Арнолд Мостович - "Ние от космоса" (откъси)

Една от главите на своята подкрепена с много документи книга — „Десетхилядолетната тайна на инките”, Симон Уайсбърд нарича „Рекорд на загадките от преди потопа”. В нея тя изобразява въпросите, които поставя пред науката комплексът Тиауанако. (Между другото авторката е противничка на всякакви хипотези, свързващи създаването на Тиауанако с космоса. Не отрича възможностите за такива контакти, но счита, че те не са достатъчно обосновани документално.) А ето и самите въпроси: „Малко археологически разкопки крият толкова тайни, колкото Тиауанако. През каква епоха, от каква раса са били издигнати тези постройки? В продължение на колко века тук е цъфтял живот? Защо този град е бил изоставен в пълния си разцвет, и то изоставен внезапно? Религиозен център ли е било тук? Столица? Място за поклонение? Комплекс от тотеми и статуи?... Какво означават онзи барелефен ребус, символите, с които са покрити статуите и идолите? С какви инструменти древните скулптори са рязали тези каменни блокове по дължината на математично прави и съвпадащи се линии? Каква необикновена техника, какви научни знания, какви херкулесовски сили, какви магически фокуси, какво чувство за прецизност и съвършенство са им позволили да построят - без помощта на каквото и да е впрегатно животно, колело или някакъв елемент на механична тяга - този град на титани, чиято смърт е била може би също така потресаваща, както смъртта на Херкулан? Дали наистина онези творци и строители са изнамерили, както повсеместно се предполага, необикновена тайна за размекване на гранита чрез използуването на някакви растителни сокове? Този списък от въпроси може да се допълни и с други, не по-малко важни. Най-съществени изглеждат тези за „Вратата на Слънцето" и езерото Титикака. Какво в действителност означават издълбаните барелефи? Както вече казахме, Казанцев приема тези барелефи за венериански календар: годината в него се състои от 225 земни дни, т. е. толкова, колкото съдържа годината на планетата Венера. Откъде предшествениците на инките са могли да знаят как тече времето на планетата Венера и защо това въобще ги е интересувало? Легендата за Орехона дава тук някакво обяснение, но тя само прехвърля проблема в друга плоскост, без да обяснява по принцип нищо. Друг изследовател, испанецът Гарсия Белтран, твърди, че идеограмите около главата на централната фигура от барелефите на „Вратата на Слънцето" със сигурност изобразяват космически кораб. Французинът Марсел Брион вижда в очертанията фигурите на големи гущери от периода на терциера. Интересно е, че независимо от Блумрих, десет години преди излизането на книгата му двама американисти Рейчър и Кроул - излагат хипотеза, която свързва барелефите от Тиауанако с някакъв потопен континент. Рейчър и Кроул смятали, че този континент е Атлантида, тъй като по това време въпросът за континента, който е трябвало да се намира в Тихия океан, не се е очертавал така ясно, както днес. Между другото Блумрих научи за техните хипотези ... от мен. Единствено Симон Уайсбърд решително се противопоставя на всички тълкувания. Съгласява се с това, че барелефите представляват най-стария календар в света, но ги приема като „лунно-слънчев" календар, който някога е служил за напълно практични цели; да предвижда възможните наводнения, дъждовни периоди, годишните времена и т. н: Ако той се разчете казва тя, може би щяхме да узнаем кога водите на езерото Тигикака са залели част от Тиауанако, както и от календара на майте научихме кога е настъпила катастрофата на Атлантида. Естествено не ще успеем да разрешим тези спорове. Може би ще получим отговора след няколко години, когато, археологическите проучвания, извършвани в момента под патронажа на ЮНЕСКО, ще дадат резултат. Височината над 3000 метра не улеснява търсенията и влияе върху разходите. Преди да привършим бележките, посветени на „Вратата на Слънцето", ще си позволим още веднъж да се позовем на мнението на Симон Уайсбърд, която, както вече имахме възможността да се убедим, не проявява желание да търси космически или други необикновени тайни. Нейното мнение - а то наистина е компетентно - е, че хиляди други мегалитни постройки от до-колумбовия период в Андите и край тихоокеанските брегове имат врати. Но това са необикновено ниски врати. Толкова ниски, че съвременният турист трябва да се наведе, ако иска да мине през тях. А „Вратата на Слънцето" е висока и впечатлението е, че сякаш е строена от „гиганти за гиганти". Гиганти ... Малко са термините и определенията, които така често и с такова постоянство се появяват в легендите и митовете на почти всички народи от двете полукълба, както са малко и термините, които с еднакво постоянство предизвикват протестите и ироничните бележки на учените. Не сме в състояние да кажем до каква степен митът за гигантите е плод на желания и мечти на първобитните народи и в каква степен отговаря на някаква историческа или антропологическа истина. Всеки, който чете описанията на прекрасните руини на Тиауанако, Мачу Пикчу или Маркауази, се пита кои са били хората, издигнали тези постройки - хора, притежаващи голяма култура, носители на развита цивилизация, унищожена може би от нахлулите от Азия орди на чергаруващи ловци. Фактът, че фигурите, открити както в Маркауази, така и в Тиауанако, изобразяват представители на различни раси, свидетелствува, че тези раси са били познати на неизвестните творци отпреди хиляди години, т. е. те са знаели значително повече отколкото трябва да знае в съответствие с общото мнение човек, живял през тази епоха. „Класическите клишета, представляващи космати човешки фигури с маймунско лице, покрити с животински кожи и идиотски търкащи два кремъка един в друг, са кошмарът на археологията и напълно не отговарят на действителността" — пише съветският популяризатор Кристли („Техника молодежи" 1965).