приближаващите се бури всъщност се разделяли на две и заобикаляли мястото за изпитване на Лонг Айлънд.
Правителството комбинира технологията на радиометрографите с устройството на Райх за улавяне на МОР-енергията и го нарекоха „радиосонда“. Беше разработвано, докато успяха да произведат съвместими влияния върху времето.
Към 50-те години радиосондите се изпращаха във въздуха с темпове от порядъка на 200 на ден.
Тъй като радиосондите бяха изпращани в балони, те не падаха достатъчно твърдо, за да се саморазрушават при сблъсъка. Обществеността ги откриваше, така че беше невъзможно да се опази в тайна устройството, без да се предизвика подозрение. Направиха обществено достояние очевидното основание да се записват атмосферните данни, за да послужат за създаване на уеднаквено резервно копие. Истинската цел обаче не е така очевидна. Ако някой хващаше честотата на един от тези пакети, сигналът не би изглеждал необичаен при използване на нормално радиооборудване. Дотук добре!
Те показаха на обществеността една станция за приемане на информация, настроена да приема неточните и неизползваеми данни. Произведена беше малка производствена серия от това приемащо оборудване.
Имаше буквално стотици от тези радиосонди във въздуха всеки ден. С ограничаването на радиообхвата до 160 км., трябваше да има „куп“ приемници, известни като „рецептори на радиосонди“ и те трябваше да са станали нещо обичайно. След като обаче имам такова хоби и съм толкова „луд“ на тази тема, как може да не съм виждал рецептор на радиосонда или оборудването, което би трябвало да го придружава? Много необичайно е да имаш предавател на данни (в случая радиосондата) без приемник, който да улавя подаваните сигнали. Това показва, че правителството не е използвало приемниците!
Следващата ми нишка беше да погледна към листа със спецификациите за тръбата на радиосондата, където изрично се казва, че се очаква животът £ да трае само няколко часа . Въпреки това, аз съм имал тръба във въздуха над 2000 часа и по това време бях направил над 20 подобни устройства – само едно от тях се повреди. Това е добър темп на повреждане в промишлено отношение, но трябва да служи като червен флаг. Единственото ми обяснение е, че ако някой местен начинаещ радиооператор намери или закупи радиосонда на пазара, той ще прочете данните, ще бъде подведен и изобщо няма да си даде труда да прави верига, която ще изтрае „само няколко часа“. Той просто би използвал друга тръба.
Явно е, че правителството не иска обществеността да използва тези тръби и да открие нещо необичайно и така да разкрие тяхната тайна. Ето защо невярната информация в листа със спецификациите цели да запази тази тайна. Всъщност те не лъжат, защото пакетът с батериите беше проектиран така, че тръбата да изгори след около три часа. Това се предизвиква от обратното бомбардиране на катода, който се охлажда бавно и след това се разрушава.
Докато тези радиосонди се удареха в земята, вече биваха мъртви. По този начин обществеността, която биваше насърчавана да ги връща, нямаше да може да се добере до работещи устройства. Ако в това не беше скрита тайна, защо правителството ще конструира батерия, която да изгори скъпа тръба, която да трябва да се сменя след много кратка употреба? Още дезинформация беше пусната чрез опаковане на датчиците в пломбирани шишенца, което предполага, че при излагане на въздействието на въздуха, сензорите ще работят кратко време. Поради тези предпазни мерки тайната се запази над 40 години, което означава отлична сигурност.
При по-нататъшен оглед на радиосондата и нейната схема, открих че устройствата, които регистрираха температурата и влажността, не работеха. Нито едно от тях!
Датчикът за температурата беше безполезен за записване на температура, но си имаше функция*(За технически ориентираните, температурният сензор е основно термистор, но вместо да е на основата на въглерода, съдържа благородни метали и екзотични елементи. Това е много слаб температурен сензор, тъй като докато температурата го кара да цикли нагоре и надолу, кривата на съпротивлението се променя и не запазва своята калибровка. Сензорът за влажността има същия проблем). Действаше като МОР антена, докато датчика за влажността действаше като оргонова антена. Ако антената откриеше МОР-енергия, предавателят щеше да предава извън фаза и да улови тази МОР-енергия и да намали яростта на бурята. И обратно – предаването във фаза щеше да предизвика натрупване на МОР.
Датчикът за влажността имаше същия ефект върху оргоновата енергия. Предаването във фаза натрупваше оргоновата енергия, а предаването извън фаза я намаляваше.
Освен това радиосондата съдържаше и елемент на натиск, който би действал като сигнал за превключване и би поддържал или МОР-енергията, или оргона. Ето как те натрупваха оргонова енергия.
Предавателят се състоеше от 2 осцилатора. Единият беше осцилатор с носеща честота, който работеше при 403 MHz. Другият работеше при 7 MHz и представлява релаксиращ осцилатор. Той пулсира и спира в зависимост от това какво открие. По някакъв начин това следеше етерната функция на радиосондата. Не съм открил всичко, което има да се знае за радиосондата, но съм направил научен анализ, който съм включил в Приложение А за онези, които се интересуват от това.
Информацията за радиосондата е безспорно доказателство и потвърждава достоверността на моята история за това, че съществуваше таен проект свързан с контрола над климата. Не можем да кажем точно дали радиосондите са били използвани само за укротяване на яростните бури, но съществува и възможността да са били използвани за предизвикването на такива. В крайна сметка правителството изоставило аспекта с контрола над климата. Промяната му обаче, ако се докаже в съда, може да доведе до множество дела.
Това, което е по-интригуващо от климатичния аспект, е цялостната перспектива за оргона и МОР-енергията и за това какво може да се направи с нея. На теория това означава, че правителството може да набележи общности, сгради или цялостно население и да предаде оргонова или МОР-енергия. Такъв тип дейности са били докладвани в Русия от години. Не е писано много в пресата за усилията на САЩ в това отношение, но такива определено съществуват. Дали с цел да се използва злонамерено или при война не мога да кажа, но потенциалът съществуваше. Четиридесет години развитие може да са довели и до създаването на много фино подобно устройство.

От "Проектът Монтоук: Експерименти във Времето"
Престън Б. Никълс и Питър Муун