НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ОСНОВНО ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА НАУКАТА

  В наше време един от най-добрите инструменти, които ние използваме за изследване на непознатите аспекти на реалността, е науката. И все пак, когато дойде време за обясняване на психичните и духовните измерения на човешкия опит, науката в основни линии непрекъснато се проваля. Очевидно, ако науката иска да постигне напредък в тези области, необходимо е тя да претърпи основно преструктуриране, но какво по-конкретно би могло да включва то?
   Очевидно първата и най-необходима стъпка е да се приеме съществуването на психични и духовни феномени. Уилис Харман, президентът на Института за духовни науки и бивш старши научен сътрудник в Станфордския международен изследователски институт, смята това приемане за решително важно не само за науката, но и за оцеляването на човешката цивилизация. Освен това Харман, който е писал много за необходимостта от основно реформиране на науката, е изумен, че това приемане все още не е настъпило. „Защо ние не приемем, че всеки клас преживявания или феномени, които са били регистрирани и съобщавани в течение на вековете и в различни култури, имат валидност, която не може да бъде отречена?", казва той.
   Както споменахме, поне част от причината е отдавнашното предубеждение, което западната наука има срещу такива феномени, но проблемът не е толкова прост. Да вземем например спомените за минали животи на хора, поставени под хипноза. Дали това са действителни спомени за минали животи, или не, все още предстои да бъде доказвано, но си остава факт, че човешкото несъзнавано има естествена склонност към пораждане най-малкото на привидни спомени от предишни прераждания. В общи линии, придържащата се към общоприетото психиатрична общност пренебрегва този факт. Защо?
   На пръв поглед отговорът е, защото повечето психиатри не вярват в такива неща, но нещата не стоят непременно по този начин. Психиатърът от Флорида Брайън Л. Уейс, завършил Йелския факултет по медицина и понастоящем водещ психиатър в медицинския център „Маунт Синай" в Маями, казва, че от момента на публикуването на неговия бестселър Много животи, много учители през 1988 г. - в която той разказва как се е превърнал от скептик в привърженик на прераждането, след като един от неговите пациенти започва да говори спонтанно за своите животи, докато е под хипноза - той бил засипан с писма и телефонни обаждания от психиатри, които му казват, че те също са тайни привърженици. „Аз мисля, че това е само върхът на айсберга - казва Уейс. - Има психиатри, които ми пишат, че те практикуват регресивна терапия от десет-двадесет години насам в частните си кабинети, и „моля те не казвай на никого, но...". Мнозина са благоразположени към нея, но не искат да го заявят."
   По същия начин, когато в един скорошен разговор с Уитън го запитах дали смята, че прераждането ще става все по-приеман научен факт, той отговори: „Аз мисля, че то вече е. Моят опит показва, че ако учените са прочели литературата по въпроса, те вярват в прераждането. Данните са просто толкова убедителни, че действително е най-естественото да се появи интелектуално одобрение и съгласие."
   Мненията на Уейс и Уитън изглежда са породени от един скорошен обзор на психичните феномени. След като биват уверени, че техните отговори ще останат анонимни, 58% от 228 психиатри, които отговарят (мнозина от тях са ръководители на катедри и декани на медицински факултети), казват, че според тях „едно разбиране на екстрасензорните феномени" е важно за бъдещите дипломанти по психиатрия! 44% признават вярата си, че екстрасензорните фактори са важни в лечебния процес.
   Така изглежда, че страхът от осмиване може би е също толкова, ако не и по-голям препъникамък от неверието за подтикването на научната върхушка към това да започне да разглежда екстрасензорните изследвания с дължимата сериозност.    Необходими ни са повече проправящи пъртина хора като Уейс и Уитън (и десетки хиляди други смели изследователи, чиито работи бяха обсъждани в тази книга), за да станат публични техните лични убеждения и открития. Накратко, необходим ни е парапсихологичен еквивалент на една Роза Паркс.
   Друг признак, който трябва да бъде част от преструктурирането на науката, е разширяването на дефиницията за това, какво съставлява едно научно доказателство. Екстрасензорните и духовните феномени са играли значима роля в човешката история и са спомогнали за оформяне на някои от най-фундаменталните аспекти на нашата култура. Но тъй като не е лесно да бъдат уловени и изследвани в лабораторна среда, науката е склонна да ги пренебрегва.
   Още по-лошо е, че когато те са изследвани, често пъти най-маловажните аспекти на феномените са изолирани и каталогизирани. Например едно от няколкото открития относно извънтелесните пътешествия, смятани за валидни в научен смисъл, е че мозъчните вълни се променят, когато извънтелесният пътешественик напусне тялото. И все пак, когато човек чете отчети като тези на Монро, той разбира, че ако тези преживявания са реални, те обхващат открития, които биха могли да имат толкова огромно въздействие върху човешката история, колкото откриването на Новия свят от Колумб или изобретяването на атомната бомба. Действително хора, които са наблюдавали работата на наистина талантливи ясновидци, незабавно разбират, че те са станали свидетели на нещо далеч по-дълбоко, отколкото е предадено в сухата статистика на Р. Х. и Луиз Райн.
   С това не искам да кажа, че работата на Райн не е важна. Но когато огромен брой хора започват да съобщават за едни и същи преживявания, техните разкази за случките също трябва да бъдат разглеждани като важни данни. Те не трябва да бъдат отхвърляни просто защото не могат да бъдат документирани толкова строго, колкото други и често пъти по-малко значими признаци на един и същи феномен. Както казва Стивънсън: „Аз смятам, че е по-добре да се изучи вероятното за важните неща, отколкото сигурното за маловажните."
   Заслужава да се отбележи, че това правило вече е приложено към други по-приемливи природни явления. Идеята, че вселената започва от единична, първична експлозия, или Големият взрив, се приема без въпроси от повечето учени. А това е странно, защото въпреки наличието на убедителни доказателства, които ни карат да вярваме, че наистина е било така, никой никога не е доказал, че това е вярно. От друга страна, ако един изучаващ преживяванията на прага на смъртта психолог трябва да заяви категорично, че сферата, в която пътешествениците от светлина достигат по време на техните преживявания на прага на смъртта, е едно действително друго измерение на реалността, психологът ще бъде атакуван, че твърди неща, които не могат да бъдат доказани. А това е странно, защото има също толкова убедителни причини да смятаме, че това е вярно. С други думи, науката вече приема това, което е вероятно за най-важните въпроси, ако тези въпроси попадат в категорията на „модните неща за вярване", но не и ако те влизат в категорията на „немодните неща за вярване". Този двоен стандарт трябва да бъде премахнат преди науката да е в състояние да започне да прави значими пробиви в изследването на екстрасензорните и духовните феномени.
   Най-решително от всичко науката трябва да замени своята влюбеност в обективността - представата, че най-добрият начин да се изследва природата е да бъдеш отчужден, аналитичен и безпристрастно обективен - с един подход, който включва по-голямо съучастие. Важността на тази смяна е подчертавана от мнозина изследователи, включително Харман. Свидетелства за тази необходимост многократно бяха привеждани в настоящата книга. Във вселена, в която съзнанието на физика влияе върху реалността на една елементарна частица, нагласата на лекаря влияе върху това дали някое плацебо работи или не, умът на експериментатора влияе върху начина, по който работи дадена машина, а имагиналното може да се излива във физическа реалност, ние не можем повече да претендираме, че сме отделени от това, което изследваме. В една холографска и омниктивна вселена, вселена, в която всички неща са част от един безшевен континиум, строгата обективност вече не е възможна.
   Това е особено вярно, когато изследваме психични и духовни феномени и изглежда затова някои лаборатории са в състояние да постигнат впечатляващи резултати, когато правят експерименти за непряко дистанционно виждане, а други се провалят безславно. Всъщност някои изследователи в паранормалното поле вече са сменили подхода си от строго обективен към по-съучастнически. Например Валери Хънт открива, че нейните експериментални резултати се влияят от присъствието на хора, които са пили алкохол, и затова не допуска такива хора в лабораторията си, докато прави измервания. В същия дух руските парапсихолози Дубров и Пушкин откриват, че те по-успешно дублират резултатите на други парапсихолози, ако хипнотизират всички от участниците в експеримента. Изглежда че хипнозата премахва интерференцията, причинявана от съзнателните мисли и вярвания на участниците и помага да се получат „по-чисти" резултати. Макар подобни практики може би изглеждат крайно странни за нас сега, те може би ще станат стандартни действащи процедури, когато науката разкрие още тайни на холографската вселена.
   Едно изместване от обективност към съучастничество (партиципативност) с най-голяма сигурност ще повлияе върху ролята на учения. Тъй като става все по-очевидно, че именно преживяването на наблюдаваното е важно, а не просто актът на наблюдаване, логично е да се допусне, че учените на свой ред ще разглеждат себе си все по-малко като наблюдатели и все повече като преживяващи. Както казва Хартман: „Готовността да бъде преобразен е същностна характеристика на един съучастващ учен."
   Освен това има данни, че някаква подобна трансформация в малък мащаб вече е настъпила. Например вместо просто да наблюдава какво се случва на хората от племето конибо, след като те консумират виното на душата аяуаска, Харнър сам приема халюциногена. Очевидно е, че не всички антрополози биха били готови да поемат такъв риск, но е ясно също, че като става съучастник, вместо просто наблюдател, той е бил в състояние да научи много повече, отколкото би могъл, ако седеше отстрани и просто си водеше бележки.
   Успехът на Харнър показва, че вместо просто да интервюираме извънтелесни пътешественици, хора с преживявания на прага на смъртта и други пътешественици във фините сфери, съучастващите учени на бъдещето ще трябва да изобретят методи да отидат там сами. Изследователите на осъзнатите сънища вече са изследвали и докладвали своите преживявания по време на осъзнатите си сънища. Други могат да развият различни и все по-нови техники за изследване на духовните измерения. Например, макар да не е учен в най-строгия смисъл на думата, Монро е разработил записи на специални ритмични звуци, които според него улесняват извънтелесните преживявания. Той открива също изследователски център, наречен Монро институт за приложни науки, в планините Блу Ридж и твърди, че е обучил стотици хора да правят същите извънтелесни пътешествия, каквито самият той е правил. Дали такива развития са предвестници на бъдещето, предугаждания на едно време, когато не само астронавти, но и „психонавти" ще станат героите, които гледаме по вечерните новини?

"Холографската вселена" - Майкъл Толбът