КАПАНЪТ НА РЕЛИГИЯТА

Повечето хора смятат Бог за онзи в небето с бялата брада, който наблюдава хората отгоре. Възприемат Земята като едно неутрално опитно поле. Бог ни е оставил тук за определен период и ни наблюдава отгоре, записва резултатите ни на лаптопа си - дали съблюдаваме плановете му или го оскърбяваме, като ги нарушаваме.

Това е абсурдна идея - как бихме могли да оскърбим Бог, както го възприемаме, как би могло това да е толкова важно за него, как би могъл той толкова да се засегне, че да ни обрече на вечно страдание. Това са странни идеи, но явно имат силна опора в страховете, ограничеността и несигурността на хората. Ето защо религията може да действа толкова ефективно, като умишлено задълбочава тази несигурност. Хората лесно се манипулират, когато са заплашени от това космическо наказание.

Как в десетте Божи заповеди може да се създаде ум, който да надхвърли пространството и времето? Ние сме твърде заети с емоциите си, за да мечтаем дори за неограничени възможности. И може би това е най-голямата конспирация. Въпреки че човек може отдавна да е отхвърлил капана на религията, той все още живее в религиозния калъп, без дори да го знае. Цялата концепция за механизма на реалността, всичко това е оформено от религията. Докато не го изхвърлите от системата си, не можете да направите крачка в еволюционна перспектива. Единият от проблемите на организираните религии е усещането за отделеност.

Може да си протестант, но само католиците знаят правилния път. Сегашното ни познание от квантовата физика е разбирането за пълно единство. Ние трябва да извлечем духовността си от чувството за единство. Това е основното пътуване на духовността - когато си зададете въпроса "Защо непрекъснато се чувствам отделен?" Когато стане въпрос за Бог, изплува идеята за онзи с бялата брада в облаците, който отсъжда, наблюдава, наказва, награждава или дава заповеди. Влезете ли в този път, напълно се отклонявате от духовната еволюция.

Това, което най-силно привлича хората, които отказват да пораснат, е желанието да помолят Исус да направи нещо вместо тях. Ако се уповавам на Исус, той ще ме избави от греховете ми, ще се грижи за мен и всичко ще е наред. Но Исус не може да се храни вместо мен, нито да се роди вместо мен, нито може да ме спаси, защото тук става въпрос не да бъдем спасени от Бог или някого другиго. Тук става въпрос за лична еволюция.

Ние отказваме да поемем отговорност, да приемем своето величие. Затова е много лесно за всяка система от убеждения, религиозна или не, много е лесно тя да си играе с нашата несигурност, да ни увери, че за нас ще се погрижат. И ние се вкопчваме в нея. Затова не обвинявайте религията, а собствената ни несигурност, която позволява на религията да процъфти и е позволила на толкова обезсилващи ни системи от убеждения да процъфтят в човешката история. Затова не можем да излезем от тях.

В настоящия ден ние достигаме нещо, което действа като спусък на нещо, което носи силен емоционален заряд за нас. И така ставаме още по-откъснати от действителността, каквато е тя наистина. Новият сън е като гръмотевична буря в мозъка ни с електрически мълнии в синаптичните ни небеса. Така Земята на нашето същество създава химическа каскада в тялото ни, която го подготвя за победи, постижения. Това е едно изключително приятно емоционално преживяване, но ние не бихме имали постижения и наслади, ако нямахме тази холограма и тези химически вещества, които ни изграждат. Те ни променят от едни страхливи същности в безстрашни същества след един сън. 

What the Bleep Do We Know!?