ПСИХОТРОННИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
на СЛАВА СЕВРЮКОВА и доц. ИВО ЛОЗЕНСКИ
Слава Севрюкова
Екипът Слава Севрюкова и доц. Иво Лозенски започва съвместна работа през 1963 г. Феноменалната способност на С. Севрюкова да вижда обекти независимо от времето и разстоянието, със силата на мисълта е оценена от доц. И.Лозенски. Той старателно документира всички тези психотронни изследвания (изследвания направени със силата на мисълта).
Според Слава мисълта е вълна с огромна енергия. Тя се излъчва от мозъчните клетки. Мисловната вълна или „пси – вълна”има сив цвят. Тази вълна се насочва натам, където я отправи мозъкът „генератор”. Когато мисълта се „откъсне” от мозъка, тя действа самостоятелно, независимо от мозъка който я е произвел. Скоростта на мисловната вълна е по – голяма от скоростта на светлината. Колко ? Според С. Севрюкова скоростта зависи от индивидуалните способности на мозъка „генератор”.
Насочвана от доц. И. Лозенски, Слава започва психотронни изследвания на атома на лекия водород. „Той, атомът прилича на житно зърно.” Така го оприличава Слава.
„Атомът има форма на правилен елипсоид.” Това е заключението на доц. Лозенски.
Според С. Севрюкова атомът на лекия водород се състои от ядро и орбитон, въртящ се около ядрото. Ядрото има формата на пръстен. Ядрото е изградено от елементарни частици. Тези частици от своя страна също са делими.
„Психотронният” екип С. Севрюкова и доц. И. Лозенски нарича частиците които изграждат ядрото „псиони”, в чест на психотрониката – методът с който се изследва ядрото. Псионите имат маса и ел. заряд. В ядрото на лекия водород те са над два милиона. Колкото по – голяма е атомната масата на даден елемент, толкова по – голям е броят на псионите. Масата на псиона е близка до тази на електрона.
През 1989 г. във Варшава се провежда IV конгрес на полското психотронно дружество. Присъстват повече от 600 учени от цял свят. Екипът Севрюкова–Лозенски изнася доклад „Психотронен модел на атома и атомните ядра”. Двамата изследователи предлагат на физиците нов модел на атома.
Екипът продължава работа в посока измерване плътността на кристалното, атомното и ядреното вещество. По късно тези измервания са публикувани в монографията „Психотронни изследвания на микросвета” 1991 г. СУ „Св. Кл. Охридски” – София.
Според Слава Севрюкова психотронните изследвания в тази област не могат да бъдат оценени и осмислени от науката, защото учените нямат теоретични и практически познания в тази област.Това ще бъде разбрано и оценено от учените към средата на XXI век.
СРЕЩА на СЛАВА с ВАНГА
През 70 – те години на ХХ век Слава Севрюкова посещава Ванга в дома и, в гр. Петрич. Поканата идва от страна на Ванга. Именитата сляпа пророчица е разбрала за Слава и я поканва на гости.Изпраща дори кола да я вземе от дома на Слава в София.
На срещата двете феноменални жени се подлагат взаимно една друга на „изпит”. Уверяват се лично в способностите си и се сприятеляват.Обръщат се една към друга с обръщението „сестро”.
Ванга предлага на Слава да изпраща при нея пациенти.Слава отказва с мотива, че няма условия да приема в дома си толкова много хора като Ванга. Но истинските причини са други. Слава не се афишира и се държи в „сянка” заради безкрайните скандали с неизтрезвяващия си съпруг и заради конфликта с „народната власт”.Слава няма протекцията на фамилията Живкови каквато има Ванга.
След тази среща двете знаменити ясновидки поддържат добри „сестрински” връзки, изпитват взаимно уважение и добронамереност.
БИОГРАФИЯ на СЛАВА
1903 г. – 1991 г.
Слава Севрюкова е родена в гр. Нова Загора през 1903 г. Къщичката в която е живяло шестчленното семейство се намирала в края на града, по пътя за Стара Загора, срещу казармите. Самата Слава оценява семейството си като „средна ръка”. В рода на Слава по майчина линия има и други лечителки и ясновидки. Това са баба и, знахарка и билкарка, както и майката на Слава – Мария която също е лечителка и ясновидка.
Дарбата многократно увеличена се предава на Слава и на един от тримата и братя. Още като дете на 8-9 години, Слава осъзнава че е надарена с ясновидски способности.
Слава е българка, руската фамилия Севрюкова взима от съпруга си Степан Севрюков, украинец, белогвардейски емигрант.Двамата се запознават в Нова Загора. Белогвардеецът Степан се озовава там, тежко ранен в крака. Той дълго се лекува във военната болница, разположена в казармите, които са в близост до дома на Слава.
Шестнадесет годишната девойка, почти дете се грижи безвъзмездно за болните и ранени войници в болницата. Наследствената лечителска дарба и милосърдното и сърце я карат да помага на нуждаещите се от лечение мъже.
Впечатлен от грижите и добротата на девойката, украинецът Степан след като оздравява иска Слава за жена. Девойката е останала без баща. Вдовицата сама с четири деца, едвам изхранва челядта си. Тя се съгласява да даде Слава на по-възрастния с 20 години украинец.
Тъй като Слава е едва 16 годишна, женихът Степан дава пари на свещеника и го уговаря да подправи брачното свидетелство, като добави няколко години повече на булката. Свещеникът се престарава и добавя 20 години към възрастта на Слава. Така от 16 годишна девойка, Слава „по чудо”, за един ден се превръща в 36 годишна жена. На толкова години е и нейният съпруг Степан. Такова е времето в което протича младостта на Слава, грубо, жестоко, „мъжко” време.
Семейният живот на Слава е тежък, изпълнен с лишения, несгоди и бедност. След сватбата младоженците се преселват в градчето Шипка. Там се е разположила голяма белогвардейска общност. Прокудени от избухналата гражданска война в Русия и от Болшевишкия режим, част от руската емиграция – аристократи, офицери и помешчици намира убежище в България. Тук в царска България, все още не е забравен подвигът на руските солдати пролели кръвта си в Руско – Турската война през 1877 – 1878 г. (Дядото на Слава е бил опълченец в отряда на руския генерал Скобелев).
Бившият ординарец Степан, намира работа като готвач на емигрантите.Будната, любознателна Слава бързо изучава руския език. Девойката, вече израстнала в жена, усвоява обноските и поведението на руските аристократи. Нейната ясновидска дарба се проявява, тя дава надежда и утеха на прокудените от родината си белогвардейци. Слава чете от книгата на живота и предсказва бъдещето на мнозина от тях. Те щедро и се отблагодаряват с пари и внимание. Името на Слава бързо се прочува сред емигрантите. Това обаче не радва свадливия и съпруг. Той ревнува и се страхува белязаната с Божия пръст Слава да не го изостави.
Семейството се премества в София. Установява се на квартира в Княжево. Слава постъпва на работа в тъкачна фабрика. Зареждат се тежки години на непосилен труд, оскъдица и несгоди.
Слава заболява от воден плеврит. Неколкократно е оперирана. Две години се лекува в болница. Няколко пъти е на прага на отвъдното. След края на лечението, тя вече е нетрудоспособна и губи възможността да бъде майка. Като „награда”, след болестта свръхсетивните и възможности многократно се засилват.
През това време здравенякът Степан работи като строител и готвач. Той успява да спретне къщичка в района на днешния квартал Овча купел, ул. Георги Ковачев №1.
Къщичката е копие на бащината къща на Слава – антре, кухня и стая.
В новия си дом стопанката поддържа идеален ред и чистота. Въпреки немотията успява да създаде уют и топлота. Необикновената и дарба бързо се прочува сред съседите в квартала. При нея започват да идват хора от София за помощ и съвет. Това отново гневи буйният и неизтрезвяващ украинец. Той многократно демонстративно прогонва посетителите от дома, опитва се да забрани на Слава да се занимава с „магьосничество”
Конфликтът между двамата се задълбочава с годините. Въпреки това Слава търпи и се стреми да му угажда. Ревнивият, свадлив Степан не успява да прекъсне контактите и заниманията на Слава в областта на необяснимите паранормални явления.
Слава се запознава с вече известния по това време Петър Дънов – Учителят на Бялото братство. Тя поддържа лични контакти с него, двамата често се срещат.Слава Севрюкова разказва за следния случай : при поредната си среща двамата се уговарят Учителят да я посети със силата на мисълта (с астралното си тяло). Слава трябва да усети това посещение, да запише деня и часа, без да знае предварително датата и времето, те не са уговорени.
Слава усеща безпогрешно присъствието на духа на Учителя. Обръща се с въпрос към него. „Ти ли си брат Петре?” „Аз съм, запиши си деня и часа.”
Слава грабва молив и записва. На следващата среща Учителят я пита : „Усети ли присъствието ми сестра Слава? В х_х_х ден и х_х час отправих духа си към теб, след силна молитва..” Слава мълчаливо му подава запечатан плик с лист на който са записани часа и датата на посещението. Времето напълно съвпада.
Последователи и ученици на П.Дънов също посещават Слава. Сред тях са Боян Боев и Любомир Лулчев, съветник на цар Борис III.
Времето минава, годините летят.
Идва 9.IХ 1944 г. От констутиционна монархия, България става Народна Република.
Настава време на груб материализъм и войнстващ атеизъм.Църквата е отслабена и отделена от държавата. За хората на духа и свободата на мисълта идват тежки времена. Всеки който не приема „единствената правилна и вярна материалистична философия” си навлича гнева на новите властници. За феномена Слава отново настава тежко време. Тя е принудена да крие свръхсетивните си способности както от неизтрезвяващия си съпруг, така и от „народната власт” която яростно преследва всеки инакомислещ.
В тези тежки години Слава губи за известно време дарбата си.Според нея това е наказание за нарушаване на строгите Космични закони.Тя е предала информация, която не е трябвало да изнесе на определени хора. Този „грях” е „изкупен” с „духовно ослепяване”. Слава вече не е в състояние да вижда бъдещето и да чете от книгата на живота.
„Сякяш завеса се спусна пред духовното ми зрение – третото око.” споделя тя.
След изтърпяване на „наказанието”, дарбата и отново се връща.
Въпреки че преследва и заклеймява „вещици” и „магьосници” Народната власт не се свени да се допитва до ясновидката, когато се касае за лична изгода. При Слава идват тайно държавни и партийни величия.
Идва министърът на отбраната арм. ген. Ив. Михайловски. Посещава я Соня Бакиш – съпругата на мин. председателя Ст. Тодоров. Постепенно ледовете на забраните се стопяват, настават по „отворени” времена за ясновидката Слава.При нея идват редица известни руски учени : академиците С. П. Кордюмов, Вл. Авински, Вал. Фоменко.
Идват научни работници от съветски секретни обекти, от „Космическото градче” край Москва. Те не се представят с имена и титли.
Родните учени също ползват услугите на Слава. Проф. Г. Лозанов – директор на Института по сугестология се интересува има ли бъдеще неговата оргинална система за изучаване на чужди езици в сънно състояние. „Това няма да го бъде. Знанието е временно. Не отсяда в мозъка там, където трябва.” Такова е заключението на ясновидката. Посещава я проф. М. Маринов, от Българското Астронавтическо Дружество. Доц. В. Точева – директор на Централната Лаборатория по Биоенергетика от гр. Пловдив се съветва със Слава.Народният лечител Петър Димков поддържа лични контакти със Слава, Кубрат Томов изследовател на сензитиви и феномени също.
Повратна точка в живота на Слава Севрюкова е м. февруари 1962 г. Тогава тя се запознава с доц. Иво Лозенски. През 1963 г. двамата започват съвместни психотронни изследвания (изследвания със силата на мисълта) в различни области на науката. Връзката с доц. Лозенски продължава до кончината и, т.е. почти 30 години.
Психотронните изследвания на двамата са публикувани в множество статии и в монографията „Психотронични изследвания на микросвета”.
Странният изследователски екип от възрастната Слава с незавършено основно образование и аскетичния доцент е канен на много международни изяви по психотроника.
Докладите им се слушат с възхищение и недоумение. Жената „психотронен микроскоп” прави много сензационни открития които до сега озадачават физиците. На практика психотронният екип Севрюкова – Лозенски предлага нов модел за строежа на атома. За сега техният модел не е потвърден нито е опроверган от академичната наука.
За съжаление Слава Севрюкова придобива широка известност едва в последните години от живота си, след 1989 г. Тогава се заговори по медиите за нея и се направи документален филм.
Последните години на Слава протичат в апартамента и в ж.к. Овча купел 2, гр. София.
Слава Севрюкова напуска земния свят на 10.04.1991 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.