Какво очаква самоубиеца след смъртта

И в страх се мята душата

Константин Коротков е руски учен от Санкт Петербург, изучаващ феномена на смъртта с помощта на Кирлиановия ефект, позволяващ наблюдение върху енергийното състояние на човешкия организъм в първите часове и дни след смъртта му.

По наблюденията на Коротков, посмъртното състояние на хората, които са починали от естествена смърт от старост и неестествената - в резултат на самоубийство - имат различен енергиен характер. Ученият например, идентифицира три вида светене от пръстите на починали по различни причини хората. Тази луминесценция е зафиксирана с помощта на високочестотна фотография. Първият тип е характерен за естествена смърт, има неголяма амплитуда на вибрациите на енергия. След подем на енергетиката в първите часове след смъртта идва нейния плавен и спокоен спад. Вторият тип на излъчване е характерен за смърт в резултат на злополука, също има малка амплитуда в колебанията на енергията, но с наличието на един ясно изразен пик. Третият вид на емисиите е характерен за смъртта, настъпила в резултат на обстоятелства, които биха могли да бъдат избегнати при по-благоприятни условия. Този тип излъчване се характеризира с висока амплитуда на вибрации на енергията, които се проявяват дълго във времето. Това състояние на енергетиката е типично за смъртта, дошла в резултат на самоубийство.

По мнението на петербургския изследовател, резките възходи и падения на енергия в тялото на самоубиеца са дължими на състоянието на неговия енергиен двойник - астралното (или ефирното) тяло, преждевременно лишено от своята физическа обвивка, насилствено "изхвърлено" от физическия план към друг свят и нямащо възможност да започне естествено съществуване в последния. С други думи, финото тяло на самоубиеца буквално се разкъсва между напуснатото физическо тяло и астралния план, не намирайки изход.

Гласовете на лукавите бесове

При феномена на самоубийствата има и друга ужасна тайна, която има отношение към друг свят. Много хора от правилите опит за самоубийство, но спасени от лекарите заявиха, че решението за самоубийство им е било подсказвано от някакви гласове от другия свят, в които те често припознават гласовете на свои починали роднини. Такива въздействия са косвена, а в някои случаи - и основната причина за самоубийства, и то по-често, отколкото можете да си представите. Гласовете от другия свят, обработващи съзнанието или подсъзнанието на бъдещите самоубийци, разбира се, нямат нищо общо с мъртвите близки или със светлите сили от астралния план. Те са много опасни, вреден клас същества, които великият лекар и предсказател от Средновековието  Парацелз нарича елементали или първични духове. Сред тях има както положителни, така и злонамерени същества. Последните се занимават с ловуване на жизнената енергия на хората, предпочитайки да не произвеждат самостоятелно енергия, а да я крадат. А към момента на смъртта на човек в пространството се отделя огромно количество психическа енергия, която може да стане бленуваната храна за ефирните вампири. Точно с цел да я получат, елементалите често се присламчват към аурата на намиращи се под стрес или депресия хора и започват своята психическа обработка, карайки жертвата да се самоубие.

Медиумите често могат да идентифицират в аурата на човек подобни канали за връзка с астралните вампири. Понякога обработката на потенциални самоубийци се извършва по-фино, на подсъзнателно ниво. В тези случаи към самоубийство не подтикват гласове, а натрапчиви мисли със същата смъртна програма (самоунищожение). И като по правило, тези външни идеи човек взема за собствените си желания.

Споровете за това дали човекът има право самостоятелно да се разпорежда с живота си, имат доста древен произход. Горещите, страстни римляни, например, считат себе си правоспособни да се разпореждат с божествения дар - живота. Но това е правото на невежеството - нищо повече. Разбира се,  свободната воля на човека може да решава. Но в другия свят никой няма да освободи решилия да се самоубие от закономерните следствия от неправилното решение.

Римската аристокрация вярвала, че актът на самоубийство е знак за силна воля - и дълбоко грешала в това. Оригиналният аристократичен дух не се описва с опит да се избегне душевното страдание, а със способността мъжествено да се приеме и преодолее, за да излезеш на арената на суровата борба в живота като войн, а не като жертва. В допълнение, древната поговорка казва: всеки човек понася в живота си толкова страдание, колкото той може да понесе - не повече. Няма обстоятелства, които да не могат да бъдат преодолени от волята и човешкия разум. Но за това е необходимо да се осъзнае силата, която се крие в човешкия дух. Защото неговата воля и разум - това са наистина божествени дарове. Да се разпоредим с тях справедливо е задачата на всеки един от нас и особено за тези, които са изправени пред трудна плетеница от житейски проблеми.

По материали от Интернет