Необикновената шахматна партия : мъртъв срещу жив

Материалистите и скептиците смятат, че продължението на интелектуалния живот след физическата смърт на тялото е измама, въображение. Но партия шах, играна в края на ХХ век, се превърна в признат, но необясним факт за опазването на мисловните способности след смъртта. Двама гросмайстори - Виктор Корчной и Геза Maроци - се срещнаха на шахматната дъска. Нищо особено в този двубой нямаше да има , ако не беше едно обстоятелство - към датата на дебюта Геза Maроци бил мъртъв в продължение на 34 години.

Гросмайторът и медиумът

През 1985 г. докторът на икономическите науки от Швейцария Волфганг Айзенбайс, отдавна интересуващ се от паранормални явления, реши да организира необичайна игра на шах - жив шахматист в двубой с починал съперник с помощта на медиум . Задължително условие - двамата състезатели трябва да са играчи от най-висок клас.

С молба да участва в експеримента д-р Айзенбайс се обръща към Виктор Корчной - известният съветски гросмайстор, който емигрира в Швейцария .. Корчной няма нищо против да играе с духа на покойния колега, въпреки че се отнесъл с чувство за хумор и се пошегува, че всички гросмайстори са особени и се различават само по степента на своята лудост.
След като получил съгласието на шахматното светило, Волфганг Айзенбайс потърсил "проводника към другия свят." Такъв станал дългогодишният му приятел Робърт Рoланс - медиум, който владее в състояние на транс автоматично писане. Рoланс се оказва особено добър кандидат, защото абсолютно не знае да играе шах и е готов да участва в опита безплатно. И експериментът започна.


Виктор Корчной

Дойдох да кажа
Няма смърт

Айзенбайс предал на Рoланс списък с починали гросмайстори и го помолил да издейства от духа, с който медиумът е постоянно в контакт (Рoланс го нарича Габриел) да помогне с намиране в задгробния свят на играч от шахматния списък, желаещ да играе. Виктор Корчной, от своя страна казал, че ще му е интересно да играе с Хосе Раул Капабланка, или с Паул Керес. На 15 юни 1985г. духът Габриел съобщава на медиума, че има приел - унгарският гросмайстор Геза Maроци. След това той добавил, че Maроци ще се опита да си взаимодейства с медиума директно, без неговата помощ.

Унгарският гросмайстор Геза Maроци (1870 - 1951) е един от най-силните играчи в света през първото десетилетие на XX век. Той спечелил турнирите в Монте Карло (1902), Остенде (1905), Бармен (1908, с Яновски), Виена (1908 г., заедно с Дурас и Шлeхтер). След 1908 се оттегля от шахмата и се връща за участие в турнири непосредствено след Първата световна война. Единственият му голям успех в този период е първата награда в Карлови Вари (1923 г., заедно с Алехин и Бoголюбов). Кандидатурата на Мароци бе подкрепена от всички участници в експеримента.


Геза Мароци

"Аз съм Геза Мароци - написал духът на известния шахматист чрез ръката на медиума при първия контакт. - Поздравявам ви ". Унгарският гросмайстор изразил загриженост относно способността му да играе - защото не е практикувал от дълго време, и обяснил защо се съгласил за мача . "Аз ще бъда на ваше разположение по две причини - записал Рoланс. - Искам да помогна на човечеството, което живее на земята да се увери, че смъртта не е краят на всичко - съзнанието се отделя от физическото тяло и живее в нов свят, в други измерения ". Втората причина той нарича възхвала на земната си родина - Унгария.
Духът на гросмайстора дава първия ход - d2-d4.

Сериозна игра

Виктор Корчной, започвайки да играе, с всеки ход започвал все по-сериозно да се отнася към мача. След 27-ия ход той изкоментирал партията:
- Този, с когото играя, започна не съвсем уверено и играта му е старомодна . Но трябва да призная, че не гарантирам своята победа. Противникът компенсира недостатъците на дебюта със силни решения в края на играта . В ендшпила се проявява способността на играча и моят противник от отвъдното играе много добре.
По време на партията наблюдател бил още един човек - шахматистът и директор на Тихоокеанския институт в Сиатъл по психоневрология, професор по неврология и психиатрия в Университета на Сейнт Луис д-р Върнън Heппе. Анализирайки в детайли играта, професорът заключил, че "предполагаемият Maроци играе, поне първоначално на майсторско ниво, а в края играта му е в съответствие с нивото на гросмайстор. Бавният и погрешен дебют може да е резултат от използването на Корчной на нови теоретични идеи, разработени след смъртта на противника. ". Той добавил, че медиумът Робърт Рoланс не може да се постигне такова майсторство, дори и след специално обучение.
Виктор Корчной в описания период активно играе и обикаля света по турнири. Рoланс, от своя страна очаквал свързването със седмици, но, както казва той, "когато усещах странен сърбеж по цялото тяло, духът на Maроци искаше да говори.". Предавайки или получавайки следващия ход, медиумът го изпращал на Айзенбайс, а той от своя страна на Корчной.

Подозрения и ДОКАЗАТЕЛСТВА
Както се и очакваше, скептиците подозирали, че Робърт Рoланс се консултирал с играчите. Но д-р Heпе счита това за малко вероятно, тъй като играта е престижна, и нейния стил е съответен на стила на Maроци. "Поради обособените индивидуални стилистични разлики не може с помощта на компютъра да се симулира играта, а и само малка част от живите шахматисти играят на толкова високо ниво", - пише Heпе. Айзенбайс подчертал, че Рoланс и Корчной не са получили и стотинка за експеримента, и че нямат мотив да измамят.

По време на мача Айзенбайс задавал много въпроси на Maроци, за да потвърди самоличността му. На 31-ви юли 1986 медиумът е получил 38 ръкописни страници с отговори на много въпроси. Айзенбайс решил да провери отговорите и влязъл във връзка с член на унгарския Шах клуб Лакло Себистен, криейки истинските причини за неговия интерес.
Историкът и експерт по шах Себистен се съгласил да направи исторически изследвания за биографична книга за своя сънародник, за когото се предполага, че щял да пише швейцареца. Той свършил чудесна работа. Освен търсене в библиотеки и архиви, той се срещнал с братовчеда на шахматиста, както и с двете деца на Геза Maроци - син и дъщеря, които били вече над 80.
От 92 получени отговори изследователят успял да потвърди документирано и със спомените на роднините 85. Останалите седем може да са били правилни, но няма запис или спомен за тези събития, който да е запазен.
Едно от най-интересните доказателства за самоличността на Maроци, бил въпросът за играта през 1930 година. Волфганг Айзенбайс, намирайки във вестникарските архиви хроника на този мач , при сеанса попитал Maроци за италианеца Роми. Унгарският гросмайстор казал, че той никога не е играл с човек с това име, но е спечелил срещу шахматист на име Ромих . Въпреки че шахматните хроники наричали италианеца Роми, по-късно успели да намерят официалния протокол за мача от 1930 г., където наистина италианския играч е посочен като Ромих.
Играта приключила на 11 февруари 1993. Геза Maроци , който е играл "старомоден" стил се предава на 47-ия ход. Мистичната партия продължила 7 години и 8 месеца. Робърт Рoланс умира три седмици след края на играта.
През април 2006 г. Волфганг Айзенбайс, в списанието на Обществото за психични изследвания (UK) публикувал резултатите от експеримента, което предизвиква много отзиви в научния свят. Мнозина го обвиняват в измама. Въпреки това участието в експеримента на признати авторитети в областта на шахмата и психиатрията все пак принудили учените да обърнат внимание на този случай - необясним от науката, който доказва наличието на интелект и съзнание след физическата смърт на тялото.

По материали от Интернет