Хелоуин е опасна игра

Традицията да се празнува Хелоуин се свързва с католическия Ден на вси светии. Но се оказва, че бесовския разгул има езически произход и католиците нямат нищо общо...

Хелоуин води началото си от езическите ритуали на злите духове. Според известния културолог Дж. Дж. Фрейзър, Хелоуин - нощта на прехода от есен към зима, в древността се свързва с духовете на мъртвите, бродещи близо до домовете и събиращи данък във вид на храна и питие. В дохристиянската епоха древните келти отбелязват специален ден на обезпокоените духове и демони, които веднъж в годината могат да се върнат в света на живите. Подражавайки им, хората вярват, че ще са в безопасност през тази нощ. Денят, предшестващ празника, се нарича All Hallows Eve - т.е. навечерието на вси светии.
Неизживяното езичество се проявява в Новия цвят. През 19-ти век ирландските имигранти в САЩ широко отбелязват този ден, а от 20-ти век води началото си традицията на буйствата и вандализма - чупят се стъкла, палят се хамбари, нападат се минувачи. Атрибутиката на Хелоуин е изцяло езическо-сатанинска: нощ, прилепи, котки, паяци, скелети, зли духове, вампири, привидения, гоблини, кухи тикви с изрязани "лица" и свещ, символизиращи неспокойните грешни души. Но в края на 19-ти век се правят опити да се сложи край на мистичния уклон на Хелоуин, като се превърне в обществен празник. Няколко поколения бойскаути работят, за да променят традицията на разрушението, като измолват бонбони от минувачите.
Далеч не навсякъде на Запад Хелоуин е желан карнавал. Преоблечени в костюми на вампири и вещици, младежите се държат агресивно, а някои дори извършват престъпления, разчитайки на безнаказаност благодарение на маските, скриващи лицата им. Президентът на Венецуела Уго Чавес дори нарича Хелоуин "игрова форма на тероризъм".
У нас в езикови училища се отбелязва чуждият на нашето съзнание "празник" Хелоуин, както и Денят на свети Валентин, оправдавайки ги като част от културата на страната на изучавания език. Макар че задачата на училището е да научи децата да отделят зърното от плявата - нима са малко нашите празници? Защо никой не се интересува какво става с морално-нравственото здраве на децата ни?
Според социолози отбелязването на подобни празници е един от най-тревожните белези на времето: според тях празнуването на Хелоуин и подобни мероприятия свидетелства за криза на културата, когато хората престават да различават добро и зло. Доказателство за това е огромният обем издания на сатанински книги и компакт-дискове.
Независимо, че сатанинското се представя в комичен или хумористичен облик, то не престава да бъде демонично начало и е опасно да се въвличат децата в тези празници. Учениците, както и родителите им, които с умиление гледат детските забави, не знаят истинския смисъл на този празник, който представлява всъщност ритуал за приношение пред тъмните сили. Според специалистите ярките образи, отчетливата символика и подсъзнателните смисли, носещи архетипен характер, както и груповият ефект на съвместното действие, негативната възбуда (беснеене) на децата водят до изключително силно психофизическо и емоционално въздействие върху всички участници, и особено върху малките ученици.
Разрушителните последствия от този процес са:
- обща деморализация на съзнанието на съвременните ученици - участници в Хелоуин, настъпва подмяна и преобръщане на общочовешките представи за добро и зло, красота и безобразие, истина и лъжа; снемат се естествените за човешката и особено за ранимата детска психика табута и вътрешна цензура по повод подигравките със смъртта и страданията на човека;
- осъществява се уестернизация на детското съзнание: натрапване на англоезична псевдокултура и начин на живот, агресивна експанзия на съмнителни "забавления", реставрация на древни култове за служене на силите на злото под формата на "дяволски карнавал"; при това Хелоуин е печеливш бизнес, опустошаващ портфейлите на родителите;
- в пълен ход е демонизацията на съзнанието на децата; детски страхове, неврози, психически нарушения, немотивирана агресия, нощни кошмари, "гласове", обсебване от бесове - ето с какво се сблъскват детските лекари, психиатри, психолози и психотерапевти след отбелязването на Хелоуин;
- настъпва активна танатизация на съзнанието (от гр. танатос - олицетворение на смъртта); възпяване на култа към смъртта не само в карнавалните костюми на палачи и серийни убийци от типа на Джак Изкормвача, но и в сладкишите във формата на ковчези, черепи, кости и човешки ембриони.
Снемането на табуто на отвращение към подобни неща, отслабването и унищожението на нормалната вътрешна цензура са особено опасни за децата и водят не само до личностни деформации, но и до патологически промени на личността. танатизацията, като патологическа поетизация на смъртта, разрушението, деструкцията носят и още една сериозна опасност. Психосемантичният анализ на изобразителните средства в Хелоуин показва несъмнената им връзка със съдържанието на рисунките на малолетни правонарушители - натрапчивото рисуване на черепи, надгробни кръстове, бесилки, предмети за изтезания и оръдия за убийства. Този анализ свидетелства, че сходната семантика на смъртта, като показател за определена психологическа готовност на субекта към ситуации на насилие, води до неговата идентификация или с агресор, или с жертва и конструира съответните форми на поведение. Настойчивото внедряване в съзнанието на децата и младежите на темите за смъртта, умирането, непотребността на живота води до увеличаване на броя на самоубийствата - преди всичко на детските.
Навярно затова и тези, които са поставили поклонението пред злите сили и сатаната като смисъл на живота си, а именно Американската църква на сатаната, открито провъзгласяват този ден за свой празник, чиято цел е демонстрация на поклонението пред дявола.
Хелоуин не е просто игра. Децата, преобличащи се в традиционните за Хелоуин маскарадни костюми и участващи в езическите по своя произход игри, неволно се приобщават към служенето на нечистата сила. Какви са оправданията на родителите, които позволяват на децата си да кървят с изкуствена кръв. Кръвотечението от рана не е смешно. Опасно за здравето е да се шегуваме с мистиката!
Понякога е добре да се замислим какво именно празнуваме и как правилно да се отнасяме към празника. Защото върху децата ни се изливат всякакви културни отпадъци, които от мнозина се възприемат като пример за подражание. Малко са ни проблемите, та да приемаме и чуждите, при това доброволно.

По материали от Интернет