събота, 30 април 2011 г.

Изборите, които прави Висшия Аз – земни и неземни инкарнации ( "Матрицата 5" на Вал Валериан )

Висшите аз, които са избрали земни инкарнации имат много по-сложен път отколкото останалите.
Земната игра предполага блокиране на паметта за стотици инкарнации и едновременното преминаване
през много различни тела, времеви периоди и др.
Висшите аз, които искат последователни инкарнации избират извънземно тяло – например от
Андромеда. Щом то изпълни целта си и Висшия аз реши да продължи преживяването, той се ражда в ново
тяло от Андромеда с незасегнати спомени – все едно си сменя дрехите.
Ако избере земния път, Висшия аз се развива много по-бързо, има да преодолява много повече
препятствия и да преоткрие себе си. Това, че тези Висши Аз успяват да стигнат до Финална инкарнация
показва, че това е възможно и за останалите. Въпреки това, много от Висшите аз отказват тази
възможност и избират сигурния начин. В това няма нищо лошо. Няма място за осъждане. Всеки е
свободен да избира своя собствен път.
Ако имате инкарнация, която е извънземна, можете да преминете към земни инкарнации по всяко
време. Ако избере това, Висшият аз трябва да приключи другата инкарнация. Те си дават сметка за това
преди да приемат предизвикателството. Емоциите и преживяванията за Висшия аз в този вариант са
несравними.
Нашата задача тук на Земята е не да гледаме какво правят другите в своите инкарнации, а да открием
кои сме в действителност и да се свържем с нашия Висш Аз, в който се намират всичките ни
инкарнационни преживявания. Щом направите това, вече знаете посоката в която ВАШИЯТ Висш аз,
ИСТИНСКИЯ ВИЕ се придвижва. Ето защо е много по-ценно да се вглеждаш навътре, вместо навън.

Кой път ще изберете?
Съществуват много пътища за напредък, но основно има два – гладък и неравен. Гладкият е лесен,
но далеч по-дълъг. Той ви вдъхва увереност в онова, за което от религията, обществото и т.н. сте научили,
че е “най-доброто за вас”. Понякога на този път има и грапавини – те се дължат на вашия Висш Аз, който
иска да ви събуди. Ако тласъкът е твърде силен, може и да ви накара и да излезете извън пътя, поне
временно.
Неравният път е по-труден, но предлага повече награди. Неравностите тук са причинени от
религията, обществото и т.н. Те отправят предизвикателства към вашия Висш Аз. Трябва да ги
преодолеете, за да се придвижите напред. Някои от камъните по този път са религиозните вярвания,
вярванията за пола, социалните ограничения, мнението на другите, и вашата собствена неувереност. За
да напреднете, трябва да ги преодолеете. Щом преодолеете някой от тези фактори, той вече няма да ви
пречи – щом веднъж разберете какво представлява дадено вярване, то вече няма да ви спъва.
Финалната инкарнация винаги избира неравния път. Това не значи, че тя знае, че е финална още от
самото си раждане. Обикновено научава това по-късно в живота. При всеки е различно. Щом се събуди, обаче, за нея става очевидно, че неравният път е ЕДИНСТВЕНИЯТ път. Онези от гладкия път се
съобразяват, “връщат в правия път”, и се подчиняват на повелята “бъди като нас, прави като нас”. И още
нещо важно за неравния път – щом преодолеете неравностите му, тъй става гладък и вие започвате да
тичате, вместо да пълзите. В този момент неравният път се разширява. Какво има отвъд тази точка няма
да ви казвам аз – вие сами ще откриете.
Гладкият път е капан – първоначално изглежда гладък, но с времето се стеснява. и ви ограничава в
това, което можете да направите. Някои го избират след като са тръгнали по неравния път и са се
натъкнали на предизвикателствата му. Други пък виждат, че по гладкия няма напредък и скачат на
неравния, приемайки предизвикателствата му. Изборът си е ваш.
Някои говорят за самотата, която преживяват с все по-голямото си излизане от Играта. Самотата е
ЕДИН от знаците, че сте тръгнали в правилната посока, за да излезете от Играта.
Щом напреднете достатъчно по пътя, препятствията намаляват за вас и се оказва, че все по-малко
хора искат да бъдат във вашата компания. Телефонът рядко звъни и откривате, че почти всичко си
правите сами. Причината е, че хората от по-ниско инкарнационно ниво от вас искат да продължат да
играят Играта – те виждат, че сте станали толкова независими, че се чувстват неудобно край вас.
Неудобството идва не само от това, че вие не се съобразявате с групата, но и от това, че вашите вибрации
са се повишили до ниво, с което те не искат да се отъждествят, или до което искат да имат допир
възможно най-малко.
Изолацията настъпва след продължителни опити на приятели, роднини, колеги да ви въвлекат
отново в Играта. Може да ви е трудно да преодолеете тези изпитания. Сълзите ви ЩЕ се леят. Но ако
хората са ви харесвали за това, че сте се съобразявали с техните тесни стандарти, значи всъщност не са ви
харесвали истински.
Ако не отстъпите пред такива хора, те постепенно се отказват, въпреки, че ще има и такива, които
непрекъснато ще продължат да опитват. Но на вашето ниво е време да се свържете повече с вашия Висш
Аз – попитайте го “Какво ми предстои? Запознай ме с това, което трябва да зная и нека преживея онова,
което трябва да преживея” – и му имайте пълно доверие. Това е точно обратното на онова, което
обществото ви учи – да търсите спасение отвън, вместо отвътре.
Самотата сама по себе си е изпитание, което трябва да решите. Доколко наистина искате да
напреднете и излезете от Играта? Трябва да сте последователни в решението си.
Външните блокове: семейство, приятели, колеги и др. са единия проблем, но вътрешните блокове
(ДНК-командите/незрелия дух), са друго нещо. Тези команди, внедрени в ДНК-то на хората от
извънземните майстори на генетиката ще обсъдим допълнително. Финалната инкарнация трябва да
преодолее тези блокове – поне основните ДНК-команди, за да излезе накрая от Играта.
Финалната инкарнация научава, че възпитанието, полът (мога да гледам на някого само като на
същество от определен пол) са изкуствени и отричат духа. Събужданията от този тип НЕ стават насила.
Започвате да си давате сметка за това постепенно, с разширяването на връзката на Висшия Аз с
въпросната инкарнация. Да, ЩЕ имате въпроси (вътрешни). ДНК-командите няма просто да се
самоизключат от само себе си. Те ще наводняват ума ви с “мотиви защо”, за да ви накарат да се откажете
от желанието си. Какво ще си помисли семейството ви? Ами приятелите ви? и т.н. – съобразявай се.
Първият вселенски закон остава в сила – Подобното привлича подобно1.
А не както са ни учили – плюсът и минусът, противоположностите. Във вселената се привличат подобните неща –
затова се казва, че ако искаш нещо да ти се случи, трябва да “се държиш така, сякаш ...,” и наистина ще го привлечеш към себе
си. Следователно, какво става, когато се въоръжим, за да се предпазим от евентуално нападение – наистина ни нападат, но не
защото и иначе е щяло да се случи точно това, а защото от всички възможни вероятности, които съществуват паралелно, ние
сме привлекли именно тази, в която става това събитие - ние сме мислили за него, споделяли сме го с познати и сме си купили
оръжие – държали сме се “така, сякаш” сме застрашени; по този начин се със съзнанието си се оказваме (т.е. преживяваме) в
онази реалност, в която биваме нападнати.
Ако обаче духът не е достатъчно зрял, той ще се подчини на тези лъжи, макар че във Финалната
инкарнация евентуално ще успее. ДНК-командите ще се опитат да ви убедят да продължите да спите.
Това може да сработи при всяка инкарнация ОСВЕН в СЪБУДЕНАТА Финална инкарнация. Тя няма да е
Финална, ако не успее да подчини ДНК-командите. Навлизайте в своя Висш Аз, за да извлечете силата,
която ви е нужна. На този етап може би ще искате да се свържете с друга Финална инкарнация, за да
обсъждате с нея тези въпроси, но за всички въпроси, които са свързани с вас, оптималният вариант си
остава вашият Висш Аз.

четвъртък, 28 април 2011 г.

ПЪЛЕН ДЖОБ С ЧУДЕСА - ПСИХОКИНЕЗА

Чудеса се случват не противно на Природата,
а противно на онова, което ние знаем за
Природата.
Св. Августин
Всяка година през месеците май и септември огромна тълпа се събира в
Дуомо Сан Дженаро, главната катедрала на Неапол, за да наблюдава едно чудо.
Чудото е в малко мускалче, което съдържа кафяво твърдо вещество, представяно
като кръвта на Сан Дженаро, или св. Януари, обезглавен от римския император
Диоклециан през 305 г. Според легендата, след като светецът бил измъчван, една
слугиня събрала малко от кръвта му като реликва. Никой не знае какво точно се е
случило след това, като изключим обстоятелството, че кръвта не се появява отново
докъм края на XIII век, когато тя е поставена на видно място в сребърна
мощехранителница в катедралата.
Чудото е, че два пъти годишно, когато тълпата крещи на мускалчето, кафявата
твърда субстанция се променя в пенлива, яркочервена течност. Няма съмнение, че
течността е реална кръв. През 1902 г. група учени от Неаполския университет правят
спектроскопичен анализ на течността, като пропускат светлинен лъч през нея,
удостоверявайки, че тя е кръв. За съжаление, тъй като мощехранителницата, в която
се пази кръвта, е твърде стара и чуплива, църквата не позволява да бъде отворена,
така че да бъдат направени други проверки и затова феноменът никога не е бил
изследван напълно.
Но има още едно доказателство, че преобразуването на веществото си е
съвсем обичайно събитие. Понякога, както сочат историческите данни (първият
регистриран случай на публично случване на чудото датира от 1389 г.), когато
мускалчето се изважда, кръвта отказва да се втечни. Макар и да се случва рядко,
това се смята за много лошо предзнаменование от гражданите на Неапол. В
миналото неслучва-нето на чудото пряко предшества изригването на Ве-зувий и
нахлуването на Наполеон в Неапол. В наши дни, през 1976 и 1978 г., то предшества
съответно най-тежкото земетресение в италианската история и избирането на
доминиран от комунисти общински съвет на Неапол.
Дали втечняването на кръвта на Сан Дженаро е чудо? Така изглежда, поне в
смисъла, че като че ли е невъзможно да бъде обяснено от познатите научни закони.
Дали втечняването се причинява от самия Сан Дженаро? На мен ми се струва, че е
по-вероятно то да се причинява от интензивната преданост и вяра на хората,
събрали се да присъстват на чудото. Казвам това, защото почти всички чудеса,
изпълнявани от светци и чудотворци от големите световни религии, са били
повторени от екстрасенси. Това показва, че, както при стигмите, чудесата се създават
от сили, които лежат дълбоко в човешкия ум, сили, които са латентни във всички нас.
Хърбърт Търстън, свещеникът написал Физическите феномени на мистицизма, сам
е осъзнал това сходство и се отказва да приписва всяко чудо на някоя наистина
свръхестествена причина (противоположна на екстрасензорна или паранормална
причина). Друго доказателство в подкрепа на тази идея е, че много стигматисти,
включително Падре Пио и Тереза Нойман, са били прочути заради своите
способности на екстрасенси.
Една екстрасензорна способност, която изглежда играе роля в чудесата, е
психокинезата, или ПК. Тъй като чудото на Сан Дженаро включва физическа промяна
на материя, ПК е един вероятен заподозрян. Ро-го смята, че ПК е отговорна за някои
по-впечатляващи аспекти на стигмите. Той твърди, че е в рамките на нормалните
биологични възможности на тялото да причини спукване на малки кръвоносни съдове
под кожата и след това да произведе повърхностно кърве-не, но само ПК може да
обясни бързата поява на големи рани. Дали това е вярно, или не, остава да видим,
но ПК несъмнено е фактор в някои от феномените, които съпровождат стигмите.
Когато кръвта тече от раните по стъпалата на Тереза Нойман, тя винаги тече към
нейните пръсти на краката - точно както е текла от раните на Христос, когато е бил
разпнат, -без значение в какво положение са нейните стъпала. Това означава, че
когато тя лежи отвесно на леглото, кръвта реално тече нагоре и против силата на
гравитацията. Това е наблюдавано от многобройни свидетели, включително
множество американски военнослужещи, разположени в Германия след войната,
които посещават Нойман, за да се уверят в нейните чудотворни способности.
Отхвърлящото гравитацията течение на кръв е регистрирано и в други случаи на
стигми.
Подобни събития възбуждат любопитството ни, защото нашият съвременен
светоглед не ни дава контекст, в рамките на който да разберем ПК. Бом смята, че
разглеждането на вселената като холодвижение ни предоставя този контекст. За да
обясни схващането си, той ни моли да си представим следната ситуация.
Представете си, че ходите по улицата късно през нощта и една сянка неочаквано се
изправя застрашително отнякъде. Вашата първа мисъл може да бъде, че сянката е
убиец и вие сте в опасност. Информацията, която се съдържа в тази мисъл, на свой
ред поражда диапазон от въображаеми дейности - вие се виждате например как
бягате, бивате наранен или се биете. Присъствието на тези въображаеми дейности
във вашия ум обаче не е чисто „психичен" процес, защото те са неотделими от
множество свързани биологически процеси, като например нервна възбуда, учестен
пулс, отделяне на адреналин и други хормони, напрягане на мускулите и т. н.
Обратно, когато вашата първа мисъл е, че сянката си е само сянка, ще последва друг
набор от мисловни и биологически реакции. При това едно кратко размишление би
разкрило, че ние реагираме и мисловно, и биологично на всичко, което преживяваме.
Важният според Бом извод, който може да бъде направен от това, е че
съзнанието не е единственото нещо, което може да реагира на осмисляне. Тялото
също може да откликне и това разкрива, че осмислянето е едновременно умствено и
физическо по природа. Това е странно, защото ние нормално мислим осмислянето
като нещо, което може да има активен ефект само върху субективната реалност,
върху мислите в главата ни, а не като нещо, което може да предизвика реакция във
физическия свят на вещите и обектите. Осмислянето „може по такъв начин да служи
като връзката или моста между тези две страни на реалността - казва Бом. - Тази
връзка е неделима, в смисъл, че информацията, съдържаща се в мисълта, която ние
смятаме, че е откъм „умствената" страна, е в същото време неврофизиологична,
химична и физическа активност, която е очевидно откъм това, което ние мислим за
„материална" страна."
Бом смята, че примерите на обективно активно осмисляне могат да бъдат
открити в други физически процеси. Един от тях е функционирането на компютърен
чип. Чипът съдържа информация, а осмислянето на информацията е активно - в
смисъл, че определя какви електрически потоци протичат през компютъра. Друг
пример е поведението на елементарните частици. Общоприетият възглед във
физиката е, че квантовите вълни действат механично върху дадена частица,
контролирайки нейното движение до голяма степен по същия начин, по който вълните
в океана могат да контролират една топка за пинг-понг, носеща се по неговата
повърхност. Но Бом не смята, че този възглед може да обясни например
съгласуваното движение на електроните в плазмата в по-голяма степен, отколкото
вълновото движение на водата може да обясни хореографски добре поставеното
движение на топки за пинг-понг, ако такова движение бъде открито по океанската
повърхност. Той е на мнение, че отношението между частица и квантова вълна е
нещо подобно на кораб на автопилот, управляван от радарни вълни. Една квантова
вълна не движи електрона повече, отколкото радарната вълна тласка кораба. По-
скоро тя снабдява електрона с информация за неговата среда, която електронът след
това използва, за да маневрира самостоятелно.
С други думи, Бом смята, че електронът е не само подобен на ума, но е твърде
сложна единица, което е много далеч от стандартния възглед, че електронът е
проста, лишена от структура точка. Активното използване на информация от
електрона, а в действителност от всички елементарни частици показва, че
способността да се реагира на осмисляне е характерна не само за съзнанието, но и
за цялата материя. Именно тези вътрешно присъщи общи черти, казва Бом,
предлагат възможно обяснение за ПК. Той твърди, че „на тази основа може да
възникне психокинезата, ако психичните процеси на един човек или повече хора се
фокусират върху осмисляния, които са в хармония с тези, управляващи базовите
процеси на материалните системи, в които тази психокинеза се извършва".
Важно е да се отбележи, че този вид психокинеза не се дължи на някакъв
каузален процес, т. е. на причинно-следствено отношение, включващо която и да е от
познатите сили във физиката. Вместо това тя е резултатът на вид нелокален
„резонанс на осмисляния" или вид нелокално взаимодействие, подобно, но не същото
като нелокалната взаимовръзка, която позволява на двойка фотони да манифестира
един и същи ъгъл на поляризация, както ние видяхме в глава 2 (по технически
причини Бом смята, че простата квантова нелокалност не може да обясни ПК или
телепатията, а само една по-дълбока форма на нелокалност, някакъв вид
„свръхнелокалност" би предложила подобно обяснение).

вторник, 26 април 2011 г.

Още един бастион за контрол - "правораздаването"

Ще има революция и в "правосъдието". Системата полиция-адвокати-съдебни заседатели-съдии обслужва и защитава статуквото и е управлявана от тайните общества на Илюминати, особено от масоните.
Министрите и правителствените служители, които не би трябвало да имат влияние в съдилищата или в публичното следствие се месят колкото могат, когато определени присъди или решения могат да им послужат политически. Някои министри на вътрешните работи са оповестявали своето отношение към подобни случаи и то се е предавало неофициално надолу по редицата и чрез масонската мрежа е стигало до съдията. Не всеки съдия им обръща внимание, но мнозина го правят. Това е добре за бъдещата им кариера и помага на Илюминати. Съдиите съвсем не са в неведение за това, че присъдите или решенията им са повлияни от тайните знаци, които подсказват, че защитникът или адвокатът са братя масони. Когато се организира публично следствие, за да се изслушат възраженията във връзка с проекти за шосета, които опустошават общности и околната среда, правителствата се подсигуряват, че за тази цел ще бъде назначен инспектор, който симпатизира на техния възглед и ще отхвърли тези възражения. Ако хората само знаеха какво се върши зад кулисите, щяха да са въстанали много отдавна.
Победителите в тази шарада на демокрация и справедливост са Системата и юристите, сред които гъмжи от масони, както е и в полицейските сили. Разноските за завеждане на дело в търсене на справедливост отдавна са стигнали фантастични размери. Повечето хора трябва да се откажат от правата си, понеже не могат да си позволят защитата им. Това дава всички козове на хората с парите. Те могат да си позволят закупуване на "правосъдие". Мнозинството не може. Дори юридическата помощ, за която се предполага, че помага на бедните да платят, за да бъдат законно представени се орязва при всяка възможност. Междувременно водещи адвокати и съдии отнасят у дома си огромни хонорари от една система, която повечето хора не могат да си позволят да използват.
Правителствата не разглеждат честно и задълбочено причините за престъпността, защото ако го направят, ще се окаже, че "ценностите", необходими за икономическия растеж са същите, които насърчават престъпността и насилието. Вместо това те осъждат нарушителите на закона, измиват си ръцете от отговорност и апелират за по-сурови наказания. Затворите са пълни, понеже обществото наказва симптомите, без да посочва причината. А какъв е отговорът на манталитета за растежа на пълните затвори ? Досетихте се. Да се построят нови затвори. В Америка, която твърди, че е родина на свободата, справедливостта и цивилизацията, някои щати все още изпращат хора на електрическия стол или на екзекуции. Това не е правосъдие , а средновековна варварщина ! Допитванията до общественото мнение ( по-скоро до неговите манипулатори ) показват, че повечето тот хората са склонни да се върне смъртното наказание за някои престъпления. Що за безочие е да мислим, че имаме право да отнемем живота на някой друг и каква гимнастика на ума е нужна за да кажеш, че държавата трябва да убива всеки, извършил убийство ! С напредване на годините има вероятност правителствата по света да се опитат да въведат още по-авторитарни закони, които масово да подкопаят свободите. Ние трябва да се противопоставим на това с мирни средства, но с твърдост в намерението .
Променящото се съзнание ще отхвърли сегашните методи на "правосъдие". Престъпността ще спадне рязко, когато се възприемат новите ценности и измерения на човешкия успех и личните постижения престанат да се измерват с притежанията ( които така или иначе са една илюзия ). Придвижането към вземането на решения на местно ниво и ангажирането на всички хора в живота и управлението на общността още повече ще намалят негативното поведение. Повторното свързване с нашите висши нива и с цялото онова разбиране, мъдрост и любов ще окажe най-голямо въздействие върху намаляването на престъпността и отрицателното поведение. Преди да дойде това време, ние трябва да се вгледаме в причините, поради които хората действат отрицателно. Защо те са се обезчовечили толкоа, че например могат да грабят и осакатяват стари, слаби дами ? Начинът да се промени това не е използването на страха от "прераждане" в някакъв гротесков затвор, който още повече ще ги обезчовечи ; а да се отнесем към тях по начини, които ще върнат човешкото в тяхната ценностна система и дух. Ако някой нападне възрастна жена, начинът да му въздействаш да не го направи отново е да го поставиш в ситуация, при която той се среща и работи със старци, като първоначално е под наблюдение. Това ще му даде друга гледна точка, чрез която да разбере, че онези, които ограбва не са ненужни, без значение, жертви на хора с голяма физическа сила. Те са човешки същества с чувства.
Виждам как симбиозите между общностите ще заменят съдилищата, адвокатите и абсурдните сметки за юридически услуги през идващите десетилетия. Броят на законите ще намалее, както и броят на хората, необходими за прилагането им. Когато човешкото съзнание е достигнало ниво, при което няма да помисля да наранява Земята по какъвто и да е начин, няма да има нужда от закони, които да казват, че не трябва да се замърсява и унищожава. Нито ще има нужда от закони за наказание на насилието, когато го няма, защото целият живот се разглежда като нещо свещено. Вярвам, че през годините преди да стане това все повече и повече пробуждащи се хора ще откажат своето сътрудничество на икономическата, политическата и законова системи. Оцеляването на системата зависи от масовото подчинение и безпрекословното сътрудничество. Можете да арестувате дузина хора заради мирния им протест, но не можете да направите това със 100000. Сътрудничеството е основата на новия свят, но то трябва да бъде двупосочно. Еднопосочното такова води единствено до експлоатация и невежество. Отказът да се сътрудничи на експлоатацията ще бъде още един начин за падане на Системата.
Да се пише за неща от бъдещето не е лесно, защото ще има ясно разграничени фази на промяна. За кратко разпадът на старото ще донесе хаос, объркване и страх. Престъпността ще нарастне, докато хората грабят и крадат онова, което системата вече не може да им осигури по старите начини. Илюминати поощряват престъпността, дори я стимулират чрез своите технологии за контрол над ума, защото искат обществеността да настоява за по-авторитарни полицейски сили със съответните им закони ( както става напоследък навсякъде ). Може да станем свидетели на военновременни закони, на военни преврати и вътрешни конфликти по цял свят. Мнозина ще потърсят кого да обвинят за тези поразии и това ще донесе насърчаване на расови и етнически предразсъдъци. Умовете на повечето хора са програмирани да прехвърлят отговорността на други. Сред объркването от промяната те ще потърсят някой силен лидер, който да им диктува какво ще правят. Това е плодотворна почва за диктатори. Ще има напрежение, понякога огромно между онези, които служат на статуквото и другите, които се придвижват с повишаващите се честоти. Начинът, по който виждат живота и онова, което искат да направят, ще влязат в конфликт. Зависи от пробудените хора дали ще избягнат насилието при тези обстоятелства. Последното нещо, от което имаме нужда е още отрицателна енергия, която да се прибави към крайностите , на които вече сме свидетели. В контраст с тези негативни аспекти на прехода ще видим засилване на положителното поведение сред онези, които следват честотите. Тези хора ще бъдат лечебните отделения всеки път, когато могат. Старите бариери между хората с различен цвят, различна вяра и начин на живот няма вече да се срещат сред онези, които влизат в хармония. Това ще е новото съзнание, което ще изплува след агонията на старото.
По средата на този период, с потъването на Системата под огромната вълна на промяната, общностите и регионалните икономики ще се стабилизират и балансът ще се върне. По това време населението на света бързо ще намалява, като много ще престанат да се прераждат на Земята. Онези, които устоят на новите честоти и затворят умовете си ще са напуснали планетата, тъй като ще са изостанали от ускоряващите се вибрации. Нивото на съзнание, което ще населява планетата ще бъде смирено, в смисъл, че няма да си служи с насилие или заблуди, но душевно и емоционално ще бъде силно и мъдро. Когато хаосът утихне и покоят се върне във времето, земната повърхност и човечеството изобщо, ще започнат да идват същества с напреднала, космическа еволюция, които ще помогнат за развитието на новите общества.
Още по-далеч в бъдещето светът ще бъде напълно различен от този, който виждаме днес, и дори от онзи, който ви обрисувах в преходния период. Честотите ще са се повишили до нива на познание и разбиране, които ще дадат на човечеството способността да се материализира и дематериализира, да се телепортира във време и пространство, да твори със силата на мисълта и да няма зависимост от нищо. Тогава вече дори няма да се нуждаем от храната, каквато я знаем. Ние ще абсорбираме всичко, от което се нуждаем , от океана от енергия около нас. Всеки ще може съзнателно да напуска тялото си и да преживява други честоти всеки път, когато пожелае. Няма да има притежание на хора и предмети.
Любовта и уважението към всеки и всичко ще бъдат алфата и омегата за нас .

понеделник, 25 април 2011 г.

Прекалибриране на планетарната решетка

Планетарната мрежа на съзнанието се състои от решетките на биологични и други видове от различни нива на вибриране. Започвайки от месец март 2011-та г., в момента тече пореден етап от прекалибровката и изравняването на всички решетки на съзнанието, в това число колективното съзнание на многобройните видове животни и растения. Този процес ще има разнообразни последици, например постепенното изчезване на някои видове от планетата, а така също установяване на нови взаимовръзки между видовете.
Човечеството има няколко решетки на съзнанието в зависимост от усвоения вибрационен диапазон и планетарните задачи на отделните индивиди. Доколкото общото ниво на човешкото съзнание нараства както количествено ( по честота на вибриране ), така и качествено ( качество на съзнанието ) , отношенията и връзките между тези решетки се променят постоянно.
В сегашното време най-високо ниво на човешкото съзнание има решетката, сънастроена с вибрациите на Великото Централно слънце ( около 1 – 1.5 % от човечеството ) . В близко време този показател ще се увеличи с още 0.1 % в резултат на мощно напомпване на планетарното енергийно тяло с високовибрационни енергии. Тази решетка на съзнанието съответства на най-горния диапазон от решетката на Христовото съзнание.
Около 2.5% от човечеството вече са достигнали ниско и средно ниво на решетката от Христово съзнание и транслират тези енергии, хармонизирайки отношенията между хората.
Задачата по хармонизация на междучовешките отношения на вибрациите, идващи от Висшето сърце ( 4-то и 5-то измерения ) се изпълнява от много въплътени същности. Това е една от най-важните задачи на текущия период, без изпълнението на която е невъзможно да продължим по-нататък.
Първото ниво на хармонично съзнание се поддържа от 0.01 % въплътени хора, основно от аборигенските народи , задачата на които е да възстановят напълно това ниво на съзнание и да го интегрират в решетката на Христовото съзнание. Останалите представители на човечеството продължават да поддържат ниво на дисхармонично съзнание, т.е. живеят в дуалността и отделеността от Цялото.
Между всички решетки на съзнанието съществува енергиен и информационен обмен. Сега протича съединението на низшето ниво хармонично съзнание с висшето ниво на същото съзнание, преминавайки през дисхармоничния диапазон.
Взаимосвързаната система от решетките на различни нива на човешко съзнание се явява съставна част от общопланетарното съзнание, което също повишава вибрациите си под влияние на енергиите, идващи от Великото Централно слънце.Планетарните и звездни Същности, отговарящи за хармонизирането на всички нива съзнания, работят чрез определени многомерни портали, които оказват стабилизиращо въздействие на общата планетарна енергетика. Сред тези същества има и въплътени на земята, които поддържат вибрациите на хармонията в енергийния слой на човечеството.
Отчитайки постоянно усилващия се приток на трансформиращите енергии, ролята на тези стабилизиращи същности става много важна. Към тях се отнасят и представители на Хаторите ( те са група интердименсионални (междуизмерни), интергалактически същества, които са били свързани с Древен Египет посредством Храмовете на Богинята Хатор, както и с няколко още праисторически култури, които работят с човечеството.
Всички въплътени представители, които се занимават с хармонизация и балансиране на енергиите трябва да помнят : съхранявайте максимална осъзнатоствъв всички ситуации, особено в сложните и дисхармонични. Намирайки се в състояние на максимален баланс, визуализирайте единната хармонична мрежа от Земното съзнание, усилвайки нейния енергиен резонанс.

неделя, 24 април 2011 г.

Високата цена на зомбираното съзнание

Повечето хора, които са се прераждали на планетата през тези хиляди години, като индивидуалности не са били убиващи, преследващи фанатици. Това го твърдя убедено. Повечето са изживели живота си по най-добрия начин, по който са могли в рамките на тази плътна физическа форма и при ограниченията на света около тях. Те не се прераждат, за да причиняват страдания, това не е тяхното намерение. Те искат да служат на планетата, а не да я унищожават. Но веднъж преродили се, ние можем да заприличаме на картингите от някой панаир, хванати в примката на едни и същи мисловни модели и в различна степен с Луциферното съзнание на кормилото.
Преди да бъдем погълнати от вината за всичко, което е ставало през цялата човешка история, трябва да си спомним, че това е трудно за пребиваване място в момента и е било такова дълго време. Когато изтъквам деструктивното поведение на хората през тези хиляди години, аз не ги обвинявам. Просто предизвиквам мисловните модели, дисбаланса и явния контрол над ума, които са мотивирали това поведение. Всичките Августиновци, Йеронимовци, Хитлеровци и разни папи също са жертви. Аз предизвиквам и се опитвам да изложа техните мисловни модели, а не тях като безсмъртни същества. Тази отрицателна сила в действителност е краен дисбаланс, на който всички ние можем да бъдем подложени, ако позволим ценностите ни да се занижат. Това обаче не е естественото състояние на човечеството. Пк казвам : ние по природа сме добри, а не зли. Зад нашите действия стоят уникалната плътност на тази планета и сериозните негативни влияния и единственият начин, по който можем да променим това е като мислим самостоятелно и се синхронизираме с нашите висши нива.
Едно нещо става напълно ясно от моделите, споменати дотук. Всеки път, когато цялата информация свободно е протичала към обществеността и всеки е уважавал правото на другия да интерпретира тази информация, човешката еволюция се е изстрелвала напред. И всеки път, когато свободният поток от информацията е бил възпиран или подправян, и е била налагана една система от вярвания, човешката еволюция е спирала или западала. Това трябва да стои на първо място в нашия начин на мислене, докато търсим начин да построим честен и балансиран свят през идващите години.
На някои хора може да им се струва, че виждам конспирация зад всеки ъгъл, но това не е така. Аз вярвам и във фактора грешка в историята и че не всяко събитие е дело на Илюминати. Но се опитвам да очертая картина през последните около 20 000 години, за да сглобя общите брънки и връзки. В резултат на това повярвах, че наистина има една централна конспирация за манипулиране, която си проправя път през човешката история. Като си припомням всички събития, по време на които събирах информация за тази конспирация ми стана ясно, че от другите нива на съзнание искат хората да знаят, че има някакво сериозно дърпане на конците и че е време кукловодите да бъдат посочени. Те не могат да контролират събитията, ако ние не им сътрудничим. Властта е в хората, а не в тях, само ако можехме да го осъзнаем.
Надявам се, че ще разберете следните изводи :
1. Че в продължение на хиляди години са се появявали тайни общества на Илюминати, които са използвани за манипулация на човечеството за всичко най-съществено по ужасни начини и че тяхната цел е да установят диктатура над света с план да се реализира в наше време.
2. Че извънземните вероятно са оказали съществено въздействие над човешката еволюция.
3. Че догматичните и наложени религии съвсем не цивилизоват света, а точно обратното.
4. Че свободният поток от цялата информация и знания е пътят към свободата и разбирането, факт, потвърден от непрекъснатите примери на Църквата и политическите диктатури, които унищожават алтернативните възгледи за тяхната догматика и контрол.
5. Че злините по света са причинени от пасивността на огромното мнозинство, което позволява сляпо да бъде водено от малцина.
6. Че убеждението, че някой има монопол над истината и мъдростта, вероятно е най-унищожителното и глупаво вярване изобщо.
7. Че вярват, че нашите плътни физически тела са по-висши от друга раса или култура, е , наред с религията и алчността причина за почти всяка война или конфликт, преживени от хората.
8. Че добродетел като прошката е единствен начин за прекъсване на циклите от мъст и отмъщение.
Искам да се спра по-подробно на последните три точки. Нашата вяра, че физическото тяло сме "ние" като цяло трябва да се промени, ако ще се освобождаваме от тези цикли. Именно това вярване кара хората да търсят отмъщение в този живот за онова, което е причинено на предците на техните тела преди стотици и дори хиляди години, докато тялото е просто средство, чрез което тяхното съзнание преживява този плътен свят. То е като двама души в различни скафандри на Луната, които се бият заради нещо, което други двама космонавти са си направили един на друг, докато са носели същите скафандри преди години. Ще кажете, че е лудост и все пак погледнете Северна Ирландия, Средния Изток, бивша Югославия и т.н. - точно това правят те на практика. Само като разберем това, ще можем да го спрем. Това е една от причините, поради която илюминатите работят толкова усилено да държат настрана духовните истини от хората, а е от решаващо значение това прикрито познание да стане широко известно. Дори тогава това разбиране трябва да е по-широко и зряло от системите на вярвания като индуизма, който използва кармата и прераждането, за да оправдае някои ужасни начини на поведение. Освен това, като прехвърляме отговорността за нашите действия на някой друг, все едно, че предаваме смъртоносно оръжие. Като разчитаме на други да ни ръководят и да ни казват какво да правим и мислим, ние полагаме основите за цялото насилие, болка и страдания, които описах.
Голямото мнозинство от тези, които преследват невярващите или друговерците, всъщност са убедени, че изпълняват Божиите желания. Те са позволили да бъдат обработени така, че всеки път, когато им се каже, че това е Божия заповед, те да я следват безпрекословно. Никой не би могъл да ги убеди, че постъпват неправилно. Те са хора на своето време, контролирани от системата от вярвания, програмирана у тях. Днес е същото с милиарди хора, които са обработени да мислят по начина, по който Илюминати искат, и те осмиват, осъждат и дори убиват онези, които оспорят неговите глупости и контрол. Каква е разликата между това и ужасите на религиозното и политическото преследване в миналото, освен в средата и мащаба ? И двете са резултат от едно и също немислене, същите реакции на роботи и желанието да се прехвърли отговорността за мисленето и действието на други. Силите на дисбаланса постигат толкова голям успех, понеже хора, които не мислят, са убеждавани, че мислят. Нищо не е по-ограничено от ограничения ум, който мисли, че е непредубеден, и нищо не е по-манипулирано от манипулирания ум, който мисли, че е свободен. Това е пълна илюзия и при все това във всекидневието си аз срещам такива хора .
Манталитетът "бее-бее", при който хората правят това, което им кажат малцината, а понякога дори и един-единствен човек, е в основата на контрола над човешкото съзнание. Разделяй и владей е велика всеизвестна истина. Следвайки тази политика, трябва да създаваш разделение. Ако има крайно десни, трябва да се създадат и крайно леви, за да се противопоставят помежду си. Разделението има нужда от крайности. Много хора се подвеждат по "радикалното" крило в политиката, докато си мислят, че са изобличили системата. Как е възможно една-единствена или малка група от хора да е контролирала милиарди от държавите и империите през цялото човешко съществуване ? Какво бе казал Ганди ? "100000 англичани не могат да контролират 300 милиона индийци, ако тези индийци не им сътрудничат". Вместо това цели цивилизации само са блеели и са следвали водача на стадото. Или са позволили да им бъдат предложени привилегии от диктатора, бил той мъж, жена или система, и са пренебрегнали несправедливостите, изстрадани от техните събратя. Това е чистата истина за днешния свят. Но може би ще ви е интересно да прочетете какво е казал пастор Ниймоелър - жертва на нацистите : "Първо дойдоха за комунистите, но аз не реагирах, защото не бях комунист. После дойдоха за трейдюнионистите, но аз не реагирах, защото не бях трейдюнионист. След това дойдоха за мен, но не беше останал никой, който да се застъпи за мен."
Ако пренебрегваме несправедливостта към другите, ние сме точно толкова отговорни, колкото и онези, които пряко извършват тази несправедливост. Както пак казва Ганди : "Мълчанието е мълчаливо одобрение." Време е разделението да отпадне и да се застъпим един за друг. Те може да са в състояние да хвърлят в затвора, да убиват или да дискредтират малцината, които казват достатъчно, но не могат да постъпят по същия начин с милиони, застанали един до друг заедно. Властта е единствено способността да убедиш чрез манипулиране една група от хора, че имаш власт над тях. Властта е илюзия и това проличава, когато всички хора се съберат и кажат с мирни средства - не, това не е правилно и не е приемливо.
През вековете на човешко съществуване във всички тези теми присъства необходимостта от отмъщение. Ако не друго, това е най-деструктивната емоция от всички възможни. Всички ние я усещаме инстинктивно, когато чувстваме, че някой се е отнесъл към нас нечестно. Това е разбираемо при напреженията на тази планета. Доста пъти през живота ми, когато хората са постъпвали зле с мен, съм имал желание да им го върна. Понякога това чувство пак ме спохожда, когато се случи нещо, към което изпитвам силни чувства. Но ние трябва да поемем дъх и да помислим, преди да реагираме инстинктивно, търсейки отмъщение. Ако направите това, ще видите по-всеобхватните последици, които това деструктивно желание може да предизвика. Това не означава, че вече няма да се чувствате наранени, но нуждата да накажете онези, които смятате за отговорни, ще отпадне.

Това е толкова важно, че не се поддава на пълно описание. Както казва вождът Сиатъл : "Когато собственият ти народ се разгневи от някакво реално или въображаемо зло и обезобразят лицата си с черна боя, техните сърца също биват обезобразени и стават черни. Тогава тяхната жестокост е неумолима и не знае граници. Нашите старци не са в състояние да ги спрат. Истина е, че отмъщението се смята за печалба, дори и с цената на собствения им живот, но старците, които остават у дома по време на война, и стариците, които ще загубят синовете си, знаят по-добре."
Това, което разгледах досега, са циклите на отмъщение и мъст. Цикълът на преследване на един човек от друг и на необходимостта от поправяне на това зло чрез по-нататъшно, често по-голямо преследване в замяна. Главно невинните страдат, не преследвачите. Не всеки пуритан е искал да преследва хора от другата вяра, нито всеки католик или англикан. Но при все това те са жертви от другата страна, когато се върнат за отмъщение. Докато не простим на всички, няма да можем да прекъснем тези цикли от планетарна и човешка болка и унищожение, защото жаждата за мъст ще продължи да съществува. Прошката може да изглежда стара и позната тема, но и мъдростта не е нова. Тя е толкова стара, колкото самото Сътворение. Прошката е била и винаги ще е ключ към човешкия прогрес. Нито за миг не твърдя, че е лесно да простиш при обстоятелствата, при които сме поставени, но това е единственият начин да се оттървем от егоцентризма, който ни е наложен. Ако ще изграждаме нов свят, ще се измъкнем от циклите на мрака, като си простим един на друг, отхвърлим контрола над ума и откажем да бъдем овце, водени от овчари под човешки, извънземен или объркан нефизически облик.
Време е да отворим очите си и сърцата си и да поемем отговорността за нашите мисли и действия. Време е да се събудим и пораснем. Ако го направим, очаква ни нещо съвсем различно от описаното дотук.

събота, 23 април 2011 г.

Бастионите за контрол - икономика и работна заетост

Духовното просветление е прекрасно, но без практическа изява то може да бъде надвито от силите на контрола. Ние трябва не само да мислим за любов и промяна, но трябва и да ги изживеем.
Ако например не предизвикаме на практика амбициите на Илюминати, ние позволяваме духовния ренесанс да бъде блокиран.
Първото нещо, което трябва да направим, е да изключим икономическия растеж от нашата преценка за човешки и икономически успех. Брутният вътрешен продукт (БВП) е величината, която хипнотизира и контролира политиката на правителствата по целия свят. Но мога да ви уверя, че той е безсмислен. Всичко, което той измерва, е количеството пари, сменили собственика си срещу продадени стоки и извършени услуги през коя да е година. Това е БВП. Икономическият разстеж не е мерило за икономическия успех, той е просто измерение на икономическата АКТИВНОСТ. Все едно да измерите успеха на футболен отбор въз основа на броя изпълнените тъчове в един мач, вместо според броя вкарани голове ! Всеки път, когато има природно бедствие, причинено от преследването на икономическия растеж, парите, изхарчени за противодействие на това бедствие се ДОБАВЯТ към икономическия растеж, защото те допълват икономическата активност ; всеки път, когато някой е болен и се нуждае от лечение, то се добавя към БВП ; същото е и по време на война. Системата на самоунищожение взима парите, натрупани от растежа, и парите, натрупани от ПОСЛЕДИЦИТЕ от растежа, и вместо да разграничи едните от другите, тя СЪБИРА двете. Потресаващо ? Така е, но това е системата, която контролира вашия живот и разрушава планетата.
Системата ни контролира чрез зависимостта за всички неща от първа необходимост - храна, дрехи, топлина, подслон. Това е нейната амбиция, вдъхновена от дисбаланса и до голяма степен е реализирана. Тази зависимост за нещата от първа необходимост означава, че ние трябвада играем играта на Системата или няма да оцелеем.
Докато падането на Системата може да се разглежда като опасност за нас, то наистина е възможност за рагръщането на цялата безкрайна сила на човешката изобретателност. Тя е държана в плен от системата, при която мисленето е последното нещо, което се иска от вас. Заповеди се издават отгоре от малцина, а множеството прави това, което му е заповядано. Тяхното мнение не се иска, те са третирани като роботи. Ако искате да намерите най-добрия начин да направите нещо, не питате шефа на офиса, а онези, които вършат работата ден след ден. Но тези хора рядко са търсени за консултация. В бъдеще няма да има "ние" и "те", нито заповеди отгоре. С напредването на духовната трансформация онези, които сега налагат възгледа си на другите, ще бъдат в една и съща равнопоставеност с всички останали.
С всеки ден все повече "финансови победители" намират работата си незадоволителна или безинтересна. Техният истински Аз изплува на повърхността и в съзнанието им навлизат нови възгледи и стойности. С продължението на този процес те ще започнат да си задават много въпроси, каквито никога преди не са се сещали. Сред тях ще са: За какво точно служи моят бизнес ? За какво всъщност сме ние тук ? Дали само да трупаме пари, колкото се може по-бързо и повече ? За това ли е целият живот ? Може би сме тук, за да изпадаме в ужас, ако всяка година не продаваме повече неща ? Знам, че има бизнесмени, които вече си задават тези въпроси и осъзнават, че те също са жертви. Новият бизнес, който ще израстне от пепелищата на старото по-скоро ще служи, отколкото да експлоатира и ще преценява успехите си според следните критерии :
1) Процесите на производство, дистрибуция и продажба на продукта нанася ли някакви вреди на планетата и на екосистемите, поддържащи живота ?
2) Дали бизнесът експлоатира света, вместо да допринася за излекуването му, да служи реално на човешките потребности и да го превръща в по-добро място за хората и всички форми на живот ?
3) Дали бизнесът наранява или експлоатира животните душевно, емоционално или физически и причинява ли им някаква болка или стрес ?
4) Дали бизнесът експлоатира хората с цел максимално увеличение на печалбата ? Плаща ли реално за труда им и използва ли икономическата си мощ, за да ги накара да приемат това, което им се предлага ? Експлоатира ли доставчиците или по-слабите страни и хора, като злоупотребява с икономическата си власт над тях ?
5) За да е печеливш бизнесът, необходимо ли е други хора или страни да губят ?
6) Ангажираните в този бизнес чувстват ли, че са част от процеса на вземане на решения и че им е предоставена възможност да разгърнат целия си творчески потенциал, или чувстват, че творческите им сили не отговарят на строгата корпоративна структура, в която максимализирането на печалбата е единственият движещ мотив ?
Заслужава си да се отбележи отново, че колкото по-малко материални желания имаме, толкова по-малко ще трябва да работим и да печелим, за да живеем. Това ни оставя повече време, през което да правим онова, което наистина искаме. Ако опростим нашия материален начин на живот си даваме възможности, които са ни отказвани, когато работим, работим и работим в преследване на материалната мечта и нейните символи на "успеха". Време е да се освободим от т.нар. работна етика. Според нея, ако не сме ангажирани с платена работа през целия ден, най-малко пет дни в седмицата, ние сме мързеливи и лениви. Какви глупости ! Но какво би било по-добро за Системата през последните около 200 години от това да се вярва в работната етика и в нейния погрешен морал ? Когато хората отхвърлят тази обусловеност и си дадат време и възможност да изплзват пълния си творчески потенциал, ще има промени, които са за добро ; взрив в изкуствата като начало. Музиката ще изиграе основна роля чрез използването на нейните вибрации за повишаване на честотата на планетата, макар че тя може да се използва и за противоположното, ако попадне в неподходящи ръце. С ускорението на промените ще открием повече ноти и тонове.
Хората мислят, че крахът на сегашния ред ще доведе до връщането ни в пещерите и палатките во веки веков. Но освобождаването на човешката творческа сила ще ни въведе в един свят на изобилието. Да си беден не е чистота, това е просто бедност и ние ще притежаване познанието как да отстраним този тумор. Наш ще бъде светът, който подкрепя красотата, стила и достойнството във всяко нещо. Идеята, изложена от някои, че да живееш тежко е един вид духовно улично кредо е чиста заблуда според мен. Трансформацията има за цел баланса, докато бедността е очевиден белег за дисбаланса в обществото .

петък, 22 април 2011 г.

Библейски истории - събитията около разпятието на Иисус

Въз основа на преведена информация от по-висши нива на съществуване смятам, че изложеното по-долу най-малко е близо до истината. Йосиф от Ариматея е бил централна фигура в плана, който трябвало да гарантира, че Исус не е умрял на кръста. Той бил собственик на площта, известна като Гетсиманската градина близо до Върха на маслините, точно извън градските стени на Йерусалим. Като член на Синедриона той би трябвало да е знаел точно какво се е говорело за Исус. Друг член на Синедриона на име Никодем също тайно подкрепял Исус и му помагал, доколкото можел. Той също бил есей. Всъщност, имало е тайна група от есеи, за която в историята няма данни и които работели в полза на Исус и целия план още по-ефективно, отколкото неговите "ученици". Повечето от тях не знаели всичко за онова, което ставало през повечето време, защото колкото повече хора знаели, толкова по-голяма била възможността нещо да се разчуе и така да се провали всичко.
Исус, Йосиф и други есеи съставили план, неизвестен на учениците и дори на майка му Мария и близката му спътница, а вероятно и съпруга Мария Магдалена. Според плана Исус трябвало да оцелее след кръста, докато властите вярвали, че е умрял. Това било продиктувано от 3 основни причини, макар че без съмнение е имало и други: 1) да се снеме напрежението от онези, които били поддръжници на Исус, включително и есеите, защото имало много, в това число и римляни, които започнали да вярват, че е необходимо да бъдат отстранени. Публичната смърт на Исус, фокусът на вниманието им, щели да разсеят това засилващо се желание за поголовно отстраняване на неговите поддръжници и семейство. Йосиф би трябвало да е знаел това заради тесните си връзки със Синедриона; 2) те знаели, че хората, които поставят под съмнение установената практика, често имат много по-голямо влияние върху начина на мислене, когато са мътрви ( или са смятани за мъртви ). Да вземем за пример Конфуций; 3) Да изтърпиш огромна болка и травми с намерението да помогнеш на Земята и човечеството поражда енергия на любов в доста фантастични количества и с невероятна сила. А върху земята, притежавана от Йосиф от Ариматея се намирала една от ключовите точки на мрежата от времето след Атлантида. Точно върху тази точка щяло да се извърши разпъването на кръста.
Исус е знаел всичко това и като отличен медиум би трябвало да е предал основните идеи. Неговата тайна група съчинила плана по свръхестествено вдъхновение, а същества от по-високите честоти действали от своя страна, за да помогнат всичко да стане както трябва. Разпънатите на кръста били оставяни на него толкова дълго, колкото да умрат - обикновено до 3 дни. Единственият начин да се съкрати престоят му на кръста бил да се подсигури разпъването да стане в часовете преди събота, еврейския сабат. На този ден не били позволени никакви екзекуции и погребения и всеки, който още не бил умрял на кръста, бивал убиван преди началото на сабат. Обичайният начин бил да се счупят краката им с поредица от удари. Това било фатално за всеки, чиито китки са приковани към кръста по някои доста страховити причини, на които няма да се спирам. Следователно те трябвало да намерят начин да се престорят, че Исус е умрял преди края на петъка.
Исус влязъл в Йерусалим в уреченото време, както били планирали с Йосиф. Той се държал тенденциозно провокативно, порицавайки открито и публично лихварите в Храма и изобщо подбуждайки недоволство от еврейските и римските власти. Той искал да ги накара веднага да предприемат мерки срещу него. Злият Юда също бил от решаващо значение за интригата. Той участвал в плана и "предал" Исус в точно определения момент, за да се спази стриктната синхронизация в поредицата от събития. На заден план Йосиф и Никодем работели без прекъсване в Синедриона, за да са сигурни, че реакцията ще бъде според предвиденото в схемата.
Арестът на Исус и разпитът му следвали предсказаната последователност във времето и той бил осъден и прикован на кръста в петък. Разпъването било извършено на място, което граничело с Гетсиманската градина. Ако се разберяло, че в края на този ден Исус е още жив, щели да го убият, за да се избегне вероятността той да умре на сабат. Есеите били добре запознати със свойствата на билките и растенията, които използвали за лечебни цели. За тях не било проблем да осигурят смес, с която да се наподоби състояние на физическа смърт. Отново в точния момент на Исус било дадено лекарство върху гъба, което той трябвало да постави в устата си с извинението, че му дават да пие. Скоро след това той сякаш издъхнал. Ударението пада върху думата "сякаш", защото макар че бил изтощен и изпитвал силни болки, той бил все още жив. Случило се едно нещастие, което не било предвидено - един войник го пробол с копие, след като го свалили от кръста. Изтекла много кръв, още един признак, че бил свален жив от кръста. През часовете преди очевидната му "смърт" той събирал в себе си огромно количество насочени енергии, които се координирали от висшите нива.
Йосиф от Ариматея веднага отишъл при Пилат и помолил за разрешение да отнесе тялото на Исус, за да бъде погребано. Пилат се съгласил след като отбелязал изненадата си, че Исус умрял толкова бързо. При подготовката на предстоящите събития Йосиф бил построил гробница в Гетсиманската градина, за да може най-бързо Исус да бъде отведен от кръста на безопасно място в гробницата. Колкото по-бързо станело това, толкова по-малък бил шансът някой да усети какво става, а и колкото по-бързо получел медицинско лечение, толкова по-добре. Входът бил прикрит с голям камък, за да не може никой да види какво става вътре. Когато Исус бил внесен вътре в гробницата, там го чакали есеи-лечители и те незабавно започнали лечението.
Исус бил зле, но лечителите стабилизирали състоянието му. Под прикритието на мрака камъкът пред входа бил отместен и Исус бил отведен на безопасно място в комуната на есеите в Кумран. След продължителен период на възстановяване той оздравял и напуснал областта с Йосиф и двете Марии, за да продължи работата по насочване на енергии и предаване на информация. Според мен той пътувал из места като Италия, Крит, Франция и Индия , където най-вероятно е умрял на около 90-годишна възраст в Кашмир. Някои изследователи смятат, че той бил познат под различни имена сред различните народи, а в Кашмир бил Иузу Асаф. Гробницата му все още стои там. Други обаче вярват, че Исус е умрял физически във Франция.
Оцеляване след разпъване на кръст може да прозвучи невероятно , но историкът Йосиф документира историята за един мъж, който той познавал - свален от кръста жив и невредим. Йосиф се обърнал с молба към римския военоначалник Тит мъжът да бъде пощаден. Тит се съгласил и мъжът бил свален от кръста и подложен на лечение. И днес все още в Палестина има хора, които са съгласни да бъдат приковани на кръста като част от някакъв ексцентричен ритуал за потвърждение на тяхната вяра, а когато след няколко часа ги свалят от кръста, те се възстановяват. Така че е било възможно да се оцелее след разпъване на кръста, ако тялото не е било подложено на този ужас прекалено дълго. Припомнете си също, че през това време от другите нива са работели в помощ на Исус и са му давали енергията и силата да не напусне тялото си.
Учениците не били посветени в този план, с изключение на Юда. Когато открили, че гробницата е празна и че големият камък е отместен, се приело, че тялото е било откраднато, а по-късно някои решили, че Исус е възкръснал, т.е. че физическото му тяло е отишло в Рая. На практика той се възстановявал в една безопасна къща заедно с есеите-лечители. Исус бил използвал еврейското вярване в някакъв Месия и предсказанията на предишните еврейски пророци, за да събуди интерес към себе си, а оттам - и към посланията му. Все едно построявал обществена платформа, от която можел да изрича истините си. Той щял да набляга на това как събитията в живота му са били описани в древните предсказания, но той и неговата тайна група създавали тези събития, така че да паснат на предсказаното. Част от плана било да се използва еврейската с-ма от вярвания, за да се породи интерес и известност. Повечето от учениците не знаели за това. Те не били изцяло в делото и затова Исус бил по-близък с Йосиф и неговата тайна група.
Планът се развивал идеално - Исус постигнал това, което той, неговото семейство и поддръжниците му трябвало да направят по отношение на енергийната мрежа. Освен това оставил след себе си много хора, които били затрогнати и мотивирани от простите му истини за Любовта, Сътворението и вечната природа на съзнанието. Митовете, които обгърнали фигурата му го направили далеч по-известен, отколкото бил приживе в Палестина. В произведенията на историците от онова време изобщо не се открива и намек за него и все пак вижте колко много е изписано за него, откакто животът му бил ограбен от религията, наречена християнство. Други са превеждали информация от по-висши нива на съзнание и са виждали същата основна история, която описах, а изследователите, работещи само с историческа информация ( плюс някакво вдъхновение свише ) също са предложили такива теми. Лично аз не се съмнявам в следното - не е умрял на кръста и не е бил безбрачен. Смятам, че е имал деца от близката си спътница Мария-Магдалена, и е бил баща на едно дете поне от още една жена, вероятно сестрата на Мария-Магдалена, Марта. Това може да накара някои християни да се олюлеят от ужас, но енергийните модели, донесени от Исус при въплъщението му не трябвало да бъдат пропилени. Те щели да се предават по генетичната линия. Това спокойно би могло да означава, че той е трябвало да си взаимодейства физически с повече от едно енергийно поле, за да създаде определена енергия и генетични комбинации.
Не трябва да забравяме, че Исус бил само един от преродилите се доброволци, макар и изключително важен. Той изиграл ефективна и решителна роля в помощ на Земята и човечеството, но същото се отнася и за милиони други. Това бил един непрекъснат, растящ процес, а не нещо, което е станало само веднъж преди 2000 г. Той бил до голяма степен човек от това физическо ниво, като в същото време е поддържал много тесен контакт със своя Висш Аз. Изпитвал е състрадание, любов, а понякога и гняв. Той казвал каквото мислел и според мен представата, че обикалял, обгърнат в някаква духовна мъгла, като разговарял любезно с всеки е доста далеч от истината. Да, той бил внимателен с хората и изпитвал голяма любов към Земята и човечеството, но понякога любовта е съпроводена от открито и страстно противопоставяне на несправедливостта, ако това е необходимо, за да настъпи промяна и хората да се пробудят. Каква ирония се крие във факта, че погрешният начин, по който бил представен животът му го е превърнал в най-прочутия от преродилите се доброволци.
След като Исус напуснал Палестина с двете Марии, Йосиф от Ариматея и други, последователите на неговото учение ( с изключение на есеите ) представлявали незначителни разклонения на еврейската религия подобно на гностиците и ебионитите. Нямало цялостна с-ма от вярвания и всяко от тях поддържало различни възгледи за подробностите и смисъла на неговия живот. Повечето от тях обаче вярвали в завръщането му или във Второто пришествие, което е древна идея, водеща началото си от почитта към Слънцето. И отново тези първи групи от последователи на Исус били напътствани от медиуми, които в древните текстове се споменават като "съдове" за Светия дух, които били изпълнени с Божия дух. Всеки, който е преживял или е бил свидетел на предаване на информация от по-висши нива на съзнание знае, че върху контактьора се спуска енергия. Това е общуващото съзнание, което обгръща и се синхронизира с физическия проводник или съд, чрез който се опитва да осъществи връзката. Именно тази енергия, която медиумите и свидетелите усещат в древността са започнали да наричат "свети дух". Тези вдъхновени от Исус групи много приличали на днешната Църква на спиритуализма, където хората се събират, за да чуят съобщенията от медиумите - онези, които са дарени с "харизмата", гръцката дума за ясновидски способности.

четвъртък, 21 април 2011 г.

ВПРЯГАНЕТО НА СИЛИТЕ НА ХОЛОГРАФСКИЯ МОЗЪК

Според
холографския модел ум/тялото в крайна сметка не може да направи разлика между
невронните холограми, чрез които мозъкът преживява реалността, и тези, които то
извиква, докато си въобразяваме реалност. И двете имат поразителен ефект върху
човешкия организъм, ефект толкова мощен, че може да модулира имунната система,
да дублира и/или да обезсилва ефектите на мощни лекарства, да зараства рани с
изумителна бързина, да стопява тумори, да преодолява нашето генетично
програмиране и да преоформя нашата жива плът по начини, които почти не са за
вярване. Ето първото послание: че всеки от нас притежава способността, поне на
някакво равнище, да влияе върху здравето си и да контролира своята физическа
форма по начини, които е малко да бъдат наречени смайващи. Ние всички сме
потенциални чудотворци, непрояви-ли се йоги и е ясно от представените
доказателства в предходните страници, че е наше задължение и като индивиди, и
като човешки вид да посветим далеч повече усилия в изследването и овладяването
на тези таланти.
Второто послание е, че елементите, които участват в създаването на тези
невронни холограми, са много и фини. Сред тях са образи, върху които ние
медитираме, нашите надежди и страхове, мисловните нагласи на нашите лекари,
нашите подсъзнателни предразсъдъци, нашите индивидуални и културни вярвания и
вярата ни в неща, които са както духовни, така и технологични. Това не са просто
факти, а важни ключове, пътепоказатели, които сочат към нещата, които ние трябва
да осъзнаваме и да овладеем, ако искаме да се научим как да разгръщаме и
управляваме тези таланти. Без съмнение има и други фактори, които вземат участие,
други влияния, които формират и определят границите на тези възможности, но едно
нещо е очевидно. В холографска вселена, в която лека промяна в мисловната
нагласа може да е равносилна на разликата между живот и смърт, в която нещата са
толкова фино взаимосвързани, че един сън може да предизвика необяснима поява на
бръмбар ска-рабей, а факторите, от които зависи дадена болест, могат да
предизвикат определени рисунъци върху линиите и завъртулките на дланта, ние
имаме основание да подозираме, че всяко следствие има многобройни причини.
Всяка връзка е началната точка на още дузина, защото по думите на Уолт Уитман
„Безмерно сходство съединява всичко".

вторник, 19 април 2011 г.

КРИСТАЛНОТО СЪЗНАНИЕ

   Kристалното съзнание в адаптиран вид присъства в матричния слой на планетата, съдържайки в събирателен вид Божествените Кодове на Сътворението, които определят еволюцията на съзнанието на планетите, звездите, галактиките и вселените.
   Някои аспекти на кристалното съзнание присъстват в същности от космичен мащаб, които са участвали в сътворението на звездните системи, галактиките и вселените. Вибрациите на това съзнание са толкова интензивни, че биологичното тяло не е способно да ги издържи, но присъствието на вибрации от кристалното съзнание в адаптиран вид позволяват на тези същности да работят с планетарните и другите видове съзнания намирайки се в биологично тяло, в определени периоди, когато честотите на индивидуалното енергийно поле се поддържат от енергии, транслирани от Божествения Първоизточник.
   Кристалното съзнание съдържа в себе си пълната програма за еволюция на съзнанието във всички възможни видове и форми. Вие бихте го нарекли кристално, понеже на тънкия ефирен план вие можете да видите лицето на това съзнание, напомнящо сложна кристална структура. Не сте в състояние да погледнете навътре в нея, вие виждате само проекцията на това съзнание във вид на кристални лица.
   Кристалното съзнание е способно да разгърне и прояви цялата програма за еволюция във всяка точка от вселената. Но изборът на такава точка се определя от крайната плътност на създаваемата форма. За еталонните честоти на кристалното съзнание съществуват някои ограничения на формата, които не му позволяват да се разгърне в пълен мащаб и цялостност.
   Кристалното съзнание във Вселената създава точките на Божетсвения резонанс, които поддържат вибрациите на Източника в различните многоизмерни области от космоса. Кристалното съзнание съществува в измерения от 6-то до 36-то и дори по-нагоре. Именно заради това, когато сега на Земята  се разгъват 12-те нива на Съзнанието, зърната (семената) на кристалното съзнание се включват в работата.
   Как това влияе на човечеството ? Понеже малко от въплътените хора могат да осъзнаят толкова високи измерения, може да се каже, че човечеството няма да изпита никакво въздействие от разгъването на тези измерения в близките десетилетия. Въпреки това, на Земята присъстват Висши Същности, които носят у себе си аспектите на това кристално съзнание. И именно те ще работят над възстановяването и активацията на латентните връзки с матрицата на кристалното планетарно съзнание.







понеделник, 18 април 2011 г.

Разговорът между Румата и Будах - истините за човешкото общество ( Трудно е да бъдеш бог )

— Същността на човека — дъвчейки бавно, говореше Будах — е в удивителната му способност да свиква с всичко. Няма в природата нещо, с което човекът не може да свикне. Нито конят, нито кучето, нито мишката притежават това качество. Вероятно когато бог е създавал човека, той се е досещал на какви мъки го обрича и му е дал огромен запас от сили и търпение. Трудно ми е да кажа дали това е хубаво или лошо. Но ако човекът нямаше това търпение и издръжливост, всички добри хора отдавна да са загинали и на света да са останали лошите и бездушните. От друга страна, навикът да търпят и да се приспособяват превръща хората в неми добичета, които не се отличават от животните по нищо освен по анатомията си и дори ги превъзхождат по беззащитност. И всеки нов ден ражда нов ужас, ново зло и насилие…

Румата погледна Кира. Тя седеше срещу Будах, не сваляше поглед от него и го слушаше, подпряла буза на юмручето си. Очите й бяха тъжни: изглежда беше й много жал за хората.

— Вероятно сте прав, уважаеми Будах — каза Румата. — Но вземете мен. Аз съм обикновен благороден дон (по високото чело на Будах се появиха бръчки, очите му учудено и весело се ококориха), безкрайно много обичам учените хора, тези аристократи на духа. Но не мога да разбера защо вие, пазителите и единствените притежатели на висши знания, сте така безнадеждно пасивни? Защо безропотно позволявате да ви презират, да ви хвърлят в тъмница, да ви изгарят на клада? Защо откъсвате смисъла на своя живот — натрупването на знания — от практическите нужди на живота — борбата против злото?

Будах отстрани от себе си празната чиния от палачинки.

— Задавате ми странни въпроси, дон Румата — каза той. — Забавно е, че същите въпроси си задаваше благородният дон Гуг, камердинер на нашия херцог? Познавате ли се с него? Така си и помислих… Борба със злото! Но какво е зло? Всеки е свободен да разбира това по свой начин. За нас, учените, злото се крие в невежеството, но църквата учи, че невежеството е благо, а цялото зло идва от знанието. За земеделеца зло са данъците исушите, а за търговеца на зърнени храни сушата е добро. За робите зло е пияният и жесток господар, за занаятчията — алчният лихвар. Какво тогава е злото, против което трябва да се борим, дон Румата? — Той тъжно огледа слушателите. — Злото е неунищожимо. Никой човек не е способен да намали количеството му в света. Той може донякъде да подобри собствената си съдба, но винаги за сметка на влошаването на съдбата на другите. И винаги ще има крале, повече или по-малко жестоки, барони, повече или по-малко диви, и винаги ще има прост народ, който ще изпитва възхищение към своите потисници и омраза към своя освободител. И само затова, защото робът много по-добре разбира своя господар, дори най-жестокия, отколкото своя освободител, защото всеки роб отлично си представя себе си на мястото на господаря, но малцина си представят себе си на мястото на безкористния освободител. Такива са хората, дон Румата, и такъв е нашият свят.

— Светът непрекъснато се променя, доктор Будах — каза Румата. — Ние знаем, че е имало време, когато не е имало крале…

— Светът не може да се променя вечно — възрази Будах, — защото нищо не е вечно, дори промените… Ние не познаваме законите на съвършенството, но рано или късно съвършенството се постига. Погледнете например как е уредено нашето общество. Как радва окото тази ясна, геометрически правилна система! Долу са селяните и занаятчиите, над тях дворянството, после духовенството и най-после кралят. Как всичко е премислено, каква трайност, какъв хармоничен ред! Какво трябва да се променя в този идеален кристал, създаден от ръцете на небесния златар? Няма по-солидни сгради от пирамидалните, ще ви го каже всеки образован архитект. — Той поучително вдигна пръст. — Зърното, което се изсипва от чувала, не се нарежда в равен слой, но образува така наречената конусовидна пирамида. Всяко зрънце се държи за другото, стреми се да не се търкулне надолу. Така е и с човечеството. Ако то иска да представлява нещо цялостно, хората трябва да се държат един за друг и неизбежно да образуват пирамида.

— Нима вие сериозно смятате този свят за съвършен — учуди се Румата. — След срещата с дон Реба, след затвора…

— Млади ми приятелю, ами разбира се! На мен много неща в този свят не ми харесват, много неща бих искал да видя други… Но какво да се прави? В очите на висшите сили съвършенството изглежда другояче, не както в моите. Какъв смисъл има дървото да се сърди, че не може да се движи, макар че то сигурно би се радвало, ако можеше да бяга с всички сили от брадвата на дърваря?

— Ами какво ще кажете, ако могат да се изменят висшите предначертания?

— На това са способни само висшите сили…

— Но все пак представете си, че сте бог…

Будах се засмя.

— Ако можех да си представя, че съм бог, щях да стана бог!

— Добре, ами ако имате възможност да посъветвате бога?

— Вие имате богато въображение — с удоволствие каза Будах. — Това е хубаво. Грамотен ли сте? Прекрасно. Аз с удоволствие бих се позанимавал с вас.

— Вие ме ласкаете… Но все пак какво бихте посъветвали всемогъщия? Какво, според вас, би трябвало да направи всемогъщият, за да кажете: ето сега светът е добър и хубав?…

Усмихвайки се одобрително, Будах се облегна на стола и сложи ръце на коленете си. Кира любопитно го гледаше.

— Добре тогава — каза той, — ето. Бих казал на всемогъщия: «Създателю, не зная твоите планове, може би ти дори не смяташ да правиш хората добри и щастливи. Пожелай го! Толкова лесно е да се направи то! Дай на хората достатъчно хляб, месо и вино, дай им покрив и дрехи. Нека изчезнат гладът и нуждата, а заедно с тях и всичко, което разделя хората.»

— И това ли е всичко — попита Румата.

— Смятате, че е малко?

Румата поклати глава.

— Бог би ви отвърнал: «Хората няма да имат полза от това. Защото силните във вашия свят ще отнемат от слабите онова, което съм им дал, и слабите, както преди, ще си останат бедни.»

— Ще помоля бога да защити слабите. «Вразуми жестоките управници» — ще му кажа аз.

— Жестокостта е сила. Ако изгубят своята жестокост, управниците ще изгубят силата си и други жестоки ще ги заменят.

Будах престана да се усмихва.

— Накажи жестоките — твърдо каза той, — та силните ла изгубят желание да проявяват жестокост към слабите.

— Човекът се ражда слаб. Той става силен, когато наоколо му няма друг по-силен от него. Когато бъдат наказани жестоките сред силните, тяхното място ще бъде заето от силните сред слабите. Също жестоки. Тогава ще трябва да се наказват всички, а аз не искам това.

— Ти по-добре виждаш, всемогъщи. Направи тогава просто така, че хората да получават всичко и да не си отнемат онова, което ти си им дал.

— И от това хората няма да имат полза — въздъхна Румата, — защото когато получат всичко даром, без мъка, от моите ръце, те ще забравят труда, ще изгубят вкус към живота и ще се превърнат в мои домашни животни, които ще бъда принуден занапред вечно да храня и обличам.

— Не им давай всичко наведнъж! — разпалено каза Будах. — Давай им по-малко и постепенно!

— Постепенно хората сами ще си вземат всичко, което им потрябва.

Будах неловко се засмя.

— Да, виждам, че не е толкова просто — каза той. — Аз като че ли не бях мислил по-рано за такива неща… Струва ми се, ние с вас разгледахме всичко. Впрочем — той се наведе напред — има още една възможност. Направи така, че хората най-много да обичат труда и знанието. Трудът и знанието да станат единствен смисъл на техния живот!

Да, ние също имахме намерение да опитаме това — помисли си Румата. Масовата хипноиндукция, позитивната реморализация. Хипноизлъчители на три екваториални спътника…

— Бих могъл да направя и това — каза той. — Но струва ли си да се лишава човечеството от неговата история? Струва ли си да се подменя едно човечество с друго? Няма ли това да бъде същото, както да се изтрие това човечество от лицето на земята и на негово място да се създаде ново?

Сбърчил чело, Будах мълчеше и обмисляше. Румата чакаше. Навън отново жално заскърцаха колите. Будах тихо продума:

— Тогава, господи, заличи ни от лицето на Земята и ни създай отново по-съвършени… или още по-добре остави ни и ни позволи да вървим по своя път.

— Сърцето ми е изпълнено с жал — бавно каза Румата. — Не мога да направя това.

И тогава той видя очите на Кира. Кира го гледаше с ужас и надежда.