Какви послания ни оставиха братя Стругацки ?

Дойде момент да направя кратък анализ на посланията , които направиха Аркадий и Борис Стругацки в 2 от романите , които публикувах редовно - "Трудно е да бъдеш бог" и "Обитаемият остров" . 
Тези романи спадат към антиутопията. Антиутопия (също Дистопия) е общество, което е нежелано по ред причини. Думата е създадена като антоним на утопия и обикновено се използва за описване на въображаемо общество, където сегашните обществени тенденции се превръщат в кошмарни крайности... 
Стругацки са използвали този начин за предаване на оптределени истини съобразно условията , в които са творили. 
При внимателно четене между редовете в двете книги се осъзнават : наличието на задкулисен, илюминатски елит ( Светият орден в "Трудно е да бъдеш бог" и Огненосните творци в "Обитаемият остров" ) ; представени са и дошлите от други цивилизации доброволци, които помагат по различни начини на хората да осъзнаят в какъв затвор обитават ( Дон Румата , дон Кондор и дон Гуг от "Трудно е да бъдеш бог" и Максим Камерер от "Обитаемият остров" ).
Сега да разгледам детайлите по романи : 

"Трудно е да бъдеш бог" :   


- Още в началото има реплика на главния герой дон Румата, която е сигнална : "Всичко, което поне мъничко се издига над средното сиво равнище, се оказва под заплаха. Чуйте ме, дон Кондор, това не са емоции, а факти. Ако си умен, образован, ако се съмняваш и говориш не като другите, дори ако не пиеш вино, вече си застрашен. Всеки кръчмар има право да те пребие дори до смърт. Стотици и хиляди хора са обявени извън закона"


- Картината на обусловеността ( Вечерен Арканар и разсъжденията на средностатистическите граждани )


- Сляпата , насадена вяра във върховенството на закона ( Отец Кин при посещението на Румата в Патриотичното училище ) 


- Изпитанието за доброволеца и добре познатата психология " Всеки за себе си , Бог за всички" ( Срещата на Румата с ковача Кикус и разсъжденията му )


- Здравите корени на традициите, пречещи да се прогресира истински ( Разсъжденията на Румата как няма сила, която да изтръгне хората от обичайните им интереси )


- Всемогъществото на сивата бюрокрация ( Която е неизменен атрибут на всяка авторитарна власт )


- Запитване от вида "Къде съм попаднал ?" ( Румата е дошъл , за да обича хората , а под натиска на сивотата има опасност да забрави за това )


- Безнадеждната пасивност на огромното мнозинство ( Разсъжденията на Румата как само малка част могат да бъдат реално спасени от задаващото се унищожение )


- Образът на вечния бунтовник за свобода и справедливост ( Арата )


- По-голяма далновидност за развоя на събитията , която обаче и унижава по свой начин носителя й ( Разговорът между Румата и Арата )


- Хуманизъм на изпитание ( Размислите на Румата за нуждата от непрекъснато презакаляване )


- Как изглежда една истинска Личност в матричните затворени условия ( Доктор Будах , чието единствено богатство са книгите - носител на познание )


- Непреходните представители на лицемерието и низостта ( Венцехваленето на дон Реба от дон Тамео след преврата )


- Извечните истини за хода на еволюцията ( Разговорът между Румата и Будах )


- Честите съвещания между доброволците с цел намиране на варианти за действия ( Срещите между Румата , Кондор и Гуг )


- Класическото противопоставяне между зомби-интелекта от илюминатски вид и доброволческото съзнание ( Дон Реба срещу дон Румата )


- Образът на криминалните черноработници , които биват използвани за мръсна работа и след това - ликвидирани ( Вага Колелото и неговата армия )


- Опасността от диктатура на религиозна основа ( Разсъжденията на Румата след преврата за Светия Орден )


- Образът на чистата и извираща от душата любов ( Кира )

"Обитаемият остров" :  


- На първо място слагам описанието на пси-излъчвателите, чрез които хората биват контролирани ( В романа направено от Зеф в разговор с Максим )


- Неизменните представители на властта и оцеляването чрез съпротива ( Неизвестните Отци и дегенератите )


- Познат сив свят ( Размислите на Максим " Задушен свят . Неблагополучен, болезнен ...." )


- Тежестта на матрицата в казармен вариант ( Сутрешните строявания на плаца и пеенето на марша )


- Различните не са на почит никъде ( Размислите на Максим за ГСТ )


- Голямата разлика в познанието за Сътворението ( Рисунката на Максим за Сферата на Света )


- Сблъсъкът в ценностните системи ( Когато в началото Максим показва, че идва с мир , а е посрещнат враждебно от местен червенобрад жител )


- Отчетливите пропасти според развитието  на различните цивилизации ( Максим се учудва на съществуващата детска престъпност и на социалните осигуровки )


- Смъртта не може да осакати до такава степен човека . Животът осакатява  ( При бягството на Максим на юг )


- Преобръщане на смятани за непоклатими ценности ( Разсъжденията на Гай "Цял живот съм в строя , винаги знаехме кое как е .... но на , дойде той .... и като погледнеш наистина - навсякъде грознота ... " )


- Идеалът за свободен духовно и физически човек, който трябва все отнякъде да започне с реализация  ( Разговорът на Максим с Магьосника )


- Какъв свят сте съсипали ( Максим към Гай в изоставената подводница )


- Силата е у всеки от нас, трябва да бъде изявена  ( Разсъжденията на Максим във влака на път за фронта )


- Повече от силното заключение , че никъде не живеят по-глупаво от Обитаемият остров ( Финалната глава  )






За финал - предлагам едно интервю с Аркадий Стругацки ( " Они придут ! " ) . Ако се изслуша внимателно ще стане ясно, че той знае за съществувалите контакти дотогава между земляните и другите цивилизации и дори предупреждава за недоброжелателните такива !