Прехвърлянето на придобити умения

Прибрам смята, че холографският модел хвърля светлина и върху нашата
способност да прехвърляме придобити чрез обучение умения от една част на тялото
към друга. Както си четете тази книга, спрете за момент и напишете малкото си име
във въздуха с вашия ляв лакът. Навярно ще откриете, че е сравнително лесно да го
сторите, а все пак по всяка вероятност то е нещо, което никога преди не сте правили.
Тази способност може и да не ви изглежда удивителна, но за класическия възглед,
според който различни области на мозъка (като например областта, контролираща
 движенията на лакътя) са „пряко свързани", или способни да изпълняват задачи само
след обучение чрез повторение, посредством което да бъдат установени съответните
нервни връзки между мозъчните клетки, това е нещо като загадка. Прибрам
отбелязва, че проблемът става много по-податлив на решаване, ако мозъкът би бил в
състояние да обърне всичките си спомени, включително спомените за придобитите
чрез обучение способности, като например писането, в един език на интерфериращи
вълнови форми. Подобен мозък би бил много по-гъвкав и би могъл да прехвърля
съхранената в него информация със същата лекота, с която един изкусен пианист
транспонира някоя песен от една музикална тоналност в друга.
Същата тази гъвкавост може да обясни способността ни да разпознаваме
нечие познато лице, без значение от какъв ъгъл го виждаме. Освен това, щом
мозъкът е запаметил едно лице (или някакъв друг обект или сцена) и го е
преобразувал в език на вълнови форми, той може, в известен смисъл, да превърта
тази вътрешна холограма от всички страни и да я изследва от каквато си иска
перспектива.

Усещанията за илюзорен крайник и как създаваме „свят извън нас"

За повечето от нас е очевидно, че чувствата ни на любов, глад, гняв и т. н. са
вътрешни реалности, а звукът на свирещ оркестър, топлината на слънцето, мирисът
на изпичащ се хляб и т. н. са външни реалности. Не е толкова ясно обаче как нашите
мозъци ни дават възможност да разграничаваме двата вида реалности. Прибрам
например отбелязва, че когато погледнем някого, образът му в действителност е
върху повърхността на нашата ретина. Но все пак ние не възприемаме този човек
като съществуващ върху ретината. Ние го възприемаме като съществуващ в „света
извън нас". По същия начин, когато си ударим пръст на крака, усещаме болката в
него. Но реално тя не е там. В действителност болката е неврофизиологически
процес, който протича някъде в мозъка ни. Как тогава нашият мозък е в състояние да
предаде множеството неврофизиологични процеси, проявяващи се като наше
преживяване, които са все вътрешни, и да ни подлъже да мислим, че едни са
вътрешни, а други са разположени извън границите на нашето сиво вещество?
Да създава илюзията, че нещата са разположени там, където не са, е най-
типичният признак на една холограма. Както бе споменато, ако погледнете някоя
холограма, тя като че ли има пространствена протяжност, но ако прекарате ръката си
през нея, ще установите, че там няма нищо. Въпреки това, което ни казват сетивата
ни, никакъв инструмент не ще улови присъствието на някаква ненормална енергия
или вещество там, където холограмата изглежда да виси. Така е, защото холограмата
е виртуален образ - образ, който изглежда разположен някъде, където не е, и
пространствената му протяжност е не по-голяма от тази на триизмерния ви образ,
който виждате, когато се погледнете в огледалото. Точно както този образ е
разположен в живачната амалгама, нанесена върху задната повърхност на
огледалото, така действителното местоположение на една холограма е винаги във фотографската емулсия върху повърхността на филма, на който е записана.
Допълнително доказателство, че мозъкът е в състояние да ни подлъже да
мислим, че вътрешни процеси са разположени извън тялото, идва от физиолога
Георг фон Бекеши, носител на Нобелова награда. В серия от експерименти,
проведени в края на 60-те години на XX в., Бекеши поставя вибратори върху коленете
на участниците в тях, като те са с превръзка на очите. След това променя честотата
на вибриране на инструментите. Докато го прави, той открива, че може да накара
подопитните да преживеят усещането, че източникът на вибрацията се прехвърля от
едното коляно на другото. Ученият установява, че дори може да накара участниците в
експеримента да усетят източника на вибрация в пространството между техните
колене. Накратко, той показва, че хора имат способността да изпитват привидни
усещания в места на пространството, където те нямат абсолютно никакви сетивни рецептори".
Прибрам смята, че работата на Бекеши е съвместима с холографския възглед
и хвърля допълнителна светлина върху това как интерефериращите вълнови
фронтове - или както е при Бекеши, интерфериращите източници на физическа
вибрация - дават възможност на мозъка да определи местонахождението на някои от
своите преживявания извън физическите граници на тялото. Той смята, че този
процес може да обясни и феномена „илюзорен крайник", или усещането, което имат
хора, претърпели ампутация, че липсващият крак или ръка все още са на мястото си.
Често те преживяват свръхестествено реалистични гърчове, болки и пробождания в
тези илюзорни придатъци, но може би преживяваното е холографският спомен за
крайника, който все още е записан в интерференчните картини в техните мозъци. 

Холографската вселена - Майкъл Толбът