Свързаната с идентифицирането с тялото концепция „Моите деца”

Тази концепция е правилна, когато се отнася до правенето на тялото. Тялото се оживява от духовата сила. Като електричеството, което захранва тостера – самото то не пече филийките, но позволява на тостера да изпълни функцията си.

Когато създавате детски тела посредством телата си на възрастни, вие отваряте вратата и давате възможност това тяло да бъде заето от духа. НЕ вие определяте кой дух да заеме това тяло (освен когато има изрична предварителна уговорка за това). Понякога то се определя от това, че съответното тяло предлага оптимални физически възможности на съответната инкарнация на Висшия Аз да преживее предвиденото по план за текущата инкарнация. Висшите Аз са добре запознати с тази възможност. Висш Аз може да заеме новородено тяло при двама родители-любимци – въпрос на преживяване. Следват последиците, които няма да са във ваша полза. От гледна точка на Висшия Аз това са просто преживявания.

Чувството за притежание е резултат от заложените в ДНК на тялото команди, а не нещо духовно. Проявява се към съпрузи, приятели, деца и др. и се контролира много трудно. Може да не успеете да го поставите под контрол преди да се събудите като Финална Инкарнация. Стремежът към притежаване на другото тяло е доминиране и поради това е тъмен по природата си. Физическите тела си имат своите преживявания и самостоятелен живот, а вие сте само електричеството (ако използваме горния пример с тостера). Да, това е твърде опростено казано, но Много Напредналите ще схванат идеята. Децата са деца на тялото и наследяват родителските гени. Идентифицирането с тялото ви кара да смятате, че децата са ваши и в интерес на Играта е да вярвате в това чувство за собственост, защото то отклонява вниманието ви от по-висшето израстване. Играта иска да мислите, че сте тялото си и да не си спомните кои наистина сте.

Матрицата 5 - Вал Валериан