Изкуството

  Главната задача на изкуството и на науката е да ни помогне да видим света, възприемайки информационно-енергийните потоци на егрегора. Разликата е в това, че символите на езика на изкуството имат по-голяма емоционална натовареност, а
символите на науката - по-голяма информационна тежест.
  Всяко откритие в областта на изкуството е откриване на нов символ - създаване на ново или изпълване на стария с ново съдържание. Тоест -включване на този символ към друг информационно-енергиен поток. С течение на времето всеки егрегор се променя и символите, свързани с него, загубват силата си. Затова непосредственото възприемане на произведения на изкуството от минали или чужди култури е невъзможно. За целта е необходимо предварително да бъдат усвоени енергиите на съответните егрегори и едва тогава символите ще заговорят. Особено трудно става включването към вече умрели егрегори. За това трябва да се направи истинско пътешествие във времето. А малцина са способни на това. Майсторите на подобно пътуване се наричат историци.
  Въпросът за безсмъртието на творбите на изкуството стои по следния начин: те живеят дотогава, докато съществува егрегорът, подхранващ символите. Когато този егрегор умре, с помощта на специална техника отделни хора могат да оживят тези символи - и то само за себе си.
  Развивайки се, егрегорът през цялото време търси най-адекватни канали за предаване на енергийна информация на определени хора. А те, съответно, търсят и
намират най-адекватни символи за нейното възприемане. При това символът живее докато е функционален, тоест — докато бива използван в еволюционното развитие на групата. И умира, когато информационно-енергийният поток, преминаващ през него, престане да е необходим за връзка между егрегора и групата. Затова свободата, която се приписва на творците на изкуството, е напълно илюзорна. Със своите платна, стихове, романи творците моделират света, изпълвайки символите с определено информационно-енергийно съдържание. И свободата в този език не е по-голяма от свободата в езика на физиците, описващи неживата материя. Ако въображението на твореца се отклонява от реалностите на тънкия свят, неговите символи ще се окажат плоски, без нужното енергийно съдържание. Картината ще бъде не модел на света, а бледа немощ. По този начин се решава въпросът за реализма. Картината задължително трябва да бъде реалистична, но е необходимо да предава реалността не на наблюдаемия, а на тънкия свят.
  Спецификата на изкуството се заключава и в това, че творбата моделира света като цяло. Рамката на картината играе огромна символична роля: тя я отделя от света, намирайки в самия свят място за неговото изображение като цяло. Ако се вгледаме в пространството, изобразено на картината, ще намерим мястото, където се намира и тя самата.
  Друг важен момент, характерен за изкуството, е в поставянето на акцентите.
Природните закони и законите на еволюцията се проявяват в живота ненатрапчиво, така че могат да ги виждат непосредствено само хора, стоящи на съответното еволюционно равнище. Останалите наблюдават и виждат само смътни намеци. А в творбите на изкуството символите получават такова енергийно натоварване, че законите на кармата и структурата на тънкия свят стават видими. Като резултат човек получава подсъзнателна настройка и започва да вижда в своя живот онези намеци на егрегора, които по-рано са му били недостъпни. Субективно това се възприема като асоциация: ах, какви красиви дървета, съвсем като у Ван Гог! А снегът е като в "Ловци върху снега" на Брьогел! Май е време да се разведа, иначе всичко ще заприлича на семейния живот в романите на Айрис Мърдок!"
  Художникът работи за благото на еволюцията. От една страна той създава символен език за връзка между хората и егрегора. От друга страна решава вътрешни проблеми на развитието на егрегора. Всяко негово действие протича едновременно на два плана: горен и долен, в тънкия и в сетивния свят. Затова художникът, преодолявайки своите собствени трудности по растежа и самоизразяването, понякога едновременно с това решава и специфични проблеми на растежа на егрегора. А понякога се оказва, че точно затова се намира тук и сега. Затова даден художник, намирайки своя творчески маниер /тоест канал за връзка с егрегора/, може да го експлоатира цял живот, ако кармичната му задача е да предаде енергийна информация от егрегора към хората. За това човечеството му се отплаща пребогато с всевъзможни блага. А друг художник, чиято задача е да решава трудности от вътрешното развитие на егрегора, цял живот търси и не намира адекватни форми на изразяване. И така си и умира, без да получи награда. Но той не забелязва, че неговите усилия пропадат напразно, защото чрез своите усилия е помогнал на егрегора да намери изход от затрудненията. А творбите му се оказват удивително прилични на структурата на обществените отношения, които ще възникнат години след смъртта му.
  В съответствие с еволюционното равнище на различните слоеве на егрегора възниква изкуство на различно еволюционно ниво. То е предназначено за предаване на енергийна информация на съответните честоти. При това видовете изкуства на различните нива са свързани едно с друго не пряко, а чрез егрегора. Трудностите в
еволюционното развитие на егрегора се усещат от всички негови слоеве. А изкуството се опитва да ги разреши - също на своето равнище. Но действията му се усещат най-напред в егрегора и след като той се промени - и в сетивния свят. Така че максимата "изкуство за изкуството" всъщност е "изкуство за егрегора".
  Въздействието на изкуството е многостепенно. Творбите от най-висш порядък са недостъпни дори и за своите създатели и са сътворени по директното нареждане на етническия или дори на планетарния егрегор. Гаутама Буда казва, че той е бил хилядния Буда, а предишните са останали неизвестни. Но според нашата терминология точно те са трансформирали тънките светове.
  Следващите по степен произведения са достъпни само за избрана елитна публика. Но и те успяват да променят структурата на егрегора и да създадат език, на който работят творците от следващото ниво... И така нататък, докато стигнем до равнището на масовата култура. Трябва още веднъж да се подчертае, че изкуството не само се
възприема естетически от хората, но и ги снабдява със средства за опознаване на света и кармата. Следователно изкуството е в състояние да определя формата и
съдържанието на човешкия живот.
  Споменатата косвеност на въздействието разбива сърцата на великите творци. Те усещат като свой етническият егрегор, живеят с неговите проблеми и работят чрез неговите мощни енергийни потоци. Те създават език, чрез символиката на който
егрегорът може да бъде възприеман непосредствено. Но да се издигнат на нивото на тези потоци са в състояние само избраници. Народът като цяло не може да постигне езика, на който се изразява неговият дух.
  Отговорността е разпределена между творците от различните равнища, тъй като всички създадени от тях езици остават в паметта на егрегора. Ето защо съчинителите на най-глупавата кримка и на най-сладникавия шлагер са длъжни да бъдат на висота и да пишат свежо за своите аудитории. Да презираш читателите, пишейки за тях, е кармично престъпление. Астралният боклук се почиства много трудно.

Авесалом Подводни