Освобождаване от енергийни влияния и зависимости (Карин Брандл) - 15

Окултни интереси

Днес все повече хора се занимават с магия, лечение по духовен път, енергийна работа, с енергийна трансмисия и т. н. Те развиват психическите си способности и ги при­лагат повече или по-малко разумно и отговорно. Някои се раждат с тях благодарение на това, че най-вероятно са получавали духовни посвещения в предишни свои инкарнации. Конкретното знание за закономерностите на тези сили вече го няма, но те присъстват в латентна форма. Сензитивните развиват усет за енергийните връзки и в повечето случаи бързо забелязват, че използвайки ги, по­лучават власт над другите (или вече притежават власт по кармични причини). Някои съвсем преднамерено се при­качват психически към партньорите си по пъпна връв и после се опитват да ги управляват. Телепатичните въ­здействия върху волята на дадена личност са особено ефективни при наличието- на траен астрален рапорт. Но онези, на които черната магия им е хоби, рядко осъзна­ват факта, че и те седят на същия клон!

Всяка магия има две страни и се нуждае от два полю­са - един, който изпраща, и един, който приема. Когато са свързани, „всичко отива в едно котле". В рамките на една връзка или приятелство магическият бумеранг е почти неизбежен, макар хората, които са наясно какво представлява магията, единодушно да твърдят, че всяка невидима пратка се връща обратно. Нищо в космоса не съществува само за себе си и всичко е свързано с всичко. На това ниво всеки носи пълна отговорност за собстве­ните си действия.

Известен ми е случай, в който жертвата на една ин­тензивна маниакална астрална връзка проклина домини­ращия, явно доста добре изглеждащ партньор да му изпа­дат косите и зъбите, за да погрознее и да не е „длъжна" да го обича толкова много. Близо до ума е кого са стиг­нали клетвите! По-просто е щяло да бъде, ако жената е поела отговорност за своите чувства и се е решила да се откаже от собственото си безумие. Тогава е щяла да си спести тези крайно негативни резултати.

Има хора, дълго време били безсилни пленници на да­дена болезнена страст, които си мислят, че ако поне един-единствен път им се удаде да властват над другия, както той винаги е властвал над тях, би настъпило уравновесяване и биха се освободили от зависимостта. Оба­че и жаждата за мъст е вид зависимост. Само че дрогата е друга. Болезнената страст доста често се трансфор­мира в омраза и злопаметност, докато структурата си­ла/безсилие остава. Връщаш ли със същата монета, ни­кога няма да се освободиш. Напротив, добавяш още една нишка, още една съставка на астралната пъпна връв, а собственото ти желание за разплата и властване те привързват по-здраво за личността, от която бездруго си вече зависим. Закон на магията е: ако имаш дълбокото усещане, че си жертва, не ставай отмъстителен. Приема­нето на тази роля ще те превърне в жертва на самия теб. Тоест - това не е пътят да излезеш от неравностойните отношения.

Крайно предпазливо трябва да се пристъпва и към умишлено завоюване на харесвания от вас човек. Какви­то и да са били мотивите ви, би следвало да разградите всичко, което сте привързали нарочно към себе си - ако не веднага, то поне малко преди смъртта си, инак е въ­зможно да продължите да влачите същите обстоятелства от инкарнация в инкарнация. Магическата връзка функ­ционира като астрална пъпна връв и работи като психи­ческа програма.

Илюзията за доминиране е особено примамлива най-вече в окултната сфера. Много хора се стремят с най-раз­лични средства към духовно майсторство, като се втур­ват към тази цел с едри крачки, отказвайки да проумеят, че за такова развитие е нужно време. Отношението ни към духовните сили трябва да е изключително отговор­но, понеже те представляват гигантски енергиен потен­циал. Някой непречистен характер може да си реши да ги използва за лично надмощие, без да предполага в как­ва кармична мрежа се заплита.

Астрални рапорти при болни

Болните хора, които имат нужда да бъдат обгрижвани и поради това са доста зависими от другите, често завър­зват астрални връзки с тях. Такова нещо може да се слу­чи и някому, който по принцип е неподатлив. Когато един човек е зле и разчита на помощ, у него се обажда де­тето от времето, когато майка му му е осигурявала всич­ко. Боледуването ни вкарва в аналогична ситуация. Чес­то статусът на физически страдащ означава същата без­помощност и необходимост от съдействие, както тогава в младенческа възраст. От един възрастен е нормално да се очаква сам да организира живота си и да задоволява потребностите си. Болните или ранените не са в състоя­ние да го правят. Трябва им нещо като заместник-майка, от която стават зависими според степента на своята не­самостоятелност.

По тази причина обслужващият персонал, че и лека­рите и психотерапевтите често са подвластни на астрал­ни рапорти, но пък и те самите проявяват силна склон­ност към тях. Въз основа на казаното дотук за астрална-та пъпна връв става ясно, че тъкмо онези, които са в по­зицията на майка (а те могат да бъдат и мъже), провоки­рат отношения на астрално ниво. Болните често прех­върлят цялата отговорност за живота и здравето си вър­ху лекаря или психотерапевта, а последните за съжале­ние също обичат да се виждат в ролята на всемогъщи.

Симптомите са подобни на онези, които се наблюдават между партньори. Нерядко настъпва енергийно изтоще­ние, далеч по-силно от степента на обичайната за тези професии умора. Обикновено засегнатите си мислят, че е от пренапрежение. Ако се вгледат по-отблизо обаче, ще установят, че изтощението им е свързано със съвсем опре­делени ситуации и съвсем конкретни хора. Болните не мо­гат сами да повишат енергията си, освен ако не са започ­нали да оздравяват. Прекият междучовешки контакт по принцип не е достатъчен, за да подпомогне този процес. Тъй като болестта изчерпва резервите им, не е чудно, че мнозина „се закачват" за заобикалящите ги хора.

Може да се стигне дотам някой надарен с психически способности пациент да „преследва" санитарката чак до вкъщи, да занимава мислите й извън рамките на работ­ното й време или да й се явява насън. Това ще да е по-скоро някоя нуждаеща се или наплашена душа, а не ата­ка на вампир. Ако сте създали астрална пъпна връв с па­циент, би следвало непременно да я прекъснете. Тя не трябва да се бърка с протегната за помощ ръка. Лечебна енергия може да се доставя и без рапорт.

Техниките за защита и прекъсване на връзките ще на­мерите в следващата глава. Що се отнася до болния, не бива да забравяме, че в момента душата му се намира в отслабено тяло и вероятно изобщо не може да си помогне сама, ето защо ви препоръчвам да му отправите енер­гийна благословия.

Поддържането на устойчива астрална връзка с цел да помогнете е крайно неразумно, затова незабавно я прекра­тете. Изтощената болногледачка няма как да е полезна на болния, а съществува опасността и тя самата да се разбо­лее. Съответните защитни мерки за предотвратяване на нежелани астрални контакти могат ви опазят от тях.

● Упражнение

Енергийната благословия, която всеки човек може да отправи към друг, е равностойна на енергийна трансми­сия, но не от собствения резервоар, а от едно доста по­мощно енергийно поле, каквото е космическото. При то­ва става дума за духовна техника, която не зависи от ва­шата психична енергия и не се осъществява през емоцио­налния слой на аурата ви. Тя представлява кратка молит­ва и може да бъде изцяло съчинена от вас. Обърнете се към някоя известна ви висша лечебна инстанция, която ви се вижда подходяща, и й поверете изцелението на бол­ния.

Ако не вярвате в никаква духовна инстанция, т. е. ако нямате религиозни представи, естествено че не ще да мо­жете убедително да помолите за помощ същество от Бо­жествената йерархия и не ще бъдете добър посредник за получаване на благословия от него. Но вероятно приема­те, че човекът има висш Аз и този висш Аз е представи­тел на всичко, което е, на иманентния, безкраен Дух. За това не се налага да сте член на религиозна общност.

Жизнената сила на Духа е достъпна за всички, докол­кото всичко съществуващо е част от нея и е в непрекъс­нат обмен с нея. Но болните често не са в състояние да я асимилират. Вие можете да им помогнете, като помоли­те космическата енергия да стигне до тях посредством вашия висш Аз. Който и начин да изберете, първо се кон­центрирайте върху образа на човека, когото желаете да благословите. После визуализирайте образа, символ на инстанцията, която призовавате, или произнесете името й и почувствайте как се свързвате с нея и как силата й се предава и на вас. Ще я усетите със сетивата си, с вътреш­ното си зрение като лъч светлина или нещо съвсем дру­го. Поемете го в себе си, докато ви изпълни докрай.

Висшия Аз си представяйте като сияйно кълбо от бя­ла светлина над главата ви. Това е образът на духовната сила, от която сте родени. Тя няма нищо общо с егото, което си пробива път с глава. Затова я визуализираме над темето си като символ на надличностното състрада­ние и висшето водителство. Почувствайте как се свърз­вате с тази сила и как тя прониква във всяка ваша клет­ка. Нека се влива във вас, докато ви изпълни целите.

Тогава изречете молитвата си на глас или на ум. Тя би могла да гласи: „Х (определена Божествена инстанция или просто безкраен Дух), препоръчвам ти моята паци­ентка У и Ти поверявам излекуването й, оставям на Теб да я избавиш от постигналата я беда и Ти предавам ней­ния зов за помощ. Да бъде волята Ти." Ако смятате за нужно, повторете изречението много пъти, докато се по­чувствате вътрешно облекчени и освободени от излиш­ната енергия. После прекъснете астралната връзка, как­то е описано по-нататък.

Изцелението на болните е едно от духовните тайнства на живота, като понякога под изцеление на душата се разбира именно преминаването през болестта или смъртта. Вие също би следвало да се разделите с мисъл­та, че сте способни да спасите всички. Ако трябва да бъ­дете посредник и инструмент, то това ще се случва от са­мо себе си и автоматично, в хода на вашата работата. Действайте с любов и ще направите достатъчно добри неща за другите. Не е необходимо непрекъснато да им изпращате енергия. Животът и смъртта на всеки човек са подчинени на свои закони, които не ви е дадено да знаете. Затова не пожелавайте нещо определено като, на­пример, повече енергия, физическо здраве или пък друго, което според вас би било полезно в момента. Молитвата ви за болните ще има по-голям смисъл и ще се отрази далеч по-благоприятно, ако предоставите на Божестве­ната инстанция да избере начина за решаването на про­блема. Бъдете сигурни, че всичко, което става, е правил­но, тогава участието ви ще е било продиктувано от лю­бов, а не от самонадеяност.

Известно е, че зад добрите намерения може да се крие стремеж към превъзходство. Той се подхранва и от ця­лостния подход на официалната медицина, която воюва с болестите и отбелязва като победа всяко изчезване на симптомите. На болестта, старостта и смъртта се гледа като на недостатък, който трябва да се отстрани. За съ­жаление, и езотериката не винаги е на прав път и се случ­ва причините за страданието да се свеждат единствено до несъвършенствата на личността и погрешния й начин на мислене. Психосоматичното тълкуване на болестите не бива да се превръща в цинизъм спрямо болните.

Макар поемането на отговорност за себе си и за болестта да ни дава сила и надежда, не би следвало да забравяме, че съществуват и глобални болестотворни фактори и порочни мисловни модели, от които отдел­ният човек е само потърпевш и не е в състояние да пре­одолее сам. Това обаче често се отчита едва когато броят на жертвите започне да бие на очи, а те сами по себе си не носят вина за нещастието си. Но тяхното страдание като цяло има смисъл, защото служи за осъзнаване на дълбоко вкоренени грешки в поведението на колектива, които инак най-вероятно още дълго биха останали скрити.

Така че силата на медицинските технологии и на ду­ховното лечение си имат граници. Да се проумее дълбо­кият смисъл на болестта не е толкова е лесно, колкото би се искало на обществото, желаещо всичко да става на момента. Работата с тежко болни пациенти изисква мно­го вътрешна сила и стабилност. Ето защо най-вече в та­кива случаи би трябвало да се пазите от емоционално об­вързване, каквото представлява астралната пъпна връв, и да приемате чуждото страдание като задача на съот­ветната душа. Тя се себеизразява посредством него, то е част от нейния път, само една отсечка от който ще бъде измината с ваше участие. Има съществена разлика в то­ва, дали посрещате човека сърдечно и се грижите за не­го доколкото можете с любов, дали искате да му помог­нете да си възвърне здравето заради него самия или се идентифицирате с победата над болестта, евентуално - с претърпяното поражение, и следователно излекуването е от значение лично за вас.

Само ако действате с искрено внимание и съчувствие, подкрепяте изцяло другия човек и го приемате такъв, какъвто е. Тогава това е акт на безусловна любов, при който всички енергии текат свободно и се стремят към своята реализация - противно на проблематичното, его-центрично сантименталничене, лишено от истинското приемане. Прекъсването на астралната пъпна връв вина­ги е свързано с отърсване от собственото желание за до­миниране. Лекарят или лечителят, който се отдава на грандоманията си и заради своето изкуство си въобразя­ва, че е господар на живота и на смъртта, ще се вкопчва в своите болни или умиращи пациенти точно толкова, колкото навярно и те в него.

В този контекст искам да обърна внимание на още ед­но важно нещо, което често ми е правило впечатление. Все повече хора се занимават с енергийно лечение (с рей­ки, да речем, или с прана) и ежедневно го практикуват за свое и чуждо добро. Няма съмнение, че то може да е от помощ както за вас, така и за вашите близки. Не забра­вяйте обаче да прекъснете енергийната връзка след приключване на сеанса. Това е особено важно в случаите, когато изпращането на енергия е било продиктувано и придружено от лични интереси и чувства.

Преди да се заемете с лечителска работа, се запитай­те за мотивите си. Начинаещите, желаещите да си свър­шат особено добре работата или хората с незрели харак­тери, които толкова често изтъкват тези си способности, че замърсяват духовния си канал с лични емоции, се под­веждат най-вече. Тогава към висшата воля, управляваща процеса на лечението, може да се присламчи едно чисто човешко творение, каквото е астралната пъпна връв, и тя трябва да се прекъсне веднага след предаването на енер­гията.

За да се срещнете с висшата воля на безкрайния Дух или на лекуващата инстанция и съответно - на енергий­ното поле, с което работите, би следвало да координира­те своите опити с тях, защото не вие лекувате, а Божия­та сила, която протича през вас. Изцелението и благопо­лучието идват по тяхна, а не по ваша воля! Ако някое ле­чение не даде резултат според чисто човешката ни пре­ценка, то значи предопределението на висшата воля е друго. Обяснявайте това всеки път, когато предлагате помощта си като канал, за да не хранят хората излишни надежди и да не прилепват към вас.

Към настоящия раздел се числят и случаите на астрална пъпна връв в психотерапията. Щом човекът се е решил на такова лечение, той не може да е съвсем безпо­мощен, а търси себепознание по принцип. Задачата на психотерапевта е да го подкрепи.

По време на терапията обаче биват възкресени и определени ситуации от миналото, каращи клиента да се чувства безпомощен и налагащи намесата на терапевта или психолога, които му служат за водачи през кризата и през дълбините на собствената му психика. Това обстоя­телство ги поставя в позицията на силния и клиентът им припева понякога функцията на избавител; клиентката пък обикновено се влюбва истински.

Възникналата в такива случаи енергийна връзка мо­же да послужи за основа на много силна зависимост. Не­ка пак отбележим: връзката винаги е двустранна! Отго­ворният терапевт със сигурност ще се опита да я унищо­жи веднага, щом я забележи, инак успехът от лечението ще бъде съмнителен. Добре подготвеният психолог като правило успява да подходи конструктивно към психични­те преноси на клиентите си, за да може да ги обсъди с тях и да ги превърне в средство на осъзнаването. За съжале­ние, не винаги се процедира точно така. Психолозите имат доста голяма икономическа изгода от зависимост­та на своите клиенти, които им носят толкова повече па­ри, колкото по-дълго време ги посещават.

Макар понякога да се стига до женитба, романсът вър­ху кушетката на психолога се разиграва най-вече в астралното. Психологът бива идеализиран подобно на меч­тания партньор, бива увенчан с ореола на „повече от ба­ща" (или „повече от майка"), а и на него тази роля не е изключено да му хареса. От това може да произлезе дъл­гогодишна енергийна и материална зависимост, но лошо­то тук е, че с тази форма на злоупотреба се причиняват нови рани на психиката, вместо да се излекуват старите.