Франсоа Брюн - "Мъртвите ни говорят" (откъси)

Структурата на духовното тяло



При напускащите земния живот всичко дава основание да се мисли, че се изгражда истинско, второ тяло, но това изисква време.

Това е потвърдено и от съвременни наблюдатели и изследователи. Р. Крукал в труда си Out of the Body Experiences (Извънтелесни опитности) дава 20-на примера, два от които са цитирани от Кенет Ринг.

Естел Робер описва по следния начин преходното състояние на своя съпруг :

“Видях как духът му напуска тялото. Той излезе през главата му и малко по малко доби точно копие на земното му тяло. Духът му остана увиснал на около 30 см над тялото му, изтегнат в същото хоризонтално положение и свързан с главата чрез нишка. После нишката се скъса и духовната форма се отдалечи, плувайки, като премина през стената.”

Другият разказ е на един лекар от 20-ти век, който без съмнение притежавал дарба на медиум. И ето как д-р Р. Хут ни описва смъртта на своята леля:

“Вниманието ми бе привлечено... точно над физическото й тяло от нещо, висящо във въздуха на около 60-на сантиметра над леглото. В началото не различих нищо повече от смътния контур на неясна субстанция, подобна на мъгла. Изглеждаше, че там няма друго, освен надвиснала неподвижна мъгла. Но като я гледах , тази необяснима пара малко по малко доби обем, стана по-плътна, компактна и се сгъсти пред очите ми. После изумен видях да се очертават точни контури, докато тази мъглява субстанция добиваше човешка форма.

Бързо разбрах, че виждам тяло, приличащо на физическото тяло на леля ми... астралното тяло (терминът е на Хут) оставаше да виси хоризонтално на по-малко от метър над физическата му половинка... Продължих да гледам и ... тялото на духа (и този термин е на Хут) ми изглеждаше завършено. Ясно различавах неговите черти. Те бяха подобни на тези на физическото лице, но излъчваха мир и изразяваха бодрост вместо старост и болка. Очите бяха затворени като по време на спокоен сън и от тялото на духа като че ли се излъчваше сияние.

Докато наблюдавах тялото на висящия дух, вниманието ми бе привлечено, отново интуитивно, от сребриста субстанция,която течеше от главата на физическото тяло към тази на двойника. После видях свързващата нишка между двете тела. И все така гледайки, си казах вътрешно : сребристата нишка ! За първи път разбирах това значение. Тази нишка от сребро бе връзката между физическото и духовното тяло, тъй както пъпната връв свързва детето с неговата майка.

Нишката излизаше при всяко едно от телата от тилната издатина, точно от основата на черепа. На мястото на връзката с физическото тяло тя се разклоняваше във формата на ветрило и множество отделни разклонения прилепваха поотделно към основата на черепа. Но извън тези допирни точки нишката бе кръгла, с диаметър около 2 см и половина. Имаше цвета на прозрачно и сребристосветло сияние. Тя като че вибрираше под влияние на мощна енергия. Виждах как от физическото тяло в посока към духа на двойника се предават светлинни пулсации. При всяка от тях тялото на духа придобиваше здравина и гъстота, докато физическото тяло изглеждаше по-спокойно и безжизнено... В този момент чертите станаха много различими. Целият живот се намираше в астралното тяло... пулсациите на нишката бяха спрели... Гледах нишката, разклонена във формата на ветрило в основата на черепа... Всяко клонче пукаше, крайното отделяне бе предстоящо... Щеше да последва един двоен процес на смърт и раждане... последното клонче, свързано със сребристата нишка изпращя и тялото на духа бе свободно.

Тялото на духа, което до този момент се намираше в левитация (изтегнато по гръб), се надигна... Затворените очи се отвориха и върхи сияйните черти грейна усмивка. Леля ми изпрати усмивка за сбогом и изчезна.

Бях свидетел на горното явление като на една изцяло обективна действителност. Видях формите на духа с физическото си зрение.”

Съществуването на едно второ “ефирно” или “духовно”тяло при окончателната смърт е сигурно и дори много вероятно да има множество тела едно във друго, както при руските матрьошки. Но начините, по които това второ тяло се отделя от обвивката плът могат да варират.
Излизането, както изавръщането може да стане през върха на главата, на практика през фонтанелата. Някои имат впечатлението, че са изсмукани извън тялото си и отново вкарани в него като през фуния, но без болка ; други чувствали, че се плъзгат извън тялото си отстрани : “между дюшека и преградата отстрани на леглото”, както съобщава един свидетел , “струваше ми се, че преминавам през тази преграда.” ...