Аркадий Стругацки : Те са дошли ! Те са вече тук !

Едно интересно интервю с Аркадий Стругацки от 1982 г.

   Оставам с впечатлението , че той знае повече, отколкото изказва пред камерата . Въпреки това остават неща , които дават насоки за това, което е "между редовете" .

   - Гигантският религиозен фанатизъм, който би съпровождал официалната поява на извънземна цивилизация тук

   - Такава поява ще доведе и до тотално преобръщане на представите за ценностна система - както в морален , така и в научен смисъл ( цитирам : " Ще бъдат дадени отговори не само на всички зададени въпроси , но и на въпроси , които още дори не са били замислени" )

   - "яхвайте си чинията и си отивайте" е достатъчно показателно за отношението на писателя към едни нашественици , за което вече има достатъчно оповестени данни


   В "Трудно е да бъдеш бог" има един много открояващ се момент, разкриващ мнението на Стругацки за намесата на извънземни цивилизации - това е разговорът между Румата и Будах . Тук ще припомня неговия финал :

"Будах неловко се засмя.

— Да, виждам, че не е толкова просто — каза той. — Аз като че ли не бях мислил по-рано за такива неща… Струва ми се, ние с вас разгледахме всичко. Впрочем — той се наведе напред — има още една възможност. Направи така, че хората най-много да обичат труда и знанието. Трудът и знанието да станат единствен смисъл на техния живот!

Да, ние също имахме намерение да опитаме това — помисли си Румата. Масовата хипноиндукция, позитивната реморализация. Хипноизлъчители на три екваториални спътника…

— Бих могъл да направя и това — каза той. — Но струва ли си да се лишава човечеството от неговата история? Струва ли си да се подменя едно човечество с друго? Няма ли това да бъде същото, както да се изтрие това човечество от лицето на земята и на негово място да се създаде ново?

Сбърчил чело, Будах мълчеше и обмисляше. Румата чакаше. Навън отново жално заскърцаха колите. Будах тихо продума:

— Тогава, господи, заличи ни от лицето на Земята и ни създай отново по-съвършени… или още по-добре остави ни и ни позволи да вървим по своя път.

— Сърцето ми е изпълнено с жал — бавно каза Румата. — Не мога да направя това.

И тогава той видя очите на Кира. Кира го гледаше с ужас и надежда."


    Сигурно за някои ще е странно , че при изобилието от информация сега по тези въпроси обръщам внимание на едно интервю отпреди 30 години . Но то има своето място в цялостната конфигурация, съхранявайки знания , официално отречени в една епоха на затъмнение . Нека не забравяме личностите , които с помощта на фантастиката успяха да ни предадат своите послания , които да бъдат разкодирани в новите условия .