Фразата „Животът е свещен” и идентифицирането с тялото

Казват „Животът е свещен” – откъде произлиза това мислене, свързано с идентифицирането с тялото? Чували сме фразата от Светлите. Това е една от техните мантри. Всъщност, няма нищо „свещено” във връзка с живота – животът е средство за Висшия Аз, чрез което той да участва в Играта – ни повече ни по-малко. Даже Висшите Аз не се считат за свещени – тогава откъде е тази фраза?

В миналото след МНОЖЕСТВО опити, извънземните генетици създали от тогавашните земни хора днешните хора и вложили в телата им ДНК командите, които според тях щели да послужат най-добре на техните цели да си създадат роби. Една от веригите от преживявания, които вече сме обсъждали, е „Животът е свещен”. Тя съществува с цел да ни попречи да узнаем кои наистина сме.

Защо тези генетици са направили това? Защото земните хора били създадени от техните „богове”, за да разработват планетата за тях И да им служат за храна, когато това е необходимо. Откакто земните хора са собственост за извънземните, те се превръщат в резервирани за тях. Оттук и фразата „свещени за извънземните”. Основният довод на Орион на срещите на галактическия съвет е: „ние създадохме човеците”. Идеята е, че ако се месите в собствеността на Орион, вие ги предизвиквате – все едно да убиете елен в кралската гора и да трябва да преодолеете последиците от това. След това чувате, че „Бог ще ви накаже” и че това е грях. Превод: извънземният господар ще ви даде да се разберете, задето не му се подчинявате.

Мантрата „животът е свещен” напомня за и усилва веригата от преживявания. Въпреки това земните хора се бият и прилагат насилие към тази верига от преживявания. Американското правителство говори много за свобода, но не би се поколебало да убие хиляди, за да наложи със сила своите вярвания на света. Орион също не биха се поколебали да убиват - независимо по каква причина.

Често по телевизията слушате за убити жени и деца – рядко за убити мъже (друг начин на Орион да изтъкват превъзходството на жените). Всъщност смъртта на КАКВОТО И ДА БИЛО е просто още едно преживяване. Хората умират, биват взривявани или премахвани по друг начин – е, и? Висшите Аз нямат ограничения относно броя на инкарнациите. Има Висши Аз, които искат различни видове смърт И този тип действия е един от начините, по които те си осигуряват това. Целият рев и хлипане се свеждат до смъртта на тялото и до това, че имаш само един живот КАТО тази личност. Няма значение какво иска тялото. Без Висшия Аз тази черупка изобщо не би била одухотворена. Когато Висшият Аз напусне, то умира, но ВСИЧКИ преживявания, спечелени в тази черупка ще живеят вечно, ЗАРАДИ Висшия Аз.

Ако тези, които хленчат и плачат, защото „животът е свещен”, наистина вярваха в това, нямаше да има войни, понеже никой земен никога не би наранил друг земен човек, тъй като всички сме свещени. Как не!

Ако сте засегнати от този сегмент, това е защото вградените в тялото ви команди реагират на информацията в него. Ако духът ви не е достатъчно Напреднал, ще следвате тялото. Случвало се е да казвам на хора, че в някакъв момент може да се наложи да ходим сред мъртви тела. АХВАНЕ! Как можеш да говориш такива неща! Ето ТОВА е реакция на човек, който се идентифицира с тялото си и се страхува от неговата смърт.

Тази тема за мен е интересна, но тя кара много хора да се страхуват в различна степен – проверете къде сте вие.

Матрицата 5 - Вал Валериан

Пришълец

Срещнах се с това създание на едно от местата във Второто внимание, което както знаех отпреди, го посещават същества от други планети. Но дотогава не ми се беше случвало да ги срещна, това е първият ми опит за среща със създание от друга планета, което както мен притежава тяло.

Общувахме чрез мисловни образи. Съществото се държа с мен като с равен, затова се обръщах към него като човек. Как се нарича неговият вид този "човек" не ми съобщи. Само името си, което няма да обявявам публично. Съществото имаше "хуманоидна" структурата на тялото: две ръце, два крака, една голяма, лишена от коса глава, кожа с цвят "сребрист металик", големи очи, ръст от около 120-130 см, на ръцете по четири пръста, слабо тяло. Създанието беше от мъжки пол.

Срещата ни на това място беше неочаквана и за двама ни. Аз отдавна не очаквах среща там с някого, а това същество не очакваше да се срещне с човек на това място. Виждайки този „човек”, аз го поздравих и поисках разрешение да го видя като енергия. Той също ме поздрави и каза, че няма нищо против да го видя като енергия. Видях го. Видях голяма жълта топка от енергия с много специфичен, луминесцентен отблясък. Топката създаваше впечатление за много еластична енергийна субстанция. Разбрах, че съм се срещнал с реално органично същество от друг свят, което както и аз, се намираше на това място със своето енергийно тяло. "Човекът" беше напълно спокоен и не показваше агресия. Всичко сочеше, че той има пълен контрол над своето индивидуално осъзнаване и над цялостността на енергията си, затворени в неговия сияен пашкул.

Попитах: "Можеш ли да ми отговориш на някои въпроси, които искам да ти задам?" "Разбира се", каза той - "Можеш да ми зададеш всеки въпрос, който те интересува, ако този въпрос, ми се стори важен и знам отговора му, ще отговоря на него."

- Знаеш ли кой съм аз?

- Ти си човек, който сънува в момента, пристигнал в това положение на събирателната точка на сънуващия.

- Знаеш ли откъде идвам, къде живея?

- Вие наричате вашата планета Земя. Тя ни е добре известна.

- Откъде си ти самия? От коя планета?

- Името на моята планета нищо няма да ти говори. Иначе тя се намира в галактическия звезден ореол (централната зона на нашата галактика). Моята планета е с размера на вашият Марс. Тя се върти около планета газов гигант 4 пъти по-голяма от вашия Юпитер, а той се върти около звезда - червено джудже три пъти по-малко от вашето Слънце, правейки (газовия гигант) пълен оборот около звездата за 16 ваши денонощия.

- Според нашите учени на планети, въртящи се около червено джудже, органичен живот не може да възникне в резултат на силните излъчвания на гама и рентгенови лъчи, което става при тези звезди. Как оцеляхте при такива условия?

- Всичко е в много силното магнитно поле на нашата планета, а също и много по-силното магнитно поле на газовия гигант, около който се върти. Тези две магнитни полета ни защитават от убийствената радиация, която понякога излъчва нашата звезда.

- Планета с размера на Марс би трябвало отдавна да изстине и да се превърне в безжизнена пустиня. Така както малките планети много по-зле от големите запазват вътрешната си топлина и сравнително бързо се охлаждат. А изстинали, те губят и атмосферата си (поради относително ниската гравитация), която (в случай на планети с размер на Марс) постоянно се допълва с газове от изригващи вулкани, така че да се поддържат подходящи за биологичния живот плътност и налягане. И ако казваш, че животът на планетата ви съществува вече 8 милиарда години, то как през това време вашата планета не е изстинала и не е изгубила плътна атмосфера около себе си?

- Моята планета е много близо до газовия гигант. Дори още по-близо, отколкото спътника на Юпитер Йо е от него. И както в случая с Йо, недрата на планетата ни се нажежават от мощните приливни сили, произтичащи от гравитационното поле на нашият родител. Ето защо нашата планета не изстива, а вулканите ѝ не спират и тя запазва плътна атмосфера около себе си.

- Кажи, вашето общество разработва ли материални технологии?

- Да.

- А какви са вашите постижения в тази област?

- Кое да се счита за постижение?

- Имате ли материалните средства, за да пътувате от една звезда до друга?

- Да. С тяхна помощ, някои от нас достигат вашата планетата, както и много други звезди и планети.

- Ти каза, че "някои от нас", тоест не всички?

- Да, по този начин пътешестват далеч не всички от нас. По-точно жителите на един цял град, който е нещо подобно (за целите на неговите жители) на академичните ви градчета. Повечето от нас предпочитат да пътуват из Вселената чрез сънуването. То е по-естествено и се прави много по-лесно.

- Вие добре познавате хората, Земята и Слънчевата система, как придобихте познания за нас?

- Ние открихме Слънчевата система преди повече от 5 милиона години. От тогава непрекъснато наблюдаваме Земята и как се развива животът на нея. За нас това е удивително интересно занимание. Всъщност, в нашата галактика планета, на която органичният живот е успял да се развие до такива сложни форми както при вас е голяма рядкост. Особено в околностите на вашата звезда. Близка до Земята като планета със сравними по сложност биологични форми на живот се намира на почти 1000 светлинни години от вас. Земята е рядко срещан оазис на различни форми на органичен и неорганичен живот, насред слабо населените и пустинни светове, където максимума до който достига еволюцията на биологичния живот – това са бактерии и едноклетъчни водорасли.

- Съвсем не. Подобни на Земята планети, на които живеят и еволюират сложни форми на органични същества, в нашата галактика има още. Известно ни е местоположението на няколко хиляди такива планети. Просто около Слънцето такива планети няма.

- Винаги ми е било интересно, защо различни извънземни не влизат в открит контакт с хората?

- Какво се разбира под "открит контакт с хората"?

- Открити контакти с нашите политически лидери, обръщения към ООН, установяване на дипломатически отношения.

- Ха, ха, ха! Ние отдавна сме установили "открити контакти " с хората. Наистина, не с всички. Но например с тези, които са създали това положение на събирателната точка на сънуващите, където с теб се срещаме. Що се отнася до Вашите политически лидери, държавни и междудържавни структури, то правилно отбелязваш, че е необходимо установяването на контакт именно с хора, а не с вашите господари. И винаги, когато се появи възможност да се направи контакт с хората, ние се стараем непременно да се възползваме от тази възможност. Потвърждение за това е сегашният ни разговор с теб. Колкото за вашите господари, с тях сме били в контакт много дълго. В края на краищата прекъснахме отношения с тях и повече не искаме нищо общо.

- Под нашите господари имаш предвид летачите?

- Да. Непроницаема неорганична форма на живот, с която човечеството в този момент е в симбиозни отношения.

- Тоест различни пришълци не влизат в контакт с хората, заради летачите?

- Да кажем, че някои раси предпочитат да си нямат работа с тези създания. И понеже в този момент да ги отделим от вас е невъзможно, то тези раси съответно, предпочитат да не се занимават и с повечето хора. Интересно е да се наблюдават хората и какво се случва. Но общуването с вас и чрез вас с вашите господари – въобще не е интересно и може дори да е опасно.

- Как може да бъде опасно за вас?

- За нас - не. За вас - много. Непроницаемите същества са потенциални убийци. И те ще започнат да ви убиват при първия признак, че можете да се изплъзнете от властта им. При това може да стане открит контакт между нас и вашите политически лидери. Това е много сериозна заплаха, и ние не можем да не се съобразим с нея. Летачите са постъпвали така на други планети. И ние познаваме светове, които са опустошили. Затова близкия космос около Слънцето е относително безжизнен, защото това е поле на действие на тези създания.

- Но защо ще ни унищожават летачите? Нали те имат също така спрямо нас предопределен и жизненоважен за тях интерес?

- Вярно е. Именно защото човечеството ги интересува от гледна точка на тяхното оцеляване, при първата заплаха от масов бунт те ще ви унищожат. За да не разкажете за тях на други разумни същества, които са тяхна потенциална храна. Преди много милиони години, тези същества избягали от централните райони на галактиката тук в спиралните ръкави на периферията. Те избягали, защото в центъра не останали повече същества, които могат да бъдат храна за тях. Тук те открили няколко много отдалечени една от друга планети, на която живели същества, които те могат да ядат. Те дошли при вас на Земята. Вашият свят им дава практически неограничени запаси от храна, в това е неговата ценност за тях. И в същото време, хората са най-сериозна заплаха за благосъстоянието на летачите, тъй като винаги остава теоретичната възможност да вдигнете бунт и да ги прогоните от Земята. Тях вече ги прогониха от няколко други планети, например, от моя собствена планетата. Те знаят за тази възможност, и всеки път те създават все по-усъвършенствани стратегии на контрол и господство над своите жертви, така че този сценарий да не се реализира.

Когато летачите започнали да мигрират от централните региони на галактиката тук, по периферията, те преодолявали огромни космически разстояния без да срещат никаква храна и много прегладнявали. Затова всяка планета, с повече или по-малко сложен органичен живот, с която се сблъсквали по пътя си, била опустошавана, когато се спускали на нея. Трябвало е на всяка цена да задоволят глада си, последствията за живота на планетата от това задоволяване не ги интересували. Когато се наядели, биосферата на много планети била необратимо унищожена. И сега има само водорасли и бактерии. Но на Земята и на още няколко места, те срещнали такова разнообразие от форми на живот, че първичното задоволяване на глада им не унищожило напълно сложните форми на органичен живот. Вашата биосфера издържала този удар и впоследствие се възстановила. А летачите останали тук, защото нямало кой да им се противопостави и намерили начин да възстановяват хранителните ресурси без да гладуват. Те встъпили в различни форми на симбиотични взаимоотношения с организми от тази планета. Между впрочем, най-съвършената форма на симбиоза от летачите била постигната с хората.

- Доколкото разбирам, от своята планета вие от много отдавна сте изгонили летачите. Не можете ли да ги изгоните и от Земята?

- Не, не можем ние да ги изгоним от Земята. В крайна сметка, те са влезли в симбиоза с почти всички сложни органични форми, обитаващи Земята. Може да се каже, че са ги взели за заложници. Ето защо, не можем да повлияем на летачите, без да навредим на вас. Само вие сами можете да се избавите от тях, в това никой не може да ви помогне. Всяка раса се освобождава от летачите по своему. На нас ни е много интересно как ще направите това вие.

Както разбирам, всички се освобождават от тях с изработването на колективно (общо за всички представители на тази раса) намерение да направят това. Но до това всяка раса достига по свой, специален начин. Той ми каза, че начините, по които другите раси са достигнали до това, няма да ни помогнат с нищо, даже ще ни навредят, тъй като ще тръгнем по лъжлив път. Нито един от старите способи, по който другите раси са избягали от летачите, вече няма да работи, тъй като за летачите тези методи са познати и са намерили начини как да противодействат на това. Поради това, всяка нова раса е обречена да се избави от летачите по свой собствен, уникален начин.

Темата за летачите в разговора с Пришълеца изплува още веднъж, когато го попитах защо тяхната раса, въпреки ясното осъзнаване за опасностите, произтичащи от летачите за биологичния живот като цяло, и по-специално за неговите висши форми, не прави нищо със заплахата от летачите, в галактически мащаб по никакъв начин не се бори с тях и им позволява да творят своите "тъмни" дела? Въпреки че е ясно, че най-малко изгонването на летачите от някои от планетите е по силите на тази раса.

- Не. Смятам ги за опасни хищници, убийци на живи същества. Действия, които в интерес на оцеляването на много форми на живот, трябва да бъдат ограничавани или прекратени. Познавам раси, които освободени от летачите, обявяват срещу тях "кръстоносен поход", като започват преследването им в цялата галактика. Ние самите отначало така постъпихме. Но претърпяхме пълно фиаско. Където и да пристигахме с надеждата да предупредим местните жители за опасността от тези същества, ние или не намирахме в тези светове същества, които можехме да предупредим (те там или все още не са възникнали, или вече са измрели), или установявахме, че летачите са ни изпреварили и всички са или унищожени или взети за заложници, като са влезли в симбиоза с местните организми. И това се случва вече много милиони години. Летачите за милиарди години собствена еволюция са развили, не намирам друга дума, усет към потенциалната си плячка. Те по някакъв начин могат да почувстват, че в дадена звездна система (която е, може би, на стотици или хиляди светлинни години от тяхното текущото местоположение) се развиват сложни органични форми на живот. И отиват там. Там където ние действаме на случаен принцип, изследвайки всички звезди подред, в търсене на планети със сложен органичен живот, летачите действат целенасочено. Те знаят предварително, че звездната система, където отиват, има на някои от своите планети органичен живот в ядивно за летачите състояние. Ние пък, започвайки изследването си, не знаем нищо такова предварително. И като се има предвид общия брой на звездите в нашата галактика и разстоянието между тях, тогава сам знаеш какво е да се инспектират за кратък период от време всички от тях - не е възможно нито за която и да е раса, нито общност от раси. Затова летачите винаги са една крачка напред преди всяка раса, решена най-малкото да предупреди за това друга разумна раса. Нещо повече, срещу най-настойчивите си и опасни противници, те дори могат да започнат война (и това се е случвало). Не сами разбира се. А с ръцете на онези раси, които са в тяхно робство. Това е много опасна за летачите стратегия – да дават достъп на поробени раси до междузвездни полети. Всъщност тези раси, без да осъзнават това, може просто да избягат от летачите, скачайки в техните кораби от звезда до звезда. Или докато са в продължителен военен конфликт (особено важен първи контакт) с раса, която вече се е избавила от летачите, също да осъзнаят необходимостта да направят това. Така че това е една крайна мярка. Но за съжаление, всички междурасови галактически войни, които са се случвали откакто се помним, са започвали изключително само по тази причина.

- Значи в нашата галактика бушуват "Междузвездни войни"?

- Войни между раси се случват понякога и при това са много разрушителни. Но това се случва твърде рядко. В крайна сметка не може да се сравнява дори малко с това, което става на Земята. Космическите разстояния и различните видове природни бедствия ограничават проявите на враждебност сред интелигентните раси. Под натиска на външни фактори, разумните раси, които са усвоили междузвездните полети, по-скоро са склонни да си сътрудничат едни с други, отколкото да враждуват. В действителност, освен расите, държани в робство от летачите, никой не започва война. Защото е достатъчно да се посветят само няколко години на пътуване между звездите, за да се разбере колко рядко и крехко нещо са проявите на органичен живот в сложни форми. Желанието за разрушение при разумните същества изчезва заедно с освобождаването от зависимостта от летачите.

Древните хора много пъти били предупреждавани за летачите. Но предложението, което летачите направили на най-древните хора оборило всички аргументи против сътрудничеството с летачи. Умът на летача се сторил на някои от древните хора твърде ценен за придобиване, а цената му - приемлива.

Така че предупреждение за опасностите, произтичащи от летачите, не е достатъчно, ако летачите вече са тук. Подобно предупреждение просто повишава за летача цената, за която те ще купят в свое робството тази разумна раса. Те винаги ще намерят това, което привлича млада и неопитна раса, която не е имала отношения с тях. В крайна сметка, летачите не просто поробват разумните същества, те ги купуват в робство. И това робство винаги има формата на договор, който двете страни сключват доброволно по силата на определени условия. Никой не може да даде на хората главата си, така че те встъпвайки в този договор, да видят всичките му последствия. По ирония на съдбата, за тази цел на хората дават главата си именно летачите.



Превод от руски. От форум с ограничен достъп

Дадено от lightworker

http://www.dzenx.com/index.php/topic,834.0.html?PHPSESSID=ef2e12147a820ae11198e662419f83be

Важни моменти при контакт с духове

Изтънчено чуване: метод на различаване

Изтънченото чуване бива два вида. Първо - телепатично, когато в главата се чува това, което духът казва. Безцветен глас, лишен от всякаква лична окраска и само по смисъл можете да се досетите кой говори. Второ - ясночуване. В този случай  се чува отвъден глас като че ли през ушите, но при това не се вижда явен източник, а гласът има лична окраска.

Ако сте започнали да чувате духовете, това означава, че вашето ефирно възприятие е нараснало и са ви забелязали. Не е необходимо да се отиде на психиатър - психиатрията се отнася много сериозно към т.нар. "гласове", така че с голяма вероятност се излагате на риска да ви вкарат в лудница. (Много от убийците признават, че действията им са управлявани от "гласове", поради което  и позицията на психиатрите е доста разумна - кой знае тези "гласове" какво ще му кажат да направи).

Към своите нови възможности трябва да се отнасяте спокойно и примирено, не реагирайки по емоционален начин.

Как да разберете кой ви говори? Методът за различаване е много прост. Високоразвитите духове никога няма да ви дадат конкретни съвети за ситуацията - "да го направиш по този начин, или иначе"; техните препоръки са с абстрактен и общ характер, тъй като тези духове бдят над нашата свобода на волята.

По-низшите духове просто ще превъртат подробни съвети за това как да се процедира при определени обстоятелства. Техният подход варира в зависимост от човека. Ако на някого не са му взели страха (с псувни или някакви ужасни истории), могат да се опитат да го хванат с желанието за "духовно ръководство" - "прави го по определен начин". Ако сте съгласни с това, такъв дух постепенно се вмъква в доверието на даден човек и упражнява известна власт над него, внедрява се в аурата му и там е вече близо до пряк контрол над физическото тяло.

Не трябва да се хващате на такива въдици. Те трябва да бъдат съзнателно игнорирани. Тогава низшите духове, които са били ваши черни учители ще видят, че нямат шанс тук и ще се отстранят.

В случай на поддаване на тяхното "лидерство" можете да попаднете в лудницата, където чрез ударни дози химиотерапия за дълго да се заглуши цялото ви фино възприятие.

Така че към изтъченото чуване трябва да се отнасяте много внимателно.

Планетата на гигантите

Днес това може да ви звучи странно, но планетата е Земята. Такава информация има и в библията, и в епосите, и в много древни текстове, но съвременната наука яростно отрича фактите.
Наскоро Смитсоновият институт в САЩ най-сетне призна, че през 1900 г. е унищожил хиляди гигантски човешки скелети, понеже съществуването им по никакъв начин не се вписвало в научните разбирания. Ето краткият списък на тези "аномални" находки, откривани по цялата планета:
- През 1821 г. под древна каменна стена са намерени 2 скелета от по 215 см. През 1883 г. в Юта е открито погребение на хора, високи 195 см. Следващата година - ковчег със скелет, висок 215 см. В Рур, Германия - вкаменени скелети от по 240 см. В Египет - каменен саркофаг с мумия на двуметрова жена с бебе. Подобни червенокоси мумии на жена и мъж съответно от по 2 и 3 метра са намерени през 1912 г. в Невада.
- През 1930 г. в Австралия се натъкват на отпечатъци от огромни човешки крака. Расата на гигантите е висока между 210 и 365 см. В разкопките в Китай скелетите им са от 3 до 3,5 метра и теглото им е около 400 кг. Намерени са и зъби с височина 67 и ширина 42 мм. Притежателят на зъбите би трябвало да е висок 7,5 метра и с тегло 370 кг. Служили са си с инструменти - ножове, чукове и брадви, тежащи между 4 и 9 кг. Според въглеродния анализ, Земяата е била планетата на гигантите преди 9 млн., а според други изследователи - преди 183 млн. години. 
- През 1936 г. антрополози намират гигантски скелети до езерото Елайзи в Централна Африка. Погребението е на 12 мъже, високи от 350 до 375 см и със зъби на два реда. 
- През 1979 г. в САЩ е намерен отпечатък от огромна 60 см длан. Оставил я е шестметров гигант. Разполагаме и с отпечатъци на 60 см стъпала, широки 17 см. Крачките на великана са били поне 130 см.
- Старинната книга "История на античността", съхранявана в библиотеката на Оксфордския университет описва находка от средните векове: "Гигантът е вкопан на 4 ярда и носи пълна бойна униформа. Скелетът е 4 метра, а зъбите му по 17 см."
- Гиганти са погребвани на тихоокеански острови, в Азия, Южна Африка, на територията на Германия, Полша, Армения...

Ясно е, че хилядите доказателства преляха чашата и всяко мълчание по едни или други съображения не може повече да бъде търпяно. Наскоро решение на Върховния съд на САЩ задължи Смитсоновия институт да публикува засекретената информация по "унищожение на доказателства, свързани с човешки скелети с по-голям от обичайния размер". Защото варварски са ги унищожавали, само и само прегърнатите и удобни научни теории да си останат каквито са си.
Това трябва да се случи през 2015 г. Може би, най-накрая ще научим факти, които бяха старателно укривани, тъй като съществуването им заплашва самата основа на официалната наука. Факти, свързани с появата ни на планетата, истинските факти от историята на света ни, който всъщност не познаваме. Истинските факти около заселването на планетата ни с различни експериментални видове, един от които е и човешкият.

Огледално поведение. Как огледалните неврони ни позволяват да общуваме с другите

Преди 18 години в лаборатория в университета в Парма, Италия неврологът Джакомо Ризолати и неговите дипломанти записват електрическата активност на мозъчните неврони на една маймуна макак. Провеждат типично за невропсихологията изследване: тънки като игла електроди се вкарват в главата на маймуната през малък отвор в черепа; крайчетата на  електродите се позиционират върху неврони в предния дял на мозъчната кора (premotor cortex). До тогава се е считало че този дял на мозъка е свързан с планирането и инициирането на движенията, и точно както Ризолати очаквал, когато маймуната посегнела с ръка за да  вземе предмет, електродите отчитали активност на тези premotor неврони. Малко след като отчели резултата,  Ризолати и студентите му отишли на обяд, но забравили да изключат оборудването по маймуната.

Благодарение на случайността, това което се случило след обяд може да се окачестви като изключително ценно откритие. Един от студентите си купил фунийка сладолед за десерт и си го изял пред очите на окабелената маймунка. За негово най- голямо учудване, електродите започнали да отчитат пик в клетъчната активност на предния дял на мозъчната кора (premotor cortex), въпреки че маймуната стояла неподвижно.

 След като буквално се натъпкали с още храна пред очите на маймуната, учените установили, че някои от невроните чиято активност записвали при движение на маймуната - например когато посягала да сложи храна в устата си - се активират и когато маймуната наблюдава някой извършващ същото движение. С други думи, невроните сякаш огледално отразявали наблюдаваното движение: когато маймуната наблюдава извършващия движение, мозъкът и симулира невро-активност аналогична на активността когато маймуната сама извършва движението. Така се поражда хипотезата, че тези "огледални неврони", както Ризолати ги нарича впоследствие,  съставляват мозъчната система отговаряща за възможността ни да разбираме действията на другите. Ние познаваме света тъй като сме във взаимодействие с него и единствено посредством отразяване на това взаимодействие в главите си, сме в състояние да разберем поведението на другите.

През 1992, почти година след случая със сладоледената фунийка, Ризолати публикува кратък доклад във второстепенно списание за неврологична наука, в който описва откритието си "огледални неврони". Публикацията е пренебрегната.  Пет години по-късно, той публикува по изчерпателен доклад по темата в списание Brain. Последва порой от проучвания посветени  на огледалните неврони и техните свойства - над 300 разбработки през последните 10 години. Както самия Ризолати казва в интервю пред The New York Times - "Отне ни няколко години за да повярваме на очите си".

След излизането на доклада на Ризолати през 1996 г, изледванията направени върху примати и хора затвърждават схващането че огледалните неврони ни помагат да разберем поведението на останалите. Проучване върху примат например показва, че огледалните неврони се активират само от звука от някакво действие, като например късане на хартия, друго изследване пък разкрива че само по себе си мисловното представяне на някакво действие  е достатъчно да активира огледалните неврони. Това са важни резултати, свидетелстващи, че огледалните неврони реагират на целта на действието, а не само при наблюдаването му.

Изучаването на функционирането на мозъка при хора с аутизъм (липса на възможност да разбират поведението което наблюдават) показва че аутистите имат по-слаба активност в областта на предния дял на мозъка (premotor regions) в сравнение с нормалните индивиди. В друго по-скорощно изследване, целящо да подчертае ролята на огледалните неврони за способността ни да разбираме поведението на останалите, пациенти страдащи от апраксия, чиито мозъчна кора е увредена в областта на огледалните неврони показват неспособност да разграничат дали е показан правилно някакъв жест с ръка (например движението на ръката и палеца при сигнал за автостоп).

В доклад на Виторио Каджиано и колегите му от университета Тубинген, Германия в съавторство с Ризолати, е направено предположение че огледалните неврони може би определят възможноста ни да отговаряме адекватно на поведението което наблюдаваме у другите. Доклада представя как посредством експерименти, аналогични на първоначалните с макака, се наблюдава, че някои огледални неврони на маймуната се активират когато види провеждащия опита да взема близко стоящ предмет, а други неврони се активират когато предметът е извън обхват. В зависимост от това на какво разстояние от себе си маймуната наблюдава и се случва действието, огледалните неврони се активират по различен начин.

Авторите на доклада повторили експеримента, но с едно важно изменение: поставили пред маймуната плътна преграда с височина до врата и, заставяйки по този начин животното да направи още едно движение като се пресяга през стена за да вземе предмета. При този експеримент, огледалните неврони които преди реагирали на самото наблюдение на действието в обхвата на животното, не отчитали активност. А огледалните неврони които реагирали на наблюдението на действието извън обхвата на животното, независимо от това къде провеждащия опита вземал предмета, отчели изключително висока активност. Огледалните неврони освен че идентифицирали разстоянието на което се провежда действието, идентифицирали и дали животното трябва да направи междинно движение.

Може да се разсъждава относно поведението на огледалните неврони при непосредствени действия и такива с междинно/свързващо действие. Авторите на доклада, обаче, правят впечатляващото предположение че тази система може би подпомага избора на нашето собствено поведение. След като огледалните неврони ни помагат да разберем защо баскетболиста скача за да направи кош симулирайки невро-активност все едно ние скачаме, то може би ако наоколо не се играе баскетбол, невроните могат да отразят поведение което да ни даде възмоност да намерим топка - искайки или улавяйки пас. Подобни невро-симулации може би ще ни помогнат бързо да решим как да отговорим на променящите се обстоятелства.

Установяването на това дали такива огледални неврони съществуват у хората ще изсква задълбочени проучвания и използване на  индиректни методи като функционално изображение на мозъка. Въпреки това, благодарение на горното откритие можем да предполагаме как огледалните неврони влияят и подпомагат определянето на нашето поведение посреством  възприемането на поведението на останалите - важна стъпка, която ще подпомогне да разберем невро процесите подтикнали студента на Ризолати да изяде фунийката със сладолед в оня съдбоносен ден в Италия преди 18 години.

 Как мозъкът засича импулси от други хора

Хората, които умеят да тълкиват езика на лицевите гримаси имат система "огледален неврон" в тялото си, казват учени. Откритието хвърли светлина върху идеята, че тези клетки са ключови когато решаваме да разбирим какво чувстват околните.

Огледалните неврони са мозъчни клетки се активизират когато правиш нещо или когато гледаш как някой друг прави същото нещо. Това следва от факта, че те ни позволяват да имитираме чувство или състояние. Те са причината да чувстваме състрадание или както се казва, да влизаме в положението на някого, да предусещаме намерения и различни психични състояния. Хора с аутизъм, например, имат ванишена активност на огледалните неврони, което обяснява трудността, с която те комуникират със заобикалящия ги свят.

Петер Ентикот от Monash University в Мелбърн, Астралия и неговите колеги са открили доказателство за тази теория. Те накарали 20 здрави възрастни да разгледат групи от изображения на половинки лица. Те трябвало да определят дали дадени две половинки са част от едно и също лице. В други случаи, те трябвало да познаят дали двете половинки изразявали едно и също чувство.

Отделно, доброволците гледали видеоклипове на движещ се палец, ръка стискаща химикалка, и ръка пишеща с химикалка. През това време мозъчната им активност, частта където се намират огледалните неврони, е внимателно записана.

Емоционална връзка

Сега групата от учени могат да измерят потенциала на двигателните функции на палеца. Например изчилява се до каква степен гледката от мърдащ се палец би те накарал да си мръднеш своя. Това е тясно свързано с въпросните "огледалните" неврони.

Групата на Ентикот открили, че доброволците, които били по-добри в расконспирирането на човешки чувства имат значително по-висок брой на специалните неврони. Повечето от тези хора са реагирали на филчето с мърдащия се палец. Естествено, не е открита директна връзка между умението да четеш мисли и количеството неврони. Освен това, тези клетки отговарят за мимикрията.

"Изследването показва безпорно зависимостта между конкретни емоции с определени двигателни функции на тялото", каза Линдси Оберман, което работи в болницата Beth Israel Deaconess, Бостън, Масачузец.

Из: http://www.scientificamerican.com/article.cfm?id=mirroring-behavior&sc=CAT_MB_20090609

Превод: Aya

http://colorsofmagic.net/index.php

Сънищата на тялото и Духа

При вашите астрални преживявания докато спите се случват събития, в които вие активно участвате – сънувате и неща, които са нещо като преглед на вашия живот. Тук ще разгледам един тип сънища – сънищата на физическото тяло.

Нашите физически тела са живи – всяка клетка е жива и функционира като единица. Вашият Висш Аз обгръща физическото тяло и му дава живот. Без оживяващия дух новороденото е мъртвородено. Вашето тяло сънува и понякога вие си спомняте тези сънища. В тези сънища вие сте наблюдател. В тях можете да научите неща за своето физическо тяло. В съня вашето тяло разкрива себе си във вида, в който изглеждате физически. Когато наблюдавате това в съня си, вие наблюдавате нещо, което има вид да е вас.

Сънищата на физическото тяло се центрират около сгради или къщи. Къщите представляват физическите тела. Сън вътре в къща или сграда показва събития свързани с вашето физическо „аз”, а не с вашето духовно аз.

Когато извършвам дейности в астрала, аз се контролирам и се държа почти по същия начин, по който се държа, когато съм буден. Не се плаша в астрала. Събудената Финална Инкарнация никога не се бои. Снощи сънувах сън на физическото тяло. Бях в къща, предната врата беше открехната няколко инча, а навън беше пълен мрак. Нещо се опитваше да влезе. Наблюдавах как нещо, което изглеждаше като мен, изтичва и се опитва да я затвори. Вратата обаче не се затваряше – това ме накара докато наблюдавам да започна да се страхувам (телесен режим) от това, което се опитваше да влезе. Беше трудно, но това „аз”, чиито ръце бяха на вратата и се опитваха да я затворят, накрая успя да „помогне”, но много трудно. Щом молбата за помощ беше изречена, аз (истинският аз) затворих вратата като изпратих златна светлина да обгърне тялото, чиито ръце бяха на вратата. След като се намесих, вратата се затвори незабавно.

За мен този сън беше интересен. Знам, че това „аз”, което съм, не би се страхувало – ако това бях аз, щях да съм излязъл и сритал със златна светлина нечий астрален задник. Разбирам, че тялото вече е научило, че аз контролирам необходимите сегменти от моето физическо тяло, за да изляза от Играта. Физическото ми тяло имаше нужда да знае това. Затова ме помоли за помощ, като с това разбра кой контролира нещата – не някое външно въображаемо или извънземно божество, а същество, което е Алфата и Омегата на инкарнацията на Висшия Аз – Събудената Финална Инкарнация – другата „сила”, която отговаря за него.

Докато физическото тяло съдържа все още непокътнати вериги от преживявания, то не може да осъзнае това. Едва на много Напреднал етап инкарнацията се ангажира в сблъсък с волята на физическото тяло. В тези вътрешни битки са активирани всички самозащити. Накрая духът печели и съответните вериги от преживявания свършват. Това са интересни времена за инкарниращия се дух.

Макар, че днес на Земята има сравнително малко Събудени Финални Инкарнации, в материалите на Матрицата има много неща, които ще са от полза и за другите инкарнации. Когато анализирате сънищата си, имайте предвид и написаното тук.

Вал Валериан - Матрицата 5

Начини на общуване с отвъдния свят

1. Мисловен

Това е най-лесният начин за общуване, когато духовете се проявяват чрез мислите на човека. Можете да го достигнете чрез aвтописане, но не е задължително да използвате хартия и писалка, може да пишете само с пръст. Това е вид помощ в създаването на контакта. Недостатък на този метод е, че е голяма вероятността за изкривяване от собственото си подсъзнание и самозалъгване. За да избегнете това, можете да използвате за контакта незаинтересован човек. Но все пак това не е много надежден начин.

2. Mислеформен

При общуване с мисловни форми става прехвърляне на целия смислов пакет от ментални структури, които могат или не могат да се превърнат в думи. Духовете понякога използват този метод, за да предадат цяла област на знанието и да не се губи време и енергия за умствено или телепатично обяснение.

3. Телепатично

При този метод в главата просто се чува какво казва духът. Безцветен глас, т.е. лишен от всякаква лична окраска и само по смисъл можете да се досетите кой говори. Този метод на комуникация е възможен в сънно състояние или медитативен транс, когато съзнанието е достатъчно преминало в променено състояние. От време на време телепатичната комуникация е придружена от картинки, показвани от духа. Разбира се за целта е нужно поне за малко да спре вътрешния диалог, макар да се случва някои духове да се вклинят точно в мисловния процес. Но и при този метод може да има изкривявания от подсъзнанието и всякаква астрална мръсотия, така че тук също не трябва да се доверите просто така. Телепатията може да преминава в мисловния начин - част от фразата е казана телепатично, а друга част се възприема вече мисловно, а също и мислеформено.

4. Ясночуване

Това е най-удачният начин и той се постига само чрез натрупването на огромни количества енергия и съответно пребиваване в изменено състояние на съзнанието. Отвъдната реч като че ли се чува с ушите, но при това не се показва явен неин източник. Характерно е, че ясночуването може да преминава в телепатия - част от думата или фразата може да се чуе така, а завършекът й да е вече в телепатичния или дори мисловния диапазон. Ясно е обаче, че за да се постигне това трябва много енергия.

5. Транскомуникация

Този метод се отличава от всички предишни и няма нищо общо с тях. Това е общуване с другия свят с помощта на технически средства. Има цяла книга по темата - "Комуникация с другия свят" на Константинос. Най-простият пример: вземате касетофон с приемник, нулева касета, приемникът се поставя на честотата на "белия" шум (т.е. на нито една станция), включва се запис в продължение на пет минути. След това внимателно се прослушва дали има гласове, проявени от този шум. Разбира се, от пръв път едва ли ще стане. Но това направление е доста добре познато и се развива бързо. По мненията на специалисти при този метод откликват само мъртви хора.
PS: От момента на написването на статията в транскомуникацията бе отбелязан голям напредък и технологията с касетофона и белия шум вече не се използва.

По материали от Интернет

Вавилонската кула

"Съотнасяйки телата земни с небесните и висшите с низшите, халдейците открили във взаимовръзките между тези части на Вселената (отделени един от друг само в пространството, но не и по своята същност) хармонията, която ги обединява в един вид музикален акорд" (Филон Юдейски).

В търсенето на форма за веществено изобразяване в своята космогония халдейците измислили стъпаловидна храмова кула - зикурат. Нивата на зикурата съответстват на нивата на йерархията, на която се подчиняват небето и земята. По същество, зикуратът е една вселена в миниатюра: неговата структура символизира "планината на Земята". Във Вавилон е построен Ел-Темен-Ан-Ки, "дом на крайъгълния камък на небесата и на земята". Тази магическа структура, която Библията нарича "Вавилонската кула", се състои от седем нива, всяко от които е посветено на една от седемте планети. Ъглите му съвпадат с четирите посоки на света, показващи Акад, Сабурту, Елам и западните земи.
Според древна шумерска традиция четири е свещеното число на небето, поради това в основата на Вавилонската система на Вселената стои квадрат или правоъгълник. Всяко от седемте нива на зикурата е боядисано в цвят, който се отнася до съответната планета:
Сатурново ниво - "голямо нещастие" - е черна. На Сатурн като за "черно слънце" е отредено най-ниско ниво, а най-високото, позлатеното е посветено на Слънцето - дневното светило.
Второто броено отгоре надолу ниво е боядисано в белия цвят на греещия ярко Юпитер,
третото - в тухлено червения цвят на Meркурий.
Четвъртото, синьо ниво съответства на Венера;
петото, жълто - на Maрс;
шестото, сиво или сребърно - на Луната.
Тези цветове са считани за носители на полезни или зловещи значения на свързаните с тях планети.

Височината на Eл-Темен-Ан-Ки е равна на дължината на квадрата, лежащ в основата й. Така за пореден път квадратът е удостоен с почести, макар разделен на седем нива, а древните традиции на четворното разделение на Вселената се примирявала с новото учение за седемте небеса.
За първи път в човешката история, за да се покаже вселенския ред са били използвани числа. По-късно числените съотношения започнали често да присъстват в ученията на философите. Според легендата, Питагор по време на пътуванията си посетил Вавилон, където е бил посветен в тайните на мистичното учение за числата, тяхното езотерично значение и сила. Образът на седемте нива станал напълно традиционен за магическата философия.

В началото на XVII век Хенрих Кунрат в работата си "Амфитеатърът на вечната мъдрост" представлява мъдреците, изкачващи седем стъпки до тайния факел на мъдростта.
Както халдейските жреци вероятно са се предпазвали от опитите на злодеи да влезат в храмовата кула, така и Кунрат изписал над входа на своята "Пещера на чудесата": "Стой далеч, махай се от тук, профан!".



Гравюра от XVI век показва учен в докторската си мантия, стъпил на първото стъпало на седемстепенни стълби. Качвайки се по нея, той ще познае Бог, чието име е изписано на осмото ниво - на прага на небесната скиния на Бога.
Според тази илюстрация към книгата на Раймунд Люли "На изкачване", седемте стъпки - това са минерали, огън, растения, животни, хора, звездното небе и ангелите. Започвайки със скромното изследване на минерали, мъдрецът постепенно ще узрее за следващия етап на познанието, докато най-накрая той ще бъде в състояние да разбере най-възвишените вечни истини.
Вавилонското царство се управлявало според същия закон, чието действие жреците установили в природата. Нищо не може да наруши веднъж завинаги установения ред на Вселената - нищо, освен нечестивостта на човека. Ако човек ядоса боговете, те ще напуснат храма и ще преминат към чуждоземци. Тогава ще царува хаос и халдейците стават жертва на злите сили.
Храмовите кули са били символ и видимо въплъщение на древната мъдрост. Убедени, че знанията им никога няма да се обезценят, вавилонските царе се погрижиха и за това зикуратите да не са подвластни на катастрофалното дихание на времето. Следователно, височината на тези кули не трябва да надвишава 90 метра (от гледна точка на съвременната система от мерки).
На всяка тухла бил направен отпечатък с царския печат. Царете оприличавали зикуратите на Божието творение, говорейки с патос за това, че те "са като небето". Може би затова е възникнало погрешно схващане, че Вавилонската кула е изключително висока.



Цар Набополасар, който управлявал през 625-604 г. пр.н.е. реставрирал редица храмове и кули, включително вавилонския зикурат.
Записът за този благочестив акт гласи, както следва:
"Що се отнася до храмовата Вавилонска кула, Ел-Темен-Ан-Ки, дълго преди моето време порутена и срината, господ Мардук ми заповяда да положа основата й в сърцето на земята и да въздигна върха й горе до небето. Направих така, че много работници се събраха в земята ми. Аз се подготвих за работа, направих тухли и ги обгорих. Като бърз порой от дъжд от небето, който не може да се измери, като силен прилив на реката аз направих така, че от Арабту да доставят битум и асфалт. С помощта на Ea, с прозрението на Мардук, с мъдростта на Набу и Нисаба ... приех решение. След като приключи изгонването на демоните чрез мъдростта на Ea и Maрдук, аз изчистих мястото [където бе старият зикурат] и положих там основата на [новия] ... "

В основата е поставен образа на царя със златни и сребърни бижута, злато, ювелирни украшения и ароматни билки. Членове на царското семейство в тържествено шествие носят ценни инструменти и кошници. Хоросанът за церемониалното започване на основата бил замесен във виното.
След това царят продължава:
"С радост съм построил храма пред лицето на Ешар и неговата кула се издигна като планина; на моя господ Мардук, както в старото време съм го посветил, така че да гледат към него с възхищение. O Maрдук, господарю мой, погледни благосклонно на моите благи деяния. По твоята най-висша воля, която никой не може да промени, да пребъде създаденото от ръцете ми завинаги неразрушимо. Толкова твърдо, колкото са тухлите на Eл-Темен-Ан-Ки, които никога не стават в насипно състояние, така направи и основата на престола ми завинаги. о, Ел-Темен-Ан-Ки, благослови царя, който те възстанови. Когато Maрдук щастлив влезе в дома си, в теб, о, храм, напомни на Maрдук, моят господар за моите благочестиви дела".
Въпреки това, кулата скоро рухнала.



Цар Навуходоносор, син и наследник на Набополасар, който управлявал през 605-562 г.пр.н.е, споменава веднъж възстановяването му в следния надпис:
"Аз възстанових храмовете на Вавилон. Що се отнася до Eл-Темен-Ан-Ки, то аз с с обгорени тухли и камъни, обсипани с брилянти издигнах високо върха й".
И все пак нито тухлите, нито асфалтът, нито мощните магии не спасили зикурата от окончателното унищожение. Известната Вавилонска кула е отишла в забвение заедно с величието на Вавилон. Руините й, покрити с пясък сякаш свидетелстват за верността на легендите от Книгата на Битието, разказваща историята за смесването на езиците, което е извършил Бог, за да се предотврати изграждането на тази "нечестива" кула. Изразено на символния език на изток, нейните строители казали: "... да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига небето, и да си спечелим име, преди да се разпръснем по лицето на цялата земя".
Всъщност, не е ли издигнат този зикурат с цел да завладее небесата и да овладее тайните на небето? И все пак този най-голям магически акт е обречен на провал. Строителите били разединени и разпръснати из цялата земя - казва Книгата на Битието - в противоречие с истинската цел на магията, целяща да се постигне единство.

Въз основа на книгата на К. Зелигман "История на магията и окултизма"

Тайната на двуглавата планина

Приблизително по същото време с Филаделфийския експеримент от другата страна на планетата нацистите търсят интензивно "места на силата". Известно е, че Хитлеровата върхушка вярва в съществуването на потомците на древните арии - свръххора-полубогове. С цел осъществяване на контакти за получаване на технология за създаване на абсолютното оръжие е създадена организацията "Аненербе" ("Наследството на предците") начело с Хайнрих Химлер. Тя наброява около 7000 души, сред които има изтъкнати учени - антрополози, генетици, физици, археолози, някои са Нобелови лауреати. През 1938 г. експедиция под ръководството на на специалиста по източни практики Ернст Шефер е изпратена в Тибет. Свързващо звено е идеята за монорасово общество, както и общи принципи за устройството на света. Поразява и сходството в графичните символи - само че в Тибет лъчите на свастиката са насочени в обратната посока, образувайки т. нар. "обратна свастика". Сходни са и предметите на идолопоклонничеството : древните арии се покланят на Елбрус и Кавказ, а в Тибет свещена планина е Кайлас. Шефер успява не само да установи контакт с регента на Тибет Кватухту и да посетят свещените манастири, но и получава пълен комплект от будистки религиозни текстове, както и информацията за магически ритуали с цел преход в паралелни светове. Половин година по-късно при ответна визита от Лхаса в Берлин пристига голяма група високопоставени тибетски монаси. А през 1939 г. към работата с "Аненербе" е включена и тибетската секта Агарти, практикуваща черна магия. Не случайно нацистите се стремят към Елбрус. Те избират местността около свещената планина на ариите - потомци на великите атланти - за мистична прародина на германците. Съгласно легендата в планината се намира едно от "местата на силата" - врата на боговете, водеща към паралелно измерение. И именно там Хитлер се надява с помощта на телепортация да получи информацията, необходима му за създаването на "абсолютното оръжие", чието притежаване означава всемогъщество и вечна власт над света. В началото на 2009 г. е разсекретен разузнавателен доклад 041 от 29.10.42 г. за приземяването на немски самолет в един от планинските райони на Кавказ. По-късно става известно, че самолетът доставя на платното група тибетски монаси, съпроводени от специалистите на "Аненербе". Оттогава мястото, намиращо се на височина от 2800 м носи названието "Немският аеродрум". Там на 29-10-1942 г. тибетските монаси и немските специалисти провеждат ритуал за отваряне на врата към друг свят, за да влязат в Шамбала и да открият в нея "залата на хрониките" - тайнствена стая със сакрални знания. Явно проектът се проваля. Не е известна съдбата на тибетските монаси - дали са загинали или са се телепортирали... Но оттогава на Елбрус има място, наричано "Гробът на ламите"...
  "Феномен"

Паралелният свят на тайните общества

Колко светове съществуват в нашия общ свят? Кой наистина определя реда на нещата на тази земя? Има ли наистина "световно правителство" и кой влиза в него? Кои са действащите лица, стоящи зад най-влиятелните международни организации? Ето ви една история за един много специален Херметичен Орден - "Златна зора".



Добре известно е, че различните тайни общества са играли ключова роля в най-важните епизоди в историята на човечеството, независимо дали това е Френската революция или войната за независимост в Америка. Разпространяваните за тези братства митове и легенди украсяват реалността. Въпреки това, никой не поставя под съмнение влиянието на тайните общества върху хода на световната история. Масони, розенкройцери, "Илюминати", "Ку Клукс Клан", "Златна зора", "Обществото Туле", "Аненербе" (на немски език «Аненербе» означава "родова памет") и други. Характерна черта на всички тези общества - мистерия и секретност. Учението на много от тях - смесица от политиката, икономиката, езотериката и метафизиката. Тайните на споменатите братства не са измислица, приказки или игри за възрастни - те са сложни магически ритуали, изпълнявани с техническа прецизност. Често те се основават на древни знания, и по тази причина не се разбира достатъчно от обикновените, необучени хора: в ръцете на членовете на тези общества са ключовете за тайната сила, затворена в човека и вселената. Очевидно е, че тези ритуали и знания налагат съвсем различна човешка душевност от тази, която е за най-обикновени постъпки и действия. Често е необходимо да се използват разума и способността на човек за езиковото общуване в много по-различен смисъл. Това е, защото всички ритуали и церемонии на тайните общества се държат в строга тайна. Както каза Алберт Айнщайн, "тези, които възлагат на себе си правото да вземат решения за добро или зло на другите хора са съставляващите правителството в сянка". През 1921 г. Рене Генон постави в своя труд "Теософия: История на една псевдо-религия" следния въпрос: "Не стои ли зад всички тези движения нещо много по-страшно, неизвестни дори на лидерите на тези общества, които не са нищо повече от маша в ръцете на по-висша сила?".
Спуска се завесата на секретността
За да разберем по-добре света днес и света на бъдещето, е необходимо да се повдигне завесата, която крие живота на тайните общества, чиято намеса в някои международни конфликти в определени моменти в историята изигра решаваща роля. Нека да видим как се развиваха събитията. От древни времена, управниците на народа - крале и фараони - обгръщали съществуването си с легенди. Различни археологически находки показват, че според легендите на почти всички народи на земята, царете им са били потомци на боговете. В древна Гърция на Олимпия - майката на Александър Велики - се присънил сън, в която тя била със змей. Oракулът на Додона в Епир разкрил тайното съдържание на съня: "Роденият от теб син ще бъде наследник на Зевс и смъртен. Това означава, че в утробата ти божествена кръв се смесва с човешка кръв".

Таро на Златната Зора.



През Средновековието, много свещеници, които наричат себе си " представител на Бог на Земята" управлявали своите народи и решавали съдбата на хората, подвластни на тях. Дори монарси от близкото минало убедждавали всички, че властта им е дадена свише, а обикновените хора възприемат своите царе като богове или полубогове, облечени в злато и елегантно облекло. След Френската революция властта започва да пропагандира абстрактни идеи, а правителството скрива зад завесата на секретността своя произход. От една страна владетелите на хорските съдби се опитват да бъдат като обикновените хора, да не се отделят от своите подчинени, но от друга страна - винаги се държат на разстояние. От средата на ХIХ и първата половина на ХХ век много страни вече не могат да твърдят с точност кой ги управлява, кой решава съдбата им и на кого принадлежат. От друга страна, съвременните демократични общества дават поводи за най-различни интерпретации по отношение принадлежността на властта. Някои казват, че цяла Америка е подчинена на интересите на големите производители, Великобритания - на интересите на банкерите от Лондонското Сити, където ключова роля имат финансовите постъпления от Саудитска Арабия. Твърди се, че Франция е контролирана от франкмасоните, а Съединените американски щати от финансистите-евреи. Всъщност, днешната власт е обгърната с такъв воал от тайна, че е практически невъзможно да се определи точно "кой кой е" и "кой взема решения". Ние често сме свидетели как са падали цели върхушки на демократични правителства, като че тези политици са били само марионетки, контролирани от конците на кукловода зад декора. Но истинската сила е винаги в сянка, остава скрита и непоколебима. Ето историята на едно от тези тайни общества.

Херметичен Орден на "Златна зора" и неговия произход : "Златна зора" е основана от Самюел Майерс в края на деветнадесети и началото на двадесети век, за да бъдем точни - през 1887 година. Идеята за създаването на нов Херметичен Орден е вдъхновена от обществото на "Английските розенкройцери", основано двайсет години по-рано от Робърт Уентуърт Литъл и било съставено от магистри на различни масонски ложи. То се състои от 194 души, сред които и Бълуър-Литън - автор на книгата "Последните дни на Помпей". Брилянтният учен Литън дори не можел да си представи, че романът му ще насърчи създаването на едно мистично общество, което става предвестник на нацистки организации.

Розата и Кръста на Златната зора



Въпреки това, в някои от другите му произведения, като "Coming Race" и "Zanoni" (на български съкратен превод "Призрак"), той прави специален акцент върху реалността на духовния свят и в частност на адската му част. В разказите си Бълуър-Литън изказва увереност в това, че има хора, надарени с свръхчовешки способности, и че те ще поведат най-добрите представители на човешката раса към поразителни "промени". Тази идея за "неизвестни Висши" може да се намери в почти всички черни мистични учения на Изтока и Запада: те са или подземни жители, или идват от друга планета, а Ловкрафт - друг писател, както и Aртър Мейчин, член на "Златна зора" - ги изобразява в своите произведения като гиганти. Основателят на "Златна зора" Самюъл Майърс твърди, че се свързва с "непознатите Висши", и заедно с майка си (сестра на философа Анри Бергсон) установил контакт с тях. Ето един откъс от манифеста на "Членовете на втория орден", написан от Maйърс през 1896: "Не мога да ви кажа нищо за споменатите от мен тайни учители, които ми дадоха мъдрост, за да се създаде втори орден. Аз дори не знам земните им имена и само няколко пъти имах възможност да видя техните физически тела. Физически ние се срещаме с тях в предварително определени места в уговореното време. По мое мнение, това са хора, които живеят на Земята, но имащи чудовищни и свръхчовешки сили". "Златна зора", все още не получила такова утвърждение като учението на розенкройцерите, е насочена към церемониална магия, окултизъм, участва в ритуалите при инициирането в различните масонски ложи, опитвайки се по този начин да получи тайните знания и способности. Първите лидерите на Ордена бяха Удман, Мазере и Вин Уесткот, които постигат това, че "Златна зора" поддържа близки контакти с поддръжници на антропософските учения на Рудолф Щайнер и с членовете на някои движения, които били влиятелни в обществото в периода, предшестващ разцвета на нацизма. Така например, един от английските розенкройцери Робърт Уентуърт Литъл не само влияе на "Златна зора" от момента на създаването й, но също така поддържа връзка с немските розенкройцери. По-специално, с д-р Вили Лее, основал в Берлин тайно общество, наречено "Бляскава ложа" или "Врил". С "Ложата" влязъл в контакт Карл Хауехофер, присъстващ заедно с Дитрих Екхард, Алфред Розенберг, Рудолф Хес и Адолф Хитлер в "Обществото Туле".



Впоследствие "Златна зора" е ръководена от Алистър Кроули - една от най-известните фигури на неопаганизма, следи от който може да се намерят и в Германия. След смъртта на Удман и оттеглянето на Уескот Велик майстор на "Златна зора" става Мазере, известно време управлявал дружеството в Париж, където той току-що се оженил за братовчедка си - дъщеря на философа Анри Бергсон. Като ръководител на Херметичен орден "Златна зора" Maзере сменил поета Уилям Бътлър Йейтс, който малко по-късно става носител на Нобелова награда за литература (един от основните произведения за разбирането светогледа на Йейтс е "Видение"). Йейтс приема името «Frere Demon est Deus Inversus. Председателствайки заседанията на обществото, той винаги носел шотландски килт, покривал с черна полу-маска лицето си и носел златен кинжал на колана си. Сред членовете на Ордена на "Златна зора" е и една жена - Флорънс Фар - театрален режисьор и близък приятел на Джордж Бърнард Шоу. Освен нея адепти на "Златна зора" са много писатели : Блекууд, авторът на "Дракула" Брам Стокър, Сакс Ромер, шотландския кралски астроном Пек, известният инженер Алън Бенет, президентът на Кралската академия сър Джералд Кели, авторът на откровенията на съществуването на особените взаимоотношения между пангерманофилството и Ислямския месианизъм Джон Бушан, Херман Хесе и много други.
Многообразният и еклектичен Жан Първулеску ни казва следния доста любопитен факт: "Без съмнение, Херметичният Орден на "Златна зора" продължава да е най-влиятелният духовен съюз, оказващ скрито влияние върху делата на външния свят; действайки в Обединеното кралство - а в допълнение и във Франция - този съюз в голяма степен предварително е определил невидимия ход на историята на ХХ век. В действителност, ако по някои тайни причини императорът на "Златна зора" Самюъл Лидъл Мазере управлявал с желязна ръка Херметичното Братство на Париж, то една от ключовите фигури на "Висшето ръководство" на съюза - още по-влиятелна от Мазере, от която той получавал правомощията си - била загадъчната немкиня Aнна Шпренгел - "най-прекрасното същество на века", както я наричал Аристид Бриан. Всичко се случвало така, сякаш Шпренгел била единственият пазител на "последните знания" и преди всичко на тайната за техния произход, което й позволява да поддържа пряк контакт с "Висшите неизвестни", с ложите на "Златна зора", намиращи се в други държави, със службите на вътрешното разузнаване, с Великите Учители от "галактически" и "междупланетен" мащаб, чието място на пребиваване във вселената е извън границите на разбирането в този свят".

ПОЛИТИКА И ЕЗОТЕРИКА
Но като оставим настрана всички мистични и езотерични страни от съществуването на тайните братства, обърнете внимание на това как в продължение на определен период от време са били пренаписвани различни истории. Говорим за "паралелни истории", които се случват в "паралелни светове". Заслужава да се отбележи следния факт: Великобритания е основният враг на Германия на политическата сцена на Първата и Втората световни войни, а от гледна точка на езотеричното, метафизичното и метаполитическото е свързана с изключително силни връзки с тази страна, която, според обикновения наблюдател била основният й конкурент. На световната политическата сцена се сблъскват две големи геополитически концепции: от една страна - на "атлантизма", представена главно от Обединеното кралство: кралицата на моретата и търговията, а от друга -"континентализма", начело с бившия Съветски съюз и сега Русия. По време на Втората световна война, Хитлер направи фатална грешка, която мнозина не са били в състояние да обяснят. След нарушението на подписания договор за ненападение със СССР той въвежда германските войски на територията на СССР. Самият Сталин не могъл да повярва. Как можем да обясним това решение? Може би няма да намерим отговор на този въпрос. Въпреки това е много вероятно Хитлер да се е подчинил на влиянието на "Златна зора", поддържаща силни връзки с германските розенкройцери, членове на "Обществото Туле" и "Аненербе", в чиито срещи фюрера многократно е участвал. Зад гърба на целия свят се плете нишката на това и много други тайни решения, но не заради това гореспоменатите тайни общества играят ключова роля в определянето на съдбата на цялото човечество. И преди, и сега по света стават скрити от любопитните очи войни. Обезличените същества определят бъдещето на планетата. Полубоговете, които в продължение на много години са имали властта в ръцете си решават днес кои от милионите хора живеят и кои да умрат. Тези тайни общества - големи или малки, разклонени или не, свързани помежду си или изолирани, активни или водещи призрачно съществуване, са нито повече, нито по-малко от ясно доказателство за съществуването на "друг свят" - "паралелен свят" - съществуването на "друго измерение", заключено в нашия свят.

По материали от Интернет

Духовете съществуват, твърдят някои учени

Енергията и духа на човека не умират заедно с физическото му тяло. До този извод стига самият Айнщайн. Ученият, който променя представите за заобикалящия ни свят вярва, че след смъртта, от човека остава неговата енергия. Тази енергия всъщност е душата.
Духовете, привиденията и призраците представляват изображение без носител, най-често олицетворяващи душата на починал човек. Духът или духовете не се въздействат от физичните закони. Това е и причината за възможността на духовете да се телепортират. Обикновено призраците могат да преминават без затруднение през предмети.
Други версии за произхода на духовете се позовават на схващането, че духът и тялото заедно съставят нашата същност. Когато тялото престане да функционира, духът преминава на друго ниво на съзнанието. А призраците са просто неспокойни духове, чието преминаване в следващия свят не е било успешно поради една или друга причина. Уникално свойство на духовете е, че те могат да се материализират и дематериализират. Много хора твърдят, че присъствието на духове понижава температурата в помещението. „Благодарение” на тях се предизвикват нарушения в работата на електрически уреди.

Великият учен, създал Теорията на относителността, някога е твърдял, че пространството около нас е наситено с невидима за простото око субстанция, наречена етер. Според законите на физиката етерът заема по-фино ниво на организация на материята. Всяко материално тяло, съставено от молекули и атоми, може да се разгради чак до съставящия ги физически етер, като при това се отделя енергия, значително по-голяма от ядрената или термоядрената. Тълкованията на някои от съвременните учени са, че „етер” представлява освободената енергия след смъртта на човека. Тези техни теории противоречат на официалното становище на научното съсловие, според което духовете не съществуват, а обясненията за тях са свързани с привидения като халюцинации. За сега единствено изследователите, изолирани в периферията на научните кръгове, правят опити да измерят достоверността на загадъчните явления.