Кой обитава подземните лабиринти на Тибет?

В нощта на 25 срещу 26 ноември 2007 г. в луксозното купе на експреса Париж - Рим е открито бездиханното тяло на парагвайския милионер Алберто Чако, в чиито куфар полицаите откриват пачки с долари и евро и пожълтели от времето книжа. Тъй като парите, кутията с диамантено колие, обеци и пръстени са недокоснати и не са открити следи от насилие, стражите на реда решават, че кафееният барон е починал от сърдечен пристъп. В същото време стюардите във влака настояват, че привилегированият пътник е посетен от мног висок мъж "с източна външност", който скача от влака в движение. Полицаите се усъмняват в твърденията им. И наистина, кой ще се реши да скочи в непрогледна тъмнина от влак, движещ се с над 100 километра в час направо върху скалите? Затова стюардите са заподозряни в съучастие в убийство с вероятно политически мотиви...

Интерпол се заема с разследването. И когато детективите са почти отчаяни, че ще успеят да разкрият виновника за престъплението, като гръм от ясно небе прозвучава заключението на експертите-графолози, които изучават старите книжа, открити у Алберто Чако. Той е възторжен поклонник на Хитлер и колекционира документи, свързани с неговата биография, особено с мистичните моменти в нея. Патологоанатомите, които правят аутопсия на починалия Чако, категорично отхвърлят версията за насилствена смърт. По-скоро кафееният барон е жертва на изключително силен стрес, причинен вероятно от това, което мистериозният му посетител му е дал.
Предназначението на подаръка се прояснява от интригуващия надпис на английски, направен с черен флумастер върху папката с документи: "Човечеството трябва да узнае това, иначе то ще се повтаря с други, избрани да ръководят съдбините на света!". А в скоростния експрес Париж - Рим и до днес се наблюдават явления, които не могат да бъдат определени по друг начин освен като дяволски промисъл...
Що се отнася до документите, които в момента се намират в сейфовете на Интерпол, това са написани и подписани с кръв договори между ловеца на човешки души - дявола, и неговите верни слуги, сред които Наполеон, Бисмарк, Хитлер. Но не са ли фалшиви тези книжа?
Швейцарският графолог Шарл Уд сверява оригинал, написан от фюрера, с почерка от съглашението с дявола и прави извода, че може да се говори за идентичност с вероятност 95%! Не е правена експертиза на кръвта на Хитлер, тъй като липсват генетични образци. Може да се твърди само, че документът не е написан с червено мастило, а с човешка кръв. Що се отнася до "кръвта от подписа на дявола", частици от която са взети от стари документи, тук, както се полага за облика на сатаната, всичко е черно и непонятно.
Берлинският експерт Валтер Кюнц уклончиво характеризира тази субстанция като "вещество, в което е заложено генетично начало, което обаче няма аналог сред живите земляни и едва ли е имало".
Ето ти ребус! Какво да се предприеме? Интерпол се обръща към историците.
Французинът Марсел Ленг отговаря: "Можем, разбира се, да се усъмним в оригиналността на съглашението между Хитлер и дявола. Но от показанията на "подопечните" на това чудовище, дадени в хода на Нюрнбергския процес, става ясно, че на 30 април 1932 г. фюрерът действително сключва договор със сатаната с условие, че предоставената неограничена власт трябва да се използва само за зло. А точно след 13 години душата на Хитлер става собственост на дявола. И точно така се случва.

Има обаче един нюанс. Дяволът ли е бил онзи, който с кръв е скрепил контракта? Съмнително, защото редом с нас, без да афишират свръхестествените си способности, но действайки активно, обитават дълголетници, които знаят как и защо се натрупва и сее злото. Според Ленг те имат разрушителни импулси, в сравнение с които ядрените бомби са детска играчка. Обителта на тези великани с бронзова кожа, черни като смола коси и зелени като маслини очи е... Тибет.
Към Тибет гледат всички агресивни предшественици на Хитлер без изключение. За доказателство е достатъчно да се направи кратко пътешествие със скоростния влак Париж - Рим, но задължително в купе 14, вагон 5. То се посещава от онези, които просветляват и наставляват. От любопитство Шарл Уд пътува в луксозното купе и признава, че само на това конкретно място може да ви се привиди това, което очаквате, а ако емоциите и нервите ви са превъзбудени, очаквайте и гости. Може би все пак става дума за халюцинация?
Но как тогава да се приеме появата на странни документи и високите пътници, които отварят вратата на вагона и скачат в нощта?
За да се изясни природата на феномена, отново на помощ идват рапортите на офицерите от Интерпол, които прекарват осем нощи в злополучното купе и получават сведения с кого са склонни да сътрудничат пришълците от Тибет. Офицерите са тренирани, в добра физическа форма, но въпреки това те виждат и чуват, без да могат да прекъснат така наречените от тях "екстремистки контакти".В частност, Александър Конт и Жерар Сорж разказват,  че в навечерието на срещата с великаните (които никой не забелязва да се качват на нито една гара и се появяват, сякаш са паднали от небето) двамата играят шах, за да прогонят дрямката, когато изведнъж сякаш съзнанието им се изключва. Идват на себе си, след като неканените гости насочват към лицата им силната светлина на червени фенери.
Офицерите уверяват, че докато великаните общуват с тях, вагонът е напълно обездвижен. Тоба обстоятелство изобщо не безпокои пътниците, тъй като те по някакъв начин са приспани. Мистерията е в това, че контактът с пришълците е възможен само в купе 14. Те сякаш са свързани с това място, твърдят сътрудниците на Интерпол. И настояват, че великаните не са хора в традиционния смисъл. Те по-скоро са програмирани за конкретна цел и действат като автомати, "обучени" да влияят върху психиката на околните, вендрявайки в нея на подсъзнателно ниво някаква изгодна за тях информация и демонстрирайки подвижни триизмерни изображения на видни представители на човечеството, намирали се някога под тяхно влияние.
Галерията на мислеформите е разнообразна. Само изброяването на фамилиите би отнело цяла страница. Великаните изумяват Конт и Сорж, когато на въпроса кои са отговарят, че представляват най-древната религия на планетата - тази на мухоморите, чиито адепти манипулират времето, пространството, гравитацията и затова за тях всичко е възможно. На въпроса откъде се появяват гостите отговарят, че са само енергия, транслирана по шифровани еднопосочни канали. А транслацията се осъществява от подземни лаборатории в Тибет, оборудвани с призматични огледала, генератори, апарати, функциониращи на тънките полеви нива.
Когато Сорж пита на злото или на доброто служи религията на мухоморите, му отговарят, че тези понятия не са строго очертани и обитателите на Тибет не оперират с тях.
Нощта на последния контакт носи изненада. Преди да изчезнат през прозореца на купето, което по "мислена заповед" служителите на Интерпол отварят, великаните хвърлят на седалката черен пластмасов пакет, използван във влаковете за изхвърляне на боклука. Светлината във вагона угасва. Както по-късно става ясно, в пакета са прословутите "договори с дявола", идентични с тези, открити до бездиханното тяло на кафеения барон Чако. Има и напечатан текст върху старинна хартия: "Нашата задача е да коригираме генетичните дефекти на човешката раса. И ще го направим!". Текстът е дублиран на немски, руски, китайски, английски и испански език, а пред него е античната символика на слънчевия кръговрат - т. нар. лява и дясна свастика.
Според тълкуването на средновековни езотерици това означава, че две колосални, гигантски и диаметрално противоположни вселенски сили всеки момент ще започнат да се унищожават. В резултат на това планетата Земя и човечеството ще се преобразят неузнаваемо.
Обществената реакция на сензационните произшествия в експреса Париж - Рим е учудващо вяла. Само интернационалното сдружение на уфолозите проявява по-голям интерес и заявява, че се е осъществил дългоочаквания контакт с представители на други светове. А на запитване за предоставяне на документите от Интерпол отговарят, че това ще попречи на хода на следствието и че не трябва да се смесва криминалистиката с баналното фантазиране. Що се отнася до важните участници в разследването - Александър Конт и Жерар Сорж, и двамата запазват мълчание...

По материали от "Феномен"