Вероятно малко хора осъзнават факта колко важна за еволюцията на човешкото съзнание е не само развитата интуиция, но и въображението, което е неизменна част от магическия дар на намерението. Нека си припомним колко бързо се развиват малките деца и научават за света. И това се случва именно поради факта, че обществото и околната среда все още не са „почистили“ от тях способността за работа с образи, което зависи именно от играта на въображението. Въображението прави полета на нашето съзнание свободен и независим от оковите на пространството и времето. И точно с тази вътрешна свобода на нашата душа е свързана външната ни свобода от обстоятелствата на външния свят.
Ето например какво изследователят на езотеричните знания Г. Уитни пише за това в книгата „Портали и тунели“: „В крайна сметка въображението е посреднически инструмент, който се свързва с трансценденталните точки на хиперпространството и прави образа му разбираем. Въображението привлича миналия ни опит, то корелира обективните импулси с онова, което сте успели да възприемете в хиперпространството. Въображението символизира обединяването на рационалния компонент на съзнанието с независими проявления на природата. След предефиниране на въображението, ние изоставяме предишните си опити да го третираме като прост източник на празни фантазии ...
Въображението (предефинирано) играе по-ефективна роля в изграждането и историческото развитие на реалността, отколкото повечето хора си мислят. В ерата на романтизма въображението се счита за основна ценност. Споровете за това какво място заема в литературния, философския, религиозния и дори научния творчески процес не стихват. През последните няколко века въображението все повече се обезценява. Много системи от вярвания и хора го обвиняват за заблудите си. Въображението беше наречено източник на празна фантазия и делириум на лудите. На децата често се караха за изблиците на въображението им и през годините много възрастни бяха осмивани, че са прекалено фантазиращи. Те бяха наречени мечтатели.
Поетът Уилям Блейк недвусмислено нарича въображението орган на възприятие, поставяйки го наравно с останалите пет сетива. Колкото по-чист е органът на въображението, толкова по-голяма пророческа сила имат пророческите образи ... Известно е, че много учени ... са изпитвали интуитивно въображаемо възприятие в такива периоди, когато процесът на формиране на нова хипотеза е спрял. Много нови теории, създадени от интуицията, съчетана с органа на въображението, са повлияли на самите основи на нашия живот. Те се изразиха в математически формули, в медицината, в селскостопанските продукти и дори в породите домашни любимци. И все пак нашата култура отказва да признае истинското значение на творческия орган.
Дошъл е моментът да преоценим същността на въображението и да му се доверим в същата степен, както и на другите органи на възприятие. Необходимо е да извадим въображението от сенките и да го въведем отново в сферата на нашия жизнен опит. То трябва да играе своята законна роля в процеса на установяване на формата на естеството на нашето съществуване. Вече загубихме много, като предадохме контрола над въображението на тези, които се опитват да контролират нашата култура и нашата реалност чрез политика и медии. Станахме пионки в игрите на техните въображения, защото сме загубили собственото си въображение. На индивидуално и културно ниво сме попаднали в робство на онези хора, чиито въображения служат на собствените им цели, и всичко това, защото престанахме да се доверяваме на собствените им въображения. Ако успеем да вдъхнем нов живот на реалността на собствените си въображения, скуката, която тласка много от нас да предадем контрола върху живота си на правителството, науката и медиите, ще бъде намалена поне наполовина".
И сега става съвсем ясно как се оказва, че човек, първоначално навлизайки в този свят като свободен човек, отказва под въздействието на заобикалящата го социална среда от свободата и дара на творението, дадени му от Висшите сили, постепенно превръщайки се в покорен биоробот на паразитната система. За това от детството обществото на паразитната система и неговата среда започва усърдно да му внушава, че въображението е просто „несериозни и неподкрепени фантазии“, както е и интуицията. Но работата е там, че нашата интуиция е пряка връзка с нашия висш „Аз“ и затова, използвайки интуицията заедно с въображението, ние започваме да получаваме информация под формата на изображения, звуци, мирис, вкус, тактилни усещания от това по-висше „Аз". И той от своя страна има достъп до „пряко знание“, ненарушено от догми и интерпретации на манипулатори и фалшификатори.
Отказвайки се, макар и не по наша собствена воля, от това „пряко познание“, ние веднага попадаме в мрежите на паразитната система, подготвена за нас, превръщайки се в нейни роби, лишени не само от свободата на избор, но и от достъпа до потенциалните възможности на боговете, присъщи на нас. Именно за предотвратяване на „пробуждането“ на тези способности цялата сила на информационната мъгла на слугите на паразитите и наетите им бърборещи е насочена към нашето съзнание. И тази паразитна система се опитва да ни използва изобщо не по предназначение, като създатели на реалността, а като енергийна „храна“ за адските същества. А нашето въображение чрез всички видове „истории на ужасите“, лансирани в информационното пространство, се използва за подобряване на образите на бъдещето, които съответстват на целите на самите социални паразити и техните адски господари.
Следователно, следва напълно логичен извод, че е възможно да си върнете свободата от паразитната система само чрез прекъсване на този порочен кръг и започване на независима работа с положителни образи на хармонично бъдеще без паразити, като по този начин определяте вашия собствен свободен избор. Спомнете си състоянието на радост, което донесе в детството ви работата с изображения, идващи от нашето висше „Аз“. Това е състоянието на създателите на реалността, което са решили да си присвоят силите, паразитиращи върху тялото на човечеството. Но въпреки своето интелектуално и технологично превъзходство, тези сили не са в състояние да работят с творчески образи и да ги дарят със силата на своите въображения. Всичко това е дадено само на човека. И именно той има възможността да трансформира отрицателните образи в положителни.
Сега трябва да разберете механизма на програмиране на вероятностите за бъдещето, които вие самите сте в състояние да създадете положителни и хармонични, ако си спомните онези наклонности, които сте имали в детството, и да възстановите тази първоначална връзка с висшето си „Аз“.