Илюзиите в света на възрастните

Р. Щайнер и много други мистици и философи може да са се досетили, че по-голямата част от човечеството се движи в погрешна посока. Той пише: "Първородният грях на човека се състои в това, че в своите познания той се държи за преходното. Чрез това се отдалечава от вечното. И тогава животът се превръща в опасност за него. Всичко, което се случва с него, идва от живота. Но то губи своето жило, когато човек престава да придава безусловна ценност на живота. Тогава отново му се връща невинността. Протича вид връщане към детството от така наречения живот. Подобно на повечето, което детето играе, възрастния го възприема сериозно. Знаещият се превръща в дете. От гледна точка на вечността "сериозните" ценности губят цената си ... В какво се състои първородния грях? В това, че се придава неуместно висока стойност на вещите, които не го заслужават. Бог се е излял в света на вещите, и който ги приема без Бог, приема насериозно празните "гробници на Бога ..." Играта с вечното съхранява в човека тази жизнена увереност, която отнема от него сериозността, произтичаща от преходното". ("Християнството като мистичен факт и мистерия на древността")
По този начин, света на възрастните е свят на вещи и догми, които ги държат в робство, заставяйки ги да се отнасят с цялата сериозност. И същата тази сериозност подхранва нашето чувство за собствена значимост, принуждавайки ни да смятаме всяко наше действие за значимо и непогрешимо. Оказва се, че ние се намираме и в зависимост от чувството за собствена значимост, ставайки негов заложник.
Ние всички знаем колко е важно за много от нас да поддържат имиджа си на значителност и важност в очите на другите, колко важно е мнението на околните. И в името на съхранението на този образ, които възпроизвеждаме в умовете на другите, и който в повечето случаи няма нищо общо с това, което сме в действителност, мнозина се решават на всякакви лъжи, безчестие и дори убийство. А колко нерви и безпокойство може да ни донесе всяка заплаха срещу нашето чувство за собствена значимост! Ние понякога сме готови страстно да защитаваме нашата "правота", страхувайки се, че признаването на грешките ни накърнява нашия престиж в очите на другите.
От друга страна, колкото по-голяма е разликата между истинската ни същност и нашия образ в очите на другите, толкова повече е необходима енергия, за да се поддържа този "мит за себе си" и толкова по-малко остава за нашето физическо и психическо здраве, както и за нашето свободно, истински свободно от наложените ни от стереотипи и догми възприемане на реалността.
Колкото повече сме "вързани" към чувството си за собствена значимост, толкова по-малко е и свободата на нашите действия: ние се страхуваме, че едно невнимателно движение ще бъде неправилно изтълкувано от другите, а може и да доведе до тяхното осъждане. Но какво струва осъждането на биоробота? Абсолютно нищо!
Ако човек е наистина свободна личност, тогава за него няма да е важен образа на самия себе си (който за своята поддръжка изисква голям разход на енергия), а това какво представлява той в действителност. А как на това, което сме ние наистина може да повлияе нечие болно въображение и изкривена представа за света? Ако ние не зависим от чувството за собствена значимост, то няма шанс! От примките на другите може да пострада само нашия имидж, нашия мит за себе си и нашата бомбастичност, не позволяващи поради своята раздутост да видим нещо повече от върха на носа си.
Няма нищо чудно във факта, че такъв живот, пълен с фиксиране върху себе си и околните "играчки"ни прави нервни, болни и енергийно изчерпани. По същата причина толкова се различава мирогледа и отношението на децата от сивия "свят на вещите" на възрастните, повечето от които могат да се считат за истински био-роботи.
Именно спонтанността и незациклеността на децата във всички видове догми и стереотипи ги правят така енергични и енергоемки. Всеки може да си спомни и факта, че картината на възприемане на света като дете е много по-пълна и по-ярка, отколкото в по-възрастни години.

По материали от Интернет