Историята започва през 1919, когато германеца Каспар Хаушофер основава тайно общество, наречено "Братя на светлината". Обществото е преименувано още на следващата година на "Обществото ВРИЛ", чиято цел става осъществяването на комуникация между изследователите на НЛО в цяла Германия. Членовете на това общество смятали себе си за потомци на извънземни. По-точно, те смятали, че произлизат от слънчевата система Алдебаран, чиито обитатели, според тях, били започнали колонизирането на Вселената преди 500.000 години и стигнали до нашата система преди няколко хиляди години, приземявайки се в Месопотамия.
В края на 1919 година ВРИЛ се свързва с медиума Мария Орсик, която трябвало да им помогне в търсенето на извънземен живот. Според някои документи, намерени от съюзническите войски при превземането на Берлин през 1945г., медиумът е получил телепатични съобщения от извънземен произход, които описвали как да построят летяща машина, с която да полетят в космоса.
Три години след това ВРИЛ, с помощта на д-р. В. Шуман, започва построяването на машината. През 1922 г. машината вече изглежда готова да полети. Това бил обект с формата на чиния с диаметър 6 метра и кула, висока 2 метра. Отдолу са рисунките от проекти на машината на ВРИЛ.
Хитлер и ВРИЛ
Младият Хитлер става член на ВРИЛ вероятно през 1932г. През 1934 Виктор Шаубергер започва да работи с ВРИЛ по проект за летяща машина, която да излезе извън пределите на Слънчевата система. По това време Хитлер създава специална група SS "Schwarze Sonne" или "Черно Слънце". Част от тази група заминава за Тибет с цел да изучи техниките за медитация с цел контакт с извънземни, а също и да се опита да се докопа до тайните на тибетските и индийски книги, пазени в храмовете. Този факт се потвърждава и от откритите от съветски войници на 25 април 1945 година тела на шестима тибетски монаси, лежащи в кръг.
В края на същата 1934 година Виктор Шаубергер и д-р. Шуман създават нов уред с формата на чиния, наречен РФЦ 2. При тестовете машината паднала няколко пъти, но след направените подобрения ВРИЛ създала нов прототип - ВРИЛ 1.
През 1937 година, при изпитания на ВРИЛ 1, апаратът се разбива в германската област Гдиня, на територията на днешна Полша. Интересното е, че мястото, където се разбил апаратът, било част от имението на семейството на Ева Браун, която по-късно се омъжва за Хитлер. Веднага след катастрофата специални части и няколко германски учени се пристигат на мястото. Сред учените са и Вернер Хайзенберг и Макс фон Лау, които след година са включени в германски екип от физици, занимаващи се с ядрена енергия.Останките от апарата са пренесени на неизвестно място при засилени мерки за сигурност.
Въпреки неуспехите с първите прототипи, ВРИЛ продължава опитите да изобрети летяща машина за космически полети. В същото време германски кораби акостират в Антарктика и обявяват част от континента, която преди това е била окупирана от Норвегия, за тяхна територия.
Разработките на ВРИЛ
Ако може да се вярва на документите на ВРИЛ, техните апарати са постигнали забележителни резултати. Нпример, през август 1939, РФЦ 5, в своя първи полет, достига скорост от 4.500 км/ч., а по-късно 15.000 км/ч. Година по-късно Ханебу II, чиито диаметър бил 30 метра в диаметър и висок 10 метра достига максимална скорост от 6000 км/ч. близо до земята. Този прототип можел да лети без да кацне 55 часа с 20 души на борда. Ханебу III е достигнал скорост от 7000 км/ч. близо до земната повърхност. Теоретично можел да достигне 40.000 км/ч. на височина 24.000 метра. Апаратът можел да не презарежда 8 седмици.
През годините между двете световни войни корабът Швабенланд, който е имал катапулт на борда, е бил използван за база за хидропланите, прелитащи Атлантическия океан с поща на борда. Той бил построен през 1925г., а катапултът му можел да изстрелва хидроплани с тегло 14 тона със скорост 150 км/ч. Корабът бил снабден с най-новите комуникационни системи и метеорологични апарати.
На 24 май, 1939 година, корабът бил посетен от брата на президента на САЩ, Рузвелт. Същия ден капитана получава заповед да се върне в Германия, където кораба е ремонтиран и незабавно изпратен в Антарктика с мисия да окупира и маркира територия около 600.000 кв.м. и да и даде име Нова Германия.
Един от хората на борда бил Хелмут Волтат, главния съветник на Гьоринг. Хелмут Волтат пише подробен доклад за експедицията, който връчва лично на Гьоринг. През октомври 1939, един месец след началото на войната, Швабеланд е причислен към Луфтвафе. На 17 декември 1939г. корабът отплува за Антарктида превозвайки учени и различно оборудване, с цел установяване на база. При завръщането си в Германия, екипажът е посрещнат с почести. През август, 1942г., към кораба е присъединен ескорт от 24 военни кораба. През следващата година и половина никой не знае местонахождението на кораба. През май, 1943 г., съюзническите кораби заподозират, че нещо необичайно става в германската антарктическа база. Съозниците засичат много подводници отправили се към Южния Атлантик.
Следващите данни не са потвърдени от официален източник, но все пак представляват интересен факт във връзка с нашата история. Командващия флота германски подводници Дьониц заявява, само една седмица преди капитулацията на Германия, че никога няма да се предаде. Той отплува за Антарктида начело на флота от 128 подводници. Съюзническото разузнаване обаче ги засича и изпраща флота бойни кораби сред които и много миноносци със задача да унищожат флота на Дьониц. По непотвърдени данни близо до бреговете на Антарктика се разразява голямо водно сражение, в което са потопени почти всички подводници. Също по непотвърдени данни, Дьониц, виждайки, че е попаднал в засада, изпраща три подводници с неизвестна цел към три дестинации - Португалия, Южна Америка и Северна Америка.
Източник: fenomenibg.com
В края на същата 1934 година Виктор Шаубергер и д-р. Шуман създават нов уред с формата на чиния, наречен РФЦ 2. При тестовете машината паднала няколко пъти, но след направените подобрения ВРИЛ създала нов прототип - ВРИЛ 1.
През 1937 година, при изпитания на ВРИЛ 1, апаратът се разбива в германската област Гдиня, на територията на днешна Полша. Интересното е, че мястото, където се разбил апаратът, било част от имението на семейството на Ева Браун, която по-късно се омъжва за Хитлер. Веднага след катастрофата специални части и няколко германски учени се пристигат на мястото. Сред учените са и Вернер Хайзенберг и Макс фон Лау, които след година са включени в германски екип от физици, занимаващи се с ядрена енергия.Останките от апарата са пренесени на неизвестно място при засилени мерки за сигурност.
Въпреки неуспехите с първите прототипи, ВРИЛ продължава опитите да изобрети летяща машина за космически полети. В същото време германски кораби акостират в Антарктика и обявяват част от континента, която преди това е била окупирана от Норвегия, за тяхна територия.
Разработките на ВРИЛ
Ако може да се вярва на документите на ВРИЛ, техните апарати са постигнали забележителни резултати. Нпример, през август 1939, РФЦ 5, в своя първи полет, достига скорост от 4.500 км/ч., а по-късно 15.000 км/ч. Година по-късно Ханебу II, чиито диаметър бил 30 метра в диаметър и висок 10 метра достига максимална скорост от 6000 км/ч. близо до земята. Този прототип можел да лети без да кацне 55 часа с 20 души на борда. Ханебу III е достигнал скорост от 7000 км/ч. близо до земната повърхност. Теоретично можел да достигне 40.000 км/ч. на височина 24.000 метра. Апаратът можел да не презарежда 8 седмици.
През годините между двете световни войни корабът Швабенланд, който е имал катапулт на борда, е бил използван за база за хидропланите, прелитащи Атлантическия океан с поща на борда. Той бил построен през 1925г., а катапултът му можел да изстрелва хидроплани с тегло 14 тона със скорост 150 км/ч. Корабът бил снабден с най-новите комуникационни системи и метеорологични апарати.
На 24 май, 1939 година, корабът бил посетен от брата на президента на САЩ, Рузвелт. Същия ден капитана получава заповед да се върне в Германия, където кораба е ремонтиран и незабавно изпратен в Антарктика с мисия да окупира и маркира територия около 600.000 кв.м. и да и даде име Нова Германия.
Един от хората на борда бил Хелмут Волтат, главния съветник на Гьоринг. Хелмут Волтат пише подробен доклад за експедицията, който връчва лично на Гьоринг. През октомври 1939, един месец след началото на войната, Швабеланд е причислен към Луфтвафе. На 17 декември 1939г. корабът отплува за Антарктида превозвайки учени и различно оборудване, с цел установяване на база. При завръщането си в Германия, екипажът е посрещнат с почести. През август, 1942г., към кораба е присъединен ескорт от 24 военни кораба. През следващата година и половина никой не знае местонахождението на кораба. През май, 1943 г., съюзническите кораби заподозират, че нещо необичайно става в германската антарктическа база. Съозниците засичат много подводници отправили се към Южния Атлантик.
Следващите данни не са потвърдени от официален източник, но все пак представляват интересен факт във връзка с нашата история. Командващия флота германски подводници Дьониц заявява, само една седмица преди капитулацията на Германия, че никога няма да се предаде. Той отплува за Антарктида начело на флота от 128 подводници. Съюзническото разузнаване обаче ги засича и изпраща флота бойни кораби сред които и много миноносци със задача да унищожат флота на Дьониц. По непотвърдени данни близо до бреговете на Антарктика се разразява голямо водно сражение, в което са потопени почти всички подводници. Също по непотвърдени данни, Дьониц, виждайки, че е попаднал в засада, изпраща три подводници с неизвестна цел към три дестинации - Португалия, Южна Америка и Северна Америка.
Източник: fenomenibg.com
http://nlo.zazz.info/?cat=450
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.