Начало на началата : Бог се Вглежда В своето отражение • Огледалната Вселена - част 2

   Съвременните учени ще ви кажат, че в мигове на най-голяма бол­ка няма никакъв смисъл да си изплаквате очите и да виете до небеса­та, за да изразите чувствата си, защото там няма да намерите никой, който да ви чуе. Единственият начин, по който могат да реагират звездите, е с безразличие. А задачата на човеците е да израснат, да съзреят и да се научат да живеят с това безразличие.

Вселената, която тази книга описва, е съвсем различна, защото е сътворена с мисъл за човека.

В тази апокрифна история Вселената е антропоцентрична, всяка отделна частица от нея е насочена към човечеството. Именно тази Вселена ни е люляла в обятията си през вековете, именно тя ни е изхранвала, тя е подпомогнала развитието на онова уникално нещо, наречено човешко съзнание, и тя ни е насочвала във всеки важен момент от нашия живот. Затова, когато някой от нас се разплаче и завие от болка, Вселената се обръща към него и го обгръща със съчувствие. А когато всеки от нас приближи до поредния кръстопът в своя живот, Вселената затаява дъх и чака да види по кой път ще поемем.

Учените се възторгват от мистерията и чудото на Вселената, раз­казват как всяка отделна нейна частица е свързана с останалите. Оби­чат да изтъкват различни удивителни факти, като например как все­ки от нас съдържа милиони атоми, които някога са се подвизавали в тялото на Юлий Цезар. Обичат да подчертават, че всички ние сме звезден прах - ала само в ра­зочароващия смисъл, че ато­мите, от които сме направе­ни, са изковани в пещите на звезди, избухнали милиони години преди раждането на нашата Слънчева система. Колкото обаче и да се надп­реварват в реториката си за мистериите и чудесата на Вселената, те не са в състо­яние да проумеят едно - че тяхната Вселена е вселена на слепите сили.

Във вселената на наука­та материята превъзхожда съзнанието. Съзнанието е вторично, едва ли не случа­ен продукт на материята, не­съществен и напълно непри­същ на съществуването й. Един учен стига дори дотам, че да го определи като „болест на материята".

Докато във Вселената, в която съзнанието предхожда материя­та, връзката между мисълта и материята е далеч по-близка и нераз­ривна. Тя е жива, дишаща, динамична. Всичко в тази Вселена е живо и притежава някакво съзнание, дори и в по-малка степен, всичко е чувствително и реагира интелигентно на нашите най-изконни, неизказани, истински нужди. Тук материята не само е произлязла от ми­сълта на Бога, но и самото й създаване е с цел осигуряване на под­ходящите условия за разцъфването на човешкото съзнание. Тук именно човешката мисъл, човешкото съзнание са фокусът на целия космос, който ги развива и реагира на нуждите им. Човешкото съз­нание движи материята ако не в същата степен, то най-малкото по същия начин, по който тя се задвижва от мисълта на Бога.

През 1935 г. австрийският физик Ервин Шрьодингер формули­ра прочутата си теза за начина, по който събитията се променят, когато ги наблюдаваме. Така той по същество пренася към сферата на елементарните частици разбиранията и учението на тайните общества.

На някакъв етап от детството си повечето деца започват да се питат дали падащото дърво се чува, ако това става в гора, където няма никой, който да го чуе. Та нали, ако никой не го чува, звукът не може да бъде описан по същество като звук?! Тайните общества учат, че разсъждение от този порядък е напълно вярно. Според тях пада­нето на едно дърво в гора, та била тя и най-затънтената на света, е вследствие на някого, отнякъде, от което и да е време. В Космоса не може да се случи нищо, което да не е под въздействието на човешка­та мисъл.

Прочутият теоретичен експеримент на Шрьодингер е свързан с котка, поставена в кутия с радиоактивен материал. Вероятността това вещество да убие котката е 50%. Статистическите вероятности кот­ката да бъде мъртва или да бъде жива са по 50% и това остава така, докато не вдигнем капака на кутията, за да видим какво има вътре. И точно тогава се случва истинското събитие - котката да е мъртва или жива. Поглеждайки към нея, ние или я убиваме, или я спасява­ме. Тайните общества още от зората на времето споделят разбира­нето, че ежедневният ни свят се държи по абсолютно същия начин.

Вероятностите монетата, хвърлена при строги лабораторни ус­ловия, да се приземи с ези или тура, се равняват на 50% и за тайните общества. В този смисъл те споделят законите на вероятностите. Но подчертават, че те са константни тогава и само тогава, когато експериментът се извършва при лабораторни условия. Иначе каза­но, законите на вероятностите важат само при съзнателното изк­лючване на всички елементи на човешката субективност. В нормал­ния ход на живота, когато човешкото щастие и надежди за сбъд­ване на желанията зависят изцяло от заровете на съдбата, зако­ните на вероятностите престават да важат. На тяхно място започват да действат по-мощни и по-неуловими закони.

"Aпокрифната история на света"