Арнолд Мостович - "Ние от космоса" (откъси)

Задачата на конквистадорите, завладели Южна и Централна Америка, както се знае, била улеснена между другото и от това, че легендите на идианците от тези части на континента разказвали за появата на бели богове-гиганти, които някога трябвало да се върнат отново. Бяла е била Орехона и преди всичко бял е бил, според вярванията на аймарите и инките, техният бог Виракоча. Много американисти приемат Виракоча не като митична фигура, а направо историческа! Самите индианци са представители на монголоидния тип. Сред южноамериканските индианци се наблюдава и австралоидният тип. Но бял човек? А Виракоча от легендата е не само бяло същество, но и гигант. Но когато се говори за гиганти в индианската митология, трябва да си изясним за какви пропорции става дума. По принцип ръстът на индианците не превишава 150— 155 см. В сравнение с тях същество с ръст 185—190 см е вече гигант-великан. Симон Уайсбърд разказва: „Спомням си откритието, което направих по време на моите предишни пътешествия покрай най-високо разположеното езеро в света. Навремето се възхищавах на костта на гигант, на един от тези тайнствени гиганти, за които толкова споменават доколумбовите легенди и на двете Америки. Е ето, изведнъж легендата отстъпи място на действителността, когато се сблъсках лице с лице иа един от островите в езерото Титикака със законния наследник на „хората на Слънцето" ... Височината на този жив гигант, загърнат в бежово пончо с червена и зелена ивица, по края превишаваше два метра! ... А лицето му беше малко по-тъмно от моето." Авторката се пита дали това би могъл да бъде далечен потомък на тайнствения Виракоча — най-висшето божество на народите, обитаващи територията около светото езеро на Андите? А нали инките са считали Виракоча, така както индианците опи качините, а майте и ацтеките Кецалкоатъл, за богове с бяла кожа. Според легендите на хопи част от качините, пришълците от космоса, е трябвало да останат на Земята, а другите се върнали в своята родина. И така, дали онези мумии на бели жители в Америка, които доставят толкова грижи на учените, не са потомци на тази част от качините, която е останала на нашата планета? Както виждате, това е още един от въпросите, които отиват твърде далеч в новата ревизия на американската история. Симон Уайсбърд в разговор с Гарсия Росел, секретар на географското дружество в Лима, описала своята среща с белия гигант край езерото. След като я из­слушал внимателно, той й дал статия на Емил Ромеро, сътрудник на дружеството, с данни, че на островите и край бреговете на езерото Титикака живеят хора от почти бяла раса. Испанските летописци от XVI век също отбелязват наличието на бели хора в околностите на езерото, а намерените в значително количество човешки скелети там превишават чувствително по големина индианските. И като се връща отново към „Вратата на Слънцето", Симон Уайсбърд изказва предположението, че са я издигнали именно тези, за които е била предназначена, т. е. хората с висок ръст. А те били забележителни строители. За индианците хопи, както съобщава Блумрих, Тиауанако е построен от качините .. . Но създателите на тази цивилизация са имали още едно умение. Необикновено. Умеели са да пишат. Следователно древните жители на Перу са имали писменост. По какъв начин са стигнали до нея това вече е загадка. Известна насока за пътя на разрешаването й дават следните подробности, макар че и те по-скоро илюстрират самия проблем, отколкото го изясняват: За едната вече писахме - заключението на Даниел Русо още при първото разглеждане на издълбаните животински фигури по паметниците и останките от стени било, че това са някакви надписи. Надписи, подобни на тези, които срещаме но нашите паметници или обществени сгради. Нещо повече, той установил, че тези рисунки по необикновен начин напомнят египетските йероглифи. Пасторът Ордонес, автор на книга за стенните рисунки в Перу, пише: „Индианците кола от незапомнени времена имали идеографско писмо, което се намирало в пълен разцвет. По скалите, по предметите за домашно използуване, по стените на домовете са представени човешки, животински фигури и цветя, които позволяват не само да се ориентираме за какъв предмет става дума ... но и са свързани с графичното представяне на самото название." Летописецът Монтесимо установил през XVI век, че в Перу е съществувало идеографско писмо до XIV век. То било ликвидирано от краля на инките Пачакутека, който го заменил с възелното писмо. Но не само писмото свидетелствува за връзката на старата южноамериканска култура с египетската култура или с египетските вярвания. Сред скулптурите, изпълващи Маркауази, Русо намерил две, които представлявали египетската богиня на плодородието и продължението на рода. Това е хипопотам-самка, изправена на задните си крака. Симон Уайсбърд намерила в Помата няколко божества с човешки ръст и форма, идентична с египетските саркофази. В Илава (също Перу) тя видяла голям камък от пемза, върху който била издълбана змия със звезден символ, идентичен с египетския символ. И в двата случая той означава безкрайност. Какъв път е избрала историята, за да свърже по този начин преди стотици векове два толкова отдалечени континента като Африка и Южна Америка? Ако приемем за правилна концепцията на Клод-Луи Вен-сан, според която всички древни култури и цивилизации (следователно и египетската) произхождат от един източник, загадката за онова далечно родство би била изяснена. Още повече че в легендите на хопи се говори също и за Атлантида. Според тези легенди културата и цивилизацията на двата континента, които почиват днес на дъното на океаните, са били много подобни и са имали един и същи произход. Защо тогава да се учудваме на обобщаващите хипотези на много от авторите, за които досега ставаше дума, и особено на Авински, Фон Деникен, Бержие и Повел. Впрочем в книгата си Бержие и Повел споменават, че Русо се е опитвал самостоятелно да изследва възрастта на необикновената съвкупност Маркауази. С помощта на гранитно парче, изложено на действието на местния климат, той проверил времето на стареене. И стигнал до извода, че комплексът Маркауази наброява ... 50 000 години ... Но преди да напуснем Тиауанако, бих желал да подчертая, че според изследванията на Блумрих две големи доколумбови цивилизации произхождат именно от цивилизацията Тиауанако. Става дума за цивилизацията Паленке и преди всичко за цивилизацията на олмеките, които са живели през втората половина на първото хилядолетие преди нашата ера. Прескачаме тези хилядолетия като състезатели в бягане с препятствия, но колкото повече се връщаме в миналото, толкова по-бавно тече историята. Що се отнася до олмеките, ние знаем, че са живели на южното крайбрежие на Мексиканския залив и са стигнали доста високо ниво на развитието си като цивилизация. Те са развили по необикновен начин своето изкуство, за което свидетелствуват оставените от тях красиви скулптури, саркофази или мозайки. Добре ще бъде да спомена и онзи кристален череп с необикновена красота, изработен с изключително изящество, за който ще говорим в следващата глава. Този кристален череп е открит през 1926 година. Днес изобщо не е възможно да се определи неговата възраст, макар че напълно произволно му се приписва родоначалието на културата па майте. Всичко обаче сочи, че той по-скоро е творение на олмекската култура. Черепът тежи около 20 фунта и е изваян от един къс планински кристал. Анализът на тази находка показва огромните знания на неговите творци, а преди всичко невероятното познаване на законите на оптиката. А изследванията с поляризирана светлина са показали, че долната челюст, която се затваря и отваря, е от същия този кристален блок, от който е и останалата част на черепа! За какви цели е бил използван - и досега си остава тайна. Блумрих ни най-малко не се съмнява, че технологията на олмеките е в тясно родство с техниката на цивилизацията Тиауанако. А посредством Тиауанако стават видими връзките на цивилизацията на олмеките с тихоокеанската цивилизация, което предполага общия им източник. Прочутата „Глава на олмеките", открита в Суматра, е най-доброто доказателство за този общ първоизточник, което не може да се остави без внимание. Достатъчно е просто да се сравни тази скулптуpa със скулптурите на олмеките от Мексико, за да се забележи общият произход. А ако някой е особено търпелив и любознателен, може да сравни типичната скулптура от Суматра, която се отличава с характерна форма на шлема, с шлема, също така типичен, който личи на много от рисунките по камъните в Ика, но за това ще стане дума по-по­дробно. Вече споменах, че въпросите, възникнали пред Симон Уайсбърд във връзка с историята на Тиауанако, биха могли да се допълнят с други, сред които не на последно място ще бъдат тези за езерото Титикака. Езерото Титикака е едно от най-необикновените чудеса на Земята. Преди всичко - постоянно мени нивото си. Веднъж е по-дълбоко, веднъж по-плитко. Второ - тук има много останки от морски ракообразни (на височина 3600 м!). Някои археолози смятат, че някога Тиауанако е било пристанище, и то океанско пристанище, и че Тихият океан е достигнал до това място от континента (разстоянието от езерото до океана днес е около 250 км). Възможно така да е било преди последния ледников период. Или с други думи Тиауанако би трябвало да бъде на възрастта, която му опре­деля Познански. Впрочем има и други хипотези, които се опитват да обяснят появяването на това необикновено езеро, изобилствуващи с единствените по рода си екземпляри риби и жаби (между другото тук живее жаба с дължина 60 см), но това вече не са въпроси, свързани с нашата тема....

Арнолд Мостович - "Ние от космоса" (откъси)

Една от главите на своята подкрепена с много документи книга — „Десетхилядолетната тайна на инките”, Симон Уайсбърд нарича „Рекорд на загадките от преди потопа”. В нея тя изобразява въпросите, които поставя пред науката комплексът Тиауанако. (Между другото авторката е противничка на всякакви хипотези, свързващи създаването на Тиауанако с космоса. Не отрича възможностите за такива контакти, но счита, че те не са достатъчно обосновани документално.) А ето и самите въпроси: „Малко археологически разкопки крият толкова тайни, колкото Тиауанако. През каква епоха, от каква раса са били издигнати тези постройки? В продължение на колко века тук е цъфтял живот? Защо този град е бил изоставен в пълния си разцвет, и то изоставен внезапно? Религиозен център ли е било тук? Столица? Място за поклонение? Комплекс от тотеми и статуи?... Какво означават онзи барелефен ребус, символите, с които са покрити статуите и идолите? С какви инструменти древните скулптори са рязали тези каменни блокове по дължината на математично прави и съвпадащи се линии? Каква необикновена техника, какви научни знания, какви херкулесовски сили, какви магически фокуси, какво чувство за прецизност и съвършенство са им позволили да построят - без помощта на каквото и да е впрегатно животно, колело или някакъв елемент на механична тяга - този град на титани, чиято смърт е била може би също така потресаваща, както смъртта на Херкулан? Дали наистина онези творци и строители са изнамерили, както повсеместно се предполага, необикновена тайна за размекване на гранита чрез използуването на някакви растителни сокове? Този списък от въпроси може да се допълни и с други, не по-малко важни. Най-съществени изглеждат тези за „Вратата на Слънцето" и езерото Титикака. Какво в действителност означават издълбаните барелефи? Както вече казахме, Казанцев приема тези барелефи за венериански календар: годината в него се състои от 225 земни дни, т. е. толкова, колкото съдържа годината на планетата Венера. Откъде предшествениците на инките са могли да знаят как тече времето на планетата Венера и защо това въобще ги е интересувало? Легендата за Орехона дава тук някакво обяснение, но тя само прехвърля проблема в друга плоскост, без да обяснява по принцип нищо. Друг изследовател, испанецът Гарсия Белтран, твърди, че идеограмите около главата на централната фигура от барелефите на „Вратата на Слънцето" със сигурност изобразяват космически кораб. Французинът Марсел Брион вижда в очертанията фигурите на големи гущери от периода на терциера. Интересно е, че независимо от Блумрих, десет години преди излизането на книгата му двама американисти Рейчър и Кроул - излагат хипотеза, която свързва барелефите от Тиауанако с някакъв потопен континент. Рейчър и Кроул смятали, че този континент е Атлантида, тъй като по това време въпросът за континента, който е трябвало да се намира в Тихия океан, не се е очертавал така ясно, както днес. Между другото Блумрих научи за техните хипотези ... от мен. Единствено Симон Уайсбърд решително се противопоставя на всички тълкувания. Съгласява се с това, че барелефите представляват най-стария календар в света, но ги приема като „лунно-слънчев" календар, който някога е служил за напълно практични цели; да предвижда възможните наводнения, дъждовни периоди, годишните времена и т. н: Ако той се разчете казва тя, може би щяхме да узнаем кога водите на езерото Тигикака са залели част от Тиауанако, както и от календара на майте научихме кога е настъпила катастрофата на Атлантида. Естествено не ще успеем да разрешим тези спорове. Може би ще получим отговора след няколко години, когато, археологическите проучвания, извършвани в момента под патронажа на ЮНЕСКО, ще дадат резултат. Височината над 3000 метра не улеснява търсенията и влияе върху разходите. Преди да привършим бележките, посветени на „Вратата на Слънцето", ще си позволим още веднъж да се позовем на мнението на Симон Уайсбърд, която, както вече имахме възможността да се убедим, не проявява желание да търси космически или други необикновени тайни. Нейното мнение - а то наистина е компетентно - е, че хиляди други мегалитни постройки от до-колумбовия период в Андите и край тихоокеанските брегове имат врати. Но това са необикновено ниски врати. Толкова ниски, че съвременният турист трябва да се наведе, ако иска да мине през тях. А „Вратата на Слънцето" е висока и впечатлението е, че сякаш е строена от „гиганти за гиганти". Гиганти ... Малко са термините и определенията, които така често и с такова постоянство се появяват в легендите и митовете на почти всички народи от двете полукълба, както са малко и термините, които с еднакво постоянство предизвикват протестите и ироничните бележки на учените. Не сме в състояние да кажем до каква степен митът за гигантите е плод на желания и мечти на първобитните народи и в каква степен отговаря на някаква историческа или антропологическа истина. Всеки, който чете описанията на прекрасните руини на Тиауанако, Мачу Пикчу или Маркауази, се пита кои са били хората, издигнали тези постройки - хора, притежаващи голяма култура, носители на развита цивилизация, унищожена може би от нахлулите от Азия орди на чергаруващи ловци. Фактът, че фигурите, открити както в Маркауази, така и в Тиауанако, изобразяват представители на различни раси, свидетелствува, че тези раси са били познати на неизвестните творци отпреди хиляди години, т. е. те са знаели значително повече отколкото трябва да знае в съответствие с общото мнение човек, живял през тази епоха. „Класическите клишета, представляващи космати човешки фигури с маймунско лице, покрити с животински кожи и идиотски търкащи два кремъка един в друг, са кошмарът на археологията и напълно не отговарят на действителността" — пише съветският популяризатор Кристли („Техника молодежи" 1965).

Арнолд Мостович - "Ние от космоса" (откъси)

Въз основа на направените изследвания Блумрих твърди, че именно тук, край брега на днешното езеро, което някога е било част от морски залив, са се заселили първите хора, преживели гибелта на потъналия континент, от който днес са останали само легенди и многобройните полинезийски острови. Сигурно не е нужно да добавям, че всичко това противоречи на тезите на официалната наука, която не иска да се раздели с улегналите схеми и оставя без внимание новите източници, новите открития, по смелите нови възгледи.Но за щастие няма такава сила, която може да задържи науката на едно място. И така, да се надяваме, че рано или късно ще се променят и официалните мнения за произхода на индианците, историята на Южна Америка и тази на Тиауанако.Тиауанако е комплекс от каменни постройки и скулптури, който се намира на няколкостотин километра на югоизток от езерото Титикака, откъм боливийската му страна.Това е комплекс, съставен от пирамиди, скулптури, останки от храмове, в художествено отношение доста примитивни, с изключение на един от тях - Вратата на Слънцето.
Днес е невъзможно да се установи точната история иа Тиауанако, а раждането на града , тъне някъде в мрака на миналото и дори фактите от книгата на Блумрих не казват нищо за възрастта на тези руини.Има специалисти, които са посветили живота си на изследването на града.Най-изтъкнатият между тях е Артур Познански, прекарал тук дълги години.Плод на неговите наблюдения е книгата „Тиауанако.Произходът на човека", издадена през тридесетте години.Инките, разпитвани за историята на Тиауанако по времето, когато Писаро завладявал Перу, твърдели, че градът от самото начало на тяхната история е тънел в развалини. Според легендите на аймарите, обитавали тези места преди идването на инките, Тиауанако бил най-старият град в света, построен от бога Вира-коча („Кон-Тики - белият гигант") преди създаването на Слънцето и звездите.Друга легенда, която и до ден днешен обикаля сред индианците, твърди, че Тиауанако е бил построен от белите гиганти (а може би това са били качините?) за един ден.Трябва да добавим, че археологическите разкопки, ръководени от Познански, позволили да се открие в този район съществуването на пет цивилизации, всяка от които е оригинална сама за себе си.Не само Тиауанако, а пет града (дали само градове?) са цъфтели и изчезвали в местата, където сега царуват всесилните руини.Съществуването на тези цивилизации може да се установи по метода на стратификацията (слоевете), но той не позволява да се определи възрастта и времетраенето на всяка от тях. Познански не се колебае да върне началото на Тиауа нако със 130 века но-назад от приетата досега официална теза. А тя гласеше, че Тиауанако е на 3000 години. Според Познански той е бил създаден преди 16 000 години. Симон Уайсбърд, която също работила тук продължително време, пише, че останките, които биха позволили да се установи началото на този град, са били унищожени от мисионерите, а не многочислените следи били умишлено прикривани от самите инки.За Познански Тиауанако е люлката на американския човек. „Оттук са тръгвали хората, които трябвало да основат в други райони подобни градове и които е трябвало да организират разпръснатите орди ..."
Една от най-често повтаряните легенди, записана още от първите испански летописци, е интересна с това, че се свързва в известен смисъл с характера на скулптурите, срещани в Тиауанако и не само в Тиауанако.
И тъй, тази легенда гласи, че преди много години, когато нашата планета е била обитавана единствено само от животни, над езерото Титикака се появил голям, блестящ космически кораб, който кацнал в средата на езерото на Острова на слънцето.
От този кораб слязла жена с форми, подобни на формите на днешния човек, като само черепът й бил удължен, с дълги уши и с четири свързани с ципи пръсти. Името й било Орехона — или „С дълги уши". Орехона пристигнала от планетата Венера. Изпълнила своето посланичество на Земята и от връзката й с голям тапир се родили няколко десетки деца. Орехона се върнала на родната си планета, а от децата й се появило човечеството.
Добре ще бъде да коментирам тази легенда с няколко забележки:
Първо: По-голямата част от фигурите, чиито скулптури се намират в Тиауанако, се характеризират именно с дълги уши и с четири пръста. Това се отнася и за скалните рисунки в тези райони. Подобни дълги уши и тесни черепи имат впрочем и скулптурите на Великденския остров.
Второ: Някои барелефи, намиращи се на “Вратата на Слънцето”, бяха приети от Александър Казанцев за венериански календар.

Методи за психологическа защита

Във всекидневието си често се срещаме с обидни думи, и то обикновено когато най-малко очакваме : на пътя, на опашката, в службата ...

МЕТОДЪТ " ДИСНИЛЕНД " :
Болезнеността на психологическия удар може да се смекчи и дори да се неутрализира напълно, ако към всички хора се отнасяме като с малки деца. Нали не се обиждате на неразумните малчугани ?
Представете си , че сте се оказали срещу цяла група негативно настроени към вас хора. Превесът на силата е на тяхна страна и вие имате само един шанс да промените ситуацията : да ги възприемете като група деца, играещи на площадката. Те капризничат, сърдят се, крещят, размахват ръце, хвърлят играчките си на земята, тъпчат ги с крака - всячески се стараят да ви извадят от кожата. Но вие, като възрастен и мъдър човек се отнасяте към постъпките им като към детски лудории и продължавате невъзмутимо да сте спокоен, докато те не се уморят. Не възприемате думите им като оскърбление, не реагирате на нападките им - на вас ви е смешно да ги наблюдавате като възрастен човек.

МЕТОДЪТ " ЛИСИЦАТА И ГРОЗДЕТО " :
Ако в миналото сте имали случаи, когато някой е успявал да ви докара дотам, че все още преживявате поражението, възползвайте се от техниката за рационализация, на снемането на негативните "котви". Спомнете си баснята "Лисицата и гроздето" : като не може да стигне узрелия плод, лисицата казала, че не го иска, защото е кисел и зелен.

МЕТОДЪТ " ОКЕАН НА СПОКОЙСТВИЕТО " :
Представете си, че сте главен герой на притчата : "Океанът приема водите на много бурни реки, като при това остава неподвижен. Този, в когото се вливат всички мисли и емоции, остава безстрастен и в покой" .

МЕТОДЪТ " ТЕАТЪР НА АБСУРДА " :
Този метод се състои в довеждане на ситуацията до абсурд. Това по принцип е същото, като да се прави от мухата слон. Т.е. на глас хиперболизирате до неузнаваемост това, за което някой само намеква, и по този начин неочаквано избивате от ръцете на вашите врагове или недоброжелатели психологическото оръжие. Целта ви е да направите така, че всякакви нападки вече да не предизвикват нищо друго, освен смях.

МЕТОДЪТ " ТЕАТЪР НА КУКЛИТЕ " :
Ако ви е трудно да общувате с емоционално значими за вас хора, използвайте именно този метод. Представете си, че те са само шаржирани персонажи от телевизионен куклен театър. И нека си говорят глупости, докато общуват помежду си. А вие само наблюдавайте отстрани и давате вашите оценки : този умник се прави на супермен, а другият се представя за силна личност, професионалист, а всъщност е слабак, просто блъфира. Разигравайте този спектакъл, докато не се разсмеете. Вашият смях е показател, че техниката е сработила.

МЕТОДЪТ " АКВАРИУМ " :
Той е подходящ, ако при общуване с негативно настроени по отношение на вас хора продължавате болезнено да реагирате на техните нападки. Представете си, че между вас и опонентът ви се намира дебелата стена на стъклен аквариум. Той ви казва нещо нелицеприятно, но вие само го виждате, а не чувате думите му, те са погълнати от водата и се превръщат в пяна на повърхността й. Затова не ви въздействат. И вие, без да губите присъствие на духа, не се поддавате на провокацията, не реагирате на обидните думи. Благодарение на това пречупвате ситуацията във ваша полза.

МЕТОДЪТ " ВЕНТИЛАТОР " :
Анализирате на какво реагирате най-болезнено. Какво ви дразни, какво ви вбесява или ви хвърля в униние ? Спомнете си конкретни думи, интонации, жестове на ваши опоненти. Затворете очи и отново си спомнете най-парещите думи, които предизвикват у вас чувство на агресия или объркване.
А сега си представете, че седите срещу човека, който ви нанася тези психологически удари. Той ви казва жестоки, обидни думи и вие усещате, че започвате да "кипвате". Представете си усещането за удар. Коя част от тялото ви реагира на него ? Какво се случва : появява ли се топла вълна в цялото тяло или нещо се свива отвътре, а може би просто ви спира дъхът ? Какво точно става с вас ?
Възползвайте се от техниката за вентилация на емоциите. Представете си, че между вас и него стои мощен вентилатор, който веднага отнася думите му настрани, техните остри стрели не достигат до вас. Отворете очи и със сигурност ще усетите, че сега сте способни да издържите този психологически удар .

По материали от Интернет

Aрнолд Мостович - "Ние от космоса" (откъси)

Чилийският вестник “Ел Меркурио” от 26 август 1968 г. съобщава :
“По време на изследователски полет група специалисти е направила необикновено археологическо откритие : прелитайки над пустинята Тарапакар, те забелязали фигура на човек, издълбана в земята. Тази фигура е с дължина 100 метра, а контурите са обозначени с камъни от вулканичен произход.”
Следва подробно описание на рисунката. Вестникът съобщава, че от главата на фигурата излизат 12 лъча (антени ?).
Няколко месеца по-късно откритието е потвърдено от директора на археологическия музей в Антофагаста. По време на втори полет била открита и фотографирана цяла серия от стилизирани фигури, разположени по дължината на разстояние от 5 км.
А няколко месеца по-късно вестник “Ел Арауко” писа :
“Нужна ни е помощта на специалисти, които биха могли да удовлетворят хроничното ни любопитство, още повече, че нашите археолози Доменико и Гай не знаеха онази площадка от Ел Енландрилядо, за която едни говорят, че е създадена изкуствено, а други – че е дело на същества, пристигнали от друга планета.”
Ел Енландрияно ? Какво е това ? Малко хора са го чували. Ето мнение на Симон Уайсбърд :
“През 1968 г. експедиции от алпинисти съобщиха за открития, които обезпокояваха. Тези експедиции установиха съществуването на увеличена радиоактивност в някои райони на чилийската граница. Най-важното са две просторни площадки, намиращи се в подножието на вулкана Дескабедо Гранде в провинция Такуа.” Тук Уайсбърд добавя информация на агенция Ройтерс : “Дали тези две площадки са останали от някаква антична, неизвестна цивилизация ? Ето въпроса ...След 4-дневна борба със снежната буря експедицията достига до целта. .. Тези космодруми са на височина 3200 метра. Територията им е на площ над 7000 кв.м. Изброени са 263 блока, от които са изградени платформите. Самите блокове са изрязани от лава. Всеки от тях тежи около 10 тона. Внимание привлекли черни петна, изглеждащи като следи от обгаряния. Измерената радиоактивност била 0, 0124 % ураниев окис. Емисията на частиците е 32,6 в минута.”
По-нататък Уайсбърд пише :
“Умберто Буно, ръководител на експедицията съобщава, че туземците смятат, че тези площадки крият някакво огромно помещение....
Ясно е, че не е във възможностите на индианците да изградят подобна конструкция и то на такава височина. За тях съществуването на тези космодруми е свързано с “летящите чинии”, които често се появяват в околността. Трябва дебело да се подчертае, че никой от тези индианци не умее да чете и пише, както и никакъв вестник не достига до техните селища. А легенди за тайнствени летящи обекти са се предавали още от прадедите. Местен жител разказал на експедицията как иззад планинските клисури, над площадките, се издигат чинии, кръгли като слънца. Светлината, която излъчват, е толкова силна, че заслепява наблюдаващите ги.
Буно не дискутира въпроса за посещения от космоса, но е категоричен за изкуствения произход на площадките.”
Това е становището на Симон Уайсбърд.
И така, както виждате, тук се обрисува една доста изразителна, макар и непонятна връзка между прастарата цивилизация на хората и контакти с представители на извънземни цивилизации.
Буно, ръководител на експедицията от 1968 г., изнася в своя отчет някои подробности. И тъй, на местните специалисти, на властите и дори на някои учени отдавна е било известно, че възвишенията, за които става дума, са идеално място за кацане на летящи обекти. Ако това предположение е правилно, то ще може да изясни и вида на каменните блокове, които са разположени геометрично (като шахматна дъска). Те могат да представляват оптически знак, насочен към небето. Но да не забравяме, че сме в сферата на хипотезите.
А що се отнася до легендите за площадките, под които се крие “нещо”, ще е добре да добавим, че експедицията на Буно е забелязала на дъното на дълбока, недостъпна пропаст вход към някаква пещера, която може би има връзка с това “нещо”. Местните твърдят, че това е тунел, който свързва техните райони с отдалеченото на няколкостотин километра езеро Титикака.
Езерото Титикака веднага и винаги насочва към Тиауанако – мястото, наречено “американския Баалбек”, което има много важна роля във възела от загадки, свързал далечното минало с настоящето и космоса със Земята .
Въз основа на изследванията се твърди, че край брега на днешното езеро, което е било някога част от морски залив, са се заселили първите хора, преживели гибелта на потъналия континент Атлантида.....

Арнолд Мостович - "Ние от космоса" (откъси)

Името Наска е известно на всички любители на праисторически истории. Накратко казано : става дума за широки, сякаш издълбани в земната повърхност ивици, които продължават с километри. Тези идеално прави ивици се разклоняват в различни посоки. Някои от тях са по-широки и по-отчетливи от останалите. Гледани отгоре, линиите приличат на стартови писти за летище. Това е едното чудо на Наска.
Другото чудо са издълбаните по тях фигури – маймуни, жаби, птици. Всичко в огромен мащаб. Най-голямата от тези рисунки е с дължина четвърт километър. За да се установи какво представляват линиите, те трябва да се погледнат от птичи поглед. От земята е невъзможно да се види, че например тази серпантина образува фантастично извита маймунска опашка, а другата – очертания на птица. Ще добавим още, че всяка от тези фигури е рисувана с линия, която продължава, без никъде да прекъсва.
Вече никой не се съмнява, че рисунките са на най-малко няколко хиляди години. Открити са през 1920 г. от самолет, който случайно прелитал над тези райони.
Има няколко хипотези . Както се знае, Шару фон Деникен счита, че в този район някога, преди хиляди години са се приземили пришълци от космоса. Следователно Наска е била нещо като праисторическо летище. Мария Райхе, както и други учени не са съгласни с това. По време на изследвания и разкопки не са намерили нещо, което да подкрепи тази теза.
Теории има много. Доктор Пол Кюсък ( подобно на Райхе) приема, че рисунките от Наска представляват селскостопански астрономически календар.
Друга теза гласи, че някога това е било система за искуствено напояване, което впрочем нищо не обяснява. Алън Сауър, специалист по история на изкуствата счита, че очертанията на животните са представлявали пътища за ритуален култ. Древните обитатели на Наска, вървейки по такава линия, “са абсорбирали същността” на това, което тази линия представлявала.
Според друга теза древните инки са познавали принципа на полети с балон и дори сами са конструирали балони. Тя се ражда след намирането на парчета платно, които съшити, можели да се пълнят със съответния газ. С балоните инките са можели да трасират фигурите на животните по земята, а по-късно да оглеждат нарисуваното.
Да припомним накрая на какво се гради космическата теза на Фон Деникен. Предполага се, че Наска е била район на еднократно кацане и стартиране на праисторически космонавти. Те са оставили своя кораб да кръжи около Земята, кацнали са в Наска, пребивавали са тук известно време и са заминали. Туземците след като сметнали космонавтите за богове, започнали да чакат тяхното завръщане. С надежда да привлекат обратно боговете те рисували нови линии върху пистите, останали от кацането и стартирането на космитите. И защото космитите били дошли от звездите, новите линии като че ли били насочвани към различни небесни обекти. Туземците не дочакали завръщането, но направили от линиите култово средище. По-късно ги допълнили с рисунки на животни.
Въпреки слабите места в тази теза, предположението, че тези райони са можели да бъдат някога място за контакти на космическите гости с планетата, никак не е необосновано. Защото Наска се намира само на 100 км южно от Андския свещник. А той се вижда главно от птичи поглед и като че ли с трите си зъба-пътеуказатели казва : Тръгнете на юг и ще улучите ! На юг лежи Наска. А по права линия по-нататък, пак на юг, лежи Тиауанако.
Преди да се спрем на загадките, които поставя Тиуанако, трябва да кажем, че целия горски район, чак на юг до Чили е буквално осеян с най-разнообразни знаци, които по своя характер и разположение са предназначени да бъдат гледани изключително от перуанско-чилийското небе. Януш Крамарек в списанието “3 отхлани векув” от 1966-та пише :
“Казанцев привежда като по-нататъшен аргумент факта, че по време на самолетни снимки на едно от платата на Андите са открити странни знаци, съставени от светли камъни, които продължават с километри и които блестят силно по време на равноденствие. Някои изследователи предполагат, че това е гигантски слънчев календар. Общото разположение на тези знаци може да се види само от доста голяма височина, сякаш е трябвало да показват пътя при кацането на въздушни кораби”.
А нали в течение на последните десет и повече години в Андите бяха открити огромни количества подобни и други знаци-сигнали. Например на 400 км южно от Наска, вече на територията на Чили, бяха открити по планинските склонове различни рисунки и вдлъбнатини, които никой досега не е успял да разшифрира. Квадрати, стрелки, шахматни дъски, цели стени, покрити с непонятни рисунки, на които за първи път бе обърнато внимание по време на проучвателни полети. Но бяха открити не само такива знаци и не само знаци ..........