Топ ученият Гюнтер Розенбург пише:
Човекът е уникално животно. Той се откроява, когато го сравняваме с неговите братовчеди, маймуните. Разликите са повече, от приликите. Дарвиновата
теория за Еволюцията просто не е доказана.
Катастрофист и бунтар ученият / космолог Имануел Великовски, вероятно един от най-обвиняваните учени в историята, пише:
Най-спорен е еволюционният въпрос. Аз направих една голяма част от работата на Дарвин и мога да кажа със сигурност, че Дарвин не е черпил своята теория от
природата, но по скоро налага някои философски мирогледи за природата и след това прекара 20 години опитвайки се да събере факти, за да ги подкрепи.
И изследователят Лорънс Гарднър го формулира по следния начин:
Отнело е повече от един милион години на човека, за да прогресира, от използването на камъни, във вид който ги е намерил, до прозрението, че те могат да бъдат използвани за по-практични цели. След което му е отнело още 500 000 години преди Неандерталският човек да усъвършенства концепцията за каменните сечива, и след това 50 000 години до отглеждане на културите и откритието на металургията. Следователно, по скалата на еволюционното развитие, ние все още трябва да сме далеч от всяко основно разбиране на
математиката, инженерните и други науки - но ние, само 7000 години по-късно, пращаме сонди на Марс ... Е, как сме наследили тази мъдрост, и от кого?
И най-мистериозно от всичко, имаме следния текст от устата на един от така наречените съоснователите на теорията на еволюцията, Алфред Уолъс:
... Някаква интелигентна сила направлява или определя развитието на човека.
И в завладяващата книга „Човечеството - Дете на звездите”, Макс З. Флинт и Ото О. Биндер посочват много важна аномалия:
... Молибденът, много редък метал играе важна роля като микроелемент в физиологията на всички същества на Земята. Учудващо е, следователно, че животът, така зависим от този рядък метал, е трябвало да възникне в беден на молибден свят като нашия...
Тези известни учени, посочват, че има много други специалисти със сериозни съмнения за връзка между еволюцията теория за произхода и възхода на човека.
Те заявяват:
... Ние не се противопоставяме на естествения подбор ... когато се прилага към други същества ... Но ние заявяваме по недвусмислен начин, че Дарвиновата
еволюция и естествен подбор не прилягат за човечеството.
Те насочват вниманието ни към 35 000 години пр. н. е. към специфичния преход от неандерталците, които не са били нашите предци към Кроманьонците, които се
смятат за такива.
сряда, 31 юли 2013 г.
вторник, 30 юли 2013 г.
Ферма за енергетични донори - част 1
Всички същества имат нужда от енергия. Ако изхождаме от това, че част от негативните същности обитават нематериалния план и се хранят с известен диапазон от достъпни енергии, по какъв начин те си подсигуряват “прехраната” ?
Най-лесният начин е просто да паразитират върху друга същност, като постоянно я подтикват да отдава енергията, която е способен да приеме паразитът. Но в по-глобален мащаб трябва да се построи ферма за енергетични донори и чрез подходящото й управление да се оптимизира “добивът”.
Когато става дума за отдаване, не се имат предвид загубите на физическа енергия при изпълнение на някаква работа – този вид енергия попада в материалния план. По-интересното е излъчването на нематериална енергия – енергията на съзнанието...
Съзнанието на всяко живо същество представлява своего рода “генератор” на определен диапазон честоти. Съзнанието, както и аурата постоянно вибрира – в това е неговата същност. Колкото повече същности – толкова повече енергия те генерират в постоянен режим. Въпросът е в спектъра и амплитудата на вибрациите й. Всяка същност има специфичен спектър на променливи и зависи от външните събития, както и от вътрешната работа на самото съзнание. В общия случай те се свеждат до това, че възприетото като негативни емоции е с нискочестотни вибрации, а вибрациите на всичко, което се отнася до позитивните емоции, са високочестотни. Привеждат се дори някои цифри в херцове, но нещата са малко по-сложни.
Например към какви вибрации да се отнесат емоциите на смеха или например енергията на оргазма ? Освен това не е задължително вибрациите на съзнанието да се съпровождат с емоции : те присъстват постоянно, дори когато съществото не върши нищо. И се променят в процеса на мислене.
Светиите неслучайно имат нимб над главата – той е проява на вибрациите на съзнанието, видими в зрителния диапазон. Тоест дори когато е в покой, съзнанието изработва много високочестотни вибрации и така оказва непосредствено влияние върху всички околни, попадащи в зоната на действие на аурата.
Въз основа на наблюдение на вибрациите могат да се направят някои изводи.
Амплитудата на вибрациите доста тясно е свързана с честотата – колкото по-силно (визуално) е проявлението им, толкова по-ниска е честотата. Енергията на ниските вибрации е в голямата амплитуда и в малката честота ; енергията на високите вибрации е във високата честота, но малка амплитуда. С други думи, всички взривни емоции са нискочестотни вибрации на съзнанието, предадени на нивото на тялото ; силата на движенията на тялото е пряко свързана със силата на безконтролно колебаещото се съзнание. Затова такива емоции като смях/кикот имат вибрационна съставка, близка до емоцията на гнева. Оргазмът е грамаден изблик на нискочестотна енергия, замаскирана като екстаз на цялата нервна система. И въобще, много загуби се маскират като наслаждения и именно така те стават желани.
Второ, вибрациите на тялото определено са свързани с вибрациите на съзнанието, макар че не е едно и също. Наблюдавайте околните – например по спирките в състояние на очакване. Как мърдат ръцете, краката, пръстите им – в безконтролно състояние, на пълен автомат. Освен изпълнението на основни функции по осигуряване на жизнените функции, тялото постоянно вибрира на различни места и това може да се забележи в моменти на пълно отпускане. Токът на енергиите, течащ по тялото на определени места се блокира и настъпва вибрация. Човек ги забелязва само защото в моменти на отпускане/спокойствие честотата на вибрациите на съзнанието нараства и потокът енергии, преминаващ през тялото, все още се намира на друга честота, докато не настъши пълно отпускане.
Отпускането, спокойствието е метод за кратковременно изместване на вибрациите на по-висок диапазон, но не и в безкрайността. Може да се каже, че всеки има своя минимум и максимум от честоти и тези граници са относително стабилни. С други думи, намирайки се в постоянното спокойствие, можете да пребивавате в зоната на своя максимум от честоти. Но само по себе си спокойствието не е способно да въздейства на самата граница, а ако го направи, то ще е много-много бавно. Разширяването на собствения диапазон е функция на нещо друго. Какво е то ?
Един от основните фактори, влияещи върху това е т.нар. “откритост” – т.е. способността да се приемат възможните външни вибрации и взаимодействия. Човекът има система от чакри, всяка от които е отворена в известна степен. Част от чакрите вибрират на по-ниски честоти, друга част – на по-високи. Излиза, че в известен смисъл човекът е своего рода музикален инструмент, който чрез своята конфигурация “свири” на различни честоти и може постепенно да се пренастройва.
Всеки обаче има своите слаби места – струни, които могат да се дръпнат, предизвиквайки предопределени реакции. Тези реакции са свързани с неспособността да се приеме нещо, предизвиквайки своего рода нискочестотен резонанс. Колкото повече такива места и струни има, толкова по-лесно е да се извади човекът от равновесие и съответно да се постави в състояние на дисбаланс.
Друг фактор са фиксацията и очакването. В известен смисъл всяко очакване прилича на опъната струна на инструмент, която се задържа със сила, като понякога се усилва налягането, когато желанието нараства. Периодично струната се отпуска (настъпва срив), след което се наблюдава вибрация с висока амплитуда и сила. Премахвайки очакването, започва свободно приемане на външните събития без различен резонанс към тях и съответно преминаване на съзнанието към друг честотен диапазон.
По материали от "Феномен"
Най-лесният начин е просто да паразитират върху друга същност, като постоянно я подтикват да отдава енергията, която е способен да приеме паразитът. Но в по-глобален мащаб трябва да се построи ферма за енергетични донори и чрез подходящото й управление да се оптимизира “добивът”.
Когато става дума за отдаване, не се имат предвид загубите на физическа енергия при изпълнение на някаква работа – този вид енергия попада в материалния план. По-интересното е излъчването на нематериална енергия – енергията на съзнанието...
Съзнанието на всяко живо същество представлява своего рода “генератор” на определен диапазон честоти. Съзнанието, както и аурата постоянно вибрира – в това е неговата същност. Колкото повече същности – толкова повече енергия те генерират в постоянен режим. Въпросът е в спектъра и амплитудата на вибрациите й. Всяка същност има специфичен спектър на променливи и зависи от външните събития, както и от вътрешната работа на самото съзнание. В общия случай те се свеждат до това, че възприетото като негативни емоции е с нискочестотни вибрации, а вибрациите на всичко, което се отнася до позитивните емоции, са високочестотни. Привеждат се дори някои цифри в херцове, но нещата са малко по-сложни.
Например към какви вибрации да се отнесат емоциите на смеха или например енергията на оргазма ? Освен това не е задължително вибрациите на съзнанието да се съпровождат с емоции : те присъстват постоянно, дори когато съществото не върши нищо. И се променят в процеса на мислене.
Светиите неслучайно имат нимб над главата – той е проява на вибрациите на съзнанието, видими в зрителния диапазон. Тоест дори когато е в покой, съзнанието изработва много високочестотни вибрации и така оказва непосредствено влияние върху всички околни, попадащи в зоната на действие на аурата.
Въз основа на наблюдение на вибрациите могат да се направят някои изводи.
Амплитудата на вибрациите доста тясно е свързана с честотата – колкото по-силно (визуално) е проявлението им, толкова по-ниска е честотата. Енергията на ниските вибрации е в голямата амплитуда и в малката честота ; енергията на високите вибрации е във високата честота, но малка амплитуда. С други думи, всички взривни емоции са нискочестотни вибрации на съзнанието, предадени на нивото на тялото ; силата на движенията на тялото е пряко свързана със силата на безконтролно колебаещото се съзнание. Затова такива емоции като смях/кикот имат вибрационна съставка, близка до емоцията на гнева. Оргазмът е грамаден изблик на нискочестотна енергия, замаскирана като екстаз на цялата нервна система. И въобще, много загуби се маскират като наслаждения и именно така те стават желани.
Второ, вибрациите на тялото определено са свързани с вибрациите на съзнанието, макар че не е едно и също. Наблюдавайте околните – например по спирките в състояние на очакване. Как мърдат ръцете, краката, пръстите им – в безконтролно състояние, на пълен автомат. Освен изпълнението на основни функции по осигуряване на жизнените функции, тялото постоянно вибрира на различни места и това може да се забележи в моменти на пълно отпускане. Токът на енергиите, течащ по тялото на определени места се блокира и настъпва вибрация. Човек ги забелязва само защото в моменти на отпускане/спокойствие честотата на вибрациите на съзнанието нараства и потокът енергии, преминаващ през тялото, все още се намира на друга честота, докато не настъши пълно отпускане.
Отпускането, спокойствието е метод за кратковременно изместване на вибрациите на по-висок диапазон, но не и в безкрайността. Може да се каже, че всеки има своя минимум и максимум от честоти и тези граници са относително стабилни. С други думи, намирайки се в постоянното спокойствие, можете да пребивавате в зоната на своя максимум от честоти. Но само по себе си спокойствието не е способно да въздейства на самата граница, а ако го направи, то ще е много-много бавно. Разширяването на собствения диапазон е функция на нещо друго. Какво е то ?
Един от основните фактори, влияещи върху това е т.нар. “откритост” – т.е. способността да се приемат възможните външни вибрации и взаимодействия. Човекът има система от чакри, всяка от които е отворена в известна степен. Част от чакрите вибрират на по-ниски честоти, друга част – на по-високи. Излиза, че в известен смисъл човекът е своего рода музикален инструмент, който чрез своята конфигурация “свири” на различни честоти и може постепенно да се пренастройва.
Всеки обаче има своите слаби места – струни, които могат да се дръпнат, предизвиквайки предопределени реакции. Тези реакции са свързани с неспособността да се приеме нещо, предизвиквайки своего рода нискочестотен резонанс. Колкото повече такива места и струни има, толкова по-лесно е да се извади човекът от равновесие и съответно да се постави в състояние на дисбаланс.
Друг фактор са фиксацията и очакването. В известен смисъл всяко очакване прилича на опъната струна на инструмент, която се задържа със сила, като понякога се усилва налягането, когато желанието нараства. Периодично струната се отпуска (настъпва срив), след което се наблюдава вибрация с висока амплитуда и сила. Премахвайки очакването, започва свободно приемане на външните събития без различен резонанс към тях и съответно преминаване на съзнанието към друг честотен диапазон.
По материали от "Феномен"
неделя, 28 юли 2013 г.
Атланти, Чужди посещения, и генетични манипулации (Майкъл Царион) - 15
Да бъдеш "гол" в крайна сметка означава, че на членовете на хибридната раса на "Адам" е било строго забранено да вземат от нещо сега познато ни като "Дървото на познанието на доброто и злото" или "Дървото на живота". Това са други
шифровани евфемизми на знанията по биология и генетика.
ДНК е била винаги оприличавана на дърво с 22 клона, или по-късно, в езотеричните знания, пътеки. Познаването на генетичната наука е била символизирана чрез притежаването на жезъл със змийски мотив. Това е причината, поради която дори и днес, лекарската професия използва Жезъла на Хермес. Няма нищо езотерично относно термина "Дървото на доброто и злото". Когато, разберем, че става въпрос за ДНК, всичко става ясно. Двете страни, буквално, на доброто и злото притежават знания за „дървото”. Ето защо трябва да се чете като "Дървото на Доброто и / или на злото".
Алън Алфорд е само един от многото учени, които е отворен за концепцията за чужда намеса когато разказва за аномалиите около произхода и еволюцията на човека. Той пише:
Хомо сапиенс е придобил модерна анатомия, способност да говори и модерен мозък (отвъд нуждите на ежедневното му съществуване), очевидно не според на законите на Дарвинизма. Има няколко възможни обяснения за тази аномалия. Едно от тях е, че човечеството еволюира в морето, и че това е от решаващо значение за липсата на доказателства. Друго, че Дарвиновата теория сама по себе си има липсващо звено. И трето обяснение е, че гените на съвременните хора изведнъж са имплантирани от интелигентен извънземен вид, който колонизирал Земята.
Сър Леонард Уули пише в „Ур Халдейски”:Няма нищо, което да ни подскаже към коя раса принадлежат първите обитатели
на Месопотамия... В един момент, който ние не можем да определим, хора от нова раса се настанили в долината, идващи от къде ние не знаем...
В „Машината на Уриел” авторите Кристофър Найт и Робърт Ломас пишат:... Неандерталците не са допринесли митохондриалната ДНК на съвременните хора; неандерталците не са нашите предци...
В книгата си "Неандерталска Енигма”, Джеймс Шриив коментира загадката на нашето човешко развитие:
"Всички важни преходи", са се случили, но това се е случило толкова близо до настоящия момент, че ние все още сме зашеметени от това. Някъде в преддверието на историята, точно преди да започнем да водим записи за самите себе си, нещо се е случило и обърнало един задоволително преждевременен животински вид в човешко същество.
Харвардския учен Джон А. Бол размишлява по въпроса:
Много от еволюционистите вярват, че той (живота) е възникнал много отдавна, но може би той всъшност не е... Може би Земята е заразена от другаде...
шифровани евфемизми на знанията по биология и генетика.
ДНК е била винаги оприличавана на дърво с 22 клона, или по-късно, в езотеричните знания, пътеки. Познаването на генетичната наука е била символизирана чрез притежаването на жезъл със змийски мотив. Това е причината, поради която дори и днес, лекарската професия използва Жезъла на Хермес. Няма нищо езотерично относно термина "Дървото на доброто и злото". Когато, разберем, че става въпрос за ДНК, всичко става ясно. Двете страни, буквално, на доброто и злото притежават знания за „дървото”. Ето защо трябва да се чете като "Дървото на Доброто и / или на злото".
Алън Алфорд е само един от многото учени, които е отворен за концепцията за чужда намеса когато разказва за аномалиите около произхода и еволюцията на човека. Той пише:
Хомо сапиенс е придобил модерна анатомия, способност да говори и модерен мозък (отвъд нуждите на ежедневното му съществуване), очевидно не според на законите на Дарвинизма. Има няколко възможни обяснения за тази аномалия. Едно от тях е, че човечеството еволюира в морето, и че това е от решаващо значение за липсата на доказателства. Друго, че Дарвиновата теория сама по себе си има липсващо звено. И трето обяснение е, че гените на съвременните хора изведнъж са имплантирани от интелигентен извънземен вид, който колонизирал Земята.
Сър Леонард Уули пише в „Ур Халдейски”:Няма нищо, което да ни подскаже към коя раса принадлежат първите обитатели
на Месопотамия... В един момент, който ние не можем да определим, хора от нова раса се настанили в долината, идващи от къде ние не знаем...
В „Машината на Уриел” авторите Кристофър Найт и Робърт Ломас пишат:... Неандерталците не са допринесли митохондриалната ДНК на съвременните хора; неандерталците не са нашите предци...
В книгата си "Неандерталска Енигма”, Джеймс Шриив коментира загадката на нашето човешко развитие:
"Всички важни преходи", са се случили, но това се е случило толкова близо до настоящия момент, че ние все още сме зашеметени от това. Някъде в преддверието на историята, точно преди да започнем да водим записи за самите себе си, нещо се е случило и обърнало един задоволително преждевременен животински вид в човешко същество.
Харвардския учен Джон А. Бол размишлява по въпроса:
Много от еволюционистите вярват, че той (живота) е възникнал много отдавна, но може би той всъшност не е... Може би Земята е заразена от другаде...
събота, 27 юли 2013 г.
Атланти, Чужди посещения, и генетични манипулации (Майкъл Царион) - 14
Лемурия или Му идва от МУ-Деви, което означава "Прародителска земя" или "Земята на Предците". МУ-Деви е индуска богиня майка. Шива е бил неин колега и "Велик баща" на човечеството. Индийският Тамил текст, Silappadikaran, описва един изгубен континент в Тихия и Индийския океан, който се наричал Kumai Nadu или
Kumari Kandam, което означава, "Драконовска Земя на Безсмъртните Змии". Техният бунт и напускане нанася обида на техните създатели, който от този момент нататък смятат техните "първородни" за противници.
ГЛАВА 5
АДАМОВАТА РАСА
След бунта на техните "първородни" истинските "Змииски Хора" са били принудени да започнат всичко отначало, за възпроизвеждането на нова раса, такава, която този път ще им служи послушно. Четем за това в Popul Vuh:
Нека да го направим такъв, който ще ни храни и ще ни търпи! Какво ще трябва да направим, и какво да предизвикаме, за да бъдем запомнени на Земята? Ние вече опитахме с нашите първи творения, първите ни същества, но не можахме да ги
накараме да ни величаят или да ни почитат. Е, тогава, нека се опитаме да направим покорни същества, които ще ни уважават и които ще ни хранят и търпят.
В по-късните шумерски митове ... се установи, че мъжете са създадени за облекчение на боговете в обременителната им задача да обработват полетата. Мъжете трябвало да работят за тях и да им предоставят храни чрез жертва. (Джоузеф Кембъл, Западна митология)
"Господарите на Змията" стигнали до извод, че за пръв път направили основна грешка. Те дали на своето потомство същия интелектуален капацитет, които те самите притежавали, което означава, техните творения също разбирали всичко за
генетичната наука.Този път, било решено, че тези безценни знания, ще бъдат напълно отнети, и че биологичните и мозъчните центрове на висока интелигентност ще бъде блокирани. Това довело до генетични модификации. И
евфемизъм, който достигнал до нас, загатващ за това състояние на невежество по отношение на висшите науки е "гол". Членовете на тази нова робска раса, която била наричена "Адамова" (което означава "от Земята") ще бъдат държани "голи"в градината.
Думите "Адам" и "Ева", като тези на "Йехова" и "Бог" не означава физически лица, а по-скоро раси. Когато това се разбере, става по-ясно при четенето и тълкуването на
Писанията.
„Адамовата раса" като истинското, коренно население на Земята, са от двата пола, въпреки че създадените нови „Ева” не можели да се възпроизвеждат сексуално по това време. Мъжете „Адам”, както мъжете от човешкия род, притежава препуциума. По-късно, се случва в свещенически обреди, това човешко краекожие да бъде хирургично отстранявано, като знак за принудително подчинение на господарите.
Обрязването е ритуално премахване на човека аспект в полза на пришълците, правено, за да създаде подсъзнателно приобщаване. Когато се казва, че Ева е направена от "реброто" на Адам, докато той спял, става въпрос отново за генетика и биоинженерство.
Kumari Kandam, което означава, "Драконовска Земя на Безсмъртните Змии". Техният бунт и напускане нанася обида на техните създатели, който от този момент нататък смятат техните "първородни" за противници.
ГЛАВА 5
АДАМОВАТА РАСА
След бунта на техните "първородни" истинските "Змииски Хора" са били принудени да започнат всичко отначало, за възпроизвеждането на нова раса, такава, която този път ще им служи послушно. Четем за това в Popul Vuh:
Нека да го направим такъв, който ще ни храни и ще ни търпи! Какво ще трябва да направим, и какво да предизвикаме, за да бъдем запомнени на Земята? Ние вече опитахме с нашите първи творения, първите ни същества, но не можахме да ги
накараме да ни величаят или да ни почитат. Е, тогава, нека се опитаме да направим покорни същества, които ще ни уважават и които ще ни хранят и търпят.
В по-късните шумерски митове ... се установи, че мъжете са създадени за облекчение на боговете в обременителната им задача да обработват полетата. Мъжете трябвало да работят за тях и да им предоставят храни чрез жертва. (Джоузеф Кембъл, Западна митология)
"Господарите на Змията" стигнали до извод, че за пръв път направили основна грешка. Те дали на своето потомство същия интелектуален капацитет, които те самите притежавали, което означава, техните творения също разбирали всичко за
генетичната наука.Този път, било решено, че тези безценни знания, ще бъдат напълно отнети, и че биологичните и мозъчните центрове на висока интелигентност ще бъде блокирани. Това довело до генетични модификации. И
евфемизъм, който достигнал до нас, загатващ за това състояние на невежество по отношение на висшите науки е "гол". Членовете на тази нова робска раса, която била наричена "Адамова" (което означава "от Земята") ще бъдат държани "голи"в градината.
Думите "Адам" и "Ева", като тези на "Йехова" и "Бог" не означава физически лица, а по-скоро раси. Когато това се разбере, става по-ясно при четенето и тълкуването на
Писанията.
„Адамовата раса" като истинското, коренно население на Земята, са от двата пола, въпреки че създадените нови „Ева” не можели да се възпроизвеждат сексуално по това време. Мъжете „Адам”, както мъжете от човешкия род, притежава препуциума. По-късно, се случва в свещенически обреди, това човешко краекожие да бъде хирургично отстранявано, като знак за принудително подчинение на господарите.
Обрязването е ритуално премахване на човека аспект в полза на пришълците, правено, за да създаде подсъзнателно приобщаване. Когато се казва, че Ева е направена от "реброто" на Адам, докато той спял, става въпрос отново за генетика и биоинженерство.
петък, 26 юли 2013 г.
Светът, намиращ се под нас
Легендите за съществата, които живеят под земята, са широко разпространени в много страни по света. В Западна Европа те се наричат гноми, Норвегия - зeти, в Лапландия - чaхкли, в Кавказ - лилипутите бицентa, в древна Русия ги наричали людки . Дълго време тези истории се възприемат като екзотични, много далеч от реалността приказки.
Въпреки това, от края на XX век и в научните среди и медиите все по-често започна да се изразява предположението, че под нас има още един свят, населен от хора, непознати за нас и развиващи се в съответствие със своите тайнствени закони.
Удивителни находки
Миньорите често попадат на странни находки
В началото на 90-те години на XX век в пресата изтекли съобщения за странни открития, които са направени в средата на века от минаващи през тунела под пролива Татар. Известно е, че през 1950 г. е имало тайно постановление на Министерския съвет на СССР за изграждане на железния път, който е трябвало да свърже континента с остров Сахалин. Избраното място за изграждане на тунела е избрано според становището на геолозите, които са открили под пролива странни големи кухини. Именно те били обработени от строителите и се превърнали в тунел, по който да минава железопътната линия. Според някои източници, по време на монтажните работи не един път били намирани в древните кухини много стари, но добре запазени механизми, както и останките на странни същества, които незабавно се поемали от представители на съветските тайни служби.
За мистериозните тунели се споменава и в архивни документи, съхранявани в Урал. По-специално, през 1748, група работници от Нeвянски рудник случайно открива каменна плоча, покриваща входа на просторен тунел, отиващ на север покрай планината Урал. Миньорите обявили откритието си на своите началници . Скоро след това в мината е била изпратена специална комисия, оглавявана от инженер, Рудолф Шехтер. Обаче случилия се на прага на мината малко пред това инцидент с образувано свлачище не позволява на членовете на комисията да намерят открития от работниците входа.
Посочване на тайнствените подземни съоръжения има и в други източници. Например, през 1978 г. един овчар, който живее в малко селце близо до езерото Нахуел Уaпи, в аржентинските Анди при търсене на изчезналите кози се заскитал в непознато планинско дефиле, където намерил в скалата вход в овална форма, покрит с огромни метални врати, върху които имало странни знаци. Този човек успял да ги вдигне и в следващия миг в очите го удрят ярки блясъци, които идвали от просторен коридор, скрит зад вратата. Овчарят не посмял да влезе вътре, а по-късно разказал за откритието си на един от местните журналисти.
Тунгуското чудо изпод земята
Дяволската поляна от птичи поглед
Едно от най-загадъчните места в Русия, свързани с феномена на подземния свят, е Дяволската поляна, разположена в Красноярската тайга. Оцелелите писмени доказателства и разкази на очевидци - жители на селата Костин, Чемба и Kaрамишево - показват, че през 1908 г., около два месеца преди падането на Тунгуския метеорит в тайгата овчарите попаднали на огромна площ от обгорена земя с дупка в средата.
В нея винаги падали домашни животни, сякаш привлечени от неизвестна сила. Пътят, по който добитъкът бил извеждан за паша, набързо го преместили три км на юг, а скоро в небето над Източен Сибир се разразила катастрофа , интереса към която не избледнява и в наши дни.
През 1928 г.опит да разследва мистериозната дупка направил обслужващия района на селото зоотехник Н. Сeмьонченкo. За тази цел той използва дълга - няколко десетки метра - низа с метален печат на края. Въпреки това, според Сeмьонченко, низата не успява да достигне до дъното . Както по-късно той докладва на председателя на колхоза "Зората на болшевизма" Стeблов, докато е редом с тайнствената дупка, той в един момент чул странен звук, идващ от дълбините, приличащи на шлайфане и триене един срещу друг на метални механизми , а след това усетил силно главоболие и чувство на страх, което го кара набързо да се оттегли ...
В средата на 80-те години на миналия век уфолозите от Владивосток, които изследвали известната Дяволска поляна, предложили парадоксално предположението, че Тунгуския "гост", който предизвиква огромна експлозия , не е дошъл от небето, а от дълбините на планетата, избухнал на повърхността през бездънната дупка на известната поляна.
Малко по-късно, тази хипотеза подкрепила версията на Всерусийския институт по минерални ресурси, които предполагат, че експлозията е била причинена не от странен летящ метеорит, а мощно освобождаване на неизвестни енергия от недрата на Земята.
Мистериозни срещи
В книгата "Сърцето на Азия" известният руски философ и пътешественик Николай Рьорих, разказвайки за експедицията си до Алтай през 1927 г., споменава за странни хора, които живеят в планинските пещери и се разплащат със стари монети . Малко по-късно Николай Рьорих за първи път в XX век, казва на целия свят за мистериозната, скрита в дълбините на Хималаите страна на Агарта, дом на господаря на света, с пратениците на когото е имал възможност да говори руския пътешественик.
Въпреки това, не винаги жителите на подземния свят влизат в контакт с хората. Така например, живеещите в околностите на известното плато Путорана разказват за маломерни, смътно наподобяващи човешки същества, които водят потаен нощен живот. Местните хора ги наричат "Сирти". Според легендите, Сиртите живеят в подземни градове, в които можете да влезете през дълбока каменна дупка , разположена в североизточната част на платото.
Дори и през първата четвърт на XX век в Урал съществувала истории за редките срещи с диви хора, малки на ръст красиви създания, чиито домове са дълбоки и изпълнени с ярки светлини планински пещери. Преданието на уралските народи казват, че понякога избран човек може да чуе гласовете на дивите хора, които да ви подскажат къде да търсите съкровища, или мина със скъпоценни камъни, да предупреждават за предстояща беда.
Днес, сред граничните служители, работещи в заставите из Алтай има много истории за срещи със странни подземни същества. Например, през 1992 г. в долината, намираща се на десет километра североизточно от село Aргамджи докато граничният наряд преследва нарушител на границата, така да се каже лице в лице се сблъсква с завито в кожа същество с ръста на три годишно дете, чието лице смътно прилича на човек. Веднага щом един от граничарите хвърлил автомата си, странното същество бързо се шмугнало в една дупка, скрита в храстите ...
Древни убежища
Анализът на фактите показва, че под земята от дълго време има широка мрежа от гигантски тунели и дори градове, свързани помежду си. За един от тези градове, който се намира под турското селище Деринкую и може да побере до 10 000 души, стана ясно наскоро. Учените все още са в догадки кога и кой може да изгради такъв голям подземен подслон.
В днешно време много уфолози, парапсихолози и екстрасенси смятат, че на планетата има няколко основни точки - центрове, оригинални възлови станции, в които под земята се събират основните, най-големи тунели. Тези центрове включват Mедведското било в Поволжието , пустинята Наска в Южна Америка, района на Лос Taйос на границата между Перу и Еквадор, планината Байгонг в Тибет. Според изследователите на паранормалното в тези подземни съоръжения и сега кипи живот . Това се доказва от срещата с мистериозни същества, звукови и светлинни ефекти, свързани с входа към подземния свят, многобройни наблюдения изпод земята или от пещерите на излитащи НЛО.
Възрастта на откритите подземни структури е от порядъка 10-30 милиона години. Напълно е възможно техните създатели да са представители на цивилизации, предшестващи човека и да притежават висока степен на развитие. Въпреки това, планетарните катастрофи, които се случват редовно на повърхността на Земята, заставили древните господари на планетата да отидат в недрата й, където те са се адаптирали към новите условия на живот, при които могат да живеят и до днес.
По материали от Интернет
Въпреки това, от края на XX век и в научните среди и медиите все по-често започна да се изразява предположението, че под нас има още един свят, населен от хора, непознати за нас и развиващи се в съответствие със своите тайнствени закони.
Удивителни находки
Миньорите често попадат на странни находки
В началото на 90-те години на XX век в пресата изтекли съобщения за странни открития, които са направени в средата на века от минаващи през тунела под пролива Татар. Известно е, че през 1950 г. е имало тайно постановление на Министерския съвет на СССР за изграждане на железния път, който е трябвало да свърже континента с остров Сахалин. Избраното място за изграждане на тунела е избрано според становището на геолозите, които са открили под пролива странни големи кухини. Именно те били обработени от строителите и се превърнали в тунел, по който да минава железопътната линия. Според някои източници, по време на монтажните работи не един път били намирани в древните кухини много стари, но добре запазени механизми, както и останките на странни същества, които незабавно се поемали от представители на съветските тайни служби.
За мистериозните тунели се споменава и в архивни документи, съхранявани в Урал. По-специално, през 1748, група работници от Нeвянски рудник случайно открива каменна плоча, покриваща входа на просторен тунел, отиващ на север покрай планината Урал. Миньорите обявили откритието си на своите началници . Скоро след това в мината е била изпратена специална комисия, оглавявана от инженер, Рудолф Шехтер. Обаче случилия се на прага на мината малко пред това инцидент с образувано свлачище не позволява на членовете на комисията да намерят открития от работниците входа.
Посочване на тайнствените подземни съоръжения има и в други източници. Например, през 1978 г. един овчар, който живее в малко селце близо до езерото Нахуел Уaпи, в аржентинските Анди при търсене на изчезналите кози се заскитал в непознато планинско дефиле, където намерил в скалата вход в овална форма, покрит с огромни метални врати, върху които имало странни знаци. Този човек успял да ги вдигне и в следващия миг в очите го удрят ярки блясъци, които идвали от просторен коридор, скрит зад вратата. Овчарят не посмял да влезе вътре, а по-късно разказал за откритието си на един от местните журналисти.
Тунгуското чудо изпод земята
Дяволската поляна от птичи поглед
Едно от най-загадъчните места в Русия, свързани с феномена на подземния свят, е Дяволската поляна, разположена в Красноярската тайга. Оцелелите писмени доказателства и разкази на очевидци - жители на селата Костин, Чемба и Kaрамишево - показват, че през 1908 г., около два месеца преди падането на Тунгуския метеорит в тайгата овчарите попаднали на огромна площ от обгорена земя с дупка в средата.
В нея винаги падали домашни животни, сякаш привлечени от неизвестна сила. Пътят, по който добитъкът бил извеждан за паша, набързо го преместили три км на юг, а скоро в небето над Източен Сибир се разразила катастрофа , интереса към която не избледнява и в наши дни.
През 1928 г.опит да разследва мистериозната дупка направил обслужващия района на селото зоотехник Н. Сeмьонченкo. За тази цел той използва дълга - няколко десетки метра - низа с метален печат на края. Въпреки това, според Сeмьонченко, низата не успява да достигне до дъното . Както по-късно той докладва на председателя на колхоза "Зората на болшевизма" Стeблов, докато е редом с тайнствената дупка, той в един момент чул странен звук, идващ от дълбините, приличащи на шлайфане и триене един срещу друг на метални механизми , а след това усетил силно главоболие и чувство на страх, което го кара набързо да се оттегли ...
В средата на 80-те години на миналия век уфолозите от Владивосток, които изследвали известната Дяволска поляна, предложили парадоксално предположението, че Тунгуския "гост", който предизвиква огромна експлозия , не е дошъл от небето, а от дълбините на планетата, избухнал на повърхността през бездънната дупка на известната поляна.
Малко по-късно, тази хипотеза подкрепила версията на Всерусийския институт по минерални ресурси, които предполагат, че експлозията е била причинена не от странен летящ метеорит, а мощно освобождаване на неизвестни енергия от недрата на Земята.
Мистериозни срещи
В книгата "Сърцето на Азия" известният руски философ и пътешественик Николай Рьорих, разказвайки за експедицията си до Алтай през 1927 г., споменава за странни хора, които живеят в планинските пещери и се разплащат със стари монети . Малко по-късно Николай Рьорих за първи път в XX век, казва на целия свят за мистериозната, скрита в дълбините на Хималаите страна на Агарта, дом на господаря на света, с пратениците на когото е имал възможност да говори руския пътешественик.
Въпреки това, не винаги жителите на подземния свят влизат в контакт с хората. Така например, живеещите в околностите на известното плато Путорана разказват за маломерни, смътно наподобяващи човешки същества, които водят потаен нощен живот. Местните хора ги наричат "Сирти". Според легендите, Сиртите живеят в подземни градове, в които можете да влезете през дълбока каменна дупка , разположена в североизточната част на платото.
Дори и през първата четвърт на XX век в Урал съществувала истории за редките срещи с диви хора, малки на ръст красиви създания, чиито домове са дълбоки и изпълнени с ярки светлини планински пещери. Преданието на уралските народи казват, че понякога избран човек може да чуе гласовете на дивите хора, които да ви подскажат къде да търсите съкровища, или мина със скъпоценни камъни, да предупреждават за предстояща беда.
Днес, сред граничните служители, работещи в заставите из Алтай има много истории за срещи със странни подземни същества. Например, през 1992 г. в долината, намираща се на десет километра североизточно от село Aргамджи докато граничният наряд преследва нарушител на границата, така да се каже лице в лице се сблъсква с завито в кожа същество с ръста на три годишно дете, чието лице смътно прилича на човек. Веднага щом един от граничарите хвърлил автомата си, странното същество бързо се шмугнало в една дупка, скрита в храстите ...
Древни убежища
Анализът на фактите показва, че под земята от дълго време има широка мрежа от гигантски тунели и дори градове, свързани помежду си. За един от тези градове, който се намира под турското селище Деринкую и може да побере до 10 000 души, стана ясно наскоро. Учените все още са в догадки кога и кой може да изгради такъв голям подземен подслон.
В днешно време много уфолози, парапсихолози и екстрасенси смятат, че на планетата има няколко основни точки - центрове, оригинални възлови станции, в които под земята се събират основните, най-големи тунели. Тези центрове включват Mедведското било в Поволжието , пустинята Наска в Южна Америка, района на Лос Taйос на границата между Перу и Еквадор, планината Байгонг в Тибет. Според изследователите на паранормалното в тези подземни съоръжения и сега кипи живот . Това се доказва от срещата с мистериозни същества, звукови и светлинни ефекти, свързани с входа към подземния свят, многобройни наблюдения изпод земята или от пещерите на излитащи НЛО.
Възрастта на откритите подземни структури е от порядъка 10-30 милиона години. Напълно е възможно техните създатели да са представители на цивилизации, предшестващи човека и да притежават висока степен на развитие. Въпреки това, планетарните катастрофи, които се случват редовно на повърхността на Земята, заставили древните господари на планетата да отидат в недрата й, където те са се адаптирали към новите условия на живот, при които могат да живеят и до днес.
По материали от Интернет
вторник, 23 юли 2013 г.
неделя, 21 юли 2013 г.
Атланти, Чужди посещения, и генетични манипулации (Майкъл Царион) - 12
Не за всички връщащи се свободни туземците от Атлантида е било лесно да достигнат до техните царства и земи или да поемат контрола в своите поробени
провинции. По време на царуването на чужденците тирани, моралът на поробените е намален, а суеверието и съмнението широко се разпространяват. Когато се узнало, че Атлантида била узурпирана, управляващите деспоти се изплашили за себе си и за това че ще бъдат разобличени и експулсирани. Чрез умело използване на манипулации и пропаганда, те настроили хората срещу
новодошлите, често ангажирайки ги в битка. В това начинание използването на предател е особено полезно. Те разпространявали фалшиви слухове, че
новоприсъединилите се не се връщат като спасители, но като опасни магьосници, които ще крадат децата и ще донесат болестти (всичко, в което тираните сами
са били въвлечени).
По целия свят имало тогава един от двата възможни изхода. Или освободилите се да триумфират, забранявайки или убивайки злото, или като алтернатива, злите с предимство да продължат формата на жестоки, нечовешки режими. Във втория сценарий освободените от Атлантида ще бъдат убити, предадени или лишени от свобода. Те, както и по-малко надарените местни жители ще живеят живота на
бедност и подчинение. Това е ситуацията, за която намираме доказателства по цялото земно кълбо, връщайки се в исторически времена (виж сагата за Робин Худ). И тъй като в повечето случаи злите останали на власт, те официално изфабрикували историята, за да се възхвалят и да запазват статуквото. Техните жречески съюзници са им били съучастници в това начинание. Техните съставители на митове избутали назад във времето датите на пристигането на техните господари със стотици хиляди години, правейки
невъзможно за по-късните учени да сглобят фактите. Те видяли, че фактите биха могли да се подправят чрез създаването на около безброй различни разкази и преувеличения, кoито ние сега намираме във всички митове, легенди и приказки.
За известно време изглежда, че усилията на въстаниците успели. Хората вероятно се подвели от тяхната многобройност. Въпреки това "злите", които
загубили битките или са били свалени продължавали да практикуват своите подли изкуства. По-важното е, че поколението на тези, които са били генетично
променени продължило да съществува и да създава поколение. Те били с инстинкт за агресия и мания за мощ вродена им от прадедите им. Това са тези
хора, които минават към крайна, а по-късно и към ляво-мозъчната обусловеност , които се открояват в технологичните науки и са предразположени да се чувстват отделенени, различни от по-естествените жители на планетата. Те са тези, за които беше лесно да се унищожи природата и да манипулират и убиват техни сънародници (човешки същества). През историческите времена, ние откриваме персонажи, които израстват до върха на политическия и културния живот, които се трудят усърдно за технологичния напредък и още, които явно показвали малко любов и загриженост за човечеството. Могат ли такива сценарии да се случат по причини, в които ние сме накарани да повярваме? Може ли един и същи набор от факти да бъде погледнат и от друг ъгъл?
провинции. По време на царуването на чужденците тирани, моралът на поробените е намален, а суеверието и съмнението широко се разпространяват. Когато се узнало, че Атлантида била узурпирана, управляващите деспоти се изплашили за себе си и за това че ще бъдат разобличени и експулсирани. Чрез умело използване на манипулации и пропаганда, те настроили хората срещу
новодошлите, често ангажирайки ги в битка. В това начинание използването на предател е особено полезно. Те разпространявали фалшиви слухове, че
новоприсъединилите се не се връщат като спасители, но като опасни магьосници, които ще крадат децата и ще донесат болестти (всичко, в което тираните сами
са били въвлечени).
По целия свят имало тогава един от двата възможни изхода. Или освободилите се да триумфират, забранявайки или убивайки злото, или като алтернатива, злите с предимство да продължат формата на жестоки, нечовешки режими. Във втория сценарий освободените от Атлантида ще бъдат убити, предадени или лишени от свобода. Те, както и по-малко надарените местни жители ще живеят живота на
бедност и подчинение. Това е ситуацията, за която намираме доказателства по цялото земно кълбо, връщайки се в исторически времена (виж сагата за Робин Худ). И тъй като в повечето случаи злите останали на власт, те официално изфабрикували историята, за да се възхвалят и да запазват статуквото. Техните жречески съюзници са им били съучастници в това начинание. Техните съставители на митове избутали назад във времето датите на пристигането на техните господари със стотици хиляди години, правейки
невъзможно за по-късните учени да сглобят фактите. Те видяли, че фактите биха могли да се подправят чрез създаването на около безброй различни разкази и преувеличения, кoито ние сега намираме във всички митове, легенди и приказки.
За известно време изглежда, че усилията на въстаниците успели. Хората вероятно се подвели от тяхната многобройност. Въпреки това "злите", които
загубили битките или са били свалени продължавали да практикуват своите подли изкуства. По-важното е, че поколението на тези, които са били генетично
променени продължило да съществува и да създава поколение. Те били с инстинкт за агресия и мания за мощ вродена им от прадедите им. Това са тези
хора, които минават към крайна, а по-късно и към ляво-мозъчната обусловеност , които се открояват в технологичните науки и са предразположени да се чувстват отделенени, различни от по-естествените жители на планетата. Те са тези, за които беше лесно да се унищожи природата и да манипулират и убиват техни сънародници (човешки същества). През историческите времена, ние откриваме персонажи, които израстват до върха на политическия и културния живот, които се трудят усърдно за технологичния напредък и още, които явно показвали малко любов и загриженост за човечеството. Могат ли такива сценарии да се случат по причини, в които ние сме накарани да повярваме? Може ли един и същи набор от факти да бъде погледнат и от друг ъгъл?
петък, 19 юли 2013 г.
Атланти, Чужди посещения, и генетични манипулации (Майкъл Царион) -11
Бунтът избухнал на Атлантида, вероятно се дължи на спадане между фракциите на поробители, с една група, която взела страната на хората. Някои казват, че
малка група от чужденци свещеници съжалила Земята и се опитала да възстанови естествените правила, или тези близки до първоначалното състояние (виж Дейвид
Ууд Битие, първата книга на Откровение). Други твърдят, че това е станало в резултат на намесата на галактически сили, които искали да премахнат "тези,
нечестници" от тази планета, или поне да ограничат тяхната поквара. Каквато и да е истината, изглежда, въстаниците реши, че би било безсмислено да отидат в
отделните колонии по цялата земя и там да свалят полубоговете - атланти. По-добре да се удари в основата на проблема, самата Атлантида.
Много митове и легенди света говорят за войни между гиганти. Историите са с тайнствени прилики и може да се отнасят към този опит на жителите на Земята да
ликвидират странните демонични посетители. Било забелязано, например, че Махабхарата в Индия, троянската война и келтските войни в Ирландия, всички
възникнали относително едновременно (вж. Имануел Великовски). В историята на Беоулф, един от първите романси от по-късния англо-саксонски период, отново
намираме историята на демонични сили, които живеят в диви места и които плячкосват и тормозят хората. В "романсите" има същия рефрен, където и да са
намерени. Всички говорят за заточени хибриди, живеещи на островите или под земята. Дали това са просто истории? Било ли е просто творческо въображение?
Виж „Беулф - Увод, Епизод 1”.
На Атлантида, народите от усамотените колонии с Земни жители, предупредени на наближаващия бунт, били готови да освободят районите и да свалят тираничения технократски елит. Знания, инструменти, и книги били спасени и запазени. Освободените хора се движели по вода, в кораби, и използвайки някои съоръжения се опитали да преселят на техните земи. Някои, които не са били в състояние да направят това се установили на непознати земи. Такъв е случаят с келтите. Всъщност, записано е, че те са дошли в Ирландия от четири свещени острова, които са били унищожени, защото управниците са корумпирани. В ирландски мит, четем за последователните вълни от заселници, всеки обявявайки, че, въпреки че са в политическа опозиция, те са рода на тези, които вече са тук. Историите за миграциите е оцеляла до сегашни времена и са разказани в шедьоврите на фантастиката и не-фантастиката. (Виж Чарлз Скуайър, Джим Фицпатрик, Морган Люелин, Урсула Ле Гуин, Франк Хърбърт и Робърт Холдсток).
Много от хората, от тези, които напуснали Атлантида след разрушаването и били генетично променени и притежавали, така наречената "магическа сила", която
внушавала страх на всички, които се сблъсквали с нея. Извънземните свещеници, които взели страната на земните хора се самопровъзгласили за крале или по-
вероятно като съветници на местните крале, но били "магически надарени". Легендата за Артур говори за тези същества, например, Мерлин. В други Келтски
митове, срещаме Taliesin, Amergin, Tuan, Breas, Balor, Diancecht, Indech, Elathan, Lugh, Nuada, Culhulainn, Ossian, Фин Mac Cumhail, както и множество други. В тези
и други истории, съветникът, ръководителят, или царят е показал сила, мъдрост, ясновидство, красота и дълъг живот, които са всички възможни резултати от
генетичната модификация.
Остава да се припомним странните атрибути на Руският магьосник, Григорий Распутин, загадъчният окултен съветник на Романовата династия на 19-ти век.
(Григорий е гръцка дума за паднал ангел. Виж „Распутин” на Алекс де Йонг). В много случаи, този индивид притежава лично оръжие или талисман с магически свойства. Магията е дума, използвана за високи технологии, неразбираеми от съвременници
те им. Ако една машина работи перфектно, резултатите са като магия. Келтските предания са пълни със спомени за "магическо" оръжие и съкровища. Едно от последните е свещеният "Камък на FAL", който е бил поставен под престола на цар Тара (Drumcain или Могилата на змията). Този камък, било казано, ще плаче, ако някой, не който трябва седне на трона. Можем да си зададем въпроса каква мистерия е скрита в този мит? Думата FAL всъщност означава камък и е корен на думата фалически. "Камък на FAL" е, следователно, "Камък на камък," вероятно мощен кристал, което би означавало, че човека е генетично променен по някакъв начин. (Този камък, като фалическия символ на индусите, се смята, че е свързан с планетата Сатурн, за която земните царе управлявали). Във фолклора има скрити
референции за генетични манипулации. Преставете си индивид наречен "Сменено дете". Бил ли е този чужденец заместител на човека? Освен това, в праисторически времена, не е било възможно всеки да царува в Ирландия, ако е бил „с дефект”, правило, което усърдно се уважавало. Може ли под дефект да се има пред вид изкуствена промяна? Световния фолклор е пълен с предупреждения за вещици, които могат да бъдат разпознати като "злото" заради странните им белези или деформации. Въпреки че по-късно световната история разказва за много злоупотреби с такива знания, е разумно да се приеме, че те са основани на реалността. Това е и причината, поради която има акцент върху чистотата на кръвта когато става въпрос за царуване. Чистота е от съществено значение за двете страни, всяка от които има пряк интерес да има само собственото си потекло на
престола. Безброй ритуали, свързани с царуването свидетелстват за това. И в някои племена има обичай да са "свързани с кръв”. В такива церемонии, лице, което обича и уважава другите, пуска физическата кръв и буквално я притиска към тази на другаря си, който по същият начин оставя свободно неговата кръв да тече. Дали това е просто още един безсмислен езически ритуал? Не означава ли това, че кръвното родство е свързано с една и съща кръв, а не с подобна кръв? И какво трябва да направим с Персийската приказка на "Гения в бутилката". Не е ли възможно тази приказка да прикрива факти за лаборатории, зли магьосници,
хибридизация, и генетична манипулация?
малка група от чужденци свещеници съжалила Земята и се опитала да възстанови естествените правила, или тези близки до първоначалното състояние (виж Дейвид
Ууд Битие, първата книга на Откровение). Други твърдят, че това е станало в резултат на намесата на галактически сили, които искали да премахнат "тези,
нечестници" от тази планета, или поне да ограничат тяхната поквара. Каквато и да е истината, изглежда, въстаниците реши, че би било безсмислено да отидат в
отделните колонии по цялата земя и там да свалят полубоговете - атланти. По-добре да се удари в основата на проблема, самата Атлантида.
Много митове и легенди света говорят за войни между гиганти. Историите са с тайнствени прилики и може да се отнасят към този опит на жителите на Земята да
ликвидират странните демонични посетители. Било забелязано, например, че Махабхарата в Индия, троянската война и келтските войни в Ирландия, всички
възникнали относително едновременно (вж. Имануел Великовски). В историята на Беоулф, един от първите романси от по-късния англо-саксонски период, отново
намираме историята на демонични сили, които живеят в диви места и които плячкосват и тормозят хората. В "романсите" има същия рефрен, където и да са
намерени. Всички говорят за заточени хибриди, живеещи на островите или под земята. Дали това са просто истории? Било ли е просто творческо въображение?
Виж „Беулф - Увод, Епизод 1”.
На Атлантида, народите от усамотените колонии с Земни жители, предупредени на наближаващия бунт, били готови да освободят районите и да свалят тираничения технократски елит. Знания, инструменти, и книги били спасени и запазени. Освободените хора се движели по вода, в кораби, и използвайки някои съоръжения се опитали да преселят на техните земи. Някои, които не са били в състояние да направят това се установили на непознати земи. Такъв е случаят с келтите. Всъщност, записано е, че те са дошли в Ирландия от четири свещени острова, които са били унищожени, защото управниците са корумпирани. В ирландски мит, четем за последователните вълни от заселници, всеки обявявайки, че, въпреки че са в политическа опозиция, те са рода на тези, които вече са тук. Историите за миграциите е оцеляла до сегашни времена и са разказани в шедьоврите на фантастиката и не-фантастиката. (Виж Чарлз Скуайър, Джим Фицпатрик, Морган Люелин, Урсула Ле Гуин, Франк Хърбърт и Робърт Холдсток).
Много от хората, от тези, които напуснали Атлантида след разрушаването и били генетично променени и притежавали, така наречената "магическа сила", която
внушавала страх на всички, които се сблъсквали с нея. Извънземните свещеници, които взели страната на земните хора се самопровъзгласили за крале или по-
вероятно като съветници на местните крале, но били "магически надарени". Легендата за Артур говори за тези същества, например, Мерлин. В други Келтски
митове, срещаме Taliesin, Amergin, Tuan, Breas, Balor, Diancecht, Indech, Elathan, Lugh, Nuada, Culhulainn, Ossian, Фин Mac Cumhail, както и множество други. В тези
и други истории, съветникът, ръководителят, или царят е показал сила, мъдрост, ясновидство, красота и дълъг живот, които са всички възможни резултати от
генетичната модификация.
Остава да се припомним странните атрибути на Руският магьосник, Григорий Распутин, загадъчният окултен съветник на Романовата династия на 19-ти век.
(Григорий е гръцка дума за паднал ангел. Виж „Распутин” на Алекс де Йонг). В много случаи, този индивид притежава лично оръжие или талисман с магически свойства. Магията е дума, използвана за високи технологии, неразбираеми от съвременници
те им. Ако една машина работи перфектно, резултатите са като магия. Келтските предания са пълни със спомени за "магическо" оръжие и съкровища. Едно от последните е свещеният "Камък на FAL", който е бил поставен под престола на цар Тара (Drumcain или Могилата на змията). Този камък, било казано, ще плаче, ако някой, не който трябва седне на трона. Можем да си зададем въпроса каква мистерия е скрита в този мит? Думата FAL всъщност означава камък и е корен на думата фалически. "Камък на FAL" е, следователно, "Камък на камък," вероятно мощен кристал, което би означавало, че човека е генетично променен по някакъв начин. (Този камък, като фалическия символ на индусите, се смята, че е свързан с планетата Сатурн, за която земните царе управлявали). Във фолклора има скрити
референции за генетични манипулации. Преставете си индивид наречен "Сменено дете". Бил ли е този чужденец заместител на човека? Освен това, в праисторически времена, не е било възможно всеки да царува в Ирландия, ако е бил „с дефект”, правило, което усърдно се уважавало. Може ли под дефект да се има пред вид изкуствена промяна? Световния фолклор е пълен с предупреждения за вещици, които могат да бъдат разпознати като "злото" заради странните им белези или деформации. Въпреки че по-късно световната история разказва за много злоупотреби с такива знания, е разумно да се приеме, че те са основани на реалността. Това е и причината, поради която има акцент върху чистотата на кръвта когато става въпрос за царуване. Чистота е от съществено значение за двете страни, всяка от които има пряк интерес да има само собственото си потекло на
престола. Безброй ритуали, свързани с царуването свидетелстват за това. И в някои племена има обичай да са "свързани с кръв”. В такива церемонии, лице, което обича и уважава другите, пуска физическата кръв и буквално я притиска към тази на другаря си, който по същият начин оставя свободно неговата кръв да тече. Дали това е просто още един безсмислен езически ритуал? Не означава ли това, че кръвното родство е свързано с една и съща кръв, а не с подобна кръв? И какво трябва да направим с Персийската приказка на "Гения в бутилката". Не е ли възможно тази приказка да прикрива факти за лаборатории, зли магьосници,
хибридизация, и генетична манипулация?