Политическа мухоловка

Когато народите започнат открито да се бунтуват срещу откритото управление на монарсите, родовите линии променят своята стратегия и въвеждат това, което наричаме "политическа система". Тя им позволява да продължат да упражняват своята тирания под прикритието на "демокрацията" и лозунги от рода на "властта на народа". Най-важното им нововъведение е създаването на пирамидални структури, наречени "политически партии". По време на прехода от монархическа диктатура към "демокрация" съществувала сериозна опасност гласоподавателите да изберат независими кандидати въз основа на техния характер, идеи, поведение и прочие, тъй като това би възпрепятствало упражняването на контрол върху няколкостотин индивиди с различен манталитет, възгледи и т.н Та нали тези хора биха могли да обсъждат предложения и да вземат решения, ръководени от собствената си преценка. О, не! Това е кошмар! Затова рептилоидите създали концепцията за политическите партии - за да осуетят подобни опити. Политическите партии са пирамидални йерархии, при които е необходимо да контролират шепа хора на върха, а не цялата пирамида. Днес шансът независим кандидат да попадне в парламента е сведен до нула, тъй като той ще е лишен от възможността за финансиране, реклама, медийно присъствие. Затова човек трябва да избере някоя партия, след което - за да бъде избран той самият - трябва да бъде посочен от партийното ръководство като кандидат за място в парламента или конгреса. За да бъде този човек приемлив за "партийните босове", за да спечели тяхното одобрение, той трябва да следва "партийната линия". Трябва да говори и да прави това, което партията иска той да говори и да прави. Трябва да защитава каузи, с които не е съгласен, дори да агитира в тяхна полза, тъй като партийната върхушка му нарежда в какво да вярва и в какво не. Бъде ли избран в парламент, трябва да върши именно това. Трябва да гласува така, както му е казано, трябва да говори онова, което му е казано, ако иска да измине трудния път към правителството и един ден да стане министър. Политическите партии разполагат с хора, наричани "камшици", чиято задача е да се грижат всички техни представители да говорят онова, което върхът на пирамидата изисква да говорят. Призивът за "партийно единство" е просто евфемизъм, чието истинско значение е "всички трябва да правят каквото им се казва". Аз обаче съм за повече независимост, за повече неединство. Камшикът ще предложи на потенциалните бунтари някакво възнаграждение за това, че са гласували по сценария. Ако това не проработи, ще им бъде заявено, че ако продължат да упорстват и да гласуват по съвест, по-нататъшното им изкачване в партийната йерархия ще бъде възпрепятствано. Ако и това не помогне, камшикът може да заплаши с изваждане наяве на някакви нелицеприятни тайни от миналото на депутата, които да бъдат подхвърлени на определени медии, освен ако, разбира се, бунтарят не се осъзнае и престане да проявява непокорство. Това партиите наричат "демокрация", дума, която твърдят, че е равносилна на "свобода". Истината обаче е съвсем различна. "Демокрацията" е тирания, замаскирана като "свободно общество". Когато стигнем до следващото ниво на т.нар. "партийна система", ще видим защо волята на гласоподавателите няма значение. Хибридните родови линии не контролират по една партия във всяка държава, те контролират всяка партия, която има вероятността да състави правителство, както и значителна част от тези партии, които нямат шанс да влязат в кабинета. Няма никакво значение коя "партия" ще влезе в правителството, тъй като контролът пак ще остане в същите ръце. Ето защо - независимо дали правителството е "ляво", "дясно" или "центристко" - промяна в курса няма. Барак Обама, наричан някога "г-н Промяна" не промени нищо, откакто през 2009 г. стана президент на САЩ. Той не само продължи политиката на Буш Младши, но отиде дори още по-далеч. Работата е там, че между широката общественост и политиците, които се борят за гласовете на хората, няма сключен договор. Политиците не са поели задължението дойдат ли на власт, да изпълнят обещанията, които са дали по време на предизборната кампания. Те ви казват онова, което искате да чуете, за да гласувате за тях и да ги издигнете до властта, след което винаги са възнамерявали да направят - да продължат да изпълняват плана за поробване на човечеството, съставен от тайните им господари. Обама казваше, че ще затвори Гуантанамо до една година, но когато влезе в Белия дом, се отрече от думите си. На практика всички политици, особено онези, които заемат високи постове, са лъжци и измамници, но Обама е върхoвния измамник. И той като Тони Блеър е класически пример за подставено лице на илюминатите. Говори едно, а прави съвсем друго, докато продължава да се усмихва пред камерите и фотоапаратите. Друг интересен аспект на политическия театър е динамиката на отношенията между управляващите и опозиционните партии. Управляващата партия следва дневния ред, начертан от родовите линии на хибридите. Тя има възможност да го реализира, тъй като законодателната власт е в нейни ръце. Партията или партиите, които са в опозиция, възразяват срещу този дневен ред, тъй като действията им нямат никакво значение - те не разполагат с властта да променят каквото и да било. Следва фарсът, наречен "избори", и управляващата партия се превръща в опозиционна, а опозиционната става управляваща. Сега партията, която е дошла на власт, започва да следва въпросния дневен ред, защото има властта да го реализира. Партията, която довчера е била в правителството, започва да възразява срещу мерките, които сама е осъществявала, тъй като вече не разполага с механизмите да промени каквото и да било. Всичко това е един маскарад, целящ да залъже хората, че имат политически избор. Това означава, че когато една партия смени друга в правителството, не се променя нищо. Би трябвало да сте го забелязали. Така хибридните родови линии установяват контрол върху правителствата след рухването на монархиите.

Дейвид Айк - "Спомнете си кои сте"