Светът, намиращ се под нас

 Легендите за съществата, които живеят под земята, са широко разпространени в много страни по света. В Западна Европа те се наричат гноми, Норвегия - зeти, в Лапландия - чaхкли, в Кавказ - лилипутите бицентa, в древна Русия ги наричали людки . Дълго време тези истории се възприемат като екзотични, много далеч от реалността приказки.
   Въпреки това, от края на XX век и в научните среди и медиите все по-често започна да се изразява предположението, че под нас има още един свят, населен от хора, непознати за нас и развиващи се в съответствие със своите тайнствени закони.

                Удивителни находки

   Миньорите често попадат на странни находки



   В началото на 90-те години на XX век в пресата изтекли съобщения за странни открития, които са направени в средата на века от минаващи през тунела под пролива Татар. Известно е, че през 1950 г. е имало тайно постановление на Министерския съвет на СССР за изграждане на железния път, който е трябвало да свърже континента с остров Сахалин. Избраното място за изграждане на тунела е избрано според становището на геолозите, които са открили под пролива странни големи кухини. Именно те били обработени от строителите и се превърнали в тунел, по който да минава железопътната линия. Според някои източници, по време на монтажните работи не един път били намирани в древните кухини много стари, но добре запазени механизми, както и останките на странни същества, които незабавно се поемали от представители на съветските тайни служби.

   За мистериозните тунели се споменава и в архивни документи, съхранявани в Урал. По-специално, през 1748, група работници от Нeвянски рудник случайно открива каменна плоча, покриваща входа на просторен тунел, отиващ на север покрай планината Урал. Миньорите обявили откритието си на своите началници . Скоро след това в мината е била изпратена специална комисия, оглавявана от инженер, Рудолф Шехтер. Обаче случилия се на прага на мината малко пред това инцидент с образувано свлачище не позволява на членовете на комисията да намерят открития от работниците входа.

   Посочване на тайнствените подземни съоръжения има и в други източници. Например, през 1978 г. един овчар, който живее в малко селце близо до езерото Нахуел Уaпи, в аржентинските Анди при търсене на изчезналите кози се заскитал в непознато планинско дефиле, където намерил в скалата вход в овална форма, покрит с огромни метални врати, върху които имало странни знаци. Този човек успял да ги вдигне и в следващия миг в очите го удрят ярки блясъци, които идвали от просторен коридор, скрит зад вратата. Овчарят не посмял да влезе вътре, а по-късно разказал за откритието си на един от местните журналисти.

                 Тунгуското чудо изпод земята



 Дяволската поляна от птичи поглед

   Едно от най-загадъчните места в Русия, свързани с феномена на подземния свят, е Дяволската поляна, разположена в Красноярската тайга. Оцелелите писмени доказателства и разкази на очевидци - жители на селата Костин, Чемба и Kaрамишево - показват, че през 1908 г., около два месеца преди падането на Тунгуския метеорит в тайгата овчарите попаднали на огромна площ от обгорена земя с дупка в средата.

   В нея винаги падали домашни животни, сякаш привлечени от неизвестна сила. Пътят, по който добитъкът бил извеждан за паша, набързо го преместили три км на юг, а скоро в небето над Източен Сибир се разразила катастрофа , интереса към която не избледнява и в наши дни.

   През 1928 г.опит да разследва мистериозната дупка направил обслужващия района на селото зоотехник Н. Сeмьонченкo. За тази цел той използва дълга - няколко десетки метра - низа с метален печат на края. Въпреки това, според Сeмьонченко, низата не успява да достигне до дъното . Както по-късно той докладва на председателя на колхоза "Зората на болшевизма" Стeблов, докато е редом с тайнствената дупка, той в един момент чул странен звук, идващ от дълбините, приличащи на шлайфане и триене един срещу друг на метални механизми , а след това усетил силно главоболие и чувство на страх, което го кара набързо да се оттегли ...

   В средата на 80-те години на миналия век уфолозите от Владивосток, които изследвали известната Дяволска поляна, предложили парадоксално предположението, че Тунгуския "гост", който предизвиква огромна експлозия , не е дошъл от небето, а от дълбините на планетата, избухнал на повърхността през бездънната дупка на известната поляна.
   Малко по-късно, тази хипотеза подкрепила версията на Всерусийския институт по минерални ресурси, които предполагат, че експлозията е била причинена не от странен летящ метеорит, а мощно освобождаване на неизвестни енергия от недрата на Земята.

               Мистериозни срещи

   В книгата "Сърцето на Азия" известният руски философ и пътешественик Николай Рьорих, разказвайки за експедицията си до Алтай през 1927 г., споменава за странни хора, които живеят в планинските пещери и се разплащат със стари монети . Малко по-късно Николай Рьорих за първи път в XX век, казва на целия свят за мистериозната, скрита в дълбините на Хималаите страна на Агарта, дом на господаря на света, с пратениците на когото е имал възможност да говори руския пътешественик.

  Въпреки това, не винаги жителите на подземния свят влизат в контакт с хората. Така например, живеещите в околностите на известното плато Путорана разказват за маломерни, смътно наподобяващи човешки същества, които водят потаен нощен живот. Местните хора ги наричат "Сирти". Според легендите, Сиртите живеят в подземни градове, в които можете да влезете през дълбока каменна дупка , разположена в североизточната част на платото.

   Дори и през първата четвърт на XX век в Урал съществувала истории за редките срещи с диви хора, малки на ръст красиви създания, чиито домове са дълбоки и изпълнени с ярки светлини планински пещери. Преданието на уралските народи казват, че понякога избран човек може да чуе гласовете на дивите хора, които да ви подскажат къде да търсите съкровища, или мина със скъпоценни камъни, да предупреждават за предстояща беда.

   Днес, сред граничните служители, работещи в заставите из Алтай има много истории за срещи със странни подземни същества. Например, през 1992 г. в долината, намираща се на десет километра североизточно от село Aргамджи докато граничният наряд преследва нарушител на границата, така да се каже лице в лице се сблъсква с завито в кожа същество с ръста на три годишно дете, чието лице смътно прилича на човек. Веднага щом един от граничарите хвърлил автомата си, странното същество бързо се шмугнало в една дупка, скрита в храстите ...

                  Древни убежища

   Анализът на фактите показва, че под земята от дълго време има широка мрежа от гигантски тунели и дори градове, свързани помежду си. За един от тези градове, който се намира под турското селище Деринкую и може да побере до 10 000 души, стана ясно наскоро. Учените все още са в догадки кога и кой може да изгради такъв голям подземен подслон.

   В днешно време много уфолози, парапсихолози и екстрасенси смятат, че на планетата има няколко основни точки - центрове, оригинални възлови станции, в които под земята се събират основните, най-големи тунели. Тези центрове включват Mедведското било в Поволжието , пустинята Наска в Южна Америка, района на Лос Taйос на границата между Перу и Еквадор, планината Байгонг в Тибет. Според изследователите на паранормалното в тези подземни съоръжения и сега кипи живот . Това се доказва от срещата с мистериозни същества, звукови и светлинни ефекти, свързани с входа към подземния свят, многобройни наблюдения изпод земята или от пещерите на излитащи НЛО.

   Възрастта на откритите подземни структури е от порядъка 10-30 милиона години. Напълно е възможно техните създатели да са представители на цивилизации, предшестващи човека и да притежават висока степен на развитие. Въпреки това, планетарните катастрофи, които се случват редовно на повърхността на Земята, заставили древните господари на планетата да отидат в недрата й, където те са се адаптирали към новите условия на живот, при които могат да живеят и до днес.

По материали от Интернет