Пет години в паралелния свят

Ако поставим един до друг сънищата на петдесетгодишен човек и изчислим времетраенето им, ще установим, че той е сънувал в продължение на пет години. Пет годи­ни! Ще рече, около 1800 дни или 45,000 часа...

Цели пет години от живота си е живял в друга вселе­на, в коренно различен от всекидневието свят. Виждал е хора, места, предмети, животни, които за него са били действителни. Нещо повече - прекарал е тези пет нощни години напълно вдаден в себе си и така е открил вътреш­ните си сили. Впрочем често се е озовавал и пред открех­ната към всемира врата.

Този дълъг нощен живот протича извън времето и пространството. И все пак сънуващият действа - той лети, рее се, плува, дирижира оркестри, носи се в небето напълно естествено и усеща всичко това като истинско. Пътува във времето - връща се към детството си или към местата на детството си. Мъртвите възкръсват и му говорят. Около него се разнасят гласове, понякога му се явяват кошмари.

Съществува следователно нещо като втори свят, пара­лелен на дневния. Често обаче, когато се събудим, съни­щата, колкото и да са били ярки, завинаги се изличават от паметта ни или поне така ни се струва. Къде са отишли?

Още малко статистика: ние спим през около една тре­та от съществуването си и една четвърт от това време е населено със съновидения.

Сънят е личното ни приключение

Нищо не е по-лично от съня. Той е съкровен акт, в него сме напълно разголени. Дълбоко скритото у нас излиза на повърхността. Не можем да контролираме този про­цес - сънят не е наше дело. Нямаме заслуга за него и не носим никаква отговорност нито когато е прекрасен, нито когато е ужасяващ. Сънят ни увлича по своите пътища, които следваме, без да се противим.

И все пак не е ли той плод на наша тайна инициатива, не сме ли най-откровени, когато сънуваме?

Истината за нас ни се явява в сенките на нощта. А със зората възкръсват представленията, постановките, при­видното, социалната игра, неискреното поведение. Тога­ва загърбваме простотата на битието. Затова е толкова важно да не скъсваме със сънищата и да се опитаме да открием какво означават.

Лъжа или истина?

Вярно ли е, че сънищата лъжат? Никой в наше време не споделя това мнение. Някои от тях сякаш нищо не означават, но повечето, точно обратното, трябва да бъ­дат приемани на сериозно поне защото ги приемаме тъкмо така, докато спим! А и защото не е зле да си ка­жем, че всичко, което вършим, има значение и че всич­ко,сторено от нас, отговаря на някаква потребност. Иначе не бихме го сторили. Няма сън, който да не оз­начава нещо. Сънищата изразяват (или издават) погре­баните ни желания, скритите ни трудности; те обобща­ват преживяното и предизвестяват бъдещето на базата на сегашното ни поведение.

Сънят често има огромно значение, защото ни показ­ва какви сме наистина и какви можем да бъдем, ако опоз­наем неизползваните си измерения.

Кажи ми какво сънуваш...

Сънищата винаги са очаровали хората. Затова открай време всеки от нас търси евентуалния смисъл на тяхната странна вселена.

Какво означават тези често пъти ярки образи, запълва­щи съзнанието като нагорещен восък? И какво може да изразяват съновидения, усещани като „предупреждения" или „пророчества"?

Как функционират тайнствените зони на личността, които нощем ни изпращат послания, а зазори ли се, от­ново потъват в сянката си?

Ето един пример за изумителен сън, който тук само ще предам. Тълкуването оставям за по-нататък.

- Намирах се на някакво възвишение, откъдето виждах прекрасна вълниста долина. Това беше райската градина. Забелязах безброй овощни дървета, обсипани с цвят и зрели плодове. Има­ше много ябълки и розови храсти. Долината бе покрита със сочна трева; навсякъде пасяха бели крави. На места групи от хора бавно танцуваха тритактов танц, нещо като забавен, извънвременен валс. Беше фантастично... Чувах музика­та съвършено ясно - тя извираше отвсякъде. Бе началото на една от кантатите на Бах: „Wie schon leuchtet der Morgenster". Хората се държа­ха за ръце и ми правеха знаци. Чувствах се без­крайно щастлив. Мисля, че бих дал остатъка от живота си за един час такова небивало щастие.

След това от хоризонта зад мен долетяха три реактивни самолета - възхитителни вретена с къси криле. Изведнъж се озовах в средния, а дру­гите два ме оградиха като страните на три­ъгълник. Самолетите се движеха много бавно, спокойно, мощта им оставаше скрита. Летяха в пълна тишина на няколко метра от земята. Всичко полека преминаваше пред очите ми-тре­вата, дърветата, хората... Музиката продължа­ваше да свири... Никога няма да забравя този сън, който ми вдъхна енергия и радост, каквито не си бях представял...

Четем горния текст без особени емоции. Той принад­лежи на друг. Но какви ли са били усещанията на съну­ващия, когато е изживявал наистина и в цялата му дълбо­чина прекрасния си сън? Бягство в нереалното, ще каже­те. Ни най-малко. Очевидно е, че „нещо" у него е поро­дило съня, нещо, което е работело в дълбините на същест­вото му. Ще поговорим за това, както вече казах, по-на-татък.

Сънят силно бе поразил човека и той съвсем естестве­но искаше да узнае смисъла му... Много сънища впро­чем са достатъчно въздействащи, за да се почувстваме длъжни да ги разкажем някому, дори ако значението им остава неразкрито.

Изследванията върху сънищата, опитите да им се на­мери обяснение-доведоха до появата на многобройни „съновници", но и породиха психологията на дълбинното, развита от авторитетни учени, чийто списък е твърде дълъг и от които ще споменем само две възлови фигури - Фройд и Юнг.

 Днес няма информиран човек, който да отрича значе­нието на съня. Всички ние знаем, че той привлича вни­манието ни - стига да се вгледаме в него - върху вътреш­ните ни трудности, и сериозните, и.преходните. Цял ле­гион са сънищата, в които човек се разхожда гол или за­губва багажа си, или изпуска влака... Някои от тях не­уморно се повтарят през годините, понякога цял живот! Защо? Какво означава този единствен рефрен? С какво е толкова важно посланието му, та така неотстъпно ни преследва?

От Сената до психоанализата

Дълъг е пътят на съня през вековете. Той минава през античния Рим, където по-впечатляващите съновидения са били разглеждани от Сената, Отклонява се към све­щениците и магьосниците, които са ги тълкували по свой начин, и достига до Декарт, въвел съня в империята на науката!

И все пак днес, както и преди, по-простоватите хора вярват, че сънищата им предават послания от отвъдно­то, съобщения от починали близки. Според някои при­митивни схващания сънищата са ни донесени от душата, която се отделя от тялото, докато спим, и отива да разго­варя с душите на мъртвите.

Според други твърдения сънят се дължи единствено на физиологични причини - затруднено храносмилане, сърдеч­ни неразположения, болки, или пък бива предизвикан от нещо преживяно през деня, от външен шум и т. н.

Да цитираме и Бергсон, за когото сънят е пряката връзка между усещането и паметта, и да се обърнем към съвременната психоанализа. Първите психоаналитици за­почнали да изслушват сънищата, разказвани им от паци­ентите. Можем да си представим до каква степен са били поразени от този бурен цъфтеж на несъзнаваното! Още повече, че пациентите като че ли му придавали огромно значение. Така психоаналитиците се озовали в лабирин­тите на несъзнаваното, в огромните му пещери, където хората внезапно ставали хиляди пъти „по-обширни", „по-грандиозни", отколкото във всекидневието...

Защото освен привидно баналните сънища имало и „го­леми съновидения". Те били като нощни облаци със сво­ите архаични, универсални, митични, цветни, диаболични, вълшебни и често незабравими образи, преминава­щи през пространството и времето вплетени един в друг като нишките на една и съща тъкан...

Така тълкуването на сънищата се превърнало не само във важна част от психологията на дълбинното, но и са­мият сън влязъл в историята на човешката мисъл.

По материали от Интернет