Д-р Mайкъл Нютън - изследвания по въпросите за душите ( част 1 )

ВРЪЗКИ МЕЖДУ ТЯЛОТО И ДУШАТА



Сливането на душата с човешкия мозък е един от най-сложните елементи на духовната регресия. Общо взето, повечето хора се чувстват съвсем удобно с двойнствеността, породена от наличието на душа и мозък в телата им. Има обаче и такива, които са умерено или силно разстроени от тази връзка. Но това не трябва да се обърква с “раздвоението на личността”. Въпросното раздвоение по-скоро е потискане на единствената настояща личност, травматизирана от ранни събития в този й живот. Човекът, страдащ от такива психични заболявания, желае да се дистанцира от болезнени спомени, често свързани с насилие в детството.

Душата е с безсмъртен характер, който съчетан с човешкия мозък и централната нервна система създава определен емоционален темперамент. Сливането между душата и мозъка оформя една личност, която ще просъществува само в този живот. Наричам това Принцип на егото. Тази самоличност включва в себе си и съзнателните, и несъзнателните спомени, така че откриването на истинската ни същност е доста илюзорна възможност. Формирайки представата за себе си, хората твърде много разчитат на своята сетивна и емоционална реакция на информация, идваща от мозъка. Физическият ум може да ни подведе да вярваме, че сме такива, каквито мислим , че сме, основавайки се на влиянията от околната среда на планетата и емоционалните ни реакции към тях.

Егото най-общо може да се определи като мислите, спомените и възприемането на живота от безсмъртното съзнание, нашата душа. Поглеждайки се в огледалото и се питаме : “Защо аз съм аз ?”. За да засили това объркване, нашата личност ( душевно аз и биологично аз ) се развива и променя неравномерно през целия ни живот – докато биологичният аз се изменя рязко, еволюцията на душата е много по-дълга. Истинският “аз” дава основата на истинската ни същност, която влияе върху емоционалния характер и темперамента. Всички тези елементи са свързани в едно човешко същество и когато тази деликатна връзка се наруши, това води например до психични заболявания и може би престъпно поведение.

Когато стигнем аза на душата си, ние сме в състояние да схванем вътрешните белези на безсмъртния си характер. Това е дълбоко усещане за истинската ни индивидуалност и цялостната ни личност. Душата може да се окаже подобна или съвсем различна от емоционалния темперамент на тялото-приемник. Изборът на дадено тяло има за цел да комбинира слабите и силните страни в характера на душата с даден човешки темперамент, така че да си бъдат от взаимна полза. Биологичното съзнание на човешкото същество се свързва с душа, даваща му интуиция, въображение, прозрения и съвест. С това обединение ставаме една личност, която цял физически живот се справя с двата аза в себе си. Именно тази комбинация причинява двойнствеността между ума и духа в телата ни. Двата аза може да се слеят напълно или да показват степен на конфликт, водещ до прояви на невротична тревожност. В някои случаи са в опозиция, в други – в съюз. Това, че двата ви аза са в опозиция, не означава задължително липса на хармония и равновесие. Обичаен пример е, че нискоенергийната, пасивна душа може да е искала съчетание с неспокоен, агресивен мозък, за да преодолее естествената си нерешителност. От друга страна, ако силната, властна душа, контролираща другите влезе в агресивно тяло, комбинацията може да се окаже взривоопасна.